Зимна приказка
- Stefan Ivanov
- 29.01.2023 г.
- време за четене: 2 мин.
Актуализирано: 29.04.2023 г.
От сутринта падал сняг.
Мечо седял на пънче в края на гората с вдигната глава, броял и облизвал падналите на носа му снежинки.
Снежинките падали, сладки и пухкави, и преди да кацнат се повдигали на пръсти. Ах, колко весело било това!
– Седмата – прошепнал Мечо и предвкусвайки наслаждението, си облизал носа.
Но снежинките били омагьосани: те не се топели и оставали все така пухкави и в стомаха на Мечо.
– Ах, здравей, гълъбче! – казали шест снежинки на своята приятелка, когато се озовала редом с тях. – В гората все така ли е спокойно? Мечо все така ли седи на пънчето? Ах, какво смешно мече!
Мечо чувал, че някой разговаря в стомахчето му, но не обръщал внимание.
А снегът все падал, и падал. Снежинките все по-често се спускали на носа на Мечо, присядали и казвали с усмивка: "Здравей, Мечо!"
– Много ми е приятно! – отвръщал Мечо. – Вие сте шестдесет и осмата.
И се облизвал.
До вечерта изял триста снежинки и му станало така студено, че едва се добрал до бърлогата си и веднага заспал.
И му се присънило, че той е пухкава, мека снежинка…
И че се спуска на носа на някакъв Мечо и казва: "Здравей, Мечо!", а в отговор чува: "Много ми е приятно, триста и двадесета…"
Трам-та-ра-рам! – засвирила музиката.
И Мечо се завъртял в сладък, вълшебен танц, и триста снежинки се завъртели заедно с него.
Те се мяркали отпред, отзад, отстрани и когато се уморявал, го подхващали и той се въртял, въртял, въртял…
Мечо боледувал цялата зима.
Носът му бил сух и горещ, а в стомаха му танцували снежинки. И чак през пролетта, когато навън зазвънели капчуците и птиците долетели, той отворил очи и видял на табуретката Ежко. Ежко се усмихвал и помръдвал с иглички.
– Какво правиш тук? – попитал Мечо. – Чакам да оздравееш! – отвърнал Ежко. – Дълго ли? – Цялата зима. Като научих, че си се наял със сняг, веднага преместих всичките си припаси при теб… – И цялата зима стоя до мен на табуретката? – Да, поих те с елова отвара и ти разтривах стомаха със слама… – Не помня – казал Мечо. – И още как! – възкликнал Ежко. – Цяла зима бълнуваше, че си снежинка. Така се страхувах, че ще се разтопиш напролет…
Автор на тази чудесна детска приказка: Сергей Козлов
Превод от руски език: Мая Дългъчева
А на вас, уважаеми почитатели на "Фото моменти", ви пожелавам прекрасна зима и ви оставям с моя зимен величествен албум, изпълнен със снежни фото моменти!
Comments