Гранитският дъб, Свети Атанасий, Сердикийският църковен събор и защитата на Истината
- Stefan Ivanov
- 9.09.2024 г.
- време за четене: 27 мин.
Актуализирано: преди 4 дни
Пролог
Скъпи приятели, до момента, в който подготвих своя материал за Байкушевата мура в национален парк "Пирин" – живо същество на възрастта на България и едно от най-старите дървета в света, аз наистина нямах ни най-малка представа, че всъщност официално на територията на България има живо същество, по-старо от мурата в Пирин. Не знаех абсолютно нищо за Гранитския дъб, за това, че официално е датиран на възраст 1 680 години, че е поникнал като млада фиданка през 345 година след Христа и че дъбът се намира в село Гранит – съвсем близо до любимите ми Брезово и Раковски.
Разбира се аз веднага си поставих нова цел час по-скоро да го посетя и да го заснема. Ето защо през месец септември 2024-та година се отправих към Гранит.
Както обикновено се случва (защото това е България – място, съхранило хилядолетна история), посещението ми в село Гранит породи още въпроси у мен.
Върху фасада на сграда в близост до дъба забелязах нарисувана фигура на коленичил човек, държащ в ръцете си млада дъбова фиданка, преди да я засади.
Това изображение породи у мене нови емоции и аз започнах да търся отговори на въпросите, които напираха в главата ми.
Кой е този човек?
Защо и как се случва така, че именно той посажда това хилядолетно дърво, живо и днес?
Потърсих отговори и разбрах, че изобразеният мъж е Свети Атанасий от Александрия, Египет, който на връщане от Сердика (днешна София), засажда Гранитския дъб. Това никак не ми бе достатъчно и единствено пробуди у мен още по-голяма поредица от въпроси, изискващи отговори.
Кой е Свети Атанасий?
Какво се е случило в Сердика?
Продължих много старателно, усърдно и с плам в сърцето да търся информация по темите.
И разбира се отговорите на тези въпроси ме изумиха!
Старателно събрах и изложих всичко научено в тази публикация, чийто пролог четете сега.
Всичко научено ме отведе до Началото!
***
В начало Бог създаде небето и земята.
А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната, и Божият Дух се носеше над водата.
И Бог каза: "Да бъде светлина." И стана светлина.
И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ.
И стана вечер, и стана утро, ден първи.
Битие 1:1 – 5
Светлината и тъмнината се сменяха много пъти от тогава и много на брой различни съдби човешки се разпростряха по лицето на Земята.
В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог...
И Словото стана плът и пребиваваше между нас, и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Никой, кога да е, не е видял Бога, Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
Светото евангелие от Йоан 1:1, 14, 18
Могъщият Бог, Отецът на вечността, Князът на мира остави славата си и величието си в небесата и показа най-великото смирение, идвайки в този грешен и окаян свят.
Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците.
Филипяни 2:6 – 7
Той се роди като малко бедно бебе. Пое първия си дъх от дъха на животни в обор. Заспа първия си сън в груба ясла.
Живя най-смирения и покорен на Бог живот.
Понесе върху Себе Си човешките болки и страдания.
И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Посланието на апостол Павел към филипяните 2:8
Беше изкушаван във всичко, но не съгреши в нищо. Беше безгрешен, но взе върху Себе Си нашите греховете. Беше отхвърлен, намразен, бит, презрян, охулен, подигран, осъден на смърт и разпънат на кръст. Живя сред нас и понесе злочестията на този живот, Божия гняв към греха и прокълнатата смърт на кръста.
Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал. И както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.
Исая 53:3 – 4
И ето че Човешкият Син бе погребан и остана под властта на смъртта до третия ден.
Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
Светото евангелие от Йоан 10:17 – 18
Той умря, за да изкупи греховете ни и възкръсна, давайки ни Своята правда.
Който биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни.
Посланието на апостол Павел към римляните 4:25
Възнесе се отново на небето, седна отдясно на Бог Отец и се застъпва пред Него за нас.
И така, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
Светото евангелие от Марк 16:19
Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
Посланието към евреите 7:25
Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички.
Първото послание на апостол Павел към Тимотей 2:5-6
Христос ни заръча:
Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
Светото евангелие от Марк 16:15 – 16
Неприети и преследвани, гонени и дори убивани, християните неуморно разпространяват Божието Слово от тогава.
И ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който устои до край, той ще бъде спасен.
