Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Иван Вазов
Хисаря, Камилите
1882 година
Винаги ще помня първата ми разходка в Хисаря – дълбоко впечатлен и пленен завинаги от величествените руини на Диоклецианопол. Несъмнено!
Но една рушаща се сграда, насред огромна буренясала градина, успя да ме грабне още по-силно.
При спомена настръхвам!
Години след това не пропусках да мина пак оттам. Да погледам гордата ѝ осанка, просторните веранди, панорамните прозорци, все по-западащата фасада, ронещата се жълта мазилка, широките прогнили стълбища...
Била е чудно красива навремето. Несъмнено!
Как бих желал да я видя в нейната младост, когато тъкмо е била издигната – нова, модерна, бляскава, слънчева, свежа, усмихната и... жива!
Да се разходя тук...
Сравнявана е с дворец!
Дълги години по-късно аз продължавах да нямам ни най-малка представа кой е живял тук, защо продължава да се руши и най-вече каква е историята на тази повече от впечатляваща старина.
Едва през миналата година, попадайки на стара фотография съвсем случайно, научих едно име от един коментар под снимката.
Вила "Момина" е било името ѝ и е била известна като бисерът на Хисаря!
Доста се порових в мрежата, докато събера всеки факт, докато грижливо подредя и изложа всичко в тази публикация, защото навярно има и други, не по-малко впечатлени от тази сграда, които, също като мен, са се питали защо.
И историята ѝ, както и гордата ѝ осанка, се оказаха изключителни!
Скъпи приятели, това е историята на един български генерал.
Генералът и неговият ангел
Генерал-майор Тодор Марков е роден на 21 май 1870 година в тогавашното китно средногорско селце Киселери (още Хисар Кюселери, по-късно Момина баня, а понастоящем квартал на град Хисаря).
Бащата на Тодор – поп Марко, ръководи и духовно напътства строежа на бележития храм "Успение Богородично", издигнат през 1883 година, който и днес ще откриете в квартал "Момина баня" на Хисаря.
След основното училище, младият Тодор завършва с отличен успех и Пловдивската гимназия през 1888 година, като през есента на същата година постъпва на военна служба.
На 21 години завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (днес Национален военен университет).
През 1893 година 23 годишният Тодор завършва топографска и кавалерийска школа, а през лятото на следващата година е произведен в чин поручик.
Междувременно като младши офицер до последните години на 19-ти век служи в София, в Първи конен полк.
По това време среща и голямата си и единствена любов – Мария.
Пълното ѝ име е Мария Стайкова Маркова. Тя е от Карлово.
Из личния дневник на Тодор:
19 юлий 1898 година.
Вчера се годих.
Колко горчивина аз преживях в един ден, който хората очакват като най-светлия в живота си…
В неделя, на 22 юли, две години преди настъпването на новия век, 28 годишният Тодор се венчава за десет години по-младата от него Мария – моята Мика, както той ѝ казва.
Венчават се в църквата "Света Богородица". На събитието присъства единствено кумата Мима Младенова.
Двамата остават бездетни.
Бащата на Тодор – поп Марко е против тази любов и не пожелава да отиде в Карлово, за да уважи сватовете.
Началото на семейния им съвместен живот, продължил над 50 години, не е леко.
Следва висш офицерски курс и на 1 ноември 1900 година Тодор Марков е вече с чин капитан.
Из личния дневник на Тодор:
…Но аз много обичам Мика и не мога да я оставя да стане жертва на една среда, гдето ще бъде нещастна…
Двамата млади заминават за Русия, където през 1902 година Тодор завършва и Генералщабната академия в Санкт-Петербург.
Обратно в България, през 1903 година капитан Марков служи като младши офицер адютант във Втора пехотна тракийска дивизия. За известно време е управляващ и българското консулство в Солун.
На 19 септември 1906 година е издигнат в чин майор. Двамата с Мика живеят на квартира в София.
В периода 1906 – 1907 година майор Марков заема поста началник-щаб на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия.
През 1908 година Тодор става началник на разузнавателна секция в Щаба на армията, а в периода от 1910 до 1912 година е началник-щаб на Кавалерийската инспекция.
След избухването на Балканската война (по-късно известна като Първата балканска война) на 26 септември 1912 година подполковник Марков е назначен за началник-щаб на конната дивизия, с която се сражава на Тракийския военен театър (който се оказва може би най-важният театър на военните действия).
Докато Тодор участва в най-кръвопролитната битка (с над 20 000 убити и ранени) през войната – Люлебургаско-Бунархисарската операция, неговата Мика, тази изключителна жена, е доброволка от Червения кръст и цери ранените в Разпределителната болница в София.
След започването на Втората балканска война, наречена още Междусъюзническата, през месец юни следващата година, подполковник Марков е издигнат в чин полковник и е пратен като военно аташе в Цариград.
В ролята на български дипломат, владеещ няколко езика, впечатлението, което прави в столицата на Османската империя е повече от отлично.
Но идва Голямата война (носила това име до 1939 година), наречена по-късно Първата световна война, и след година колебание България е въвлечена в нея, като се включва на страната на Централните сили, тъй като само те ѝ гарантират незабавното връщане на Вардарска Македония и обещават съдействие за получаване на териториите, отнети от Румъния и Гърция.
През есента на 1915 година българските войски, заедно с тези на съюзниците, разгромяват в няколко битки сръбската армия. Българската армия превзема Поморавието, Нишко и Македония.
Полковник Марков е призован обратно и е назначен за командир на Пета конна бригада. Сражава се в Добруджа при Тутракан и Силистра и месеци наред не слиза от седлото, споделяйки премеждията на полевия живот и постоянната смъртна опасност по време на боевете, наравно със своите другари-кавалеристи.
През есента на следващата година вече е началник-щаб на Първа армия, като бива изпратен да се сражава срещу съглашенските войски на Македонския фронт.
През късната есен на 1916 година смелият полковник и главен герой на нашия разказ е на Южния фронт и участва в битка между българските войски и тези на Антантата, останала злочестно известна по-късно в историята като Битката при завоя на Черна.
Тук, на това място, последователно в месомелачката са вкарвани цели четиринадесет български пехотни полка от четири различни дивизии.
Боевете са непрекъснати и страшно ожесточени!
Натискът на сърбите е много силен! Българите изнемогват, но някак си успяват да удържат позиции.
В нощта на 14 октомври 1916 година е кулминацията на Битката при завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат цели осем последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници!
В продължение на три пълни денонощия след това сърбите не атакуват, възстановявайки сили.
Водите на река Черна стават червени, обилно поели кръвта на падналите бойци.
Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси.
Загубите са ужасяващи!
Споменът за Битката при завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис.
През 2010 година Битката при завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на двадесети век!
На 15 август 1917 година, след края на настъплението на фронта на Македония, безстрашният полковник е повишен в чин генерал-майор.
До края на Първата световна война генералът е командващ на Първа конна дивизия и Инспектор на кавалерията.
След събитията, разиграли се през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 година и отстраняването на правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), останали в историята като Деветоюнски преврат, заедно с Димитър Михайлов и Елиа Арие, генералът посещава масонската ложа в Цариград, за да се опита да защити накърнения авторитет на новото българско правителство.
Любимата му Мика е неотлъчно до него.
Ценители на красотата, изящността и естети по душа, двамата вземат решение да се установят за постоянно в Царство България – в Хисаря – родното място на генерала.
И тук в нашата история се появява вила “Момина”.
Изградена във вътрешността на останките от древната крепост, “Момина” била обградена от прекрасна и отлично поддържана градина.
Тодор и Мика ѝ дават името „Момина“, мил спомен за родния край.
Двамата влагат изключителен усет за великолепие и стил, обзавеждайки най-модерно своя нов дом.
Вила „Момина“ включвала две постройки, които и днес може да се видят. Огромна и просторна – на три етажа, тя имала изключителни, облени от слънчева светлина, панорамни веранди.
"Момина” предлагала 25 уютни стаи на своите гости.
Твърди се, че по онова време била единствената постройка в града, притежаваща течаща вода за умивалниците на всеки от етажите, а също и за поливане в градината. Лично от минерален извор „Момина баня“ се доставяла питейната вода.
Влизайки по стълбището на първия етаж, те посрещал огромен, светъл, музикален салон, с пиано и грамофон, луксозно обзаведен с най-новите и красиви мебели.
В случай че си любител на четенето, то “Момина” те приветствала и с чудна, “огромна красива библиотека, в която всички книги бяха с кожена подвързия”. Лавиците ѝ винаги били препълнени с книги, списания и най-различни четива.
Модерно оборудван ресторант предлагал местна българска, както и европейска кухня на гостите. Традиция повелявала след обед точно в 15:00 да се сервира чай със сладки, приготвени от собствен майстор-сладкар.
Генерал Георги Вазов, чест гост на вила „Момина“, изказал своето възхищение от престоите си тук в една своя статия, отпечатана във вестник „Слово“ през 1929 година:
Вилата изглежда отдалече със своите веранди и тераси на някой замък или Венецианско палацо. По своя европейски комфорт и удобства съперничи на швейцарските и би могла да служи за образец.
В началото на 30-те години семейство Маркови пламенно се включват в разнообразни каузи и най-активно участват в обществения живот и то не само на Хисаря.
Двамата са тайни дарители, раздавайки средства на нуждаещите се.
Мика е член на „Дружество за защита на децата“ и работи за материално и духовно благополучие на хисарските ученици. Казват, че цели класове са гостували в нейния дом. Насърчавала е децата да четат книги и ги е черпила със сладки.
Тодор е създател на градския исторически музей в Хисаря.
През 1933 година в града е основано Археологическо дружество с цел запазване на паметниците на културата в града. За негов председател е избран не кой да е, а генерал-майорът, който през същата година открива археологическа изложба в "Момина”.
Бил е страстен колекционер и е притежавал ценни артефакти – всичко, събрано в областта на народното творчество, етнографията и оръжейното производство. Години по-късно генералът подарява цялата си колекция на Хисаря.
През 1953 година на база на генералската колекция е основан и Археологическият музей, който днес се намира срещу “Момина”.
Из статия на Тодор за любимия Хисаря:
...Хвърлете кошница рози в Момина баня, окъпете се в животворната ѝ вода, направете си разходката из околностите на Хисар, забравете за миг земните грижи, слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая...
Вила “Момина” е свидетел на видни гости - политици, бележити военни дейци, индустриалци, както и на царското семейство.
През пролетта на 1943 година по инициатива лично на цар Борис III във вила “Момина” се организира среща с Атанас Буров, по онова време една от най-ярките фигури на българската политическа сцена. Буров бил за пореден път на семейна почивка тук. Двамата с царя провели насаме няколко часов разговор, докато младият престолонаследник Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Българска си играели в цветната градина на вилата с децата на Бурови.
Преди тръгване шест годишното момченце и бъдещ цар на България (макар и само за три години в периода 1943 – 1946 година) Симеон Втори, набрал голям букет уханни люляци от градината на “Момина” и го поднесъл на царицата.
Забележителен е фактът, че генералът лично финансира, организира и успява да осъществи укрепването на голямата и днес запазена южна порта на Диоклецианопол и понастоящем най-ярък символ на Хисаря – Камилите.
По онова време голямата арка на портата е била разрушена, ето защо отдалече приличала на “две камили”, откъдето дошло и наименование ѝ.
За изключителните си заслуги към България на бойното поле генерал-майор Тодор Марков става кавалер на орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2-ри клас, орден „Свети Александър“ 4-та степен (с мечове по средата), 5-та степен (без мечове); орден „За военна заслуга“ 3-та степен, 5-ти клас на обикновена лента и германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен.
Следват събитията от 9 септември 1944 година.
Тодор Марков Марков умира на 17 октомври 1950 година в Хисаря, оставяйки след себе си един достоен живот в служба на родината. Погребан е в гробищата на квартал “Момина баня” – някога родното му село.
Любимата му Мика го надживява. Отива си тихо незнайно кога.
През годините “Момина” се превръща в оздравителен център за дечица с бъбречни и чернодробни заболявания, а двете сгради и прилежащата им градина са пригодени за тази цел.
Три десетилетия “Момина” е известна като детски санаториум. От стените ѝ във вътрешността покрай витите стълбища между етажите се усмихват Пипи Дългото чорапче, гушнала малката си маймунка - господин Нилсон, Буратино и други детски герои.
Върху плочките на умивалниците са се появили надписите “измиване”, “хлориране” и “изплакване”.
Годините се нижат, времето лети и понастоящем природата е господар на всичко.
Някога напета, стройна, красива и горда, днес “Момина” е почти рухнала.
Голямата порта стои полуотворена. Градината, някога цветна, днес е неузнаваема и дива.
Прозорците ѝ са счупени и изчегъркани от черните клони на времето.
Жълтата мазилка пада. Покривът е изтърбушен. Времето бавно и твърде неумолимо я погубва.
Вила “Момина” е сред архитектурните забележителности на Хисаря, паметник на културата, записана под номер 51.
Личният архив на генерала се съхранява във фонд 02 в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново. Той се състои от 66 архивни единици от периода 1898 – 1945 година.
Невероятно е, но и днес, минавайки покрай градината на “Момина”, незнайно как оттам ме посреща уникалният чаромат на люляци, а усмихнати и весели цветове на камелии, рози, фрезии, нарциси, лалета, перуники и теменужки ме радват през оградата.
И днес, минавайки покрай вила “Момина”, аз се спирам, усмихвам се на генерала и неговата мила съпруга, които ме приветстват от просторната южна веранда на първия етаж, прегърнати и щастливи във вечността.
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Вила "Момина" е включена в маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.
Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон.
В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Браво за положения труд!
Невероятно! 👏