Пролог
Живял в края на първото хилядолетие след Христа велик византийски пълководец. Казвал се Никифор Ксифий (на гръцки: Νικηφόρος Ξιφίας). В исторически трудове името му се превежда на български език и като Ксифия или Ксифиас, но по-популярна е формата Ксифий. Живял той по времето на император Василий II, наречен по-късно Българоубиец.
Съществува легенда, според която Никифор е с българско потекло, с име Николай, родом от селището Боруй (носил това име около X-ти век, по-рано тракийското име Берое, както и римското – Августа Траяна, днес Стара Загора). Когато бил на 11 годишна възраст Николай е отведен в Константинопол и обучен за византийски войник.
Никифор Ксифий бил голям довереник на императора и имал една основна задача от него да покори североизточните български земи, разположени между Дунав и Стара планина. Ксифий постига големи военни успехи, превземайки българските селища Плиска, Малък Преслав, както и старата българска столица Велики Преслав.
Императорът, изключително доволен от Никифор, го прави управител на Филипопол (днешен Пловдив). Ксифий, обаче, ненавижда своето българско минало и всячески се опитва да го прикрие.
Години по-късно, при нападенията срещу демата* при Ключ, известна като Беласишката битка или битката при Клидион, кулминацията на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на Х-ти и началото на XI-ти век, Никифор вече е отличен стратег и има съществен принос за византийската победа.
*Самуиловата крепост – средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия хълм Куфалница, разположен на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода между 1009 г. и 1013 г. по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.
Именно Ксифий възглавява отряда, който по заповед на императора обхожда Беласица от юг и на 29 юли 1014 г. нанася решителния и съществен удар в гръб на войските на цар Самуил.
Дали поради срама от българското си минало или заради друга причина, легенда разказва, че именно Никифор е сред военачалниците, издали коравосърдечното и жестоко разпореждане за ослепяване на пленените български воини, сред които е и собствения му брат Драгомир.
Какво ли не прави човек от страх и от срам? Той става безсрамно страхлив и дори извършва немислима безпощадна безчовечност.
Именно страхът да не би брат му да го разпознае и по този начин да го издаде принуждава Никифор да произнесе ужасяващата заповед. Легендата дори разказва, че Никифоровата майка, узнавайки за стореното, проклина сина си с думите:
Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!
Как е станало така, че Никифор наистина разбира за произнесените майчини слова, легендата не разкрива, но разказва, че пълководецът никак не се е разкаял за стореното и съдбата му скоро го застига – бива убит на 22 декември 1029 г. при същата тази Беласица планина, където преди петнадесет години произнася злата си заповед.
Четири години след Беласишката битка цяла България е вече покорена от византийците, с което идва и края на Първото българско царство.
Но защо ви разказвам всичко това?
***
Именно една от легендите за възникването на днешното село Белащица, до което скъпи приятели смятам да ви разходя сега, се свързва с управителя на Филипопол (днешен Пловдив), отстоящ на десетина километра северно от селото, а именно представения от мен в пролога големия византийски пълководец и стратег Никифор Ксифий.
Както и днес, така и навремето, обширните полета, заобикалящи днешен Пловдив на север и юг по поречието на река Марица, били изключително плодовити и изобилни на всякакви дарове, стига да има кой щателно, усърдно и с много труд да ги обработва. Но за тази цел била потребна работна ръка.
Писал Никифор на императора, примолил се. Василий II Българоубиец му изпратил 15 000 от пленените Самуилови войници по време на великата битка при Ключ.
Но къде да бъде подслонена тази работна ръка? Къде да живее оттук насетне, така че да бъде достатъчно близо, за да се труди неуморно насред просторните плодородни полета на необятната Тракийска низина?
За целта Никифор полага основите на днешна Белащица. Кръщава я по името на планината Беласица, мястото, което му носи велика военна слава.
За себе си управителят на Филипопол издига огромен и впечатляващ дворец-крепост, който съществува до към 1650 г. Останки от него могат дори и днес да се видят насред южния край на селото.
През 1020 г. на около километър южно от своя дворец Никифор основа и манастир в чест на Свети Георги Победоносец, чийто наследник днес е известният Белащински манастир.
Днес и аз съм мил и свиден гост на село Белащица, като целта ми е да разгледам и заснема група вековни дървета, едно, от които дори е на възраст от над 1100 години, което го прави жив свидетел на всички тези описани по-горе събития. Невероятно!
Местност Чифлика, към която съм за запътил, се намира в южната част на Белащица.
Оставям автомобила си пред руините на високата стражева кула, сиротен и клет остатък от някогашния дворец-крепост на Никифор.
Зад старите и грохнали зидове се намира горичка от вековни чинари.
Навлизам сред тях и сякаш в този момент тези живи същества, сякаш усетили несломимия ми дух, разказващ истории разни, започват за мен своите приказки да редят.
Аз присядам на пейката, разположена между тях, заслушан в шепота на зелените им листа.
