Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник и герой от Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912 г. – 1913 г.).
Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 година (по други данни на 23 август 1861 година) в средногорското село Аджар, днес Свежен, в родния дом на Серафимовия род, понастоящем превърнат в къща-музей.
Владимир Серафимов израства в многолюдното семейство на Георги (Гено) Серафимов – виден възрожденски даскал, деец на Словото и трети братовчед на Дякона на Свободата – Васил Левски.
На даскал Гено синовете
прославили са ни навеки
полковник Серафимов помнят
навред Родопските пътеки!
Не заменил той свободата
на българите в Родопа
и сам заложил си главата
за щастието и живота.
Да бъдат те свободни хора
освободил ги от тирана
и пазил ги той до последно
Българска Родопа да остане…
До 14-годишна възраст младият Владимир учи при баща си.
Продължава своето образование в гимназията в град Смирна (Измир), Мала Азия, където учи търговия.
Лятото на лето 1877-мо е и през подбалканските селища върлува Страшното, което не подминава Аджар.
И тука вече става страшно…
– Защо, бе дядо, какво пък вече?!
– Е, вече, то Страшното тепърва
градецът наш в кръв повлече…
Русията война голяма
Повела с турските злодеи,
че робство няма е измама –
не може скръб да се измери!
За Шипка знаеш и за Загора
там ордите на Сюлеймана
разбити били… и тогава
настава, чедо, мъст голяма…
Аскерът турски деребейства –
убива, пали по селата
и цигани, башибозуци
крадат на хората децата…
В Аджар пристигат и с топове
по църквата гърмят, о, Боже!
И цигани ги водят диво –
убиват, грабят – кой к‘во може!
Обезглавени на дръвника
са 800 от мъжете
изнасилени жените,
изгорени домовете…
Убити старците жестоко
и поругани от туй племе.
Добитъкът заклан, децата –
в Турция отвлечени след време…
От 1000 къщи 100 остават
погром невиждан дълго време
на избягалите в планината
мъката не мож‘ отнеме!...
Бич Божий по-лош и от чума
налегнал, чедо, над Аджара
що мъка има по земята
що горест само той прекарал!...
По-късно историците описват случилите се в родното село на полковник Серафимов събития като второто баташко клане.
По време на жестоките кланета е убит и даскал Гено, който е съсечен на прага на училището и то пред лицето на един от неговите синове.
За кратко Владимир Серафимов се завръща в Аджар, само за да завари селото си тотално опустошено.
По-големият му брат Константин притежава своя адвокатска кантора в София и Владимир за кратко започва работа при него.
Но увлечен във военното дело Владимир Серафимов е приет за юнкер в четвърти випуск на Военното училище.
Искрено впечатлени от показания характер и видни способности, преподавателите му, предимно руски офицери, му подаряват посребрена казашка сабя, с която той не се разделя до края на живота си.
Понастоящем неговата "Сабя на честта" е виден експонат в Регионален исторически музей – Смолян.
Завършва Военното училище в град София с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първото офицерско звание подпоручик.
Подпоручик Серафимов е назначен за командир на пристанищната рота в град Русе.
Бойното си кръщение получава през Сръбско-българската война (1885 г.). Командир е на 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава село Градищница.
За проявената храброст през войната е награден с Орден "За храброст" IV-та степен.
По-късно служи в Пещера, Пазарджик, Хасково, Карлово, София, Пловдив и Асеновград.
Пазарджик среща Серафимов с неговата голяма любов – Елена Кацарова.
На 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк.
През следващите години Владимир Серафимов усърдно си изгражда авторитет на изключително опитен и дисциплиниран офицер.
През 1888 г. получава чин капитан, през 1899 г. е издигнат в чин майор, а през 1904 г. – в чин подполковник.
Видял в него истински войник с висока интелигентност и респектиращо поведение, княз Фердинанд му предлага да го назначи за негов личен адютант, но той отказва.
Не мога да стана салонен офицер. Аз съм войник и ще си остана такъв!
На един строеви преглед Фердинанд е придружен от престолонаследника Борис, който носи немска фуражка. Серафимов застава пред принца и с почтително хладен тон му напомня, че пред българска войска се преминава само с фуражка на български офицер.
През 1909 г. Владимир Серафимов получава повишение в чин полковник.
Идва Балканската война (1912 г. – 1913 г.) и полковник Серафимов е назначен за командир на Двадесет и първи средногорски полк, дислоциран в Асеновград.
Вестта за началото на войната сварва полка край Чепеларе.
Драги войници и офицери, настъпи дванайстия час.
Родопа, този свещен център на нашата обич и скръб, сигурно ще стане наша Голгота, но аз вярвам, че от нея ще се види Възкресението на България.
С нами Бог!
След пламенната реч на Серафимов, Средногорци поемат в определената им посока.
Полкът на главния герой на нашия разказ настъпва в Централни Родопи.
Мисията е да стигне до Беломорието и да прекъсне връзката между османските части в Македония и Одринска Тракия.
Още на 5-ти октомври Средногорци обръщат в бяг турския гарнизон на тогавашната българо-османска граница по линията Рожен-Пампорово.
Полковникът изпраща една дружина да овладее т. нар. Тамръшки или Дьовленски (Девински) клин – османска територия, вдадена в Тракия, със силен гарнизон, застрашаващ Пловдив.
След успешното приключване на операцията полкът получава заповед да започне настъпление в нощта на 12-ти срещу 13-ти октомври. За един ден са овладени Пашмакли, Райково и Устово (които впоследствие образуват днешен Смолян), а също Момчиловци и Петково.
Населението на големите и знатни български села посреща 21-ви Средногорски полк като освободител. Частите, направлявани умело от полковник Серафимов, принуждават османската войска да отстъпи в тотално безредие. Целият военен склад на Пашмакли, който по това време е средище на кааза, и голяма част от обозите попадат в български ръце.
Полкът в този планински океан се развърна на дължина повече от 30 километра и на повече от 50 километра дълбочина от границата – едно пространство от долини, бърда и селища по горното течение на река Арда.
Стою Шишков,
участник в боевете и бъдещ бележит изследовател на Родопите
Полковник Владимир Серафимов освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.
Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци.
Лазар Даскалов,
четник в четата на Стефан Калфа
Във военната литература сражения от 19-ти до 21-ви октомври 1912 г. са описани като Палаския бой, но са популярни като Родопската Шипка. Така ги нарича през 1939 г. смолянският мюфтия Хаджисалехов при клетвата на набор от местни българи мюсюлмани.
Тази пълна победа гарантира не само освобождаването на Родопите!
Победата на Средногорци спасява от сигурно клане българите християни в Централните Родопи и пресича опасността от османско нашествие към Чепеларе и Асеновград.
На площада пред храм "Свети апостоли Петър и Павел" в родното му село днес се издига паметник на полковник Владимир Серафимов, останал със славните си военни подвизи в златните летописи на историята като Освободителя на Родопите.
На 8-ми ноември 21-ви Средногорски полк освобождава Ксанти, после Гюмюрджина и Дедеагач. Участва в окончателното разбиване на корпуса на Явер паша, който капитулира при Фере, Гърция.
На 14 ноември 1912 г. плененият Явер паша заедно със своите 10 хиляди войници, проявява офицерска доблест и признава качествата на българската войска:
Това е ураган, който може да се повтори при едно замахване на сабята на командира. Забележителна е боевата подготовка.
Мене ме учуди съзнателността и интелигентността на българския войник.
Полковник Владимир Серафимов взема активно участие и в Голямата война, станала по-късно известна като Първата световна война, като командир на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия. Засвидетелства се геройски по време на боевете, водени край село Чеган.
Полковник Серафимов отново се проявява като опитен стратег, командвайки бригада в боевете при завоя на река Черна.
Предлагат го за повишение, но той отказва.
Когато спасих Родопите и бях на върха на славата си, не бях произведен генерал.
Нека си остана полковник, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.
Поради неизпълнението на заповедта за оттегляне, дадена му в Родопите, той никога не е издигнат в чин генерал.
Полковник Владимир Серафимов се уволнява от армията на 31 октомври 1918 г.
На 26 юни 1932 г. по повод двадесетата годишнина от паметните боеве на връх Кавгаджик, който в чест на 21-ви полк е наречен Средногорец, в прогимназията в Устово се основава инициативен комитет за издигане паметник в прослава на падналите герои през октомврийските дни на 1912 г.
В поканата до Владимир Серафимов е записано:
С Вашето присъствие на това скъпо за родопчани тържество, ще ни направите голяма чест и ще покажете като доблестен военачалник, как да тачим паметта на онези, които тъй самоотвержено водихте в онези паметни боеве, и които поднесоха в дар пред олтара на отечеството най-скъпото – своя живот!
Полковникът е посрещнат в Родопите като герой-освободител!
Окичен е с цветя от главата до петите!
Носен е на ръце с бурни възгласи:
Да живей!
и
Слава!
На кота 1311 полковникът спира пред знамето на 21-ви средногорски полк и дълго го целува, плачейки в знак на лична признателност към паметта на своите момчета.
Побелелият от слава и мъка герой плаче за 75-те останали вечна стража на Родопската Шипка. Плаче, защото не са живи да видят с каква любов и преклонение говорят родопчани за тяхното дело, възкресило Родопите от пепелищата на петвековното робство!
Ето какво си спомня подполковник Никола Попноев Кисьов, съратник и другар на полковник Владимир Серафимов, командир на взвод в редовете на Двадесет и първи пехотен Средногорски полк, споделени по време на изграждането на паметника, издигнат на връх Кавгаджик (днес Средногорец), в памет на онези събития, разиграли се на същото това място през 19-ти, 20-ти и 21-ви октомври 1912-та година:
Старец, но с бодрост на младеж…
На ръце носен при мощно "Ура" на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме.
Кой е тоя щастливец? – се шепне в множеството…
Побелелият старец целува дълго свещения емблем на дълг към Отечеството…
Сълзи бликат по още свежото му лице.
Очите му заискриха, със свалена шапка той премина край наредената дружина, поздравявайки я както нявга бе поздравявал своя юначен 21-ви боен полк на същото място.
Връщайки се в София, споделя на съпругата си Елена:
Все едно живея втори живот, като виждам как хората тачат тази епопея.
Това е последното пътуване на полковник Владимир Серафимов в този край. Той не доживява откриването на паметника – умира на 7 април 1934 г.
Паметникът е открит на 12 август, на неговия 74-и рожден ден. В акта за освещаването му е записано:
Тук, на това място през дните 19, 20, 21 на месец октомври 1912 г., 21 средногорски полк разби турските пълчища на Явер паша, три пъти по-многобройни от българските войски, освободи този край от турско робство и го приобщи към отечеството.
Нека този паметник, въздигнат по инициатива на родопчани и при щедрите дарения на мнозина родолюбиви български граждани и учреждения, буди удивление за безпределната любов на покойниците към Майка България, служили достойно и изпълнили своя дълг към Цар, Род и Родина.
Вечна памет на падналите герои!
Слава на живите борци!
На този паметен ден присъстват дванадесет хиляди души. Няколко месеца след това, село Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово.
Внукът Йордан Тотев разказва, че посмъртно отново предложили да повишат в звание Серафимов, но съпругата му отказва:
Той не искаше да е генерал, сега аз няма да решавам вместо него!
Награди
Военен орден "За храброст" IV-та степен (21 април 1886 г.)
Възпоменателен медал За участие в Сръбско-българската война 1885 г., сребърен (15 август 1887 г.)
Царски орден "Св. Александър" V-та степен без мечове (14 февруари 1896 г.)
Народен орден "За военна заслуга" V-та степен
Народен орден "За военна заслуга" IV-та степен (14 февруари 1903 г.)
Знак "За 20 години отлична служба"
Възпоменателният кръст "За независимостта на България 1908 година" (1909 г.)
Военен орден "За храброст" III-та степен (Балканска война)
Царски орден "Св. Александър" IV-та степен без мечове
Царски орден "Св. Александър" III-та степен с мечове
Орден "За заслуга" сребърен
Орден "Свети Станислав" III-та степен, Руска империя
Военен кръст "За заслуги", Австро-Унгария (Първа световна война)
Орден "Лъв и слънце", Персия
Полковник Владимир Серафимов е баща на пет момичета.
Единственото момче – неговата мъжка мечта, с което съпругата му Елена го дарява, умира двегодишно.
Надеждата му да има наследник, комуто да дари своята "Сабя на честта", не го напуска до края на дните му.
На 56 години се ражда последното му дете, отново момиче – Лиляна, по фамилия на съпруга си – Тотева.
Запомнила съм го строг, но добър и справедлив човек. Имаше приятен баритон и често пееше български и руски песни у дома. Приятно се живееше с него. На всеки празник или семеен случай, той поднасяше цвете на мама, а нас обграждаше с бащинска обич. Караше ни да изпитваме чувство на сигурност, закрила, респект. Помня го един такъв хубав, като старо злато, спретнат, със стнегната походка, с прям и много силен поглед. Само като ме погледнеше, аз заставах "мирно"…
Тя е майката на Йордан и Владимир (Валди) Тотеви, като по-малкият брат Валди е известният музикант от "Щурците". По-големият Йордан разказва, че дядо му бил строг и упорито пазел дъщерите си от ухажванията дори на принц Кирил.
Полковникът възпитава като свои синове двама племенници по женска линия – Никола и Кънчо Кръстеви. Под негово влияние те завършват Военното училище и се отличават като млади подофицери в Балканската и в Първата световна война.
Владимир Черноземски, внук на полковник Серафимов и носител на неговото име, черпи вдъхновение от личния архив на дядо си, създавайки прекрасния роман "Балканският лъв".
В основата на романа е чутовният подвиг на "Средногорци", останал изписан със златни букви в българската история под името Родопската Шипка.
*Всички изрично неупоменати стихове в тази публикация са от "Аджарско сказание" с автор даскал Васил Савов.
***
Сега вече сърцето ми може да отдъхне спокойно – мечтата ми да напиша трилогия за полковник Владимир Генов Серафимов, разказваща за живота му, за родния му дом и за Родопската Шипка, е напълно завършена!
А вие, скъпи приятели, имате уникалната възможност да прегърнете моята мечта, да я изживеете по един твърде неповторим начин, препрочитайки моите публикации тук във "Фото моменти". Всичко това е за вас!
Насладете се!
Ето така осъществих поредната своя мечта!
А сега – напред към следващата!
Как се стига до Архитектурно-исторически резерват Свежен?
Китното българско средногорско бижу Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора и лежи на 752 метра над морското равнище.
С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство.
В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта (основно къщи), както и части от общата инфраструктура.
Пет от обектите са регистрирани като културни ценности с национално значение, останалите са с местно значение.
АИР Свежен отстои на около 22 километра северно от Брезово (на около 29 минути с автомобил).
АИР Свежен отстои на:
197 километра (на около 2 часа и 28 минути с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
355 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
248 километра (на около 2 часа и 36 минути с автомобил) от град Бургас
В близката околност се намират хижите "Свежен", "Братан" и "Каваклийка", връх Братан, язовирите "Свежен" и "Домлян" и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от АИР Свежен съществува минерален извор с изградена чешма – "Невенкина чешма".
Как се стига до Серафимовата къща?
Къща-музей на полковник Владимир Серафимов (Серафимовата къща) в Архитектурно-исторически резерват Свежен се намира край пътя, движейки се от село Бабек в посока село Свежен.
Как се стига до паметникът-костница на връх Средногорец, известен още като Родопската Шипка?
Паметникът-костница на връх Средногорец, известен като Родопската Шипка, е издигнат в памет на загиналите в боевете на Двадесет и първи пехотен средногорски полк, предвождан от полковник Владимир Генов Серафимов и довели до Освобождението от османска власт на Средните Родопи по време на Балканската война.
Паметникът-костница се намира в близост до Републикански път III-868 край село Полковник Серафимово.
Паметникът-костница на връх Средногорец отстои на:
268 километра (на около 4 часа и 10 минути с автомобил) от столицата
111 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Пловдив
450 километра (на около 6 часа и 22 минути с автомобил) от град Варна
335 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Паркирате край самия път – до изградената дървена беседка.
Изградена е маркирана пътека от паметника през хижа "Ловна" в северна посока за около час се стига до село Влахово в долината на река Черна, откъдето може да се продължи към селото и крепост "Подвис".
Какво може да се посети в близост до АИР Свежен?
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на около 26 километра източно от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира и едно небивало дърво – кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра източно от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленската черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 17 километра западно от АИР Свежен (на около 24 минути с автомобил) се намира село Домлян. Край селото се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 10 километра западно от село Домлян (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
Само на 14 километра западно от град Баня (на около 15 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира прекрасния Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Какво може да се разгледа в близост до паметника-костница на връх Средногорец, известен и като Родопската Шипка?
Съвсем наблизо се намира и село Полковник Серафимово.
На 16 километра северозападно от паметника на връх Средногорец (на около 28 минути с автомобил) се намира град Смолян.
В град Смолян ви съветвам да посетите Регионален исторически музей – Смолян.
Виден експонат в РИМ Смолян е посребрената казашка сабя на полковник Владимир Серафимов, с която той не се разделя до края на живота си.
В град Смолян може да посетите Смолянски водопад.
В района се намират изключително красивите Смолянски езера. На 9 километра в северозападна посока (на около 14 минути с автомобил) в близост до основния път се намира езеро Лагера, известно още като Лъгът, което може да разгледате по време на престоя си тук.
Езеро Лагера е правено на язовир, отдаден през 1995 г. от общината на Ловно-рибарското дружество. Тъй като преливно-изпразнителната му част се пропуква и не позволява пълнене, то отново става езеро с площ около 7,5 – 12 хектара.
В североизточна посока от езеро Лагера се намира началото на екопътека "Трите Смолянски езера", която също ви препоръчвам да извървите по време на престоя си тук.
Тревистото езеро е разположено на 1540 метра надморска височина. Наречено е така, защото половината от площта му е покрита с еднометров торфен пласт, по чиято повърхност растат буйни треви. От тук при ясно и слънчево време се открива прекрасна гледка към Орфееви скали.
Най-високо разположеното от трите Смолянските езера е Мътното езеро. То се намира на около 1590 метра надморска височина. Дълбочината му е 4,5 метра, което го прави най-дълбокото от Смолянските езера.
На 8 километра в северна посока от град Смолян (на около 8 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Невястата".
На 16 километра северно от град Смолян (на около 25 минути с автомобил) се намира връх Снежанка, върху който се издига телевизионна кула "Снежанка".
Съветвам всеки един от вас да се изкачи чрез асансьорите до върха на 156-метровата телевизионна кула, издигаща се на 2082 метра височина. От уникалното кафе-панорама, оформено на 2019 метра н.в. се разкрива феноменална 360-градусова панорама.
В южната част на подножието на върха се намира началната стартова точка на пътеката към Орфееви скали.
Само на 21 километра източно от град Смолян (на около 38 минути с автомобил) ще откриете Момчиловата крепост.
Само на 18 километра северозападно от град Смолян (на около 26 минути с автомобил) ще откриете мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре – Широка лъка!
В Широка лъка задължително посетете достолепния храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат за 38 денонощия.
В Широка лъка е роден екзарх Стефан I Български, ето защо аз ще ви разкажа за спасяването на българските евреи.
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да се удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
На около 24 километра западно от село Широка лъка (на около 34 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Струилица", край която можете да се насладите на чудното Самодивско пръскало.
На 14 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 22 минути с автомобил) се намира Националната астрономическа обсерватория "Рожен".
На разклона в посока НАО "Рожен" може да спрете и да се разходите по обширните Роженски поляни, намиращи се на 1430 метра н.в. Насред поляните се издига най-високият пилон в България, висок 111 метра, върху който се вее българският трибагреник.
На 36 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
На 38 километра северно от ски курорта Пампорово (на около 55 минути с автомобил) се намира друго китно селце, съчетаващо тишина зеленина и родопско спокойствие – Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи!
На 44 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около час и 4 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
На влизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На 55 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 1 час и 20 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments