Скъпи приятели на "Фото моменти", в тази специална публикация съм събрал за вас на едно място български селища, които аз лично съм посетил, които са запазили българщината – националното чувство, обичаите, нравите, бита, традициите, културата и езика, и които носят специалния таг на "Фото моменти" – "ПРЕПОРЪЧАНО"!
Няма как да не започнем тази така българска, силно разтуптяваща всяко юнашко родно сърце, разходка именно от архитектурно-исторически резерват Копривщица – този невероятен град-музей, запазил изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица ни дарява с уникалната възможност да разгледаме множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са паметници на културата, като просто се разходим по старите тесни калдъръмени улички на това неповторимо българско градче.
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани директно от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Препоръчвам по време на вашата разходка непременно да посетите двата християнски храма на Копривщица – Старата църква и Новата църква – възрожденски храм "Свети Николай".
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
Повече за архитектурно-исторически резерват Копривщица ще научите ТУК.
От полите на Същинска Средна гора продължаваме нашето уникално трепетно пътешествие в посока магична и мистична Странджа, където се е сгушил поредният архитектурно-исторически резерват – Бръшлян – живата легенда на Странджа.
Бръшлян е архитектурен и исторически резерват от 1982 г., като в селото са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от XVIII-ти и XIX-ти век.
Повече за архитектурно-исторически резерват Бръшлян ще научите ТУК.
От Странджа планина пътешествието ни продължава отвъд времето в един друг свят – в архитектурно-исторически резерват Боженци, притихнал дълбоко в дебрите на Средна Стара планина.
Това бижу ни омайва и ни очарова с неподправената си естественост и ярък чар.
Повече за архитектурно-исторически резерват Боженци ще научите ТУК.
От Средна Стара планина се упътваме в посока юг – към Свежен!
Какво селище само! Какъв край! Така пропито с история! Така съхранило българщината!
Не случайно мястото днес е запазено като архитектурно-исторически резерват или накратко – АИР Свежен.
Има нещо в Свежен!
Носи се из въздуха...
Шуми с шумите на гората...
Гърми с тътена на бурите...
Пее с ромола на Свеженска река...
Скърца със скрибуцането на старите грохнали аджарски къщи...
Вижда се върху лицата на хората, насядали по масите на местния хоремаг...
Усеща се по уличките, докато стъпваш върху протрития калдъръм...
Нещо велико...
Нещо специално...
Нещо българско и родно!
Трябва да е автентичният български дух, който все още обитава тези автентични български селища и не може да бъде усетен никъде другаде.
Повече за архитектурно-исторически резерват Свежен ще научите ТУК.
В АИР Свежен се отбиваме да посетим руините на старата средновековна църква "Свети Георги", опожарена през лятото на 1877 година по време на Страшното – известно още като "Голямото клане", както и като "Касапнята".
Повече за средновековна църква "Свети Георги" ще научите ТУК.
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял Свежен. Тази къща е роден дом на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите. Този обект е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Повече за къща-музей на полковник Владимир Серафимов (Серафимовата къща) ще научите ТУК.
От Сърнена Средна гора поемаме към Средния дял на Източна Стара планина – към Котленския Балкан, където е притихнала поредната автентична българска перла – национален архитектурен резерват Жеравна.
Всички вие, които навярно сте изморени от забързаните делници и си мечтаете за романтична разходка из някое автентично, спокойно и запазено китно селце, грабвайте усмивките и слънчевото си настроение и хайде на разходка из Жеравна.
Повече за национален архитектурен резерват Жеравна ще научите ТУК.
Наблизо ще посетим още едно топло, уютно и безмерно красиво българско селище – Медвен.
Медвен е родното място на Захари Стоянов – български революционер, политик, журналист и писател, помощник апостол в Априлското въстание и негов пръв историограф.
Нашата неповторима разходка из най-българските селища продължава с архитектурно-исторически резерват Старинната част на град Трявна.
С красивата си автентична възрожденска архитектура и с богатото си културно минало, Трявна винаги ни приветства с "Добре дошли"!
Повече за архитектурно-исторически резерват Старинната част на град Трявна ще научите ТУК.
А сега се отправяме към невероятния Пирински край и любимото Банско.
Предлагам ви да се запътим към сърцето на Стария град на Банско. Усещате ли неповторимата му атмосфера?
Съществува в Банско една къща, чиито стаи са чудно изрисувани с дивни прелестни картини, нейните стени от камък са майсторски изографисани с уникални причудливи приказни орнаменти, а от таваните се усмихват слънца, резбовани от дърво.
Фини краски,
разни форми,
завъртулки всякакви,
уникални, интересни, та чудесни!
Любов!
Разказват, че именно любовта – истинската, вечната, неугасващата, неразрушимата, неувяхващата, нестихващата, силната, непреходната, святата – е вдъхновила автора на тези изящни фрески да ги създаде!
Чудната къща и днес е запазена, а нейната знаменита стенна живопис, грее и блести по-ярко от звездите на небосклона и разказва за любовта на Уста Велян и неговата любима – София Бенина!
Това е Веляновата къща в Банско!
Повече за Веляновата къща ще научите ТУК.
В Банско задължително ще посетим и родния дом на Неофит Рилски – Бенината къща.
Неофит Рилски е сред онези дейци на Българското възраждане, които ни поразяват с всеобхватните си интереси, с безкрайното си трудолюбие и себеотрицание, с високата си нравственост и безкомпромисност. Една личност, която отдава умствените си и творчески сили на високо благородна цел.
Повече за Бенината къща ще научите ТУК.
От Пиринския край поемаме към Калофер, който се намира почти в идеалния център на България, което го прави изключително удобна дестинация за посещение от всяка една част на страната. Тук определено има какво да се види – като се започне от богатата история и културното наследство и се стигне до прекрасната природа на Стара планина.
В Калофер ви предлагам да пристъпим заедно прага на прочутото Даскал Ботьово училище, превърнато днес в Музей на просветното дело!
Повече за Даскал Ботьово училище ще научите ТУК.
Срещу Даскал Ботьовото училище се извисява възрожденски храм "Свето Успение Богородично", разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев". Неговата богата история е изключително интересна и аз с удоволствие ще ви я разкажа.
Повече за възрожденски храм "Свето Успение Богородично" ще научите ТУК.
От възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се отправяме към възвишение, от което се разкрива шеметна панорама към Балкана.
Храм "Свети Атанасий Превелики" е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Храмът е издигнат през 1842 г. във вида, в който го виждам и днес, върху основите на по-стара църква, съществувала на това място от незапомнени времена. Известно е, че тук още преди XIX-ти век е имало килия, в която са пребивавали светогорски монаси, работили за духовното възмогване на калоферското население.
Повече за храм "Свети Атанасий Превелики" ще научите ТУК.
От Калофер нашата съвместна българска разходка продължава в посока запад и към поредното изключително българско селище – родния град на Васил Левски – Карлово.
Намираме се в старинната част на Карлово, място, познато като Стария град или Старинно Карлово. От паметника на Васил Левски и площад "Васил Левски" поемаме на разходка по улица "Васил Левски" в посока север и Балкана.
Срещу ни са две къщи, намиращи се една до друга. Те са част от Етнографски комплекс "Старинно Карлово" – архитектурен резерват, обединяващ емблематични за града сгради – паметници на културата с неоценима историческа и естетическа стойност.
Патева мааза, скътала късче история от "Старинно Карлово", е недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителен и художествен паметник на културата.
Повече за Патева мааза ще научите ТУК.
Вдясно е входът към Патева къща – с дъх на рози от "Старинно Карлово".
Подгответе се, защото ще ви отведа в свят на чаромат и изящество, на красота и любов; в свят на пищно озеленени карловски дворове и старинни чешми.
Повече за Патева къща ще научите ТУК.
Продължаваме нашата разходка в посока Бухалов хан – поредната частица от Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Скъпи приятели на "Фото моменти", подгответе се, защото ще ви връхлети любов! Любов към български традиции и занаяти, любов към шевици и дантели, любов към тъкани черги и носии, любов към бродерия, тъкачество и грънчарство, и най-вече – любов към труда и към България!
Повече за Бухалов хан ще научите ТУК.
Продължаваме по тясната и стара калдъръмена уличка. Нашата следваща цел е къщата на даскал Райно Попович – част от Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Скъпи приятели на "Фото моменти", дръжте се здраво, защото ще ви представя къщата на учителя, книжовника и народния будител Райно Попович, разказвайки ви една история за ученолюбие!
Повече за къщата на даскал Райно Попович ще научите ТУК.
От Карлово нашата любознателна българска разходка отново продължава в посока запад към поредното подбалканско кътче, опазило частица българщина! Ето ни в Сопот – родният град на Вазов, сгушен в подножието на Балкана.
В Сопот ви предлагам веднага да се отправим към възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", който се намира в централната част на града, изграден в основата на историческия хълм Трапето.
Повече за възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" ще научите ТУК.
В непосредствена близост се намира и девически манастир "Въведение Богородично" (метох).
Девическият манастир "Въведение Богородично" е основан през 1665 година от схимонахиня Сусана. Издигнат е на мястото на много стар параклис.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Повече за девически манастир "Въведение Богородично" (метох) ще научите ТУК.
Към средата на XIX-ти век килийното манастирско училище става тясно и вече не може да удовлетворява нарасналите нужди от светско образование, поради което съзрява идея за създаване на ново училище.
Новобългарското девическо училище е открито през 1851 година, като сградата е построена в двора на възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" и западно от девически манастир "Въведение Богородично" (метох). Към него се отправяме и ние сега.
През 70-те години на XIX век в училището, известно като Радиното училище, преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, които по-късно стават прототипи на Рада Госпожина в романа на Иван Вазов "Под игото".
Повече за Радиното училище ще научите ТУК.
От Радиното училище се отправяме в посока етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ" е разположен в две възрожденски къщи "Бъдината къща" и къща "Загубански" в центъра на Сопот, където наследниците на старите майстори демонстрират и предават своя опит.
Повече за етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ" ще научите ТУК.
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Повече за къща-музей "Иван Вазов" ще научите ТУК.
Усетили зова на Балкана, скоро сме в полите на Стара планина.
Поредна спирка по пътя ни е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
Повече за Дядовата Стоянова воденица ще научите ТУК.
Още малко на запад и ето ни вече в Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Разходката ни в Златица ни отвежда до Метоха – убежище на Васил Левски.
Повече за Метоха – убежище на Васил Левски ще научите ТУК.
Потегляме към Брезово, където откриваме едно от първите светски училища по българските земи – Старото училище.
Старото четирикласно светско училище е издигнато през далечната 1837 година на Димитровден и е автентично запазено в оригиналния си вид и до днес.
Повече за Старото училище в Брезово ще научите ТУК.
Продължаваме в посока Родопа планина и китното селце Широка лъка – родното място на родопската песен.
Скъпи приятели, наистина огромно удоволствие е за мен да ви отведа до мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре.
Повече за Широка лъка – родното място на родопската песен ще научите ТУК.
Оставяме красивата ни разходка из Широка лъка да ни отведе до храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат само за 38 денонощия.
Храмът остава завинаги в историята като един пламенен символ на несломимата и истинска християнска вяра на българина, несразена през дългите и тъмни години на робството.
Повече за храм "Успение Богородично" ще научите ТУК.
Уважаеми приятели, нашето пътешествие ни води към поредна впечатляваща и величествена българска старина, която не е била разрушавана от своето създаване до наши дни. Това е Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец" – архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение, извисяващ се в близост до село Гложене.
Манастирът е разположен на североизточния склон под каменните отвеси на връх Камен Лисец (висок 1073 метра), на скална издатина на планински рид, спускащ се от него.
Повече за Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец" ще научите ТУК.
Ето, че идва ред на Батак и Балиновата къща.
Балиновата къща в град Батак е исторически и архитектурен паметник на културата от местно значение.
Повече за Балиновата къща ще научите ТУК.
Наблизо е Перущица, където ще посетим Възрожденско (Даново) училище.
Изградено през 1850 година, училище "Св. св. Кирил и Методий" остава в историята като великолепен пример за порива за просвета, култура и родолюбие на българския народ!
Повече за Възрожденско (Даново) училище ще научите ТУК.
Ето, че сме на път за село Боженица, Ботевградско. Повярвайте ми, скъпи приятели, в селото живеят сладкодумни разказвачи на приказки!
Старите хора най-красноречиво и словоохотливо ще ви омаят с разкази за древни легенди – приказки за велики битки, смели герои и вечна признателност!
Повече за село Боженица, Ботевградско ще научите ТУК.
През 1806 година тук е открито първото килийно училище в общината, което първоначално се помещава в частни къщи.
Понастоящем килийното училище на село Боженица е филиал на Исторически музей – Ботевград и при желание всеки може да го посети като предварително е необходимо да заяви това в музея на Ботевград.
Повече за килийното училище на село Боженица ще научите ТУК.
Уважаеми приятели на "Фото моменти", нашата чудна разходка из 19-те селища в България, запазили българщината – националното чувство, обичаите, нравите, традициите, културата и езика, завършва в най-красивия архитектурно-етнографски комплекс (АЕК) и музей на открито – "Етър"! За целта се отправяме към Габрово.
Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" е обект номер 19 от 100-те национални туристически обекта.
Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" е за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Повече за архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" ще научите ТУК.
Тесни калдъръмени улички…
Сгушени възрожденски къщици…
Притихнали зелени дворове…
Чуруликащи лястовичи главици, подаващи се от гнездата изпод стрехите…
Обширни цветни чардаци…
Проснати шарени черги…
Ромол на бистра студена водица от стари чешми…
Звук на гайда…
Скрибуцане на дървени колела на стара каручка…
Звънци от закъсняло стадо…
Песни на щурци, изпълващи нощната тъма…
Пукот на дървени цепеници в старото огнище, обхванати от огъня…
Съвършени ухания на отдавна забравени ястия…
…и приказки разни.
Надявам се, че разходката из препоръчаните от "Фото моменти" 19 селища в България, запазили българщината – националното чувство, обичаите, нравите, традициите, културата и езика, ви е очаровала!
Comments