Мелодия някаква, история от древността, когато тук са бродили хора, но от друга една епоха – от преди хиляда лета, чух аз, заслушан в шума на клони и вейки.
Неописуемо е!
Пред дърветата са поставени избледнели табели с непощадени от времето надписи – 500, 700 и 1100 години история.
Невероятно е!
Най-старото от тях е и официално най-дебелото известно ни дърво на територията на България – с обиколка на ствола почти четиринадесет метра (според информационната табела).
Местните разказват, че към този огромен ствол навремето даже цар Калоян е привързвал своя кон.
Както аз този ден под сенките на стареца седях и песните му слушах, така и Пенчо Славейков – големия български поет, също като мен точно тук седял е и същите песни на дърветата той слушал.
Също като мене вдъхновен, незабравимата си поема "Неразделни" той написва. Това е красива, но тъжна песен – балада за невъзможната любов на двама млади, които постъпват твърде глупаво и отнемат своя ранен живот. В негова чест в центъра на селото е издигнат бюст-паметник.
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина —
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко —
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
«Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.»
Думите му бяха сладки — бяха мъките горчиви —
писано било та ние да се не сбереме живи…
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, —
«Клетника — дочух между им да се шушне и говори: —
право се убол в сърцето — ножчето му още тамо!»
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви… и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го…
Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви —
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви —
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина…
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; —
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…"
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Пенчо Славейков
"Неразделни"
1895 г.
Разказват, че Славейков започва своята творба "Неразделни" именно под сенките на този вековен чинар, под който и аз днес седя. По-късно завършва поемата си в Лайпциг, Германия. Славейков публикува за първи път баладата си през 1895 година под заглавието "Калина", но когато след една година включва творбата в сборника "Епически песни", променя заглавието на "Неразделни", вероятно за да акцентира върху връзката между двамата млади – основни герои на творбата.
Аз определено не одобрявам техния избор, макар и наивно млад и неразумен, основно, защото отнемането на собствения си живот е грях, а и защото винаги, докато човек е жив надежда има.
По-късно, освен Славейков, тези сенки са приютявали и един от най-самобитните български художници на XX-ти век – живописецът Златю Бояджиев. Неслучайно, на едно от платната си – "Пейзаж от Белащица", художникът е изобразил именно него.
За да се възхитят на вековното дърво, в Белащица са гостували дори и цар Борис III и царица Йоана.
На Никулден през 2011-та година местност Чифлика в село Белащица е обявена за защитена със заповед на Министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Цялата околност е приказна!
Тишина витае около короните на чинарите и мястото е прелестно за разходки и отдих. В близост по поречието на реката се намира красив и отлично оформен парк от стотици чинари, наречен парк "Чинарите", в който ви препоръчвам да се разходите, а една добре утъпкана и полегата пътека ще ви отведе до дверите на Белащинския манастир, известен в цяла България. Градината и двора му също са отлично поддържани и подходящи за почивка, особено през есента, когато всичко грее в най-различни цветове.
Как се стига до село Белащица?
Белащица е село в Южна България. Намира се намира в община Родопи, Област Пловдив.
Селото е разположено в географската област Родопска яка, в северното подножие на рида Чернатица от Западните Родопи, на 286 метра надморска височина. То се намирана на самата граница между полето и планината, там където свършва Горнотракийската низина и започват първите предпланински възвишения.
От Белащица се открива просторна гледка към Тракийското поле – вижда се град Пловдив с тепетата, може да се проследи долината на река Марица от Пазарджик до Първомай, а в далечината погледът се плъзга по склоновете на Средна гора и спира на заснежените върхове на Стара планина над Карлово и Калофер.
Климатът е преходно-континентален с леко планинско влияние, а преобладаващите почви са хумусно-карбонатни. Днес близките предпланински хълмове около селото са оголени и с ниска растителност, но в миналото са били обрасли с вековни дъбови и букови гори, при което климатът е бил чувствително по-различен от днешния. След изсичането на горите климатичните условия са се почти изравнили с тези в полето. Сега само вечер се чувства по-осезаемо планински ветрец, който намалява жегата през летните горещини.
Местните природни дадености са изключително благоприятни за развитие на земеделие – предимно овощарство и лозарството. Култивират се винени и десертни сортове, а в овощарството най-много е застъпено отглеждането на череши, сливи, ябълки и праскови.
Днес Белащица попада в първи вилен пояс на парк "Родопи". Селото има редовна автобусна връзка с Пловдив.
Удобното му местоположение на Белащица и планинският въздух го правят сред най-атрактивните и предпочитани от пловдивчани села в района.
Белащица отстои на:
155 километра (на около 1 час и 50 минути с автомобил) от столицата
10 километра (на около 19 минути с автомобил) от град Пловдив
375 километра (на около 4 часа и 20 минути с автомобил) от град Варна
260 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Селището е разположено само на три километра от околовръстния път на областния град, като до него водят два пътя – старият, който минава през село Браниполе и извежда на центъра и новият, построен и открит през 2006 г., води до вилната зона на Белащица. През селото минава пътят от Пловдив за хижа "Здравец", летовище "Студенец" и летовище "Бяла Черква". Фактически това е един от най-преките пътища между Пловдив и Беломорието. Селището граничи със селата: Браниполе (на север), Брестник (на изток), Гълъбово (на юг) и Марково (на изток).
Как се стига до местност Чифлика?
Местност Чифлика се намира южно от селото. До там най-лесно се стига като зададете на вашата навигация следната точка.
Точно пред руините на старата византийска кула може да оставите своя автомобил.
Вековните дървета в България
Гранитският дъб – най-старото известно ни живо същество на територията на България и вековно дърво на възраст 17 века.
Преди приемането на Гранитския дъб за най-старото дърво в България се смяташе, че Байкушевата мура в Пирин с възраст тринадесет века е най-старото дърво.
С няколко десетилетия по-млад е чинарът в село Златолист край Сандански.
Дъб от вида благун на около хиляда години е доайенът на Странджа.
На повече от 850 години е друг дъб от село Беренде, Софийско.
Десетки дъбове на възраст между 350 и 850 години са се запазили в отделни точки на Лудогорието край днешните градове Исперих, Кубрат, Самуил и Лозница.
Над 800-годишен е чинарът от село Долнослав край Асеновград.
Сред ветераните се нареждат и Кичестият габър край село Турия, Казанлъшко, който е на около 700 години, Дедо-Тоневият дъб край село Долна Врабча, Брезнишко, който е на повече от 650 години, неговият връстник от село Боснек, Пернишко, двата чинара с възраст над 600 години край Гърмен.
Няколко десетки дървета на възраст от около 550 години са оцелелите представители на странджанския дъб, наричан лъжник. Странджа е единственият хабитат в Европа на този представител на древната флора, прародител на всички видове дъб на континента.
Над 500-годишен е Големия бук при Кръстец в Тревненския Балкан.
Над 500-годишен е вековният чинар в центъра на село Червен до Асеновград.
Приблизително такава е възрастта и на Славейковия дъб в квартал "Лозенец" в София – най-старото дърво в столицата.
Един от младите (само на 250 години) бъдещи претенденти е вековният цер по пътя за село Кости в Странджа.
За съжаление, някои от емблематичните ветерани вече са изсъхнали в резултат на неумолимите действия на природата – такива са летния дъб с прозвището Слона в Еленския Балкан и Стария бряст в Сливен.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
На 14 километра западно от Белащица (на около 11 минути с автомобил) се намира красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 12,4 километра западно от село Първенец (на около 15 минути с автомобил) се намира Перущица.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
На около 23 километра западно от град Перущица (на около 31 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар".
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е място за разходки.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града и аз ви приканвам да разгледате величествената сграда.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Ако продължите от Брацигово в посока село Розово, ще се озовете край чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
На около 8 километра западно от град Брацигово (на около 11 минути с автомобил) се намира съседния град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на 7 километра северно от град Пещера (на около 10 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазаят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 14 километра северно от село Устина (на около 19 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 33 километра северозападно от град Перущица (на около 37 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница. В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 16 километра южно от град Перущица (на около 21 минути с автомобил) по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Кричим".
Само на 13 километра южно от язовир "Кричим" (на около 16 минути с автомобил) по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Въча".
Само на 20 километра южно от язовир "Въча" (на около 25 минути с автомобил) по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".
Източно от град Девин се намира началото на екопътека "Струилица", край която може да се насладите на чудното Самодивско пръскало.
Само на 17 километра южно от Белащица (на около 17 минути с автомобил), сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Съвсем наблизо се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
На 19 километра югоизточно от Белащица (на около 23 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 11 километра източно от Асеновград (на около 15 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.
Само на 57 километра източно от Асеновград (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
На 33 километра южно от Асенова крепост (на около 46 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
Само на 8 километра източно от Лъки (на около 14 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.
Пътят води към село Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи, поредното чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо
и поемете към селото.
Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път. Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е! Скоро ще сте в Забърдо!
Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, от където ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
На 14 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 22 минути с автомобил) се намира Националната астрономическа обсерватория "Рожен".
На разклона в посока НАО "Рожен" може да спрете и да се разходите по обширните Роженски поляни, намиращи се на 1430 метра н.в. Насред поляните се издига най-високият пилон в България, висок 111 метра, върху който се вее българският трибагреник.
Само на 14 километра източно от Пампорово (на около 21 минути с автомобил) ще откриете мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре – Широка лъка!
В Широка лъка задължително посетете достолепния храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат за 38 денонощия.
В Широка лъка е роден екзарх Стефан I Български, изиграл ключова роля за спасяването на българските евреи.
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да се удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Commentaires