Раждането (въплъщението) на Божия Син – изпълнение на старозаветни пророчества
Пророчество за свръхестественото зачатие на Божия Син от девица
„Затова сам Господ ще ви даде знамение: ето девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“ Исая 7:14
Около 700 години по-късно
„Ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом, а името на девицата бе Мария.
И като дойде ангелът при нея, рече:
„Здравей, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените“.
А тя много се смути от думата му и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
И ангелът ѝ рече:
„Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века и царството Му не ще има край.“
Мария рече на ангела:
„Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“
И ангелът в отговор ѝ рече:
„Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени, за туй светото Онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“ Светото евангелие от Лука 1:26-35
„А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Йосиф, преди да бяха се съединили, тя се намери непразна от Светия Дух.
А мъжът ѝ Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. Но, когато мислеше това, ето ангел от Господа му се яви насън и каза:
„Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото зачнатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа, чрез пророка, който казва: "Ето девица ще зачне и ще роди син и ще го нарекат Емануил (което значи „Бог с нас“).“
И тъй, Йосиф, като стана от сън, стори, както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си, но не я познаваше, докато тя роди първородния си син и нарече го Исус.“ Светото евангелие от Матей 1:18-25
Пророчество за раждането на Божия Син във Витлеем
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.“ Михей 5:2
Около 700 години по-късно:
„В ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните ѝ да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
На същото място имаше овчари, които живееха в полето и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия и те се уплашиха много. Но ангелът им каза:
„Не бойте се, защото, ето благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли“.
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
"Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“ Светото евангелие от Лука 2:1-14
„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха:
„Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним“.
Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше где трябваше да се роди Христос. А те му казаха:
„Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде пастир на Моя народ Израил“. Светото евангелие от Матей 2:1-6
Божият Син – единственият Посредник между Бога и човека
„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.“ Първото послание на апостол Павел към Тимотей 2:5
„Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога.“ Първото послание на апостол Петър 1:20-21а
Божият Син, втората Личност от Триединството, като съвършен и вечен Бог, единосъщен и равен с Отца, когато настъпва определеното време, прие човешко естество с всички характерни за него качества и немощи, но без грях – Той бе заченат чрез силата на Светия Дух в утробата на девицата Мария от нейната същност. Така две цялостни и завършени, но различни естества, божественото и човешкото, бяха неразделно свързани в една Личност без да преминават едно в друго и без да се съчетават или смесват. Тази Личност е изцяло Бог и изцяло човек, но тя е неповторима – това е Христос – единственият Посредник между Бога и човека.
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците.“
Посланието на апостол Павел към филипяните 2:6-7
„В Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството.“ Посланието на апостол Павел към колосяните 2:9
Защо бе необходимо Посредникът да бъде Бог?
Необходимо бе Посредникът да бъде Бог, за да може да подкрепи и предпази човешкото естество да не попадне под ударите на безграничния Божи гняв и да не рухне пред силата на смъртта; за да се придаде стойност и ефективност на Неговите страдания, на послушанието и ходатайството Му; също така, за да може Той да удовлетвори Божието правосъдие, да осигури благосклонността Му, да откупи избрани хора и да им даде Духа Си, да победи всичките им врагове и да ги доведе до вечно спасение.
„Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете, защото стори това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци, а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван завинаги.“ Посланието към евреите 7:24-28
„Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни.“ Посланието към евреите 5:8-9
„Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.“ Посланието към евреите 9:15
Защо бе необходимо Посредникът да бъде човек?
Необходимо бе Посредникът да бъде човек, за да издигне нашето естество, да ни покаже послушание пред Закона, да понесе страдания и да ходатайства за нас в нашето естество, сам да изпита немощите ни, така че да можем да получим осиновение, утешение и достъп да пристъпваме с дързост към престола на благодатта.
„Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.“ Посланието на апостол Павел към галатяните 4:4-5
„Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.“ Посланието към евреите 2:17
„И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядвали. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.“ Посланието към евреите 4:14-16
Защо бе необходимо Посредникът да бъде Бог и човек в една личност?
Необходимо бе Посредникът, който трябваше да примири Бога и човека, сам да бъде Бог и човек, и то в една личност, за да може присъщите действия на всяко от тези естества да бъдат приети от Бога в наша полза и ние да уповаваме на тях като на действия, извършени от една цялостна личност.
„Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината, Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете, в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание, понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено, и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, тоест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни.“ Посланието на апостол Павел към колосяните 1:12-22
„А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление.“ Първото послание на апостол Павел към коринтяните 1:30
„Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог, и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.“ Първото послание на апостол Йоан 5:20
В публикацията са използвани текстове от:
Тематични публикации, които ви препоръчвам да прочетете:
Kommentare