Скъпи приятели на "Фото моменти", поднасям ви поредното грандиозно приключение, включващо уникални фото моменти и видеа, перфектно настроение, много усмивки, жарко слънце, пухкави бели облаци и необятни и впечатляващи гледки към цялата Розова долина и Долината на тракийските царе, гордия и стар Балкан, язовир "Копринка" и потопения тракийски град-столица Севтополис, Паметник на свободата, село Бузовград и град Казанлък!
Представям ви екопътека "Пътека през вековете"!
Тази публикация съдържа детайлна и подробна информация за целия маршрут, както и красиви и информативни фото моменти и видеа. Целта на публикацията е максимално да улесня всеки един от вас, когато реши да осъществи прехода реално на терен.
Обща информация
Начална (стартова) точка: село Бузовград, община Казанлък, област Стара Загора.
Тип на екопътеката: кръгова (Бузовград – Дядопеньовата чешма – Мегалит – Крепост "Бузово кале" – Черковища – Тракийска могила – Бузовград).
Обща дължина: около 6 километра (изцяло пешеходна част)
Времетраене: около 2 часа. Имайте предвид денивелацията и невероятните гледки, разкриващи се от панорамните площадки, които значително ще повишат общото време поне до 4 часа (минимум).
Подходяща екипировка: удобни и високи туристически обувки, както и удобно облекло и връхна дреха според сезона.
Трудност на маршрута: пътеката, предвид денивелацията в по-голямата си част, е средно лека, на повечето места е сенчеста, без особени трудности и изискваща внимание на места.
Денивелация:
в началната (стартова) точка: 363 метра н.в.
в точка Мъжкия камък: 490 метра н.в.
в точка природна забележителност Мегалит: 543 метра н.в.
в точка Дялания камък: 551 метра н.в.
в точка крепост "Бузово кале": 514 метра н.в. до 501 метра н.в.
в точка Черковищата: 492 метра н.в.
в точка тракийска могила: 394 метра н.в.
във финалната точка на екопътеката (край гробището в края на село Бузовград): 372 метра н.в.
Основни обекти по екопътеката:
Мъжкият камък
Дядопеньовата чешма
Природна забележителност Мегалит
Дяланият камък
Писта за делтапланеристи
Крепост "Бузово кале"
Панорамни площадки
Черковище
Тракийска могила
Как се стига до село Бузовград?
Село Бузовград се намира на 5 километра южно от град Казанлък.
Бузовград отстои на:
240 километра (на около 3 часа с автомобил) от столицата
108 километра (на около 1 час и 45 минути с автомобил) от град Пловдив
294 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
192 километра (на около 2 часа с автомобил) от град Бургас
Селото е разположено насред обаятелно красивите северни склонове на Сърнена Средна гора в близост до десния бряг на река Тунджа.
До 1906 г. селото носи името Армаганово.
Влизайки в село Бузовград откъм град Казанлък, продължете все направо, докато видите табелата за края на селото, както съм обозначил върху Google StreetView изображението по-долу.
Върху електрическия стълб вдясно е разположена указателна табела. Поемете по улицата, обозначена с червената стрелка.
Върху картата това разклонение изглежда ето така:
Това е началната точка на екопътека "Пътека през вековете".
Паркирах автомобила си край реката.
В началото на екопътеката са разположени следните указателно-информационни табла:
Както се вижда от фото момента, маркировката на пътеката (в тази ѝ част) е бяло – зелено – бяло.
Условното време за достигане на природна забележителност Мегалит е около 50 минути, без да броим почивките по пътеката.
Всеки желаещ може предварително да се обади на посочените телефони, за да получи своя карта на местността:
Кметство Бузовград: 0431 9 82 29
Туристическо дружество "Орлово гнездо" град Казанлък: 0431 6 25 66
Напомням още веднъж за маркировката на пътеката – бяло – зелено – бяло! Следвайте цветовете на маркировката и всичко ще е наред!
И тук започва моя разказ – моето приключение по екопътека "Пътека през вековете".
Поемам по пътеката, напускайки селото, и вече се намирам сред прегръдката на гората.
Пътеката до Мегалита е предимно скалиста. Моят съвет е да не бързате и да бъдете внимателни!
Несъмнено през всеки сезон тук е величествено красиво! Но край пътеката през пролетта цъфтят невероятни красоти, които буквално крадат от общото време за обхождане, защото все се мъчех да запечатам перфектния фото момент.
На места по пътеката има пейки, които са разположени под сенките на вековните дървеса наоколо и сред тишината на Сърнена Средна гора, нарушавана единствено от песента на птиците.
Лека-полека пристигам до първото разклонение, водещо Мъжкия камък.
Тук, на мястото на първото разклонение, е време да споделя нещо много важно с вас!
Може да продължите оттук в посока природна забележителност Мегалит, поемайки по пътеката, водеща към Мъжкия камък, т.е. по този начин ще видите и двата мегалита, без да губите време за връщане в тази позиция!
Важно!
Пътеката, водеща към Мъжкия камък продължава в посока към природна забележителност Мегалит!
Единственото, което ще пропуснете, ако поемете от тази точка в посока Мъжкия камък, е дядопеньовата чешма, защото екопътеката е кръгова!
Поради липсата на време, аз избрах този маршрут, който минава през дядопеньовата чешма, и не се отбих да видя и заснема Мъжкия камък.
Времето за достигане до дядопеньовата чешма (от началната стартова точка) е около 45 минути.
Тук е изградена беседка с дървени пейки и маса, където да поседнете, да хапнете и да пийнете – просто да отморите.
Чешмата е с два чучура и е изградена през 1933 година, както е видно от надписа върху нея.
След 10 минути ход напълно сенчестата пътека ме извежда край обширно слънчево място с още една беседка и няколко маси и пейки наоколо.
От това място може да се поеме в три различни посоки.
Една от възможните посоки е обект Мъжкия камък, разположен на около 12 минути.
Ако бяхте поели по предишното разклонение, щяхте да излезете точно тук.
Второто разклонение е за природна забележителност Мегалит, намиращ се на 5 минути.
Третата възможност е в посока към обекти Дялания камък и крепост "Бузово кале".
Аз поех към природна забележителност Мегалит – място, от което се разкрива величествена панорамна гледка!
Природна забележителност Мегалит
Пътеката ме отвежда до мегалита за около 5 минути.
В близост има изградени дървени пейки, където да отморите.
Природна забележителност Мегалит е обект от третото хилядолетие преди Христа.
На горния фото момент съм показал мястото, откъдето се вижда слънцето по време на лятното слънцестоене.
Споделям с вас нещо, което ми направи голямо впечатление!
Освен, че слънцето застава в тази точка на 21 юни – по време на лятното слънцестоене (най-дългия ден в годината), през оформения отвор между скалите се виждат очертанията на язовир "Копринка" и точното място, където днес е потопен древният тракийски град-столица Севтополис*.
*Севтополис е античен град, основан от тракийския цар Севт III, столица на Одриското царство от 320 г. преди Христа.
Развалините на Севтополис са открити през 1948 г. по време на строителството на язовир "Георги Димитров" (днес носи името "Копринка"). Екипът от български археолози под ръководството на проф. Димитър П. Димитров, който провежда разкопките на града, установява името и работи по останките на тракийския град. Въпреки това било решено да се продължи с изграждането на язовира и Севтополис е потопен.
Археологическото проучване на руините на древния град продължава седем години – от 1948 година до 1955 година. В рамките на този времеви период са проучени всички руини на древнотракийския град и три големи могили от неговия некропол.
Севтополис е бил разположен на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Естествено защитен от три страни от водите на реката, градът е бил здраво укрепен с крепостни стени, от които при проучването са разкрити каменните основи. Крепостта, която е следвала очертанията на полуострова, има формата на разностранен петоъгълник. Укрепената част на града е обхващала около 50 декара и е почти изцяло разкопана по време на проучването. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 метра.
През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предложи проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на град Севтополис (най-добре запазения тракийски град в България) с помощта на язовирни стени около руините в средата на язовира. Така Севтополис би могъл да бъде включен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство и би се превърнал в туристическа дестинация със световно значение. Проектът е дарен от архитекта на община Казанлък и започва събирането на фондове за започване на строителството. Според Тилев, то ще има минимална цена от € 50 милиона.
Някак ми се стори странно това съвпадение.
Бъдете внимателни, когато се провирате между скалите!
След приключението разговарях с местните, които споделиха за невероятните тълпи от хора, които идват тук точно на тази дата в първия ден на лятото. Ето защо е може би по-добре да изберете друг ден за посещение на това вълшебно и неповторимо място.
В регистъра на защитените територии и защитените зони в България Мегалит край село Бузовград е защитена територия от категория: Природна забележителност.
Панорамата
За едни скалният феномен е интересен, за други – неговата история, предназначение или начин на създаване, аз, признавам си, дойдох заради гледката!
Тук съм поради невероятната, впечатляваща, очарователна, дивна, възхитителна, неотразима, заслепителна... (стигат ли ви епитетите?) (почти) 360-градусовата панорама, която се открива от скалите! Това трябва да се изживее – каквото и да споделя, ще бъде малко!
Всичко това запечатах в чуден филм и сега ви го подарявам! Приятно гледане!
Времето, което отделих в снимки и съзерцание бе около час и половина... и ми бе предостатъчно!
От мястото се разкрива гледка към:
Розовата долина
Долината на тракийските царе
Село Бузовград
Град Казанлък
Язовир "Копринка" (и град Севтополис под водите)
Село Копринка
Стара планина
Връх Ботев
Паметник на свободата (Шипка)
Бузлуджа
Ветрогенераторите по билото на Балкана
Златните кубета на храм-паметник "Рождество Христово"
Град Шипка
Село Шейново
Село Хаджи Димитрово
Село Горно Черковище
Вероятно пропускам нещо, но гледката е невероятна!
От природна забележителност Мегалит се връщам обратно в изходна позиция при беседката с пейките и информационните табели.
В случай че като мен сте пропуснали Мъжкия камък сега е моментът да отделите (вероятно около) двадесет минути, за да го разгледате. Не забравяйте, че трябва да се върнете отново тук, за да извървите цялата пътека!
Маршрутът ме води към следващия обект – Дялания камък.
Пътеката ме извежда до разклон, откъдето се поема в две посоки – към крепост "Бузово кале" и към Дялания камък.
Дяланият камък
Дяланият камък се намира вдясно от широкия път на около 5 минути след разклона, показан на горния фото момент, така че внимавайте да не го пропуснете!
Дяланият камък представлява огромен скален къс, положен върху земята, който е идеално изгладен, очевидно чрез човешка намеса.
Снимам го и се връщам обратно при разклона с информационните табели-стрелки, за да поема по пътеката към крепост "Бузово кале".
По пътеката, водеща към крепост "Бузово кале", може да се видят няколко обекта:
Панорамни площадки, от които също се разкрива чудна гледка
Панорамна площадка за делтапланеристи.
Маркировката на пътеката вече е бяло – синьо – бяло.
Крепост "Бузово кале"
Късноантична и средновековна крепост "Бузово кале" е изградена върху стръмните склонове на северно възвишение на Сърнена Средна гора.
Мястото не е избрано случайно, защото височината е увенчана с множество високи и непристъпни скални групи, които са изключително умело включени в отбранителната линия на крепостта.
Най-лесният достъп до върха на височината е от югозапад, през тясна седловина, която го отделя от съседния масив.
Крепост "Бузово кале" заема заравнено било, оформено между отделните скални групи. Тя има неправилна многоъгълна форма, изцяло съобразена терена, върху който е издигната.
Максималните размери на обекта са 103 метра на 46 метра и заема площ от 3,7 декара.
Укреплението е съоръжено с двойна крепостна стена от достъпната югозападна страна и вероятно цитадела в североизточния ъгъл.
Крепостните стени са градени в стил opus emplectum от добре подредени средни по големина ломени камъни и блокаж между тях от по-дребен камък, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла.
Куртините* са с дебелина от 1,95 до 2,20 метра и днес са запазени на височина до 4 метра.
*Куртина е термин, произлизащ от френската дума courtine, която през Средновековието означавала театрална завеса, висяща между две колони. По-късно терминът навлиза в историческата литература при описанията на древни и по-късни отбранителни структури, така че понастоящем този термин се отнася до всяка крепостна стена или вал, разположен между две флангови структури.
Дължината на куртината, т.е. разстоянието между бастионите, по правило се определя от обхвата на стрелбата на лъкове, арбалети, пушки, мускети и лека артилерия – оръжия, използвани от защитниците в епохата, когато е построена крепостта.
С течение на времето обаче разстоянието между бастионите, въпреки увеличаването на обсега на стрелба, става все по-малко.
Двете крепостни стени, изградени от югозапад на крепостта, отстоят една от друга на разстояние два метра.
Предполага се, че вътрешната стена е била по-висока от външната, но засега не са намерени стъпала за изкачване на куртините, за да може с точност да се заключи на каква височина са се извисявали бойните крепостни стени.
Интересен елемент в изграждането на отбраната на крепост "Бузово кале" е включването на големите скални групи в рамките на крепостните стени, като на няколко места пресичат крепостните линии. Скалите са използвани, като контрафорси за поддържане на куртините и като поддържащ елемент на крепостните кули.
Югозападният участък на твърдината е разположен на най-високата точка на възвишението. В тази точка днес наблюдаваме една от двете установени до този момент крепостни бойни кули. Показаните на горния фото момент руини на югозападната бойна крепостна кула се води централна и около нея е изградена цялостната отбрана на крепостта в този участък. Тя се извисява над седловината и е изградена върху и около една от скалите на възвишението. Формата на бойната кула е неправилна, с размери 6 на 8 метра, като скалната основа, освен че я издига на много по-голяма височина, я прави масивна и невъзможна за подкопаване.
Понастоящем руините, които наблюдавам – останки от това антично съоръжение са запазени на височина 3 метра.
Именно от тази кула двете крепостни стени на крепост "Бузово кале" се разделят.
След кулата вътрешната стена рязко завива на североизток, като трасето ѝ може да се проследи с поглед по ръба на венеца на възвишението.
Външната стена продължава в северозападна посока. Към настоящия момент края на тази стена не е установен, но идеята на продължаването на трасето в тази посока е ясна. По този начин се предотвратява безпрепятственото преминаване на противникови войски, които биха се опитали да заобиколят седловината и да се изкачат по склона, атакувайки твърдината от северозапад.
Атакуване на северозападната стена на крепост "Бузово кале" от подножието на височината е трудно осъществимо поради изключително стръмния склон, но съществува възможност за заобикаляне на седловината от северозапад, като противникът се спусне по северния по-висок склон на рида пред крепостта. Именно поради тази причина трасето на външната крепостна стена е изтеглено още на северозапад, така че да се пресече всякаква възможност за заобикаляне на твърдината.
През седловината пред централната крепостна кула, която отделя възвишението, е бил прокопан крепостен ров. Той има V-образно сечение, като външната му страна е отвесна и висока 3 метра, а вътрешната, откъм крепостта, е наклонена.
В ровът е открита натрошена средновековна керамика, което подсказва, че към XIV в. той е бил занемарен.
В югоизточната част на крепостта се наблюдават други фортификационни решения.
В това място склонът на възвишението е доста по-стръмен и двойна крепостна стена, подобно на югозападната, не е била необходима. В този участък, склоновете и вътре в крепост "Бузово кале" са доста стръмни, което позволява стъпаловидно разположение на градежите. Тук крепостната стена е с дебелина 1,95 метра, като стилът ѝ на градеж е аналогичен с този на другите стени.
От вътрешната страна на тази стена е долепена крепостна църква с размери 12,9 х 6,3 метра.
В средата на VI в., по времето на мащабното строителство, предприето от император Юстиниан I, църквата е била разширена на север и се е сдобила с притвор от запад.
Край руините на крепост "Бузово кале" заснех моя филм, който с удоволствие ви подарявам! Приятно гледане!
Късноантична и средновековна крепост "Бузово кале" край село Бузовград е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и археологически паметник на културата с категория национално значение.
От крепост "Бузово кале" продължавам маршрута си в посока Черковищата.
Оттук пътеката се спуска стръмно и обострям вашето внимание, за да бъдете максимално бдителни!
Черковищата
За не повече от 10 минути пристигам пред останките на Черковищата – късноантични християнски храмове с базикален план, построени в периода от IV до VI век след Христа.
Храмовете са създадени, за да обслужват населението на селищата в подножието на Сърнена Средна гора, както и гарнизона на крепостта в съседство – "Бузово кале".
Разкритата голяма късноантична базилика е изградена върху заравнен терен и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с размери 20 на 8,3 метра. Градена е от различни по големина, обработени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла и едър речен баласт.
Върху базиликата е бил изграден дървен покрив, покрит с тегули, а от външната страна е положена жълта мазилка с украса.
Храмът е опожарен в края на VI или началото на VII в., след което престава да съществува.
Около базиликата се е простирало голямо подградие, което археолозите предполагат, че е част от крепост "Бузово кале".
Късноантична и средновековна крепост "Бузово кале" и църква край село Бузовград са обявени за недвижима културна ценност (НКЦ) археологически паметник на културата с категория национално значение.
Точно пред базиликата са поставени тези указателно-информационни табели стрелки, от които става ясен следващия обект – Тракийска гробница, разположена на около 20 минути.
На минута след Черковищата се излиза на поредната панорамна площадка – огромни скални късове, от които се разкрива впечатляваща гледка.
Пътеката на места е по-стръмна и се налага да бъдете внимателни.
Ето ме пред последния обект от днешното поредно запомнящо се и леко уморително приключение – Тракийска гробница.
Тракийска гробница
Понастоящем обектът е запечатан и затворен.
Гробницата край Бузовград е отчасти разрушена и ограбена в древността. Вероятно тогава е била разрушена представителната ѝ фасада, изчезнали са вратите на камерите и са изтръгнати металните халки, които са ги държали и е започнало вдигането на подовите блокове. Липсата на каквито и да е находки, които могат да насочат към по-прецизно датиране, не дават възможност да се определят хронологическите рамки на построяването и използването на обекта.
Тракийската гробница е датирана от края на IV в. преди Христа.
При разкопките са открити две ритуални огнища и редица древни съоръжения.
Едната есхара (култово огнище), красиво и богато украсена със спираловидни орнаменти, е направена от глинена замазка с богата орнаментация. Под нея е намерена втора – по-ранна, есхара, която е по-малка и с по-бедна украса. Около двете огнища е имало постройки с дървена конструкция, стените на които са били измазани с глина. Около тях са открити голямо количество фрагменти от керамични съдове, хромели, тежести за стан, оръдия от рог на елен и др. Поради високата им художествена стойност се взема решение двете есхари да бъдат консервирани и вдигнати от терена, за да бъдат реставрирани и подготвени за експониране.
Материалите, открити в проучените контексти в южната периферия на могилата, показват, че дълго време след извършването на погребението, затварянето на гробницата и насипването на могилата, са продължили действия по оказване на почит на погребания в гробницата тракийски аристократ.
Гробницата е типичен представител на куполните гробници с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос, широко разпространени в земите на траките, предимно южно от Стара планина.
Гробници от този тип са открити и в Казанлъшката котловина. Част от тях са изградени от тухли като Казанлъшката, но преобладават построените от каменни (гранитни) блокове – Голяма Арсеналка, Могилата с грифоните, Шушманец, Голяма Косматка, Оструша и Долно Изворово.
Тракийската куполна гробница край село Бузовград е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) археологически паметник на културата с категория национално значение.
От този обект маршрутът продължава в посока наляво пред гробницата!
Пътеката е тясна, необозначена и с много разклонения, което е объркващо. Ето защо ще ви дам следния съвет – село Бузовград вече се вижда в далечината и просто поемете по пътеката, водеща в посока селото.
След около 15 минути бърз ход ще преминете покрай селските гробища и ще се озовете в селото.
На финала ще видите тези скали, подредени така че да напомнят Мегалита.
Оттук потърсете следващата пряка – улица "Митко Палаузов", като по нея продължете само направо и до 10-на минути ще сте при своя автомобил.
Какво може да се посети в близост?
Само на 5 километра (около 7 минути с автомобил) от село Бузовград се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
На 50 километра източно от Бузовград (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево".
Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 26 километра западно от Бузовград (на около 24 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
На 60 километра югозападно от Бузовград (на около 59 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 70 километра югозападно от Бузовград (на около 1 час и 13 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски.
В Раковски непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на 49 километра западно от село Бузовград (на около 58 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
На 58 километра северозападно от Бузовград (на около 52 минути с автомобил) се намира град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
В Сопот задължително посетете къща-музей "Иван Вазов".
В град Сопот може да посетите очарователните сопотски водопади.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments