Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Разположен е вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент.
Тази църква е построена в днешния си вид през 1848 г. върху основите на по-стар храм, чието време на изграждане остава известно. В строежа ѝ, както и в този на друга калоферска църква – "Свети Атанасий Превелики", участват брациговски майстори.
През определен период от съществуването на храм "Свето Успение Богородично", към нея е открит един от четирите метоха на Калофер – т. нар. "Малък метох". За неговото основаване няма никакви сведения, но се знае, че той възниква последен подред.
Според местно знание, до 20-те години на XIX-ти век до храм "Свето Успение Богородично" пребивават монаси от Хилендарския манастир на Атон, които, както много свои събратя в града, работят за духовното и просветно въздигане на будното местно население.
Хилендарският (мъжки) метох наглед е бил стара ниска къща с три стаички, намираща се на изток от църквата и зад гробищата. След като е бил напуснат от монасите е превърнат в първото мъжко (килийно) училище в Калофер. При построяване на нова сграда за училище (на северозапад от храм "Свето Успение Богородично") мъжкото училище от Хилендарския метох е преместено в нея.
Училищната сграда на първото мъжко (килийно) училище в Калофер е издигната през 1839 г., по инициатива на Васил Априлов и с парична помощ на калоферски търговци в Одеса. В нея Брайко Хаджигенов (известен още като поп Брайко, Брайко Георгиев, Брайко х. Генович, Брайко Х. Георгиев и Брайко Г. Попович) за пръв път в града въвежда взаимоспомагателната метода.
В една от стаите на първото мъжко (килийно) училище на 6 януари 1848 г. се ражда, не който и да е, а големият син на България Христо Ботев. Понастоящем на мястото е положена паметна плоча, която единствено показва къде точно се е намирало старото килийно училище.
По това време неговият баща – Даскал Ботьо Петков (първи братовчед на Брайко Хаджигенов, с когото не се разбират добре) е учител във въпросното училище. Сградата на това първо мъжко (килийно) училище в Калофер просъществува докъм края на 50-те години на XX-ти век, когато за съжаление се саморазрушава, поради това, че не се поддържа.
След като Хилендарският метох е освободен от мъжкото (килийно) училище той е приспособен за девическо (килийно) училище. Годината на откриване на последното е около 1840-та. То е от типа на килийните училища в метосите и учителки в него са изключително монахини. Броят на ученичките в Калофер по това време бързо расте и освобождаването на метохската сграда от мъжкото училище улеснява много монахините (най-вероятно тези от съседния Долен метох).
И когато, през 1848 г. е открито голямото четирикласно мъжко училище – Даскал Ботьовото училище (понастоящем Музей на просветното дело), мъжкото (килийно) училище от двора на храм "Свето Успение Богородично" се премества в новата сграда, а на негово място идва девическото (килийно) училище от стария Хилендарски метох, като вече е наречено Първо девическо (класно) училище. Учителки в него отново са само монахини. Някои от по-забележителните преподавателки са монахините Макрина, Никофора и Ефросиния от Долния метох, монахиня Таисия – Старата Таисия учителката, която доживяла до дълбока старост (умира на 101-годишна възраст към 1910 г., като само един зъб ѝ бил паднал и никога не боледувала), Екатерина Недева, Христина Печева (племенница на Даскал Ботьо Петков), Мария Попович (дъщеря на големия български учител, книжовник и народен будител Райно Попович, приела монашество по-късно с името Евпраксия), последните четири от Горния метох и др.
Жаждата за просвета е голяма и между ученичките има и по-възрастни, някои от тях даже и омъжени. Броят на желаещите да получат знания непрекъснато расте и поради това, че училището се оказва тясно и задушно, през 1859 г. калоферските първенци искат за училище сградата на Малкия метох, но желанието им не се осъществява. Нова сграда за девическото училище е построена през 1871 г, която е разположена отново в двора на храм "Свето Успение Богородично" (на югоизток от нея). И тя е построена с даренията на калоферските търговци (около 70 000 гроша). Учебни занятия в нея започват в периода 1871 г. – 1872 г. В това училище отново учителстват монахини, но вече има и светски учителки, между които и една чехкиня.
Училищните постройки около храм "Свето Успение Богородично" сериозно пострадват, а някои изцяло изгарят по време на Страшното.
След Освобождението (1878 г.) училище при храм "Свето Успение Богородично" вече няма. То е преместено в килиите при храм "Свети Атанасий Превелики".
Малкият (девически) метох е представлявал обикновена ниска къща към храм "Свето Успение Богородично", от която след Освобождението (1878 г.) не остава никаква следа. Днес не може да се посочи дори и мястото ѝ. Според спомени на съвременници на онази епоха, метохът се е намирал югозападно от църквата и в нейния двор.
Според калоферския историк академик Никола Начов в Малкия метох някога имало седем монахини, което е и най-големият брой, отбелязан в изворите. Към 1877 г. те са едва три – четири.
Известна светлина към историята на метоха около 1860 г. хвърлят три писма от архивите на д-р Чомаков и Найден Геров. От тях научаваме, че калоферските първенци искат от монахините да отстъпят къщата на метоха за нуждите на девическото училище, а те да отидат при монахините в метоха "Света Троица".
Преговорите продължават почти цяла година, но така или иначе, не са увенчани с успех.
Найден Геров е разчитал на роднинската си връзка с игуменията на метоха – Параскева, която е негова братовчедка, но и това не помогнало. Трябва да се отбележи, че въпросната игумения Параскева Шушулова, родом от Копривщица, е високо просветена за времето си. При нея в метоха живее учителката Парашкева Иванова Шушулова, на която игуменката е леля по баща. За онова време тя е най-образованата учителка в Калофер. През 1866 г. завършва киевската Фундуклеева гимназия и в началото на учебната 1867/68 г. със съдействието на Найден Геров е условена за учителка в Калофер. Учителства четири години, като живее в метоха под надзора и грижите на игумения Параскева. Ползвала се е с голям авторитет между ученици и учители и дори за нея се е пеела песен, която имала за припев думите:
Парашкево учителко,
Парашкево родителко.
Народна песен
Като учителка Парашкева имала за помощнички две стари монахини. Покрай тази най-образована девойка в Калофер монахините в Малкия метох имат възможността да изпитат влиянието на най-забележителните личности живеели и посетили градчето, между които е Ботев, а вероятно и Левски.
Малкият метох най-вероятно просъществува, паралелно с другите метоси, до трагичната 1877 г., когато наред с цялото селище биват изпепелени всички четири метоси.
За съдбата на монахините му след Освобождението няма сведения. Запазен е спомен само за една послушница – Марийка, чиято бащина къща била в съседство на метоха (на мястото на Народно читалище "Христо Ботев – 1869"), така че тя като дете често посещавала монахините, а когато пораснала постъпила като послушница при тях.
Но точно когато трябвало да постъпи в монашеско пострижение, настъпили злощастните за Калофер и за цялата Стремска долина събития от 1877 г., при които метохът е разрушен. След това тя не постъпва във възстановени Калоферски девически манастир, а се подвизава сама в духовния подвиг на монашеството. Нейната дейност е свързана с възобновяването на манастирчето "Покров Богородичен" край Калофер, известно още като "Малкото манастирче" (източно от Калоферски мъжки манастир). Дори известно време то се е наричало "Марийкиното манастирче".
И така, от гореописаното следва да се разбере, че храм "Свето Успение Богородично", с прилежащите му метоси (Хилендарския и Малкия), без да се подценява ролята на останалите метоси, се оказва основно средище и сърцето на духовно-просветния живот в Калофер през Възраждането. За жалост, съдбата не е запазила до наши дни никакъв материален спомен за тези първи просветни огнища около храма, за които днес свидетелства една единствена една единствена паметна плоча.
"Свето Успение Богородично" е единственият храм в Калофер, който е функционирал почти без прекъсване от самото му изграждане до наши дни. Понастоящем тази църква е единствената действаща църква в подбалканското градче.
Храм "Свето Успение Богородично" (художествената украса) е обявен за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – художествена.
Храм "Свето Успение Богородично" представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика с открита нартика (притвор) от запад и камбанария над южната му част.
Сградата има вход от запад и от юг, като над последния има портик. Централният кораб е разделен от страничните посредством колонади. Масивният ѝ градеж е от каменни блокове, споени с хоросан. Покривът е двускатен, покрит с керемиди.
Иконите в иконостаса на храма са дело на майстори от Дебърската художествена школа – братята Христо и Кузман Макриеви и Нестор Траянов, всичките представители на големия български род Фръчковци от мияшкото село Галичник (днес в Република Северна Македония).
Стенописната украса във вътрешността на църквата е късна. Тя е направена към средата на XX-ти век от калоферския художник Кирил Кънчев.
Северно от църквата има аязмо – света вода, над което е изградена сводеста постройка с колони. Западно от него е поставена паметна плоча, обозначаваща мястото на старото класно мъжко, а след това и женско училище.
Източник на информация: https://svetimesta.com/
Как се стига до град Калофер?
Калофер е град в община Карлово, област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.
Калофер отстои на:
156 километра (на около 2 часа и 16 минути с автомобил) от столицата
66 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
330 километра (на около 4 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
230 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Карлово
Как се стига до паметника на възрожденски храм "Свето Успение Богородично"?
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в центъра на града.
Какво да посетим в Калофер?
Навлизане в града не бива да пропускате да посетите паметникът на Калифер войвода, основателят на Калофер.
В близост се намира отправната точка към екопътека "Бяла река".
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент. Поемете по стълбите до паметника и се насладете на изключителната панорама, откриваща се от мястото.
Разположено на левия бряг на Тунджа, на обширния и слънчев централен градски площад, в основата на Мемориален комплекс "Христо Ботев" и край композицията "200 пушки" се извисява грациозната бяла осанка на Даскал Ботьовото училище, превърнато днес в Музей на просветното дело в Калофер.
Срещо музея се намира Творчески център на калоферската дантела, който ви съветвам да разгледате.
Нека вашата слънчева разходка в този неповторим български град ви отведе до Национален музей "Христо Ботев".
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Какво може да се посети в близост?
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира едно небивало дърво, което ви препоръчвам да посетите – кичест габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments