Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Революционните действията на българското население през онези далечни паметни времена остават в историята като Априлската епопея от 1876-та.

Свобода или смърт!

На 20-ти априлий лето 1876-то българите въстават срещу поробителя, който жестоко потушава бунта. Макар и завършила с военен неуспех, Априлската епопея представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

След неуспеха на Старозагорското въстание от 17 септември 1875 година българските революционери, под председателството на Стефан Стамболов, се събират в Гюргево, Румъния на 11 ноември 1875 година и до 25 декември 1875 година съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през месец май следващата година.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи на територията на Османската империя са разделени на общо пет революционни окръга (като в V-ти организацията е твърде слаба):

• I-ви (Търновски) революционен окръг – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
  

• II-ри (Сливенски) революционен окръг – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;
  

• III-ти (Врачански) революционен окръг – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
  

• IV-ти (Пловдивски) революционен окръг – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
  

• V-ти (Софийски) революционен окръг – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.

Още през януари 1876 година българските революционери се завръщат обратно на юг от Дунава и стартират усилена подготовка на въстанието.

Време няма и реално въстанието е подготвено за около два месеца, което напълно обяснява бъдещия му неуспех.

На практика, най-активна е подготовката и въстанието най-масово избухва в I-ви (Търновски) революционен окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в IV-ти (Пловдивски) революционен окръг с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.

В началото на месец април 1876-та година по решение на Гюргевския революционен комитет е свиканото общо събрание. Целта му е уточняване на въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание.

На оборищенското събрание единодушно е определена датата на избухване на въстанието и тя е 1-ви май 1876 година.

Един от оборищенските съзаклятници, Ненко Терзийски, предава своите братя. Това е и причината въстанието да избухне преждевременно.

Турските власти изпращат известие в Копривщица за арест на Тодор Каблешков, който по това време лежи болен в бащината си къща.

Рано сутринта на 20-ти април кърсердаринът Неджиб ага с няколко заптиета започват арестите.

Изправени пред разгром на въстанието още преди да е започнало, Каблешков, въпреки болестта, взима решение то да се обяви преждевременно.

Група революционери, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя си заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва.

Каблешков пише прочутото кърваво писмо.

Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа.

В следобедните часове на същия ден (20-ти април) Георги Бенковски, който по това време се намира в Тутевата къща в Панагюрище, обявява преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция.

Друго кърваво писмо е изпратено по Никола Караджов до Клисура.

Известени са и Старо Ново село и Стрелча.

Куриерът Тодор Москов заминава за Враца, за да информира комитета и неговия водач – Стоян Заимов, но е заловен в турското село Лъджене (днешното село Антон) и отведен в София.

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище е поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство, начело с Павел Бобеков.

Национален мемориален комплекс "Априлци" се намира в град Панагюрище.

Построен е по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 г. Негови създатели са скулпторите Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов, както и архитектите Иван Николов и Богдан Томалевски.

Мемориалът е изграден на историческия хълм Маньово бърдо в центъра над града, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието. Всяка година тук на 1 май се провежда историческа възстановка на Априлското въстание – "Мъжество и саможертва".

Възстановката пресъздава исторически достоверни епизоди от обявяването на въстанието в Панагюрище, героичните боеве и възторжените мигове на победата, и кървавите драматични събития, съпътстващи потушаването на въстанието.

IV-ти (Пловдивски) революционен окръг е разделен на два района, като Волов и Икономов заминават за източния (Копривщица, Клисура, Карлово).

Със своята конна хвърковата чета Георги Бенковски ръководи западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня, Петрич, Синджирлий (днес квартал "Веригово" в град Хисаря) и др.

На 20-ти април въстава и Старосел.

Точно тук на 21-ви април 1876 година Васил Петлешков, брациговски революционер и водач на въстанието в брациговския въстанически район, плачейки от радост, чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието с думите:

Бунт! Бунт!

Панагюрище, Копривщица, Клисура и селата вече въстанаха!

На 22-ри април в Панагюрище тържествено е обявена свободата и е осветено знамето на въстаниците, ушито от Райна Княгиня.

Точно зад “Боримечката” има малка пътека, която ще ви отведе до мястото, откъдето панагюрските въстаници са стреляли с черешов топ срещу турските поробители.

На това място сега има малък паметник.

Чета, командвана от Орчо войвода, действа против башибозуците в Стрелча и околността ѝ.

Първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена край село Петрич, днес община Златица.

Само ден след избухването на Априлското въстание на 21 април петричани въстават. На следващия ден турците нападат селото и въстаниците подпомогнати от селяни от Смолско и Каменица, геройски отбиват въоръжения турски башибозук и войска, но силите са неравни и те изпращат писмо до Георги Бенковски със зов за помощ.

Войводата тръгва за Петрич начело на своята Хвърковата чета, която е наречена така защото е била конница / кавалерия и напада бързо и изненадващо. Четниците изминават разстоянието от 30 километра през нощта и на 23 април 1876 година, Гергьовден (по стар стил), Георги Бенковски е посрещнат тържествено от петричани.

В дома на Иван и Филип Домусчиеви се установява щабът на Бенковски. В селото настава оживление. Жителите се готвят да посрещнат турците заедно с Хвърковатата чета. Копаят се окопи, майстори железари топят църковните камбани и леят куршуми от претопения метал, а дърводелци правят черешови топчета.

В местност Сливовка и Петрина чукара, намиращи се над километър северно от селото, се провежда първото сражение с османските башибозуци и черкези, в което се постига първа победа на Хвърковатата чета. Първоначално вражеската атака успява и петричани отстъпват, но Георги Бенковски нарежда контранападение. Знаменосецът на четата, Крайчо Самоходов, по заповед на Бенковски, повежда 20-25 души конница и още толкова пешаци. Битката е оспорвана, но Османците се оттеглят. Гайди огласят местността и се вият хорà. Въстаниците и Хвърковатата чета на Бенковски ликуват след първата победа.

На 23 и 24 април 1876 г. на Петрина чукара и Сливовка над село Петрич Хвърковатата чета на петричени удържат първата победа над башибозуци и черкези.

Радостта е кратка. Стражите по върховете около селото рапортуват, че са видели военен лагер откъм село Мирково. Допълнително от Панагюрище пристигат 105 въстаници, предвождани от стрелчанския герой Иван Ворчо.

На 25 април сутринта, селото отново е нападнато, този път от редовна турска войска. Битката продължава два часа. Ворчо войвода успява да убие предводителя на османците. Това ги принуждава отново да прекратят атаката и да отстъпят.

След сражението Георги Бенковски с Хвърковатата чета заминава спешно към връх Еледжик, където помага на местните въстаници да отблъснат башибозука.

Дотогава движението се развива възходящо, но още от първите дни срещу въстаниците се изправя многоброен и добре въоръжен противник.

Разстоянието от “Боримечката” до малкия паметник е около две до три минути и се взема на един дъх.

Към въстаналите райони скоро са насочени и низам (редовни части), командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани редифи (запасняци) от Одрин, Цариград и Ниш.

Силите са неравни!

Срещу няколко хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили са хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 души редовна армия, снабдена с артилерия.

За да се изкачите до паметника трябва да преминете по около 250 стъпала, които започват от площад "20-ти април", намиращ се в центъра на Панагюрище. Изкачването им не е трудно, тъй като са поставени пейки, на които можете да си починете и да се насладите на разкриващата се панорама наоколо. А когато се качите горе, пред вас ще се разкрие прекрасна гледка към целия град и околностите.

На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща изцяло Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците.

Клисурската местност Зли дол е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен.

Край Зли дол е спасено и знамето на четата на Панайот Волов.

Копие на знамето днес се съхранява в храм "Свети вмчк. Димитър" в град Хисаря.

Карловско изобщо не успява да въстане.

Очаквайки сериозна съпротива, Хафъз паша атакува по всички правила на военното изкуство Панагюрище. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг.

На 30 април Хафъз паша превзема и в последствие тотално опожарява Панагюрище. След погрома пашата заповядва да се избие населението и да се вземе всичко ценно.

Къщите са ограбени и запалени.

След заминаването на Хвърковатата чета на Георги Бенковски, редовна турска войска предприема нова атака на село Петрич и останалите в селото бунтовници не успяват да спрат настъплението и да спасят селището. Въстанието в Петрич е разгромено. В сраженията загиват 172 въстаници, а десетки други са хванати и изпратени на заточение. Сред загиналите са и 12 жени и 25 деца. Селото е опожарено, училището и църквата са разрушени. От общо 332 къщи в селото и махалите 305 са изгорени.

Легендата разказва, че хората от селото се скриват в местност, в която имало пещера. Едно прасе слезнало до реката да пие вода, турците го видели и разбрали за входа на пещерата, открили я и изклали българите. Днес никой не знае къде точно се намира тя.

Захари Стоянов пише за смелостта на петричани

Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село.

Лагерът на Еледжик*, въпреки отчаяната съпротива, бива разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци, командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, включително жени и деца, биват зверски избити.

*Еледжик е защитена местност в рида Ветрен, Ихтиманска Средна гора.

Заема площ от 668.0 хектара около връх Бенковски (1185.8 метра) в землищата на Ихтиман, Мирово и Мухово в община Ихтиман, и Горна Василица в община Костенец.

Създадена е с цел опазване на естествени букови гори в района.

Наблизо се намира Бенковска поляна и крепост Стенос (Траянови врата).

Мемориалът е едно от емблематичните места за честване на годишнини от Априлското въстание. Панагюрци го наричат съкратено "Боримечката" по името на едноименния герой на Иван Вазов и централната фигура на мемориала.

На връщане от на връх Еледжик, Хвърковатата чета на Георги Бенковски се отправя към Панагюрище на помощ. Достигайки връх Лисец, до село Мечка, войводата вижда горящия град и осъзнава, че е закъснял.

Моята цел е постигната вече!

В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей.

А на Русия – нека тя заповяда!

Георги Бенковски

В близката гора четниците дочуват човек, който разгласява и призовава хората да се върнат в Панагюрище и да си вършат работата, пашата им прощава. Залавят този човек и той им разказва, че бунтът в Панагюрище е потушен със страшни жестокости, убийства, изнасилвания, отвличания и опожаряване.

След това четата се насочва на запад и през няколко километра попадат на вече горящи села – всяко село вече е било опожарено и бунтът е потушен!

Големите каменни блокове са пет и символизират петте века робство.

Проектът е включвал и водна естакада, която била изградена пред църквата "Свето Въведение Богородично" (между стълбите и зида на църквата), символизираща пролетите сълзи на българския народ през петте века робство, но от доста години естакадата не функционира.

Църквата "Свето Въведение Богородично" е започната през 1818 година и завършена към 1823 година. Тя представлява еднокорабна базилика с колонада. Майсторите зидари са от Банско, а резбарите от Дебърско.

Първоначално от Панагюрище в Копривщица пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време.

Местните копривщенски чорбаджии се опитват да попречат всячески на водачите на въстаниците и започват да убеждават бежанците, че ако предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. Сред предателите са хаджи Иванчо, чорбаджи Беню и други представители на местното чорбаджийство. В резултат на действията им част от въстаниците наистина са заловени от бежанците и отведени вързани в местна църква. Заловени са и част от ръководителите на бунта – Цоко Будин, отец Белчев, Брайко Енев и други.

На 30 април пристига Павел Бобеков, който съобщава, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по план. Уплашените чорбаджии освобождават заловените въстаници, но тогава Бобеков признава, че е излъгал – Панагюрище е завзето, изгорено, опустошено и напълно разграбено от турците.

Изгорена през Априлското въстание, църквата е възстановена през 1878-1880 година от брациговски майстори и богато изписана и украсена с икони от самоковски майстори.

На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5 000 души. Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей да се погрижи и за Копривщица.

Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократическа от американската.

Захари Стоянов

Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат огромен откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане.

На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Лагерът на Еледжик е атакуван от софийска дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити.

Перущице бледна, гнездо на герои, слава!

Вечна слава на чедата твои,

на твойта пепел и на твоя гроб...

