Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си!
Девиз на Даскал Ботьовото училище
Разположено на левия бряг на Тунджа, на обширния и слънчев централен градски площад, в основата на Мемориален комплекс "Христо Ботев" и край композицията "200 пушки" се извисява грациозната бяла осанка на Даскал Ботьовото училище, превърнато днес в Музей на просветното дело в Калофер.
До тогаз в Калофер такъв модерен учител за класовете нямало ни в Карлово, Казанлък, Копривщица, нито в Пловдив…
Скоро името на учителя Ботя се прочуло надалеч, прочуло се и калоферското училище и калоферци се радвали. Сега около новия учител се събирали да се учат и много възрастни ученици…
Имало ученици от Сопот, Пазарджик, Чирпан, Дупница, Габрово…, та дори и двама светогорски калугери…
Академик Никола Начов
Когато човек се запознае с личността на Ботьо Петков, с неговото необикновено трудолюбие, с честното му и сериозно отношение към въпросите, поставени от тогавашния наш живот, с книжовните му работи, в които личи литературна дарба, не може да не се съгласи, че той е упражнил едно от най-благотворните влияния върху своя велик син.
Академик Михаил Димитров
Кой е учителя Ботя?
Ботьо Петков Тачев, наричан даскал Ботю и учителя Ботя, е български просветен деец, виден възрожденец, активен общественик и книжовник, прочут оратор, преводач, искрен родолюбец и учител. Със своята съпруга Иванка Ботева имат девет деца, сред които са революционера Христо Ботев и генерал Кирил Ботев.
Ботьо Петков е роден през 1815 г. в Карлово, в семейството на Петко Тачев и Ана Нектариева. Баща му се занимава с кръчмарство и гайтанджийство. Майка му е от известния род Нектариеви, от който са също Кирил Нектариев и Мария Нектариева (баба на карловските братя Христо и Евлоги Георгиеви).
Ботьо Петков получава начална грамотност в килиите на храм "Успение на Пресвета Богородица" в Карлово.
През 1828 г. постъпва в гръцкото училище на големия български учител, книжовник и народен будител Райно Попович за подготовка на учители. Там изучава гръцки език и други дисциплини и получава солидно за времето си образование.
След като известно време учителства в родния си град, през 1839 г. Ботьо Петков започва работа като учител в Калофер. Доказал се като надежден и способен учител, през 1841 г. е избран от Калоферската община да замине за Одеса, за да учи в Одеската семинария. Престоят му в Одеса продължава две години. В семинарията Петков е сред тримата от общо тринадесет български ученици, отличаващи се с твърде добри способности. Този период формира характера му, приобщава го към руската литература, събужда и утвърждава богатите му литературни дарби.
През 1843 г. той се връща в Калофер, където продължава своята дейност като народен учител. В края на 1845 г. се жени за Иванка Стойкова Дрянкова, произхождаща от известен и уважаван калоферски род.
Според лични свидетелства на Ботьо Петков той живее в лоши условия, изключително бедно.
До края на живота си остава в Калофер, където развива учителското си дело. На 29 август 1869 г., след продължително боледуване, Ботьо Петков умира от туберкулоза.
Ботьо Петков е един от най-високо уважаваните учители-новатори през Възраждането, неуморен радетел за българското и остава в народната памет като Даскал Ботьо.
Даскал Ботьовото училище
През 1839 г. дотогавашният учител в Калофер Неофит Бозвели заминава в Цариград да води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо Петков, премествайки се в Калофер, заема неговото място и развива учителската си дейност. Успоредно с образователната си активност пее в църквата "Свети Атанасий Превелики" в града.
В резултат от усърдната работа броят на учениците нараства значително и сградата, в която се е помещавало старото килийно училище, става непригодна.
Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда.
Това училище ще стане най-хубаво от тия, които съм виждал тук.
Найден Геров
По инициатива на Ботьо Петков и с доброволни дарения на всички калоферци, строежът на новата сграда започва през 1845 г.
Мястото е избрано специално – в центъра на града, на левия бряг на Тунджа.
Градежът на училището е дело на брациговеца Стойо и струва на калоферци 120 хиляди гроша. Но и парите, и тригодишния труд за училището, напълно се оправдали.
Всеки – който минел край него – се чудел, радвал се и гордеел на грамадната всред Калофер, особена архитектура бяла сграда, с издатки (чакми) и с много и закръглени прозорци и която се виждала чак от края на фелибелишкия път. Дивили се на нея и всички външни гости и пътници. И наистина, тогаз…, новото училище било най-голямата сграда в Калофер.
Такава нямало в околните и в по-далечните градове.
През 1848 г. тържествено открито и осветено е новото училище в Калофер, придобило известност като Мъжко класно училище, но останало в историята така, както било наричано от всички – Даскал Ботьовото училище.
Учител Ботьо държал дълга и пламенна реч.
Него ден той бил героят на деня. Всички ликували.
Ентусиазмът нямал край…
Едно велико дело било извършено,
една въжделена мечта – изпълнена…
Най-голямата забележителност в Учителската стая била училищната библиотека, която привличала вниманието на всички посетители. Такава нямало в Карлово, ни в Казанлък, нито пък в Пловдив.
Прозорците на голямата учителска стая гледаха над Тунджа, която бучеше под тях. Едната стена заемаше един огромен шкаф, пълен с руски и френски книги. Тая училищна библиотека игра голяма роля в моето развитие. Без нея аз нямаше да бъда нищо.
Иван Вазов
Подидаскал в Калофер
Ботьо Петков притежава колекция от книги, събирани в продължение на двадесет години, с която спомага за създаването на богата библиотека в училището. За обогатяване на тази библиотека се свързва с калоферци, живеещи в Одеса, Букурещ или Цариград, които също изпращат книги и учебни помагала.
В красиви остъклени шкафове били наредени почти всички излезли новобългарски книги, вестници и списания, както и няколко пергаментови ръкописа.
Библиотеката съдържала още съчиненията на Волтер (на френски), на Байрон, а също и много от съчиненията на руските автори – Пушкин, Лермонтов, Гогол, Державин, Ломоносов и други.
Повечето от книгите били дарени от щедрите калоферски търговци или от самите преводачи.
Като главен учител Ботьо Петков разделил учениците по класове и в начало сформирал три, а по-късно и четири класа.
Учебниците, по които преподавал, били главно на руски език – геометрията на Перевошчиков, географията на Ободовски, а по-късно вече си служил и със своята "Всеобща география", станала популярен учебник в цялата страна.
През калоферското четирикласно мъжко училище са преминали почти всички деца на Калофер. Училището се издигнало като едно от най-добрите в страната, а възпитаниците му имали право да продължат образованието си в Априловската гимназия, без да полагат приемни изпити.
За това безспорно е заслугата на неговите учители, които били възприемани като светилник на земята, най-образованото, най-интелигентно лице и най-вече на създателя му и пръв главен учител – Ботьо Петков.
Благодарение на доброто обучение, което получават в калоферското училище, и усвояването на руски, френски и гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обучението си в двадесет и пет европейски града.
В училището е учил, а по-късно и учителствал Христо Ботев, а също така единственият академик със средно образование – Никола Начов, както и Екзарх Йосиф, Георги Странски, Киро Попов, Христо Чобанов, Иван Вазов и много други големи български личности.
Понастоящем в Музея на просветното дело една от стаите е подредена като Взаимно училище и в нея може да се наблюдава как е било извършвано обучението по Взаимната метода.
За взаимната метода
Обучението във Взаимното училище се извършвало по нова, внесена от чужбина метода, наречена Бел-Анкастър или Взаимна метода.
При нея учението започвало на 7-8-годишна възраст и завършвало на 14-15-годишна възраст, като всички деца се обучавали едновременно, в едно и също помещение.
Имало един главен учител и няколко помощници, които били от по-големите ученици. Те помагали на своя главен учител при обучението на по-малките. Оттук идва и наименованието на метода.
Най-малките ученици седели на първите чинове, които се наричали пясъчници, защото се пишело върху пясък. Когато децата се научавали лесно и бързо да изписват буквите и цифрите, преминавали по-назад в стаята и получавали правото да пишат върху малки черни дъски с калем, а след това се изтегляли в самия край на помещението и започвали да пишат с мастило върху хартия.
Нямало голяма черна дъска, на която главният учител да изписва занятието. За тази цел той използвал т. нар. уруглици, които представлявали малки, кръгли, дървени дъсчици, целите намазани с восък. Уруглиците били подвижни, на едната им страна учителят изписвал номера на групата, към която е включено детето за деня, а като я завъртал на другата ѝ страна – изписвал съответното занятие. Така по всяко време учителят можел да следи как групите изпълняват задачите си. Това се налагало от факта, че в едно такова училище се учели от 100 до 200 деца едновременно.
Главният помощник на учителя влизал вътре в полукръга, а учениците от неговата група се хващали с ръце за полукръга. Помощникът зачитал написаното на таблицата, децата повтаряли след него. Учели механично, първо четене, после писане.
Обучението било целодневно. Във взаимното училище царели изключителен ред и дисциплина, за това и девизът му бил:
Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си.
Като във всяко училище и тук имало наказания и поощрения. Моралните наказания и награди наричали съответно черни и бели кавалери.
От 1870 година в училището в Калофер е въведена Звучната метода, пръв по нея преподавал Перво Стоев.
В селската (общинска) стая (на следващия фото момент) е заседавала общинската управа. Тук се вземали решени за бюджета на училището, за разхвърляне на данъците. Разрешавали се спорове за землището и са се приемали по-видни гости.
Калофер и прочутото му училище дават на културата и историята ни личности като първата българска светска учителка Анастасия Димитрова, първата българска поетеса Елена Мутева, първия българин с академично образование Димитър Мутев, първата българска лекарка Анастасия Головина, втория български екзарх Йосиф I, Никола Начов – единствения наш академик със средно образование, генералите Никола Иванов – ръководил превземането на Одринската крепост, Кирил Ботев, Атила Зафиров, Генко Мархолев, Христо Мархолев и много други.
На 26 юли 1877 г. по време на Страшното целият град, както и сградата на училището са изцяло опожарени. Библиотеката и целият му архив също са унищожени. След Освобождението сградата е възстановена и училището отново отваря врати за жадните за знания деца на калоферци.
През 1980 г. след реставрация външният вид на сградата е възстановен във вида му от 1865 г., а училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер.
В неговите помещения е разположена постоянната експозиция "Просветното дело в Калофер през епохата на Възраждането", която проследява развитието на просветното дело не само в България, но и в Калофер.
На първия етаж е уреден Художественият отдел на Национален музей "Христо Ботев".
В изложбите му са експонирани оригинални произведения на български творци, пресъздали образа на Христо Ботев в художествени произведения от платно или камък.
Галерията притежава творби на Димитър Гюдженов, Златю Бояджиев, Йоан Левиев, Александър Поплилов и други.
На втория етаж са показани възстановени като в онези времена стаи от Взаимно и Класно училище, както и Учителската и Общинската стаи.
Пред сградата на Даскал Ботьовото училище се намира историческия камък, от който Христо Ботев произнася паметната си реч на 11 май 1867 г.
Музеят се обслужва от музейните уредници на Национален музей "Христо Ботев" и работи с работното време на музея. Таксите за посещения се заплащат на касата на музея.
Как се стига до град Калофер?
Калофер е град в община Карлово, област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.
Калофер отстои на:
156 километра (на около 2 часа и 16 минути с автомобил) от столицата
66 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
330 километра (на около 4 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
230 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Карлово
Как се стига до Музей на просветното дело?
Музеят на просветното дело се намира в центъра на града.
Какво да посетим в Калофер?
Навлизане в града не бива да пропускате да посетите паметникът на Калифер войвода, основателят на Калофер.
В близост се намира отправната точка към екопътека "Бяла река".
В центъра на града се намира възрожденски храм "Свето Успение Богородично", който ви препоръчвам да разгледате.
Храмът е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент. Поемете по стълбите до паметника и се насладете на изключителната панорама, откриваща се от мястото.
Срещу Музея на просветното дело се намира Творчески център на калоферската дантела, който ви съветвам да разгледате.
Нека вашата слънчева разходка в този неповторим български град ви отведе до Национален музей "Христо Ботев".
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Какво може да се посети в близост?
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира едно небивало дърво, което ви препоръчвам да посетите – кичест габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Commentaires