Един разказ за църквата "Св. вмчк. Димитър", където е обявено Априлското въстание, за смелите вериговци, за Синджирлий, за Левски, за Бенковски и за знамето на четата на Волов
Всичко започна със силното ми желание да посетя и заснема най-старата църква в Хисаря – „Св. вмчк. Димитър“, намираща се в края на квартал „Веригово“ на улица „Райна Княгиня“.
Зададох в навигация мястото и потеглих нататък, без изобщо и да подозирам какво ме очаква.
В този слънчев и топъл, късен, априлски съботен следобед пристигнах пред храма.
Тук бе църквата, където е обявено Априлското въстание на 21 април 1876 г.
Грамадната стара дъбова порта стои гордо насреща ми. До нея е Ботювата чешма, от която блика студена, планинска вода за жадни гърла.
Тръгвам покрай масивния каменен висок зид към старата камбанария. Личи си, че е стара – навярно и тя е свидетел на онези бурни и смели времена, на славни революционери, храбри решения и горди мъже.
Не преставам да снимам!
Връщам се.
Откривам надпис върху портата, който някак си ми бе убягнал досега и който гласи, че при желание да разгледаме църквата, може да се обадя в къщата отдясно.
Поглеждам надясно – малка, спретната къщурка и една стара баба, която вършее нещо из двора.
Добър ден! – поздравявам аз и лицето на старата баба грейва слънчево с усмивка. Разказвам за какво съм тук и че търся някой да отключи портата. Старата жена веднага остави с каквото се занимаваше, каза, че само ще се облече, защото вътре в църквата е хладно, и накуцвайки, подпирайки се на една малка патеричка и с ключовете в ръка ме отведе на поредното невероятно приключение в онези паметни времена, в които българите дръзват да въстанат и да се изправят гордо – дните на априлий, лето 1876-то.
Това е баба Стойна – 85 годишна, усмихната, истинска българка!
Разстоянието от вратата на къщичката ѝ до портата на храма е няколко метра (само през пътя), но тя с невероятен трепет успя да ми разкаже за сина си в чужбина, за внуците си, за това как тя самата няколко пъти им е гостувала, за това колко много ѝ липсват, и как се чуват и виждат постоянно по фейсбук, ей там – от къщата им в Хисаря.
Слушам внимателно и не я прекъсвам.
Почудих се – ама нали сме в Хисаря?, без да осъзнавам за разказа и откровението, които ме очакват.
Липсват ми много! Казват ми: „Бабо, остани тук с нас!“, ама аз не мога. Свикнала съм със земята, със селото. и макар и отличничка (завършила е с пълно отличие), остава да работи тук.
Тя отключва ключалката и старата порта се отваря.
Пристъпваме бавно по тясната алея, водеща към храма.
Моля я да я снимам. Тя отказва – ами не се била применувала както требе. Друг път, чедо. – споделя тя.
Показва ми къде е било първото училище, основано през 1856 г. и опожарено през Априлското въстание.
Обикалям храма и го заснемам отвсякъде.
После влизаме вътре, тя сяда уморено и започва своя разказ. Слушам удивен и записвам тези паметни слова чрез телефона.
След обявяването на въстанието в Копривщица, тук във Веригово, пристига Бенковски, който прочита Кървавото писмо пред църквата.
Разказвайки това, тя просто трепери от вълнение.
Нейният свекър е бил свещеник тук. Негов дядо е поп Петко Стойнов (поборник заедно с Кольо Попдимитров). Ходил по работа при Левски в Карлово, където е хванат от турците. Влачен е до моста на Марица в Пловдив, където е обесен. Жена му – баба Ивана, взела черепа му, който е погребан тук в олтара на храма.
Пак тя – баба Ивана, навремето сръчна синджирлийска мома, ушива и извезва знамето на Воловата чета. Знаменосец е братът на баба Ивана.
В храмът е обявено и присъединяването на синджирлийци към бунта, които въстават заедно със съседните села. Поп Димитър (баща на даскал Кольо) бие камбаната в съдбовния ден и изпраща сина си в четата на Волов.
Вериговци през това време вече са напълно готови – пушките, барутите, сухарите. Вдига се цялото село – с децата. Мъжете впрягат воловете в колите, напълнени с цялата си покъщнина. Жените с децата на цедилките – на гърбовете.
Тръгват за Копривщица пеш през Балкана да помагат на въстаниците.
Да се бият!
Цялото село се изнася! До крак!
Поп Димитър запалва къщата си, за да няма връщане назад.
Много вериговци последват този пример и също запалват своите къщи, за да няма къде да се върнат.
Слушам внимателно!
Какви времена! Какви хора!
До този момент, казват, в това село турчин не е могъл да замръкне.
На следващия ден, обаче, турците пристигат и опожаряват цялото село – всичко е изгорено!
Стигат вериговци в Копривщица, но оттам ги връщат в Клисура – трябвало помощ там. Ала на Зли дол ги причакват турците и ги избиват. Остават живи само шепа хора и байрактарина – много смел мъж – успява да съхрани знамето.
Тук тя ми показва лежащото насреща ни знаме.
Заедно с група хора от Копривщица потеглят за Румъния. Спират в село Бяла, Русенско, където ги напада турска потеря и успява да плени някои от групата. Знамето успяват да спасят, като го предават на овчар. Овчарят занася знамето в местна църква, където свещеникът го пази.
Доста по-късно – разказва със сълзи в очите баба Стойна – от Бяла идват хора и искат да видят знамето, целуват го…
От Бяла пренасят знамето в Шумен в къщата-музей на Панайот Волов. Оттам знамето заминава за София, където е пазено до 1944-та във фонда на Етнографския музей, когато по време на бомбардировките над София през Втората световна война е изгорено.
Понастоящем, по инициатива на дарителя Бойно Марковски днес знамето на шуменския апостол, търговец на гюлово масло, е възстановено, осветено и всеки истински българин може да го види тук в храма, да го целуне и да се поклони.
През това време нейният съпруг – дядо Петко започва да коси тревата в двора на църквата.
На изпроводяк, баба Стойна ми казва да изчакам, докато бавно се изкачва по стълбите. Влиза у тях и след малко се показва, подавайки ми преснимана статия от 11 август 2011 г. във вестник „Шуменска заря“, където наред с изключителния разказ за Волов, за шуменското знаме, за което вече ви разказах и до което и аз се докоснах, за Левски, също идвал тук, точно на това така свято за българската свобода място, за „Вериговските априлци“ (Волов именно от тук избира най-много представители-делегати за първото Велико народно събрание в Оборище, както и свои четници), ценна книжка, написана през 1996 г. от двама родолюбиви хисарци, за ужасите и пожарищата след разгрома на въстанието, стои и нейна снимка.
Това е баба Стойна – една истинска българка!
Това е историята на храм „Св вмчк. Димитър“, свидетел на онези отдавна отминали и тъй смели времена!
Как се стига до храм "Св. вмчк. Димитър" в град Хисаря?
Храмът се намира в края на улица "Райна Княгиня" в квартал "Веригово". Улицата е продължение на главния булевард "Иван Вазов".
Храм "Свети вмчк. Димитър" в квартал "Веригово" е част от маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.
Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон.
В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Супер прекрасно!