„Quo vadis, Ахтопол?" – "Докога ще пътуваш назад в хилядолетията, Ахтопол?" – възкликнал световноизвестният български археолог проф. Велизар Велков покрай невероятните открития на подводна морска експедиция през 1983 година край Ахтопол.
И ето ме в един горещ майски ден на пристанището на Ахтопол – градът на любовта и щастието.
Защо град на любовта и щастието? – ще попитате вие.
Ей сега ще ви разкажа!
За всички любознайковци специално съм подготвил пълната, детайлна и така подробна легенда!
Ето я и нея:
Легенда за възникването на Ахтопол – градът на щастието и любовта
На планината на боговете Олимп бил организиран височайш голям съвет, на който били поканени да присъстват абсолютно всички богове, техните синове и дъщери.
Богът на моретата и океаните Посейдон пръв пристигнал на Олимп точно за съвета на боговете, като бил придружен от синовете си. Когато се явил при Зевс, синовете му приели човешки образ, а най-красив от тях бил Делфин.
Разхождайки се, те видели на една лъчезарна и огряна от слънцето поляна три млади девойки да се люлеят в три златни люлки.
Делфин се доближил до една от девойките, усмивката на която греела като слънце, и в тоз час Амур уцелил с любовна стрела сърцето му. – Коя си ти, о красива девойко? Най-дивна от всички и най-прекрасна на Олимп. Усмихвайки се, девойката му отвърнала: – Аз съм Агата, дъщеря на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко? – Делфин – син на Посейдон, богът на моретата и океаните. Придружавам баща си заедно с моите братя. И от този момент буйно пламнал огънят на една голяма и истинска любов. Като се върнал Делфин при баща си му се примолил да я поиска от Зевс за негова жена.
Тътен и гръм разтърсили Олимп като чул молбата Зевс Гръмовержец и веднага изгонил сватовниците.
Свили се сърцата на двамата млади, разделили се, но любовта им станала още по-силна.
Дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнеели и се разбивали в скалите край брега. Моряците не смеели да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемното море).
Агата и тя по цял ден седяла в покоите си и плачела за голямата си любов. Само вечер излизала навън и разговаряла с луната и любимата си птица – кукумявката Агао.
Всеки ден Делфин изпращал по една чайка вест до любимата си, за да сподели мъката си, но чайките се връщали без отговор. Изпратила и Агата любимата си птица, кукумявката Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него. Долетяла кукумявката край брега на морето, кацнала на крайбрежните скали и започнала да го зове с всички сили. – Защо така крещиш, зловеща птицо? – чула тя глас от морето. – Кой си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам. – Аз съм Делфин. Горко ми! – Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката ѝ не се побират на Олимп. – Ще я открадна! – решил Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя преспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето. Така и станало. Майката на Агата – Хера, която познавала земните и божествени билки, намерила и сварила отвара от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс, той заспал дълбоко и за дълго. Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон. На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима. Събудил се Зевс и като разбрал измамата изпратил палачи да я накажат жестоко. Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката, макар да било нощ, и закряскала зловещо и предупредително.
Събудил се Делфин, упоен от любовта на Агата и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето.
Боят бил жесток, но победила любовта!
Заживели щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нарекли го Агапи-полис (град на любовта). Най-почитана в този град между птиците била кукумявката Агао (символ на щастието).
Слънцето кротко галело с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с укротени вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли това море Евксинос понтос (гостоприемното море).
Слънчевият Ахтопол e град с невероятно богата антична и средновековна история.
Първите заселници по тези земи са се появили около 5000 години преди Христа, което означава, че древният Агатополис (Агатопол) е основан доста назад във времето.
Около първото хилядолетие преди Христа тук се заселили траки, които били отлични мореплаватели.
В района на ахтополския залив са открити каменни, оловни и железни котви, които свидетелстват за това.
В продължение на столетия Агатополис е най-големият и богат град по Странджанското крайбрежие.
Два големи пожара (единият през октомври 1918 година, другият отново октомври, но през 1935 година) унищожават напълно стария град и на негово място бива издигнат новият Ахтопол.
Средновековният Агатополис е бил разположен на днешния Ахтополски полуостров — части от крепостната стена на града преграждат тесния провлак на вдадения в морето къс суша, дълъг не повече от 300 метра и широк 150 метра.
Останките от крепостта на това място са внушителни — отделни части са високи до четири метра.
Макар и сравнена със земята, линията на крепостната стена може да се проследи по цялата брегова линия на полуострова.
Разкопки тук, а и въобще на полуострова, не са правени.
Стената при провлака е широка почти три метра и е изградена от едри ломени камъни, споени с хоросан, в който са примесени счукани тухли и керемиди.
На места ясно се виждат пет редови пояси от тухли.
Трудно е да се проследи във времето построяването на крепостната стена на града, поради пълната липса на исторически сведения.
Датирането на археологически находки (монети, керамични съдове, котви), отнася възникването на селището при Ахтополския полуостров някъде около VI-V век преди Христа.
В периплуса на Ариан, съставен към 131 година, е отбелязано, че на 250 стадии от Херсонес (Маслен нос), т. е. точно разстоянието до Ахтополския полуостров, има пристанище Авлеутейхос. Не е ясна съдбата на това селище обаче, защото то и околностите му са оставали почти винаги встрани от големите варварски нападения.
Но защо и кога Авлеутейхос е получил името Агатополис към момента остава неизвестно.
Неизвестно е и кога е бил укрепен с крепостна стена — в списъка на крепостите, възстановени от император Юстиниан, Агатополис липсва. Може би той е бил укрепен от император Анастасий в края на V век – началото на VI век, когато според някои сведения са били укрепени някои черноморски градове на империята.
В 812 година при победоносната офанзива на хан Крум градът е бил завладян от българската войска.
Агатополис трябва да е бил вече повече от впечатляващ град, щом като името му е заслужило да бъде изсечено на една от колоните в Плиска.
Късноантична и средновековна крепост в град Ахтопол е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
До нови срещи от древния и слънчев Ахтопол, приятели!
Хубаво нещо са легендите, но бих искал да споделя нещо по-различно от това. Името на града в превод от т.н. гръцки е Агато полис означава град на благата. Вероятно съвсем не случайно е подбрано това название. Града е своеобразно естествено защитен залив с пристанище, което за времето си е било удобно за мореплаването. Разстоянието от него до Константинопол не е голямо и е много удобно за ползване на воден транспорт. Когато Константин велики е започнал да строи новата столица на Римската Империя Константинопол това е било едно от най-близките и удобни пристанища за осигуряване на дървен материал и полезни изкопаеми от Странджа планина. За това цитаделата на града е била обезопасена с крепостна стена усилена с няколко кули от които…