Уважаеми приятели на "Фото моменти", приветствам ви най-тържествено с добре дошли в най-красивия архитектурно-етнографски комплекс (АЕК) и музей на открито – "Етър"!
Прохладно и много приятно е тук – в пазвите на Балкана! Стар и мъдър е той. Скътал е много съкровища от трезора на майка България, а това е поредното бижу, което с огромно удоволствие ви представям сега.
Мозаечното пано, което ме посреща на входа на този единствен в България архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито, е съставено от речни камъчета, наредени върху 54 кв. метра вертикална площ и изглежда ето така.
Изградено е от над 120 000 разноцветни блокчета – само нюансите на сивия цвят са пет, а на зеления – четири.
Върху паното стилизирано са изобразени две жени – едната държи благословена погача, другата – дом.
Над всичко това златните слънчеви лъчи озаряват света.
Паното е дело на художниците Ангел Ангелов, който е известен с артистичното име граф Анджелоти, и Иван Донков – син на създателя на музея Лазар Донков.
Ето ме по стария калдъръм – крача и една стара весела народна мелодийка напира в гърдите ми, навярно пробудена от цялата заобикаляща ме красота.
И както се казва на официалния сайт на АЕК "Етър" – бъдете подготвени, защото ще попаднете в свят, твърде различен от съвременния – свят на възрожденските българи!
Насреща ми гордо извисява осанка красива часовникова кула – копие на Дряновската, построена през 1778 година.
Бялата внушителна сграда насреща ми отвъд реката е Кръстник-Колчовия хан – от няколкото работещи хана в Габрово през ХІХ век, най-оживен е бил Кръстник-Колчовият, наречен на своя собственик Колчо Кръстников.
През зимата на 1869 г. в хана отсяда дори Васил Левски.
В музея са изградени два каменни моста – едносводов и двусводов, като характерни разновидности на мостовете, съществували през ХІХ в. в Габрово. Те са образци на майсторство на каменоделци и строители.
Скоро преминавам по първия и спирам, за да разгледам гордия каменен надпис.
В средата на парапета на двусводовия е издигната плоча с мотото на Г. С. Раковски от първата българска методика за събиране на фолклорни артефакти:
Бащино огнище не оставяй, стари обичаи не презирай!
Идеята за създаването на музей "Етър" принадлежи на г-н Лазар Донков от Габрово.
Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" е изграден през далечната 1963-та година.
Тук на това място – по поречието на река Сивек са съществували тепавица*, валявица и воденица-караджейка. Процесът на изграждане на нов архитектурен комплекс започва с реставрацията на съществуващите тук съоръжения.
*Тепавицата, или батан, понякога синонимно валявица, е традиционно занаятчийско съоръжение за последна обработка на готови текстилни изделия.
Работната ѝ част представлява дървено корито, образувано от големи греди, издълбани от вътрешната страна – пълни с вода, където се поставя материалът, най-често от вълна или памук (пояси, шаяци, навои, гайтани, козяци), за степване. В коритото бият големи дървени чукове, всеки от които тежи по над 200 кг. Задвижването на съоръженията в тепавицата става с помощта на горноналивно водно колело – долап, с дървени клетки – кофи, които се пълнят с вода.
Тепавиците по българските земи възникват с подема на текстилното производство. От средата на XIX век в тепавиците започва обработката на гайтани след първо и второ багрене.
Тепането на готовите продукти от вълна и памук е последният, завършващ етап от текстилното производство. То има за цел чрез степване да уплътни и заздрави произведените готови изделия.
Чешма "Поп Георги" е от 1870 г. и е запазена в двора на Илия поп Стефанов, откъдето е пренесена тук. Релефната украса е от розети, гълъб и надпис:
поп Георги 1870
Междувременно от съседни села са доставени воденица-долапкиня и ножарска работилница**.
**Ножарство е занаят за изработване на различни видове ножове, ками, ятагани, бръсначи, саби, ножици.
Развитието на занаята по българските земи е свързано с абаджийството, терзийството, кожухарството и животновъдството в периода XVIII – XIX в.
Главните центрове са Асеновград, Габрово, Гоце Делчев, Карлово, Костенец, Мадан, Пловдив, Сливен и др.
Произведената стока е продавана по пазарите на цялата Османска империя.
След Освобождението ножарството продължава своето съществуване, макар и след Кримската война да започва да запада.
На следващата година музеят официално отваря врати.
Поетапно се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на сгради, занаятчийски работилници и съоръжения, разкриващи възрожденските техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.
"Етър" помещава единствената в България сбирка на все още действаща народна техника на вода.
Тя съдържа десет експоната и е една от най-богатите и най-добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито.
Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, дялат съдове от дърво или пък изплитат вълнени нишки.
Това е причината водното колело да се превърне в символ на "Етър".
Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така, както е било в миналото.
Архитектурният ансамбъл "Занаятчийска чаршия" представя главна градска улица с постройки от XIX век, в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене и жилища на занаятчии и търговци. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци.
"Занаятчийска чаршия" представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
Църквата "Свето Богоявление" с училище е прототип на построената през 1868 г. църква в с. Радовци, община Дряново.
Тя е различна от класическия тип кръстокуполни църкви. Архитектурата на сградата впечатлява с външния вид на балканджийска къща, адаптирана по-късно за Божи храм с изграждането на външна абсида за олтар, съчетана с училище на втория етаж.
Съграждането от 1998 до 2004 г. се извършва със средства на музея, дарения на етърските майстори, граждани и Великотърновската митрополия. Експонатите са оригинални, като част от тях (четири икони, хоругви, свещници) са от църквата в с. Радовци.
Иконостасът със Светите двери е дело на тревненски майстори от края на ХІХ в.
На 24 юни 2006 г. църквата "Св. Богоявление" е осветена от Негово Високопреосвещенство Григорий, Великотърновски митрополит.
На втория етаж на сградата е представена възстановка на училище от края на ХІХ в.
Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" е обект номер 19 от 100-те национални туристически обекта.
Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Как се стига до "Етър"?
Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър" е разположен в квартал "Етъра" в град Габрово.
Как се стига до град Габрово?
Габрово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово.
Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина.
В непосредствена близост до него, в местност Узана, се намира географският център на България.
Габровци са известни с любовта си към хумора, с ежегодния си хумористичен карнавал на хумора и сатирата, със своето машиностроене, с многобройните паметници и мостове и дълги улици.
Габрово е най-дългият град в България със своите 25 километра от кварта "Ябълка" до язовир "Смирненски".
Габрово отстои на:
202 километра (на около 2 часа и 37 минути с автомобил) от столицата
148 километра (на около 2 час и 34 минути с автомобил) от град Пловдив
263 километра (на около 3 часа и 16 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 21 километра от Габрово (на около 22 минути с автомобил) ще откриете град Дряново.
В Дряново посетете автентичен мост, построен от майстор Колю Фичето.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
コメント