Свето евангелие от Марк 13:13
Минават години и на императорския престол в Рим се възкачва Флавий Валерий Аврелий Константин (на латински: Flavius Valerius Aurelius Constantinus). Родом от днешен Ниш, Сърбия, навремето част от римската провинция Мизия, 57-ят римски император остава известен в историята с името Константин I или Константин Велики.
Провъзгласен за август през лето 306-то и еднолично от лето 324-то, Константин Велики е първият християнски римски император и като такъв официално слага край на гоненията на християните, което се случва през лето 313-то, издавайки прочутият Милански едикт*.
Медиоланският едикт или Миланският едикт (на латински: Edictum Mediolanense) е едикт от двамата августи Лициний и Константин, издаден в 313 година в град Медиоланум (днес Милано), с който християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. Традиционно едиктът се приема за край на Диоклециановите гонения срещу християните.
Това е исторически повратен момент в световната история.
Бог го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име, така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Посланието на апостол Павел към филипяните 2:9 – 11
Междувременно паралелно с всички тези събития през изнизалите се два века христологичните дебати за човешката и божествена природа на Единородния занимават християнската църква и за да се разрешат тези дебати, последователно през вековете са свикани седем Вселенски събора, първият от които е Никейският вселенски събор, състоял се на 29-ти май лето 325-то.
Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
Свето евангелие от Йоан 1:16 – 17
Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,
Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо.
Евреи 1:1 – 3
Аз и Отец едно сме.
Свето евангелие от Йоан 1:30
Но вярата не била чиста, имало и ереси.
Популярна доктрина по това време е арианството, което учи, че Пастирът човешки е различен от и е подчинен на Бог Отец. Въпреки че тази доктрина е осъдена като ерес и в крайна сметка елиминирана от църквата, нелегално тя остава популярна за известно време до IV-ти век.
Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
2 Петрово 2:1
Арианството официално е осъдено на Първия събор на 318-те богоносни отци в Никея, който подкрепя доктрината на Светата Троица, изложена в Никейския символ на вярата – основна тема, обсъдена на събора.
Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;
и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца;
Бог от Бог;
Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Сина) всичко е станало, както на небето, така и на земята;
заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек;
страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви;
и в Духа Светаго.
Други, не по-малко важни теми, обсъдени на Първия вселенски събор били Канона – сборника от книги на Свещеното писание на Новия завет, който заедно с книгите на Стария завет образува съдържанието на голямата книга на вярата, както и обсъждане разбиранията на последователите на Арий, известни с прозвището ариани) и анализ правилни ли са те или не.
Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Посланието към евреите 4:12
Нечестивият Арий продължил и след това да разпространява безумната си ерес – своя антитринитарен възглед и със своето зловредно учение вредил на цялата църква. Въпреки че бил вече прокълнат на състоялия се Първи Вселенски събор на светите отци в Никея, отлъчен от общение с църквата Христова и осъден на заточение, низвергнат и едва жив, не прекратявал борбата си против правилното учение.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, въздържай ногата си от пътеката им,
защото техните нозе тичат към злото, и бързат да проливат кръв.
Защото напразно се простира мрежа пред очите на каква да било птица.
И тия поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец:
сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Притчи 1:15 – 19
Арий продължил да действа чрез своите ученици и съмишленици, разпространявайки навсякъде отровата на своята ерес. С лукавство привлякъл много застъпници за себе си пред императора в лицето на Евсевий, епископ Никомидийски, и други епископи, изпаднали в същата ерес. Чрез тях Арий измолил от Константин Велики милост за себе си, да го освободят от заточение и да му позволят да се завърне в Александрия.
И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него.
Евреи 12:15
Евсевий коварно убеждавал императора, че Арий не внася никакво учение и не проповядва нищо несъгласно с учението на църквата, но поради завист, търпи от лукавството на епископите и че спорът между тях не е относно вярата, а само заради празни и отвлечени думи. Императорът, който бил простосърдечен и незлобив, не подозирайки еретическата хитрост и коварство, повярвал на лъжливите уверения и заповядал да се прекрати спорът и да не се препират заради думи, та да се прекрати раздорът между църквите.
Които говорят, че имало (време), когато не е съществувал Синът,
че Той не е бил до рождението и е произлязъл не по същност;
или утвърждаващите, че Син Божий има битие от друго същество или същност;
или че Той е създаден, или сътворен, или изменяем,
да бъде предаден на анатема от Вселенската Църква.
Анатема на арианската ерес
Без да разследва делото, той милосърдно позволил на Арий да се завърне в Александрия. И ето че нечестивият еретик за нещастие на цялата църква се върнал в града. Това събитие било твърде прискърбно, особено за Свети Атанасий, който като воин Христов защитавал правилното учение.
Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки:
"Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]."
Свето евангелие от Матей 28:18 – 20
Свети Атанасий, известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски (на гръцки: Αθανάσιος) е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от лето 328-мо до лето 373-то. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество.
И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.
Първото послание на Йоан 4:14
Свети Атанасий е най-известен с противопоставянето си на Арий и арианството.
Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият…
Аз съм първият и последният, и живият.
Бях мъртъв и ето живея до вечни векове и имам ключовете на смъртта и на ада.
Откровение на Йоан 1:8, 17-18
По това време той вече бил удостоен с архидяконски сан. Той преследвал еретика, изобличавал неговите злоумисли със своите писания и проповедта си. В същото време Атанасий внушавал и на светейшия архиепископ Александър да напише послание до императора, в което и сам взел участие, като обърнал внимание на простодушието, поради което императорът повярвал на лъжите и еретическите басни и днес приема Арий, който се отрича от Христовата църква, когото Сам Бог е отрекъл, и всички свети отци, а императорът го допуска да потресе отеческите законоположения.
Междувременно императорът се вълнувал от избора на нова столица, впечатлен най-вече от така важното стратегическо местоположение на древния тракийски град Византион, през лето 330-то го разширява значително и официално премества там столицата си. Десетилетия по-късно, след условното разделяне на Римската империя на две части през лето 395-то град Византион става столица на Източната Римска империя, наречена векове по-късно (през лето 1553-то от немеца Йероним Волф) Византийска империя. След смъртта на Константин Велики градът е преименуван в негова чест на Константинопол (на гръцки: Κωνσταντινούπολις, което ще рече град на Константин), както и новият Рим.
Константин Велики доста се двоумил при избора си на нова столица. Императорът имал и друго селище като свой личен фаворит. Това била Сердика – днешна София, също стар тракийски град, скътан между склоновете на Витоша и Стара планина.
Сердика е моят Рим!
Константин Велики
Сердика бил любим град и на императорите Траян, Марк Аврелий и сина му Комод.
Константин Велики бил дълбоко емоционално привързан към Сердика, намиращ се на така ключово място по пътя между Рим и изтока – от Северна Италия, през Сингидунеум (днешен Белград), Найсуд – неговият роден град (днешен Ниш) към Византион.
Макар да не станал столица на империята, Сердика винаги се е ползвал със специалното отношение на императори и висши държавни чиновници. Той бил голям град за времето си с всичко необходимо като устройство – храмове, амфитеатър, сгради за сенаторите, център на търговия, занаяти и складове за провизии. Заобиколен е с обширно плодородно поле, през което протичали няколко реки, а то, от своя страна – от всякъде с планини. Но едно от най-сериозните му достойнства били лековитите горещи минерални извори, намиращи се в изобилие и вътре в стените на града, и в полето навред около него. Според традициите, римската баня била център на интересите на знатните граждани. Там, освен разпускане, спортни занимания и гуляи било място за срещи на елита и обсъждане на важните въпроси около политика, управление, икономика и военно дело. По тези причини сградата на банята се намирала в центъра на града и била с внушителен и авторитетен вид. Освен всичко това горещите минерални извори допълнително осигурявали възможност за отопление на града през студените месеци на годината – зима, късна есен и ранна пролет.
Ето защо, изборът на Сердика за място на Втори вселенски събор, като продължител на Първия изобщо не било случайно.
Та като стана дума за Сердикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна. Разбира се, Сердика е нейна столица и оттам може да се докаже какъв култ към християнската религия разцъфтявал тук преди идването на българите. Защото всеобщи събори се свикват само в най-сигурните градове, в които процъфтява Христовата вяра.
Петър Богдан
"История на България"
Църковният събор в Сердика е свикан от императорите Констанс (трети и най-млад син на император Константин Велики, издигнал го за цезар през лето 333-то) и Констанций II (втори син на император Константин Велики, издигнал го за цезар през лето 324-то), основно за да бъде преодолян настъпилия църковен разкол.
Сердикийския (Сердикски) църковен събор е започнал през месец ноември на лето 343-то.
Първоначално е замислен като официален втори Вселенски събор и се председателствал от епископа на испанския град Кордова – Свети Осий Кордувийски Изповедник, който преди това е ръководил и Първия Вселенски Събор. Свети Осий Кордувийски Изповедник е личен изповедник на император Константин Велики.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете,
в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание,
понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено, и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
Колосяни 1:14 – 17
Заседанията на съвета продължили от късната есен на лето 343-то чак до края на зимата през месец февруари лето 344-то. На този втори събор били поканени 341 делегати, включително Сердикиския епископ Протоген, също виден участник в Първият Вселенски Събор, както и самият Свети Атанасий Велики – най-силен боец против арианите, както го нарича Сократ. Всички те представлявали цялата вселенска по онова време църква. Основна цел на събора била постигането на църковен мир във връзка със споменатите до този момент междуособици.
Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос?
Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца, а който изповядва Сина, има и Отца.
1 Йоаново 2:22 – 23
За съжаление мир не бил постигнат. Раздорът между ариани и неариани предизвикал дълбок и много сериозен конфликт. Дълбоко обидени арианите се оттеглят на свой собствен събор, проведен по-късно във Филипопол (днешен Пловдив). Именно това огромно разделение и крайно осуетяване на първоначалния обединяващ замисъл е причината Сердикийският събор да не бъде признат за Втори Вселенски такъв.
Оттук насетне историята разказва, че Свети Атанасий потегля от Сердика. На път за Константинопол през лето 344-то в землището на днешното село Златна ливада, Чирпанско, Свети Атанасий Велики основава първия манастир на територията на цяла Европа.
Дни по-рано в землището на днешното село Гранит, Старозагорско, Свети Атанасий посява жълъд, който израства в могъщо и напето дърво от вида летен дъб.
Лето 2024-то е. Днес летният дъб е на възраст 17 века.
Днес Гранитският дъб е най-старото известно ни живо същество на територията на България.
Гранитският дъб е записан в Регистъра на вековните дървета в България, воден от Изпълнителната агенция по околна среда, с наименование Стария дъб.
В началото на 80-те години на миналия век чрез ботаническа сонда (свредел на Преслер) са преброени неговите годишни пръстени към онзи момент – 1 637 на брой. Според тези данни дървото се е появило като фиданка около 345 година след Христа.
Дъбът е повече от впечатляващ! Стоя пред него, наблюдавам го и съм изумен – изцяло погълнат от това изключително създание!
Официално през 80-те години на миналия век короната му се е разпростирала на площ от 1 017 квадратни метра, обиколката на стъблото му е била седем и половина метра, а височината му – почти 24 метра.
По време на силна буря през 1969 г. най-дебелият му клон се чупи. От този момент до днес започва влошаване на неговото състояние. Стволът на стареца се разцепва и неговите клони започват постепенно да съхнат. През годините са извършвани различни дейности за неговата защита и опазване, но без реален успех. За огромно съжаление, днес дървото бавно загива.
Понастоящем само един от огромните му клони е жив и се раззеленява напролет. На горния фото момент ще видите как изглежда този клон през месец септември лето 2024-то.
Преди от двете страни на дъба имаше два огромни бряста. Събирахме се в корубата на единия да играем карти на сянка. И така растяха трите дървета и не си пречеха. Обаче една година болест мина по брястовете и ги съсипа. Трябваше да ги отсекат. Като ги бутнаха и ги нарязаха, толкова материал дадоха, че после 3-4 години селската фурна печеше хляб с тяхната дървесина...
Там, отзад на дървото, беше училището. Моята класна беше взела една семка от дъба и я посадила в саксия. Захванала се беше семката и на празника на дъба целият клас заедно я пресадихме до дървото. Сега отдясно расте наследникът на Гранитския дъб, вече и той е голям.
Разказ на жител на село Гранит
През първите двадесет години на новия век Гранитският вековен дъб буквално съхне, чезне и бавно си отива. От огромната му и така впечатляваща зелена корона, будила възхищение у всеки, днес е останал само един сух скелет с няколко живи клона, подкрепян от солидната стоманена конструкция.
Дъбът е в лошо състояние. От всички клони само един е останал жив. Основният проблем за състоянието му е ниската подпочвена вода, но за съжаление не можем да направим нищо за нейното повишаване. През 1969 година най-големият клон на дървото се чупи и оттогава започва процес на съхнене на дървото. През 1983 година са правени подобрения. Специалисти са бетонирали хралупата на дървото, направили са тази метална конструкция, но за съжаление опитът се оказва неуспешен. От страна на Общината сме предприели мерки за заграждане на дъба, за да се ограничат посетителите.
Емил Филипов,
Зам.-кмет на община Братя Даскалови
Короната на вековното дърво е превързана със специална укрепващата стоманена конструкция, а въжето, което придържа единствения жив клон, се е впило в него и при първия голям снеговалеж или пък буря вероятно ще го прекърши фатално.
Трябва да се осигурят средства за бригада от алпинисти, които да окачат две нови въжета и да ги притегнат до положение, в което те вече да поемат тежестта на клона, за да се освободи от впитите стоманени нишки и да се почисти.
Тоню Цанев,
председател на Народно читалище "Христо Ботев" в село Гранит
Последното геодезическо заснемане на стареца е извършено през 2019 г. То информира за изключително лошото състояние на дървото, което е изсъхнало на 90%.
Според г-жа Женя Мочева, главен експерт "Биологично разнообразие, защитени територии и зони" в РИОСВ – Стара Загора, най-вероятната причина за състоянието на Гранитския дъб са ниските подпочвени води. Живият клон се е сраснал със стоманената конструкция и всяко разместване не би се отразило добре.
Вековният летен дъб е основен символ на село Гранит и негов най-именит жител. В продължение на столетия на мегдана в центъра на селото – под сенките на короната на дървото се вият празничните хора, вдигат се сватби и се отбелязват всякакви събития. Всеки вторник под него се е провеждал пазар, на който търговци от Чирпан и Пловдив са идвали със своите стоки. За съжаление, в последните тридесет години тези традиции вече не се поддържат.
Старецът е увековечен и върху четири от платната на прекрасния български художник Златю Бояджиев, родом от съседното градче Брезово.
Вече почти тридесет години учителка от Гранитското училище "Пейо Яворов" г-жа Станка Колева заедно със своите ученици събира и засажда жълъди от дъба. Най-големият син на дъба, засаден от тях, расте близо до баща си, и последният жив клон на стария гигант непрестанно се протяга към него.
Други наследници на дъба са засадени по-късно до черквата, кметството и в общинския център, в Раковски и Брезово, както и при руините на средновековната църква "Св. Иван Рилски" в старата столица Велико Търново. Членове на сдружение "Професионален форум за образованието" от София, които имат своите корени в Гранит, също отглеждат няколко фиданки – потомци на Гранитския дъб, които са засадили като жълъдчета през пролетта на 2013 г. Тяхното желание е, когато фиданките укрепнат, да бъдат засадени в софийски паркове със съответните обозначения.
Гранитският дъб и историята на България
Когато през лето 681-во хан Аспарух преминава южно на Дунава и основава Българската държава, Гранитският дъб е на 338 години.
Когато през лето 855-то Светите братя Кирил и Методий създават славянската писменост, Гранитският дъб е на 512 години.
Когато през лето 864-то Борис покръства българите, Гранитският дъб е на 521 години.
Когато през лето 893-то Симеон се възкачва на престола и започва Златният век, Гранитският дъб е на 550 години.
Когато през лето 1018-то настъпва краят на Първата българска държава, Гранитският дъб е на 675 години.
Когато през лето 1185-то избухва въстанието на Асен и Петър, Гранитският дъб е на 843 години.
Когато през лето 1205-то Калоян разгромява кръстоносците при Одрин, Гранитският дъб е на 862 години.
Когато през лето 1396-то настъпва краят на Втората българска държава, Гранитският дъб е на 1053 години.
Когато през лето 1762-ро Паисий завършва своята "История Славянобългарска", Гранитският дъб е на 1419 години.
Когато на 20-ти априлий лето 1876-то българите въстават и започва Априлската епопея, Гранитският дъб е на 1533 години.
Когато през лето 1878-мо настъпва Освобождението, Гранитският дъб е на 1535 години.
Когато през лето 1885-то настъпва Съединението, Гранитският дъб е на 1542 години.
Когато през лето 1908-мо е обявена Българската независимост, Гранитският дъб е на 1565 години.
Когато през лето 1912-то Средногорци, предвождани от доблестния полковник Владимир Серафимов, освобождават Родопите, Гранитският дъб е на 1569 години.
Използваните библейски цитати са от: https://biblia.bg/
Цитиран е преводът от 1940 г.
Как се стига до село Гранит?
Гранит е село в Южна България, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
Селото се намира на около 45 километра югозападно от областния център и на около 8 километра югозападно от общинския център.
Разположено е насред Горнотракийската низина, в североизточната част на Пазарджишко-Пловдивското поле.
През селото тече Селска река – ляв приток на река Марица. На запад от селото тече Брезовска река (до 1989 г. Рахманлийска река).
Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 171 метра.
Гранит отстои на:
190 километра (на около 2 часа и 3 минути с автомобил) от столицата
56 километра (на около 54 минути с автомобил) от град Пловдив
330 километра (на около 3 часа и 50 минути с автомобил) от град Варна
214 километра (на около 1 час и 59 минути с автомобил) от град Бургас
През селото минава третокласният републикански път III-666, който на юг след село Оризово прави връзка с автомагистрала "Тракия", а на север през селата Тюркмен и Чокоба прави връзка в град Брезово с второкласния републикански път II-56. Общински път на североизток свързва село Гранит със село Братя Даскалови.
Как се стига до Гранитския дъб?
Гранитският дъб расте в центъра на селцето и до него води удобен път. Мястото е изключително спокойно и красиво, наблизо има и пейки, както и малък парк.
Достъпът до самото дърво е забранен. Гранитският дъб се намира в малко оградено пространство, което е достатъчно открито, за да можете да се насладите на неговата величественост.
Достъпът до вековното дърво е напълно безплатен, лесен и удобен, което го прави чудесна туристическа атракция. Отлично време за посещаване на мястото е през пролетта и есента, когато не е така студено или горещо. В близост до дървото има няколко места удобни за паркиране.
Вековните дървета в България
Преди приемането на Гранитския дъб за най-старото дърво в България се смяташе, че Байкушевата мура в Пирин с възраст тринадесет века е най-старото дърво.
С няколко десетилетия по-млад е чинарът в село Златолист край Сандански.
В местност Чифлика в село Белащица, Пловдивско, може да се видят няколко вековни чинара. Най-известният от тях е вековен чинар на повече от 1100 години, който е и най-дебелото дърво в България.
Дъб от вида благун на около хиляда години е доайенът на Странджа.
На повече от 850 години е друг дъб от село Беренде, Софийско.
Десетки дъбове на възраст между 350 и 850 години са се запазили в отделни точки на Лудогорието край днешните градове Исперих, Кубрат, Самуил и Лозница.
Над 800-годишен е чинарът от село Долнослав край Асеновград.
Сред ветераните се нареждат и Кичестият габър край село Турия, Казанлъшко, който е на около 700 години, Дедо-Тоневият дъб край село Долна Врабча, Брезнишко, който е на повече от 650 години, неговият връстник от село Боснек, Пернишко, двата чинара с възраст над 600 години край Гърмен.
Няколко десетки дървета на възраст от около 550 години са оцелелите представители на странджанския дъб, наричан лъжник. Странджа е единственият хабитат в Европа на този представител на древната флора, прародител на всички видове дъб на континента.
Над 500-годишен е вековният чинар в центъра на село Червен до Асеновград.
Над 500-годишен е Големия бук при Кръстец в Тревненския Балкан.
Приблизително такава е възрастта и на Славейковия дъб в квартал "Лозенец" в София – най-старото дърво в столицата.
Един от младите (само на 250 години) бъдещи претенденти е вековният цер по пътя за село Кости в Странджа.
За съжаление, някои от емблематичните ветерани вече са изсъхнали в резултат на неумолимите действия на природата – такива са летния дъб с прозвището Слона в Еленския Балкан и Стария бряст в Сливен.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
На 12.5 километра северно от село Гранит (на около 14 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 11 километра северно от град Брезово (на около 13 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известен като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен се извисява паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява гордата бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 23 километра североизточно от град Брезово (на около 29 минути с автомобил) се намира разклонът, водещ към Кутела.
Съвсем наблизо може да се насладите и на едно небивало дърво – кичестият габър.
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичестият габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В Турия може да посетите родния дом на Чудомир.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 63 километра северозападно от село Гранит (на около 59 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира прекрасния Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
На 15 километра югозападно от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 40 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
Югозападно от Куклен, сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Само на 10 километра северозападно от град Куклен се намира чаровна Белащица.
Край селото може да се разходите из прекрасния парк "Чинарите".
Ще ви разкажа какви прастари легенди ми нашепваха вековните чинари, извисяващи се тук от незапомнени времена.
Край вековната чинарова горичка и днес се извисява средновековна и османска жилищно-отбранителна кула.
Само на 43 километра югозападно от град Раковски (на около 38 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 46 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на града се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 47 километра южно от град Раковски (на около 51 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.
Само на 47 километра югоизточно от село Гранит (на около 53 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comentários