Гугова къща в село Петрич, община Златица, представлява възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на председателя на революционния комитет в селото Нено Лулчов Гугов – български търговец, общественик, революционер, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
Гуговата къща се намира в центъра на селото в западния край на площад "20-ти Април".
По време на събитията от Априлската епопея целият имот до последния кол на поборника е унищожен от турците, тотално разорали, плячкосали и опожарили бунтовното селище, категорично и безстрашно заявило Свобода или смърт.
Това е и причината след завръщането си от заточение Нено Лулчов Гугов да се засели със семейството си в град Златица, където е избран за първи кмет на града след Освобождението, както и за депутат в I-вото велико народно събрание през 1879 година.
Признателните Петричани построяват върху основите на изгорения му роден дом нова къща, внасяйки известни подобрения в архитектурата и вътрешното ѝ устройство.
Кой е Нено Лулчов Гугов?
На 12 февруари лето 1876-то в Гуговата къща пристига войводата Георги Бенковски. Под негово ръководство е основан местният революционен комитет, в чийто състав влизат братът на Нено, Маню, заедно със своите синове Лулчо и Делчо, поп Христоско Раков, кметът на селото Мито Стоянов, помощник-кметът Стоян Ганчов, Стоян Данков, Коста Балов и други. Самият Нено Гугов е избран за председател на комитета.
В първите дни на месец март в храм "Свети Георги Победоносец", който се намира в съседство с Гуговата къща, в селото се извършва втората клетва на въстаниците, на която Нено заявява:
Който нема пушка, вола си да продаде, пушка да си купи!
По разпореждане на Бенковски, същите дни Нено с племенника си Лулчо и друг член на революционния комитет, Филип Свинаров, обхождат близките селища, за да агитират за въстанието.
В средата на април Нено Гугов е изпратен като делегат от село Петрич в събранието на Оборище. Поради закъснението на Бенковски, намиращ се по това време все още в Панагюрище, Нено, заедно с охрана, е изпратен да го доведе.
След започването на събранието, Нено е избран за един от членовете на специалната комисия за изработване на плана на въстанието, която да се упълномощи да обсъди зряло всичките важни въпроси и приетото решение да обади писмено на всичките комитети, които да бъдат задължени да приемат решенията на Комисията без противене.
Племенникът му Лулчо по-рано бил пратен във Влашко заедно с Марин Шишков, за да закупи оръжия. Завръщайки се, двамата донасят писмо от врачанския апостол, Стоян Заимов, в което той предлага въстанието да не се обявява преди 21 май, поради затруднения със снабдяването с оръжия, на което писмо Бенковски отговаря:
Аз ще дигна въстанието с моите мечене, петричане, муховци и беличане, а Заимов нека чака в своя окръг, ако иска и до Кръстовден.
Тези събития са описани от Никола Беловеждов в неговите "Записки по Копривщенското въстание в 1876 година" именно по спомени на Нено Гугов.
Нено също е един от хората, които впоследствие проучват предателството на въстанието, извършено от Ненко Терзийски от село Балдево.
Под командването на Нено вероятно е извършен и първият боен изстрел с черешово топче. В своите "Записки по българските въстания" Захари Стоянов описва как през нощта на 24 април Бенковски заповядва на Гугов да изкара едно от местните черешови топчета на подходящо място над Златишкото поле, където същия ден се е разположила турска войска, и оттам да пусне няколко кантареви топузи, които немалко ще да смутят както войската, така и ближните турски села. Според Стоянов, това начинание било успешно и на сутринта след произведения изстрел – било заради самия изстрел, било по други причини – войската се била изнесла. Историкът Георги Тахов обаче оспорва това описание, твърдейки, че топчето всъщност се пръснало при изстрела.
С разгрома на Априлското въстание, Нено Гугов е заловен в село Мечка (днес Оборище) и изправен пред турския бей в Златица. Нено поема цялата отговорност за бунта в селото, като заявява:
Паша ефенди, не мъчи простото население, защото ний сме най-виновните с братовия си син Лулчо М. Гугов. Аз съм зорле вдигнал тоя народ, коли ни, беси ни, аз съм.
За участието си във въстанието е осъден на заточение и изпратен на остров Родос. На негово име е кръстена улица в Златица. Правнук на брат му Маню е писателят с литературен псевдоним Павел Вежинов (име Никола Делчов Гугов).
През годините Гуговата къща е била обществена сграда, а на първия етаж откъм реката е имало кафене. Дълго време в нея се помещава Кметство Петрич.
В периода 2014 г. ÷ 2015 г. по европейски проект сградата е реставрирана и в нея е устроена музейна сбирка с експонати и обзавеждане – съвременно изработени реплики на предмети, характерни за селото от 20-те и 30-те години на XX-ти век.
От южната страна на фасадата на Гуговата къща е поставена мраморна плоча с надпис:
Тук е родната къща на поборника от Априлското въстание Нено Лулчов Гугов, живял в периода 1847 г. ÷ 1912 г., председател на революционния комитет в селото.
Представител в Оборище.
Заточеник в Диарбекир.
Как се стига до село Петрич, община Златица?
Петрич е село в Западна България, Софийска област, община Златица.
Разположено е в планински район на границата между Същинска и Ихтиманска Средна гора.
Част от селото е махала Бодят, разположена на няколко километра от него. В миналото махалите са били доста повече – Белега, Ангелови кошари, Върлина, Чебъра, Фартуните и други.
През селото тече река Тополница и в нея се вливат четири на брой по-малки рекички – Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол.
Предполага се, че това петречие дава името на селото.
Петрич отстои на:
66 километра (на около 1 час и 02 минути с автомобил) от столицата
106 километра (на около 1 час и 38 минути с автомобил) от град Пловдив
435 километра (на около 5 часа и 15 минути с автомобил) от град Варна
344 километра (на около 3 часа и 34 минути с автомобил) от град Бургас
30 километра (на около 30 минути с автомобил) от град Панагюрище
Как се стига до Гуговата къща в село Петрич?
Гугова къща се намира в центъра на селото, както е показано върху картата по-долу.
Разположена е между бреговете на реките Тополница и Гугов дол в близост до малкия едносводов мост и срещу стария двусводов мост.
Какво може да се посети в близост?
Само на 21 километра югоизточно от село Петрич (на около 26 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
На разклон вляво по пътя III-801 Вакарел – Панагюрище между село Оборище и град Панагюрище се намира Историческа местност Оборище.
По пътя между село Оборище и град Панагюрище вдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра югоизточно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Свети Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 35 километра източно от град Панагюрище (на около 35 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 41 километра източно от град Панагюрище (на около 41 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 45 километра източно от град Панагюрище (на около 45 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 58 километра източно от град Панагюрище (на около 58 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Съвсем близо до мост "Новият кемер" се намира град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 10 километра източно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments