Навярно всеки българин е посещавал Асеновата крепост поне веднъж.
Вероятно всеки се е изкачвал по каменните стъпала до българския трибагреник, развяващ се от най-високата ѝ точка.
Със сигурност всеки е запечатал спомен пред стените на укрепената църква "Света Богородица Петричка".
Убеден съм мнозина са отправяли взор от руините по скалите към сиво-сините ридове на Родопите по течението на Чепеларска* река, прорязала могъщата планина за период от милион години, въздъхвали са от възхита и от гърдите им е прозвучавало
Ехоооо!
И ехото се е отразявало от безброй надиплени родопски ридове, смесено с грохота на реката и се е разпилявало нейде във вечността.
Ето че настана време и аз да ви покажа крепостта! Да ви разведа из руините. Да ви разкрия как я видях през онзи късно ноемврийски топъл есенен ден, какво изпитах, влизайки в храма, как вятърът ме приветства край разветия български трибагреник и какво почувствах, полагайки ръка върху каменния надпис на Асеневци – там край скалите, където на времето с достолепие се е извисявал последният велик родопски страж.
Ще ви разкажа какво ми сподели реката – жива свидетелка на онези отдавна отминали времена, шумяща в своето корито, изглаждайки и заобляйки речните камъни, какви легенди ми нашепваше, каква песен ми изпя – за време героично, за славни юнаци, за смели мъже, за властването на император Юстиниан, за българския цар Асен, за сина на султан Баязид "Светкавицата" I – Муса Челеби, за крепостта – владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци.
*Чепеларска река (до 1942 година носила името Чая, поради множеството липи по поречието си, а до 1945 година носила името Асеница) е река в Южна България — Област Смолян, Община Чепеларе и Област Пловдив, Общини Асеновград, Родопи и Садово, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 86 километра, която ѝ отрежда 39-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.
Твърде дълго отлагах посещението си тук, но ето че ноември е благосклонен – слънцето все още нежно гали кожата, тих ветрец едва помръдва шарените листи по дървета и храсти, а аз шофирам в посока Асеновград в ранната утрин на този чуден есенен делник, тананикам си весели мелодии и скоро сянката на Родопа ме подсеща да взема отбивката вдясно, веднага след Метоха на изхода на града.
Тъй като е рано (около 9:00 сутринта е) съм почти убеден, че ще намеря място на малкия паркинг, изграден точно срещу входа на старината. Така и става – паркингът е почти празен, а моят автомобил е втори след този на възрастна английско говоряща двойка, която сподели, че са тук, защото са слушали много за красотата и историята на мястото.
Готов съм! Вярната ми камера е напълно заредена и е вече в ръката ми!
Тръгвам към информационния център, намиращ се пред входа на крепостта, за да си купя билет. Помагам и на английско говорящото семейство да си купят билети.
Свалям капачката на обектива, премятам камерата през рамо и потъвам в историята на тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Осъзнавам, че се намирам насред огромен естествен скален масив с отвесни, дори надвесени над реката и над пътя (Асеновград – Смолян) непристъпни величествени склонове – какво впечатляващо стратегическо място само!
Убеден съм, че точно това са си помислили и първите строители-траки, положили основите тук, преди повече от три хилядолетия, които, точно като мен, са достъпили скалите и са отправили взор по поречието на реката.
Тракийски период
Течението на реката и действието на водата през милионите години са създали естествен проход през планината, свързващ Тракия със Северна Гърция и Беломорието.
Пет столетия преди Христа – до тази епоха се разпростират откритите сведения по време на разкопките, проведени в района. Това е и времето, когато едни от първите заселници на това място се впечатляват толкова силно от непристъпния родопски рид, днес известен като Могилата, че решават да го застроят – да издигнат могъща крепост, спираща нашественици, врази и недоброжелатели.
Всъщност за този ранен тракийски период на крепостта липсват данни и не се знае много.
Годините летят, столетията се нижат и ето че римляните протягат ръце върху тези земи.
Римски период
Император Юстиниан** подновява крепостта като една от своите 300-та защитни бастиона, подготвени за защита от нахлуващите от север славянски племена.
**Юстиниан I Велики (Iustinianus I на латински) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 година.
С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна римска империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие. Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и общество из основи.
Балканите остават проблем за империята през цялото управление на Юстиниан. Балканските гарнизони са оголени, за да има войници за западните кампании. Често хуни и прабългари опустошават Тракия, а изградената система от крепости не успява да ги спре ефективно. През 559 година голямо нападение на прабългарите кутригури, водени от Заберган, принуждава император Юстиниан отново да потърси помощта на оттеглилия се Велизарий. Войската на нашествениците е отблъсната след тежки боеве близо до столицата. Около 560 година славяните започват да се заселват трайно на Балканите. "Славянското заселване на Балканите", пише Питър Браун, "е пряка последица от западните амбиции на Юстиниан".
Римските следи в крепостта все още са видими и придават атмосфера на древен лагер.
При разкопки в района са открити монети от времето на византийския император Теофил, управлявал в периода от 829 година до 842 година.
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост има три големи строителни периода – през ІХ век, ХІ век и ХІІІ век.
Византийски период
Първоначално изградената от византийците малка крепост-кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селищата Петрич и Стенимахос.
Земите на север от крепостта са плодородни, което превръща "Петрич", както е известна по онова време, в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.
Наименованието не е случайно и идва от гръцката дума петрос, което ще рече скала.
Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на разположения съвсем наблизо Бачковски манастир, създаден през 1083 година. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани*** основава манастира и му подарява калето "Петрич" и прилежащите към него селища.
***Григорий Бакуриани (на гръцки: Γρηγόριος Πακουριανός, Григориос Пакурианос; на грузински: გრიგოლ ბაკურიანის-ძე, Григол Бакурянисдзе; на арменски: Գրիգոր Բակուրյան, Григор Бакурян / Пакуриан) е виден византийски военачалник по времето на император Михаил VII Дука (1067 – 1078), Никифор III Вотаниат (1078 – 1081) и Алексий I Комнин (1081 – 1118).
Период на Трети кръстоносен поход
През 1204 година крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят и свитата му издържат на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян, управлявал в периода от 1197 година до 1207 година и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход – графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.
От 1207 година крепостта е в земите на деспот Алекси Слав, а след Клокотнишката битка през 1230 година преминава в ръцете на цар Иван Асен II.
Период на царуване на Иван Асен II
Иван Асен II е цар на България от 1218 година до 1241 година. Син е на цар Иван Асен I. Смятан е за най-бележитата личност сред множеството членове на фамилията Асеневци, а царуването му – за най-блестящата епоха от развитието на Второто българско царство.
През този период крепостта процъфтява. Получава и името си, с което е известна и днес – Асенова крепост.
През 1231 година цар Иван Асен II прави мащабни разширения и оставя свидетелство за това под формата на скален надпис
В лето 6739 /1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.
Днес полагам ръката си върху каменните букви.
Опитвам се да усетя онази епоха – нейните трепети, нейните въжделения и дръзки копнежи, нейните борби.
България!
Как само заиграва сърцето, спомена ли това име!
Надписът е бил перфектно съхранен и се е запазил автентичен до днес.
През този период крепостта представлява същински феодален замък с две водохранилища, величествена крепостна кула и жилищни постройки и всичко това свързано с каменни стълбища.
Състои се от външно укрепление и вътрешна част (цитадела).
Вътрешната крепостна кула е разположена в най-западната част на крепостта и има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули (донжон), които са служили за наблюдателници и са се строили на най-високите части на скалните масиви. Била е използвана за защита. В кулата са открити битови предмети, което свидетелства, че тя е служила и за подслон на защитниците.
Водохранилищата, както във всяка крепост, са изградени в най-защитената ѝ част.
За да не пропускат вода, вътрешните стени са измазани с пласт хидрофобен хоросан, смесен със счукани тухли, върху които са налепени керамични фрагменти и над тях е поставен още един пласт хидрофобен хоросан. Водата от тях се загребвала отгоре, като така лесно се пълнели и с дъждовна вода.
По-добре запазеното водохранилище представлява четириъгълно помещение, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери:
дължина 4.5 метра
широчина 3.2 метра
височина около 5 метра.
До него е разположено второто водохранилище, което е по-малко и е покрито отчасти с дървени греди. Встрани от него се забелязват следи от зидан водопровод.
Водите във водохранилищата се събирали по време на валежи, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства – керемиди, волски кожи или дървени улуци.
Външната крепостна стена е с дебелина 2.9 метра и е със запазена височина до 3 метра.
Скалният рид, на който е построена, се извисява на 130 мера от нивото на града, на около 100 метра над нивото на реката и на около 30 метра от пътя, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея.
Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни, са и склоновете откъм север, юг и запад, на места вероятно допълнително изсечени и загладени, с цел допълнително затрудняване на евентуално изкачване и за превземане.
Възвишението е достъпно единствено от югозападния му край и от тази страна е изсечена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около метър, през която се е влизало в крепостта.
Под феодалния замък е бил оформен църковен двор с добре запазената днес църква "Света Богородица Петричка".
Укрепителна църква "Света Богородица Петричка"
Издигната е през XIII век.
Най-впечатляваща е нейната архитектура и най-вече фасада ѝ. В комбинация със стенописите, част от които са се запазили и до днес, църквата е един от най-блестящите примери за уникалната средновековна архитектурна и изобразителна школа.
Днес "Света Богородица Петричка" безспорно е една от най-големите забележителности и със сигурност ярък символ на Асеновата крепост.
Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж.
Нейните размери са:
дължина 18.3 метра
широчина 6.9 метра
височина около 15.3 метра.
Дебелината на зидовете е от 0.85 метра до 1.15 метра в основите.
Укрепителна църква "Света Богородица Петричка" е двуетажна.
Първият етаж е бил предназначен и подготвен за костница, но никога не е използван като такава.
Вторият етаж е самата църква, като в нея и до днес са запазени автентични стенописи от XIII век.
Кулата на църквата е внушителна и някога е била използвана като камбанария и наблюдателница, осигурявайки изгледи над крепостта и околностите.
Османски период
Когато султан Баязид I (на османски турски: بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (на османски турски: ییلدیرم, "Светкавица") умира на 28 юли 1402 година, той има за наследници деветима сина и три дъщери.
Големите му синове – Сюлейман Челеби и Муса Челеби започват война помежду си за престола и империята.
Муса Челеби се укрепява точно тук – в Асеновата крепост, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си.
След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити.
По неизвестни причини укрепената крепостна църква "Света Богородица Петричка" остава непокътната.
Реставрация
Проучванията в района на крепостта започват през далечната 1970 година, като до 1978 година е проучвана западната част на скалата, която обхваща главно акропола. През този период са разкрити крепостните стени, вътрешната крепостна кула, водохранилищата, малка крепостна църква и жилищните помещения.
През 1991 година е реконструирана и осветена църквата "Света Богородица Петричка", като с това е завършена и най-масовата реновация на обекта.
В зелените пространства на крепостта се издигат дървени модели на средновековни бойни машини.
Асеновата крепост (Петричка крепост, Петрич кале) – последният велик родопски страж е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна ценност и народна старина.
Асеновата крепост е обект номер 47 от Стоте национални туристически обекта на България.
Как се стига до Асеновград?
Асеновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив.
Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград.
До 1934 година Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 година е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград.
Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим.
Асеновград отстои на:
167 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
19 километра (на около 24 минути с автомобил) от град Пловдив
364 километра (на около 4 часа и 12 минути с автомобил) от град Варна
242 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас
Градът е разположен в дефилето на Чепеларска река при нейния изход от Родопите към низината. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция по маршрута Пловдив – Смолян – Златоград – Ксанти.
Как се стига до Асенова крепост?
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост, е разположена на по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград.
Излизайки от града следете за голяма указателна табела вдясно и отклонение веднага след Метоха.
По пътя има изградени няколко паркинга, където да оставите своите автомобили, редица чешми и пейки за релакс и почивка.
Малък паркинг е изграден и пред самия вход на крепостта.
Наоколо са изградени множество параклиси – "Св. Атанасий", "Св. Никола", "Св. Димитър", "Св. Илия", край които има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник.
Маршрут "По стъпките на легионите"
От входа на крепостта стартира маршрут "По стъпките на легионите", който е маркиран от доброволци от Асеновград и повежда към старото търговско римско трасе, което е свързвало българските земи и Беломорска Тракия.
В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут "Родопската Света гора".
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
Само на 14 километра източно от Асенова крепост (на около 20 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.
Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
Само на 24 километра югоизточно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 34 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.
Пътят води към село Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към Чудните мостове – чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо.
Поемете към селото.
Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път.
Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е!
Скоро ще сте в Забърдо!
Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, откъдето ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
Само на 14 километра източно от Пампорово (на около 21 минути с автомобил) ще откриете мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре – Широка лъка!
В Широка лъка задължително посетете достолепния храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат за 38 денонощия.
В Широка лъка е роден екзарх Стефан I Български, изиграл ключова роля за спасяването на българските евреи.
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да се удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
Само на 14 километра северозападно от Асенова крепост (на около 18 минути с автомобил) се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
Югозападно от Куклен, сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Само на 10 километра северозападно от град Куклен се намира чаровна Белащица.
Край селото може да се разходите из чудната вековна чинарова горичка.
Ще ви разкажа какви прастари легенди ми нашепваха вековните чинари, извисяващи се тук от незапомнени времена.
Край вековната чинарова горичка и днес се извисява средновековна и османска жилищно-отбранителна кула.
Само на 25 километра северозападно от Асеновата крепост (на около 25 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 38 километра северозападно от Асеновата крепост (на около 39 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на около 18 километра югоизточно от Асенова крепост (на около 23 минути с автомобил) ще откриете очарователния водопад Свети Георги – на самия път между селата Горнослав и Орешец.
Само на 4,6 километра южно от водопад Свети Георги (на около 7 минути с автомобил) ще откриете панорамна площадка "Орешец".
Само на 6,5 километра южно от панорамна площадка "Орешец" (на около 12 минути с автомобил) ще откриете скален мост край село Мостово.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Commentaires