Калофер…, основано от Калифер войвода, чийто гроб още стои край селото.
Из "Кратка география"
Иван Андреев (Богоров)
Букурещ, 1851 г.
Калифер войвода е хайдушки войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер. Според преданията жителите на селището оказали упорита съпротива при нашествието на османските турци, поради което то било заличено с особена жестокост.
В "Цариградски вестник" от 13 септември 1852 година съобщава за Калофер:
… по предание, казват, че го заселил някой си Калифер войвода и дал на селото името си.
Когато България попаднала под турско иго – отбелязва Каниц, – някой си войвода Калимфер забягнал в обраслия с гъста гора Тунджански проход и се заселил със своите хора. Тук те намерили един голям пръстен. Това те взели за добър знак и нарекли заселището Калосферай. Понеже забегнали от бойното поле без жените си, нападнали близкото градче Сопот и оттам грабнали своите сабинянки. Турците уважавали населението като герои, а на бързопроцъфтяващото градче султанът дал големи правдини.
В сборника на Калоферската дружба, книжка първа от 1908 година, Димо х. Гендов споменава, че Калофер е основан във времето на султан Сюлейман I (1520 г. - 1566 г.) от войводата Калифер.
Легендата, предавана през годините, разказва, че Калофер е основан през 1533 година, по времето на султан Сюлейман I. Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, владеели тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани.
Една дружина от смели и свободолюбиви мъже се скитала из девствените гори наоколо и постоянно нападала турски кервани, които преминавали през прохода. Легендата свързва възникването на Калофер с тази дружина и нейния войвода Калифер.
Чул ма се е прочул
Калифер войвода,
с неговата, мале,
вярна му дружина.
Той бил, мила мале,
юнак над юнаци –
храбър и безстрашен.
Село, село, пусто село,
откак си се заселило,
откак си се засенило,
турци не са минували.
Турци не са минували
ко дисвали.
Сега турци минаха
конете си разковаха.
Конете си разковаха
петълата им махнаха.
Да не тропат в калдъръма.
Да не будят калоферци.
Народна песен
Народното предание разказва как повече от десет години войводата Калифер бил едничката надежда за българското население. Наказвал алчните грабители, раздавал на бедните отнетото имущество, отразявал всяка атака, разгонвал и избивал потерите.
Турция, затънала във войни, отслабнала, нуждаела се от спокойствие във вътрешността. И по волята на султана усмирявала раята: на едно място с ятаган, на друго заселвала свои си хора, на трето давала власт на някои, каквато на много места самите правоверни нямали.
Оставал Калифер – един горски цар, който владеел днешното калоферско землище, покрито тогава с вековна непроходима гора, между която имало и стружни. То се простирало от Стара планина по река Тунджа до река Копринка, Казанлъшко, и от малкия балкан Падалото до Средна гора и Нувалиите. Калифер войвода имал караули до Вехтата стража и до селата Митиризово, Куртово, Горни и Долни Омарбас… От тази гора минавала, както и днес, пътека през Стара планина. До Самодивското кладенче имало кула, дето също пазела стража. Тук през 1912 година дядо Млъчко (дядо на Иван Димитров Ябането – Странски) намерил плоча, на която било забелязано, че тази кула била направена за една нощ и тухлите били донесени, като си ги подавали от ръце на ръце хайдутите, които били наредени по цялата Занога.
Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните.
Султан Мурад III пратил един кадия да се споразумеят с този юнак войвода – по друга версия пък сам везирът попаднал случайно по тези страшни гори и за да се отърве, приел всички Калиферови искания. По заповед на Калифер войвода кадията най-първо разковал петалата на конете си и смирено се явил пред този малък планински цар. Кадията приел всички искания на Калифер.
Според преданията искания на Калифер войвода били следните:
Дружината получава право да се засели в района, в който е бродила. Границите на землището били определени от самия войвода, който ги обиколил на кон за един ден и днес Калофер е едно от селищата в България с най-голямо землище;
Да не плаща никакъв данък;
Турци там да не се заселват и туркиня да не пренощува и да не ражда;
Турци, кога минават през града, да разковават петалата на конете си и на единия край да предават оръжието си, а на другия да си го взимат и подковават конете.
О своя страна Калифер войвода се задължил:
Да дава пари за маслото за кандилата на джамията "Сюлмание" в Цариград;
Да праща всяка година по 10 свои мъже да пасат султанските коне в Цариград – и то със заплата.
По разказите на дядо Хаджи Димитър Паничков
Из "Калофер в миналото"
акад. Никола Начов
След това Калифер войвода и другарите му съградили колиби от дъбови и букови дървета, сечени на самото място. Сетне войводата повежда дружината си към Сопот. Сам знаменосецът Радан бил от Сопот.
Това станало на връх Великден.
Буяна, сестра на Радан, беряла билки в гората, оставила пръстена от баба си в менчето за наричане. Тя видяла мъж, голям, силен, свъсил вежди, навел глава, а очите му – черни като въглени.
Стой!, казал той – Що дириш в тоя пущинак?, а тя се дръпнала и заплашила да потърси самия войвода Калифер. Със смеха си войводата зачарил момичето, после го извел на пътя да се върне при останалите девойки. Пуснал в шепата ѝ златен пръстен, а тя се чудила – за залог или за нишан е това.
Малко по-късно пръстенът на Буяна, пуснат в менчето, показал – тя ще се омъжи за разбойник.
Привилегиите на дервентджийско селище (жителите му охраняват дервента – прохода), които градът получава още от самото си начало, спомагат за съхраняването на чисто българския му характер.
Калифер войвода живял още 50 години. Гробът му бил, по свидетелства на стари калоферци, при Млъчковата (Ябановата) чешма, близо до центъра на града, където има скромен паметник с надпис:
Калофер войвода, основател на града, XVI век.
А на непристъпната Стража от няколко години се издига величествен монумент на прославения горски властелин, който аз с удоволствие ви представих.
И една народна песен, предавана от поколение на поколение, разказва за основаването на града:
Заигра хоро голямо
край село на моравата.
Войвода в пътя замина.
Луд се хайдутин провикна:
Върни се, върни, войводо,
Сеир чини хоро голямо!
И войводата се повърна,
изгледа хоро голямо,
всичките моми надарил,
Боянка мома пет ката.
Боянка плаче, не ще го.
Братец Боянки думаше:
Земи го, земи Боянке,
че ти си била честита!
Неслучайно историята на градеца през дългото чуждо владичество е пълна с имена на прочути харамии, хайдути и бунтовници, като се започне с Калифер войвода и се мине през дядо Млъчко, Чоно Чорбаджи, Добри войвода, Гълъб войвода и др.
Янул се върна от стража, отказа да яде и си легна. Сетне утринта едва можа да вдигне глава. Цялата снага го болеше, избиваше го пот. Сгълча го войводата, че е спал с влажни дрехи, натри го с мокра коприва.
Някои се смееха, само хоругвоносецът Радан рече:
— Много има да се учите, момци…
…Насядаха в кръг около войводата и той, както всяка заран, разпореди какво ще чинат през този божи ден. Радан тръгна да смени стражите от трикатната охранителна верига покрай хайдушкия лагер. Двамина от най-младите щяха да проверят примките – при такова изобилие от дивеч е грехота да не осолят повечко месо за черни дни. Останалите щяха да се обучават на военни игри, познати още от времето на Първото българско царство.
— Войводо, войводо — притича най-близкият съгледвач от току-що постъпилата нощна стража, — от кулата Венчан прави знак: хора са дошли с важни известия. Кого ще заповядаш да изпратя.
— Аз ще ида — посегна за отметнатия встрани колчан Калифер и назова седмина да тръгнат с него: Дойчин, Добри, Марко, Власьо, Драгоя, Вълко и песнопоеца Наньо.
Спуснаха се по конопения мост, заобиколиха хълма и стигнаха Бяла река. Покрай нея се вървеше по-леко. Луната блестеше във водите и водеше осмината по избраната посока.
— Наньо — рече войводата, — вземете утре от Радана пари и слезте да купите с Венчан още петшест катъра. Стражници има да се укрепват, зърно да се разнесе по скришните места. Ако наши хора нямат, не се изказвайте пред неогласени. Думайте, че за търговия ви трябват, че сте откъм другата страна на планината. И на Станоя из Сопот заръчайте повече върхове за стрели и сулици, пък да побърза и с поправката на арбалетите.”
Починаха до високи папрати, пристегнаха вървите на цървулите. Оставаше още малко път. Но, колкото и да се опитваха да скрият стъпките си, да изненадат стража, Венчан, човек с тънък слух, отдалеч ги усети и поиска лозинка. Позна своите и ги въведе в помещението.
Край софричката на дъбови пънчета седяха прастар селянин и белобрад отец с тясно чело – бяло, но покрито с множество бръчки.
Отведнъж се позна: дошъл е самият предводител хайдушки, макар той да носеше като останалите мешинена торба със скромни вещи – храна и чиста риза, парцали за превръзка, игли и конци, калъп сапун, прахан за спиране на кръв, съд с гъба сюнгер наводнена, ако дружината спира принудително в безводно място. Имаше сив ямурлук, а над цървулите се виждаха кадънките на бели навуща.
Старецът се хвърли напред да хване десницата му, но Калифер с жест го накара да спре, пристъпи, целуна ръката на свещеника, покани нечаканите гости да седнат.
— Дядо ми беше старейшина още по време на нашето си царство, сега аз съм най-стар в рода и в селото човек, а отецът е син на божи служител, убит отагарянците. Можеш да вярваш на всяка наша дума. Макар да не сме те виждали, войводо български, ние те знаем.
— Не сте били, отче, и ти, дядо, половин ден път, за да ми речете, че ме познавате. Казвайте що ви води насам!
— Войводо, излиза, че залудо се женят человеците, щом кръвникът им измъква изпод ръцете децата да ги прави еничери. Дошъл е пак Емин ага със сеймени — бавно, мерейки словата, поде свещеникът. — Изпокрихме мъжките рожби, но насилниците не си отиват. Богослужебните книги не се посвениха да заграбят от черковата. Намери се един потурнак да разчете кой кога с отроче от мъжки пол се е сдобил и сега агата е събрал в храма всички мъже, а в моята къща са булките, що имат момчета. Срок е дал – не ги ли доведе селото, бащите им под ножа, майките – в харем… Ще станат децата ни царски слуги, ще дойдат своите да турят под ножа, казват така ги учели, та по-големи кръвопийци излизали от истинските агарянци.
Калифер мълчаливо изслуша словото на отеца, прекрачи навън и забелязал сянката Вълчанова, кратко заповяда сбор.
Оседлаха добре хранените коне и в неспирен галоп се понесоха напред. Турският страж дори не успя да извика, прикован от точна стрела.
Изненадаха мюдюра и неговия гост пред отрупана с баници и пилета софра. Налети със забранената от корана ракия анасонлийка, с пълни търбуси, те дори не разбраха кой и за какво ги търси. Наложи се, след като ги свързаха, да им плиснат по ведро студена вода, за да дойдат на себе си.
Войводата заръча да съберат сеймените заедно с агата и местния големец и свъсил вежди, заговори:
— Емин ага и ти, управнико, ако ушите ви са били затворени за името ми, вече сте го научили. Слушайте добре и вие, сеймени. Пленници не вземам и това добре знаят тук от години. А беззащитни, дори такива насилници като тебе, не убивам. Дарявам всинца ви живота! А на твоите началници, аго, речи, а искам това да стигне и до Цариград: посегне ли се на най-скъпото за един народ след свободата – децата, даже и заробен да е той, хаир от него не търси. Кажи им още, че всеки, било то най-простият низам или везирите и самият султан да тръгнат деца за еничери да грабят, ще ги посрещна с нож. Разумява се, че ако и една само българска майка изпищи от вас, главите ви дълго няма да стоят на раменете…
И в последното си съобщение до Високата порта пловдивският аянин, след като се похвали колко добре вървят работите при него, писа как в горното течение на Тунджа стават неразгадаеми неща. Колкото и храбри султански войници и именити предводители да се изпращат, за да въдворяват ред, нито един не се е завръщал. Ум не ми побира, съобщаваше големецът, всичките ли са избити от врага или нашите добре въоръжени мъже са се присъединили към неверниците. Сетне постепенно името на войводата, изричано от уста на уста, започна все по-често да стига до ушите на властниците. Вярно, те го изговаряха и пишеха погрешно – Калефер, но пък не можеха да сгрешат юначеството му с никое друго.
Един голям патриот – калоферецът Еньо Хр. Кърпачов, – който възнамерявал да напише историята на родния град под надслов "Исторически сборник из тъмните страници на българската история и славното минало на злетний и многострадалний Калофер" в записките си споменава, че под предводителството на войводата Кальо (Калофер) са били хайдутите Радан, Христо, Янул, Богдан, Дойчин, Стоян, Бою, Минчо, Видял, Боян, Венчан,
Драгоя, Драган, Недялко, Добри, Младен, Янул (II), Марко, Милко, Черньо, Стайко, Михал, Жельо, Радул, Първан, Цвятко, Наньо, Вълко, Велко, Власьо, Ангел и Божил.
Иван Богоров на страница 186 в своята „Кратка география”, отпечатана през 1851 година, сочи: „Калофер – фабрично село, разположено в един хълм, съставен от издънките на ближния Балкан, прохлаждано през средата от Тунджа, извираща наблизо – от рът Купен, основано от Калифер войвода, чийто гроб още стои край селото.”
ФЕРМАН СЕРБЕЗИЕ
Хатихумаюн султан Селим I
Високо славно царско слово за свобода
I. По великата наша милост даваме съгласие, щото в отдавна покореното българско царство от нашите непобедими сили, останалото в Караджа даг (Сърнена гора) горско воеводство да удържи свой закон и права над живот и смърт, неговите жители свободно ще могат да ходят и да живеят в подвластните наши земи, дето ще бъдат изключени от арач (данък) и други даждия.
II. Вследствие на тази наша висока милост, воеводските жители постъпват в числото на подвластните нам властители, за което се задължават, вместо дан, да изпълняват високата длъжност, която е да съхраняват мир и тишина в страната.
III. Войводските жители не са задължени да вземат участие в нашите военни походи, както това стана с другите привилегировани места.
IV. Във войводското землище строго е забранено на мюсюлмани да се заселят и да преминуват с кован кон и оръжие.
V. Догде войводските жители изпълняват гореспоменатите задължения, ще им се уважават и покровителствуват посветените права от нашия верозакон (шериат).
VI. За спокойствие на страната, издаде се тази моя свещена заповед, която носи свещения знак (тугра).
VII. Ония, които не се покоряват на моята свещена заповед и помислят нещо да притурят или да оттурят, такива нарушители да не видят благодат божия, която е предписана в свещената книга, и да наследят проклятие с присъда.
Худутнаме – Границите на земленото пространство на горското войводство Калейфер (Калофер) в Караджа даг, Чирменски санджак, Истанимашка (Станимашка) муката.
(Следва пълното описание на границите, от които става още по-ясно, че това е землището на Калофер).
Написано в половината на честития месец Реджеп 950.
Издаден в Чирмен теслим (предаден) на тридесет и три сулиционосци в Караджа даг.
Преведено и преписано от първообразното в старата царска архива, наречена баталие, от танзиматския закон на султан Махмуд II.
Преписал Георги Танасов от гр. Костур в Македония.
5 юлий 1896 в Цариград
Как се стига до град Калофер?
Калофер е град в община Карлово, област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.
Калофер отстои на:
156 километра (на около 2 часа и 16 минути с автомобил) от столицата
66 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
330 километра (на около 4 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
230 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Карлово
Как се стига до паметника на Калифер войвода?
Паметникът на Калифер войвода се намира на входа на града.
Какво да посетим в Калофер?
Навлизане в града не бива да пропускате да посетите паметникът на Калифер войвода, основателят на Калофер.
В близост се намира отправната точка към екопътека "Бяла река".
В центъра на града се намира възрожденски храм "Свето Успение Богородично", който ви препоръчвам да разгледате.
Храмът е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент. Поемете по стълбите до паметника и се насладете на изключителната панорама, откриваща се от мястото.
Разположено на левия бряг на Тунджа, на обширния и слънчев централен градски площад, в основата на Мемориален комплекс "Христо Ботев" и край композицията "200 пушки" се извисява грациозната бяла осанка на Даскал Ботьовото училище, превърнато днес в Музей на просветното дело в Калофер.
Срещо музея се намира Творчески център на калоферската дантела, който ви съветвам да разгледате.
Нека вашата слънчева разходка в този неповторим български град ви отведе до Национален музей "Христо Ботев".
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Какво може да се посети в близост?
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира едно небивало дърво, което ви препоръчвам да посетите – кичест габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Commentaires