Вековният цер по пътя за Костѝ
До селцето се стига, поемайки по пътя Царево - Малко Търново, като точно преди отбивката за Българи е и отбивката за Костѝ. На разклона има контрола на ГП, което също е отличен ориентир.
Поемайки по пътя за Костѝ, вляво се оглеждайте за този вековен цер, който сега ще ви представя.
Церът (Quercus cerris) е широколистно листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята. Церът е сравнително непретенциозен към условията на средата, като издържа и на високи, и на ниски температури. На височина церът достига до 30 – 35 метра. Кората му, сива на цвят, е разпознаваема заради забележимо по-едрото си набраздяване. Листата на цера са прости и продълговати. Покрити са със звездовидни власинки. Интересна особеност на цера са трайните шиловидни израстъци около пъпките, които се запазват през цялата година. Пределната възраст на Quercus cerris е 600 - 700 години.
Днешният представител е в разцвета на силите си - само на около 250 години. Висок е цели 23 метра, а обиколката му е 3 метра и 30 сантиметра. И е много красив! Ето го и него!
До нови срещи от Костѝ, приятели!
Вековните дървета в България
Гранитският дъб – най-старото известно ни живо същество на територията на България и вековно дърво на възраст 17 века.
Преди приемането на Гранитския дъб за най-старото дърво в България се смяташе, че Байкушевата мура в Пирин с възраст тринадесет века е най-старото дърво.
С няколко десетилетия по-млад е чинарът в село Златолист край Сандански.
В местност Чифлика в село Белащица, Пловдивско, може да се видят няколко вековни чинара. Най-известният от тях е вековен чинар на повече от 1100 години, който е и най-дебелото дърво в България.
Дъб от вида благун на около хиляда години е доайенът на Странджа.
На повече от 850 години е друг дъб от село Беренде, Софийско.
Десетки дъбове на възраст между 350 и 850 години са се запазили в отделни точки на Лудогорието край днешните градове Исперих, Кубрат, Самуил и Лозница.
Над 800-годишен е чинарът от село Долнослав край Асеновград.
Сред ветераните се нареждат и Кичестият габър край село Турия, Казанлъшко, който е на около 700 години, Дедо-Тоневият дъб край село Долна Врабча, Брезнишко, който е на повече от 650 години, неговият връстник от село Боснек, Пернишко, двата чинара с възраст над 600 години край Гърмен.
Няколко десетки дървета на възраст от около 550 години са оцелелите представители на странджанския дъб, наричан лъжник. Странджа е единственият хабитат в Европа на този представител на древната флора, прародител на всички видове дъб на континента.
Над 500-годишен е вековният чинар в центъра на село Червен до Асеновград.
Над 500-годишен е Големия бук при Кръстец в Тревненския Балкан.
Приблизително такава е възрастта и на Славейковия дъб в квартал "Лозенец" в София – най-старото дърво в столицата.
За съжаление, някои от емблематичните ветерани вече са изсъхнали в резултат на неумолимите действия на природата – такива са летния дъб с прозвището Слона в Еленския Балкан и Стария бряст в Сливен.
Какво може да се посети в близост?
В близост до вековния цер се намира село Кости.
На 14 километра северозападно от село Кости (на около 20 минути с автомобил) се намира живописното Кондолово.
От село Кондолово стартира невероятно красивата екопътека "Царството на зелениката", край която в края на април и началото на месец май цъфти уникалната в цял свят странджанска зеленика.
На 33 километра от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното Бръшлян.
На 10 километра от село Кондолово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете началната точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
Приятна разходка и до нови срещи от магична и мистична Странджа!
Comments