Иван Вазов

На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша. Около 600 души  – основно жени, деца и възрастни хора, се затварят в църквата "Свети Архангел Михаил" – последното убежище на перущенци.

Изстрадалите петричани отново помагат на Георги Бенковски.

На 2 май той пристига в селото с около 70 въстаника. Целта му е да достигне до Тетевенския Балкан. По негова молба един от местните бунтовници – Петър Шентов, превежда до Стара планина оцелелите бойци от Хвърковатата чета и техния войвода.

Това себеотрицание е описано по впечатляващ начин от Захари Стоянов

Като гледахме, че петришките бунтовници не са се отчаяли и малко ги е грижа, че селото им е станало на пепел, естествено следваше, че и ние трябваше да се окуражим.

В памет на загиналите герои в Априлското въстание, по проект на архитект Александър Баров, на входа на село Петрич (в Средногорието) е издигнат внушителен паметник висок 8 метра. Той представлява отрязана камбана, символизираща претопяването на камбаните за изготвяне на куршуми от въстаниците.

Междувременно Ахмед ага Барутанлията превзема Батак и зверски избива местните жители, потърсили убежище в църквата "Света Неделя", където биват посечени или изгарят живи повече от три хиляди души.

В Брацигово българите цели дванадесет дни успяват да противостоят на врага.

Когато обаче на 6-ти май срещу тях вече се изправя редовният турски аскер, въстаниците разбират, че нямат никакъв шанс да се противопоставят на въоръжените с модерно европейско оръжие турци.

Изпратил (Ахмед ага) на 26 априлий писмо до Брацигово, в което викал при себе си някои по-първи брациговчени за спогодба.

Понеже тия последните не били още изпаднали в критическо положение, отказали на агата и наместо покорни раи изпратили му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежа на черешовите топове.

Захари Стоянов

На 7-ми май разбойниците на Ахмед ага Барутанлията победоносно влизат в Брацигово. Отвън то е обградено от таборите на двама паши – Хасан ага и Хафуз ага.

Отбраната на селището е най-продължителната в целия IV-ти (Пловдивски) революционен окръг и продължава цели шестнадесет дни. Тя е и най-добре организираната във военно отношение, предвид, че се води от свещеник – поп Сокол и аптекар и търговец – Васил Петлешков.

Сражението в Брацигово е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Васил Петлешков и поп Сокол са заловени живи и измъчвани нечовешки.

Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието и I-ви (Търновски) революционен окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.

След няколкодневно скитане в горите на Балкана, дни с дъжд, студ и нов сняг в последните дни, на 8 май 1876 г. Георги Бенковски разпуска четата и с трима души поема на север към I-ви (Търновски) революционен окръг.

На 12 май 1876 година (25 май нов стил), след предателство от страна на дядо Въльо, Георги Бенковски пада в река Костина (историческа местност Костина край Рибарица), пронизан от куршум на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага.

Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.

Тези събития са документирани от Захари Стоянов в неговата "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

Преждевременното избухване на въстанието в IV-ти революционен окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни османски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов.

Стефан Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план, който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено само в IV-ти революционен окръг. Самият Стамболов се скрива неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България.

На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (около 200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена.

Трявна и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода Христо Патрев.

На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

След няколко сражения на 8 май води битка с редовна войска и е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения. В присъствието на множество новоселци се огласява създаването на Новоселска република, просъществувала девет дни, като въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз. В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от Троян начело с Иван Книговезеца.

От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян.

На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана.

На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново.

На 16 май от Румъния преминава чета от двадесет души начело с войводата Таньо Стоянов Куртев. До село Хайдар четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си сражение.

На 27 май се води бой близо до село Априлово. През нощта при проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и е разбита.

В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика.

На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов.

На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна, които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата.

На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е образувана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, но почти веднага е разбита след сражение с турците.

На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково.

На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник.

На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.

Въстанието не избухва във Врачанско поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.

При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във Видинско – в селата Ново село, Флорентин, Гъмзово и др. Въстаниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния.

На 12 юни 1876 година част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан.

БРЦК подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботев, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За военен ръководител е определен Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец е Никола Симов-Коруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.

На 17 май 1876 година четниците превземат командването на парахода "Радецки" и го заставят да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до село Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта достига до моста около село Оходен. След кратка почивка продължават към село Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение, в което към два след обед, се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.

През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.

Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата.

Войновски е избран за негов заместник. Под негово ръководство четата води бой в района на село Лютиброд. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до Троянския Балкан. На 13 юли и в района на село Шипково е разбита окончателно.

Никола Обретенов е определен за ръководител (заедно с Никола Славков) на отделен окръг – Софийския, който (както сам пише), обхваща областите и къде Македония. При създадената обстановка – арестуването на Славков и оттеглянето на Обретенов във Влашко – до фактическо изграждане на самостоятелен революционен окръг там не се стига.

Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна практика все пак включва организационно в подготвяното въстание през 1876 година и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV-ти (Пловдивски) революционен окръг. Преждевременното избухване на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката котловина. В края на май и началото на юни са извършени арести по селата в района, както и в Банско и в Разлог.

Брацигово падна подир славни битви. Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком,

Копривщица легна при първата буря, топът черешови не спаси Клисура с високите урви; бледната зора видя в кръв и в пламък Средната гора, Панагюрци храбри след десет дни горди откриха вратите на мръсните орди; Каблешков-героят, таз душа вулкан, биде фанат пленник чрез един аркан от селяне прости и лъвът Бенковси, туй смешенье странно на Левски с Раковски, загина юнашки въз една река, издаден не казвам от коя ръка, защото срамът ми изгаря челото...

Борба страховита! В която числото надви на възторга - таз плява, тоз дим!

Ударът бе тежък и неотразим. Бунтът се удави в паника ужасна, де всичко високо падна и угасна.

Инстинктът на роба обади се пак със всичкий си ужас, със всичкий си мрак.

И паданья бързи, и измени нови, стиден плод на дълго влачени окови, фърлиха в борбата своя вечен срам.

И тази епоха на кръв и на плам през всички епохи и през вековете ужасна и мрачна в хаоса ще свети, растеща всечасно в по-голем размер и ще фърля вечно като облак чер въз нашта исторйя една сянка тайна от кръв и позори и слава безкрайна.

"1876"

Иван Вазов

Подготовката на въстанието е напълно осуетена от османските власти.

През 1876 година на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – низам. Османската империя се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието или много близо до него.

Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I-ви революционен окръг от Търново в Горна Оряховица и на IV-ти революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.

Още в първия ден на въстанието (20-ти април) Високата порта и турското военно министерство издават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Мидхат паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен двигател е бившият дунавски валия Мидхат паша, председател на комитета Сюлерге (метла). Военните операции се водят от висши военачалници, като командира на II-ри корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.

Още на 21-ви април започва прехвърляне с влак на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22-ри тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23-ти април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните, редифи вече въоръжени. На 27-ми април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския манастир и в Габровско действа 10-хилядната армия на Фазлъ паша. Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.

Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези.

Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17-ти май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25-ти май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към две дивизии срещу 200 четници. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край.

Априлската епопея от 1876-та намира силен отзвук в Европа, поради грозните известията за извършваните варварски зверства.

Благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд и американеца Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", имат съществена и важна роля за формирането на британското обществено мнение относно злата и черна участ на българите.

На 28 юли 1876 г. Макгахан посещава Пловдив, а на 1 и 2 август с. г. съответно Пещера и Пазарджик, след което и село Батак.

Лейди Емили Странгфорд се обръща с призив към цялата британска общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства "Bulgarian Present Relief Fund".

Лейди Емили Странгфорд осигурява средства, чрез които се построяват и оборудват шест болници – в селищата Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и Петрич и нови домове за над 5 000 български семейства. Издига една трапезария в град Копривщица. Осигурява дрехи за над 20 000 души.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

Априлското въстание е изцяло българско дело!

Подготовката му и неговото избухване не са подкрепени от нито една външна сила!

Да се знае!

Да се помни!

И като за финал, мили мои приятели,

не бива да пропускате да разгледате

специалния албум с фото моменти –

открити, изживени, заснети и споделени с вас!