Снегът се сипа цяла нощ и покри всичко.
Клони, шипки, листа и гнезда.
Бяло е.
Тихо е.
Чисто е.
Невинно е.
Слънцето прозира иззад гъсти пепеливи облаци. Намига.
Студ. Мраз. Спи светът. Пролет сънува. Цвят бленува. Сивотата да изгони и далеч да отпрати. Небето – пепел е и обсипва всичко през февруари.
В очакване... П(р)олет. Надежда!
(Не) очакван стих?
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!
Comments