Разхождам се аз с огромна любов в сърцето към моята България и един прекрасен и слънчев августовски ден пътят ми ме отвежда в Калофер – в творческия център на калоферската дантела.
Сгушен е моят стар, красив, мъничък град,
под вечния Балкан, сред вековни гори
в него от години на цилиндър плетат
нашите мили баби, майки и сестри.
Под сръчните пръсти, вглъбили своя взор,
премятат, прехвърлят, чевръсто совалки
с упорство, устремени и с мъничко зор,
извайват дантели във прекрасни шарки.
Преплитат мотиви на цветя и треви,
на пъстри птички и пеперудки малки,
но над всички едно, най-достойно стои
Царското – неповторимо, нежно, мило.
От Брюксел донесе калоферка будна
тази пленителна красота и финес.
Калоферска дантела, омайно чудна,
за да остане вечна и не само днес!
Калоферска дантела
Наньо Чолпанов
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
За устойчивостта на калоферската дантела допринася и многофункционалността на ползването ѝ. Тя не само е украса в интериора на българския дом, но и елегантно допълва дамския тоалет и аксесоари.
Въпреки красотата и неповторимостта си, и до днес калоферската дантела остава малко позната и рядко практикувана като ръкоделие от българките.
Дантелите, плетени със совалка на цилиндър, се изработват предимно в Западна Европа и са по-известни като брюкселски. Именно на базата на брюкселската дантела се развива и калоферската. Техниката на изплитане е еднаква, но и тук българката е изразила своите възгледи за красиво, като е заимствала направо от прекрасната ни природа. Така се появяват типично българските мотиви – рози, еделвайси, листа, лалета, слънчогледи, които придават нов и различен вид на калоферската дантела.
През 1877 г. гордостта на Стремската долина – Алтън Калофер е напълно опожарен. Цветущият град е сринат до основи и превърнат в пепелище. Войната и турските зверства принуждават жителите му да напуснат домовете си и много от тях никога повече не се завръщат. Тези, които се връщат след Освобождението, заварват града в руини и безрезултатно се опитват години наред да възродят старите занаяти.
През 1902 г. видният калоферец и един от основателите на Калоферската културно-просветна дружба в София Минко Фетваджиев издава брошурата Поминъкът на град Калофер и средства за въздигането му. В нея той предлага няколко насоки за подобряването на поминъка на жителите. Една от идеите е насочена специално към жените, които да започнат да се занимават с плетене на дантели. За изработването на ръчни дантели се изисква голяма сръчност и умение, а калоферки се славели именно с тези си качества.
Появата и развитието на калоферската дантела е свързано с имената на две калоферки – Елисавета (Ека) Караминкова и Донка Шипкова. Първата дава своя принос за издигане ролята на българската жена през епохата на Възраждането, а втората е ръководител на първите курсове за дантели, създател, художник и популяризатор на прочулата се с неповторимостта си калоферска дантела.
Първите образци на този тип дантели в Калофер са донесени от Ека Караминкова и още тогава са харесани и оценени от калоферки.
През 1909 г. с помощта на Калоферската културно-просветна дружба в София е решено да се поберат няколко калоферски девойки, които да бъдат изпратени в тогавашното Художествено-индустриално училище в София (сега Художествена академия). Изборът пада върху Донка Шипкова, чиято инициативност, буден ум и сръчност са най-добрия атестат за начинанието.
Донка Шипкова е записана в Отдела за приложни изкуства, където изучава техниката на създаване и изработване на брюкселска дантела. Нейна преподавателка е чехкинята Тереза Холехова. Курсът е двугодишен, но Донка го завършва за една и след успешно положен изпит се дипломира. Завръща се в Калофер с огромно желание да намери съмишленици и да им предаде своите нови знания и умения.
Донка Шипкова
Нейният живот е една сполучлива мисия в дантелното изкуство.
Васил Опев
Донка Шипкова е родена през 1882 година в Калофер. Рано остава без родители и е отгледана от роднини в Стара Загора и Пловдив. Завършва Стопанското училище в Пловдив и получава право да преподава ръкодели, след което се връща в Калофер.
През 1909 г. завършва Държавното рисувално училище в София, където по това време в ателието по везба и дантели се провеждат двугодишни курсове за учителки. За една година Донка Шипкова усвоява теорията и практиката на совалковата дантела и умението да създава модели. Веднага се заема с подготовката за откриване на дантелно училище в Калофер – изготвя документите за регистрирането му в Министерството на търговията и земеделието, поръчва необходимите инструменти и материали от Чехия, записва желаещи да постъпят в училището.
На 5 септември 1910 г. в Калофер е открито единственото в България Дантелно-индустриално училище "Трудолюбие". Донка Шипкова е първата учителка в него и се посвещава изцяло на работата. На практика тя се грижи за всичко – от обучението на ученичките и създаването на модели до търсене на средства, осигуряване на материали и реализация на дантелите. За много кратък период тя изгражда школа, в която се плетат изделия, съпоставими по художествена стойност и качество с образци, изработвани в страни с вековни традиции в плетенето на совалкова дантела.
Донка Шипкова разработва множество модели. Нейна заслуга е създаването на устойчива стилистика на калоферската дантела. Анализът на калоферските модели в стилово и композиционно отношение показва, че основната част от тях най-вероятно са дело на една рисувачка (изразът е неин) и това несъмнено е Донка Шипкова. Много от основните модели са използвани от ученичките ѝ и от следващите поколения плетачки при създаване на нови модели, които изграждат характерния облик на калоферската дантела.
Трогателни спомени се разказват за учителката от онова време, когато тя на всяка е държала ръката в първите ѝ опити, когато е учила, окуражавала и поощрявала... до късна нощ е гладила, монтирала, опаковала и приготвяла за пазара изработените поръчки или пък е съставяла и копирала нови модели. С тънък художествен усет рисувала модели с калоферски мотиви, каквито няма в никакъв албум.
Елисавета (Ека) Караминкова
Елисавета Иванова Караминкова (по баща Пулиева) е образована жена, преводачка, обществена деятелка и майка на пет деца, родена на 24 декември 1849 г. в град Карлово. Дъщеря е на Иван Горанов от известната карловска фамилия Пулиеви. Сестра е на Богдан и Мария Горанови, родственица е на Христо Ботев и на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Учи в Карлово при Христина Печева. През 1859 г. семейството ѝ се премества в Галац, където продължава образованието си при Христо Ваклидов. През 1867 г. завършва Висшата девическа школа в Прага, след което се завръща в Карлово. Омъжва се за калоферския търговец Христо Караминков и се премества да живее в Калофер. По нейна инициатива на 16 ноември 1869 г. се основава женско учебно дружество "Просвещение", на което е председателка до 1873 г. Речта ѝ по повод основаването на дружеството е отпечатана във вестник "Македония". От 1873 г. се установява със семейството си в Цариград. През 1875 г. влиза в настоятелството на Цариградското женско дружество и раздвижва дейността му. Публикува "Дописка за годишните изпити в девическото училище при Цариградското читалище". След разгрома на Априлското въстание организира събирането на помощи за пострадалите и става безплатна учителка по български език, история и география на доведените в Цариград сирачета. След Освобождението живее със семейството си в Пловдив, където се включва в дейността на местното женско дружество. На 5 септември 1910 г. в Калофер открива единственото в България Дантелно-индустриално училище "Трудолюбие", за да създаде поминък на бедните жени. В края на 1919 г., по повод честването на 50 г. на женското дружество в Калофер, Ека Караминкова като почетна председателка произнася реч, запазена в ръкопис и съхранявана в частния архив на внучката ѝ Елисавета Караминкова-Коледарова. Ека Караминкова публикува в превод от чешки език статията "За женский пол", посветена на въпросите на образованието и възпитанието на съвременната жена. Преводът е посрещнат много ласкаво и в списание "Читалище" излиза отзив от екзарх Йосиф, в който се изтъква голямото значение на тази проблематика за българското общество, високата образованост и интелигентност на преводачката и чудесния език на превода.
Елисавета Караминкова умира на 1 септември 1920 г. в град София.
Дантелно училище "Трудолюбие"
На 5 септември 1910 г. в Калофер е открито първото и единствено в страната ни Дантелно училище "Трудолюбие". То е с двугодишен курс на обучение и се издържа от Калоферското общинско управление, Калоферската дружба в София и Женското дружество "Просвещение" в града. По-късно ръководството му е поверено на граждански комитет. В това училище са получили знания и професионални умения в създаването и изработването на совалков тип дантела около 1800 жени и момичета.
Донка Шипкова е първата учителка по моделиране и изработване на совалкова дантела в училището. Енергична и инициативна, с неспокоен възрожденски дух, Донка Шипкова не се задоволява само механично да прилага и преподава по наложените стандарти. Тя не само претворява внесените от чужбина дантели, а създава и нови модели. В тях се преплитат чисто български стилизирани мотиви – разцъфнала роза, детелина, клонка с дъбови листа, лозов лист, слънчогледови пити, еделвайс и много други елементи. Някои от мотивите са заимствани от оригиналната българска дърворезба – житни класове, слънце, паун. Традицията да се обогатява дантелата с нови орнаменти и украси е продължена и от ученичките ѝ, а също и от следващите плетачки. Така в Калофер се заражда едно ново, чисто българско по характер изкуство – калоферската дантела. То запазва техниката на совалковото плетене на брюкселската дантела, но с нов, собствен, самобитен и неповторим облик.
Характерно за калоферската дантела е особеният ѝ композиционен строеж: светъл ажур, наречен "среда", е обграден от плътни елементи и обратното – плътният център е обграден с рехави периферни части. Плътната част, изпълнена с цветни мотиви и малки елементи, а и различните ажурни части, се преплитат линеарно една с друга. Определената подредба на отделните елементи се постига като големите полета, изплетени с половин наметка "сито", се свързват с по-малки декоративни полета, посредством ширити.
Високата художествена стойност и майсторството на изработваните дантели са достойно оценени и от съответните институции. На изложбите, които е организирала в София, Пловдив, Стара Загора и др., тя е получила множество грамоти и отличия, между които и златен медал.
След завършване на училището възпитаничките на Дантелното училище започват да работят по домовете си. Именно по този начин, постепенно, плетенето на дантели се превръща в домашна индустрия. Изящните калоферски дантели, изработвани в училището и в домашни условия, скоро се прославят по цялата страна. Все по често пристигат поръчки и от чужбина – Англия, Франция, Белгия и Турция.
В първите години на своето появяване, дантелите дават поминък не само на калоферските жени. Мъжете също участват в този процес като изработват дървените станоци и совалки, необходими за изплитането на дантелите.
Съществуват различни техники за плетене на калоферска дантела. Главните помощници, с които се осъществява плетенето, са именно споменатите цилиндър и совалка.
Цилиндърът се оформя с помощта на правоъгълно парче плат и силно се стяга. Така направената форма се облича с много плътен картон. Върху него, вече с помощта на карфици, се закрепя моделът, който представлява лист хартия и върху който моделът е нарисуван до най-малката подробност и с всичките видове сплитки. Те са много на брой и си имат специфични имена – ажур, синджир, прав и чупен шихрит, киклички и т. н.
Совалките, с които се плете калоферската дантела, също претърпяват промени.
Совалката се изработва от майстор-стругар. Най-подходящото дърво за изработката ѝ е габър, но има и совалки от бъз, клен и бук. Дървото трябва да бъде здраво и лесно за обработка.
Совалката се състои от сърчице (върху него се намотава конецът) и т.нар. палтенце.
За разлика от тези в Западна Европа, калоферските са затворени с цилиндрично подвижно палтенце. То има за цел да предпазва от замърсяване конеца, с който се плете. Вътрешната цев – сърцето на совалката, е изцяло свободна и на нея може да се навие повече конец, което улеснява плетенето.
Плете се винаги с четен брой совалки, най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива, за които са необходими 56 и повече.
В годините от създаването на Дантелното училище до Втората световна война дантелното производство носи значителни приходи, както за самите плетачки, така и за Калофер и допринася за стопанското му развитие. В тази доходоносна дейност се включват всички жители на градеца. Калоферските търговци се връщат от чуждестранните пазари с нарисувани на хартия нови скици, необходимата прежда и поръчки за определени бройки. Всяка година натоварена с дантели каруца отпътува за Габровския пазар. Фирма "Морфови" се специализира в изработването и зашиването на отделни мотиви от калоферска дантела към големи покривки за маса. С печалбите от продажбата на дантели, калоферки внасяли значителни приходи при издръжката на домакинството, а някои дори можели да купят и къща за семейството си.
В развитието на калоферската дантела, както във всяко изкуство, има периоди на разцвет и на упадък. През месец август 1935 г. Дантелното училище е закрито и на негово място се открива нисше Земеделско училище. В новото училище се запазват само две паралелки, в които се изучава плетенето на калоферска дантела. След като и те са закрити, изработването на дантелите се пренася изцяло в домашни условия. Умението за създаване и плетене на дантелите се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка.
Пенка Опева
Пенка Стефанова Опева е родена в град Калофер на 1 октомври 1914 г. в семейството на резбар и мебелист. Баща ѝ – Васил Генков Василков, участва в изложения на мебели в Чикаго, Москва, Пловдив. Майката на Пенка е изкусна създателка на дрехи, която плете дантели.
През учебната 1928 / 1929 г. Пена завършва Земеделското училище в Калофер. В него, освен основните предмети, се изучава и калоферска дантела. Първите ѝ учители там са надарените Елена Радулова и Мария Груева. През ноември 1948 г. до февруари 1949 г. Министерството на просветата и културата организира четири месечен курс по дантела и Пенка го завършва. По задание на Донка Шипкова тя създава знаменитите образи на розата, карамфила и нарциса. Успешното ѝ завършване я издига за учителка по дантелно изкуство. През петдесетте години подготвя и учи плетачки на дантели. Има над 360 ученички от различни възрасти. Пенка Опева става достоен съратник на именитата българка Донка Шипкова-Каранова и до смъртта си през 1998 г. успешно развива това дело.
Анка Бозукова
Анка Бозукова е родена на 6 ноември 1928 година в семейството на земеделци. След като завършва основното си образование, се записва в Земеделското училище в Калофер. Там се изучава шивачество, а някои са имали желание да се научат да плетат и калоферска дантела. Правят си сами цилиндри, купуват совалки и започват да се учат от големите тогавашни майсторки на дантелата – Иванка Бацова и Пенка Опева.
Докато работи, Анка няма много време за плетене, но след като се пенсионира, калоферската дантела става основно нейно занимание. Изплела е много модели за спомен на своите близки.
Василия Петрова
Василия Петрова е родена на 6-ти ноември 1922 година в Калофер. Образованието си завършва, по онова време, в земеделското училище в града.
Страстта ѝ към калоферската дантела запалва по-голямата ѝ сестра. Тя, заедно със свои приятелки, се събирали на седенки и плетели на цилиндър. Василия нямала цилиндър, а много искала да се научи да плете и започнала на възглавница и вместо със совалки – с клечки, на които навивала конците. Гледала от по-големите каки и така малко по малко се научила. После ѝ направили и цилиндър с истински совалки. През целия си живот на спира да плете и любовта ѝ към дантелата не намалява. Събира, търси и копира нови модели. С голямо старание предава знанията на младите плетачки, които ще продължат да съхраняват традициите. Участва в празника на калоферската дантела "Цилиндър под чинара". Снимат нейни дантели за каталог в чужбина. Дантелите, които Василия остава на децата и внуците си са едно голямо богатство, което ще се съхрани през годините за поколенията.
Куна Чонкова
Баба Куна е моята учителка. Към нея ще се отнасям винаги с най-дълбока обич и уважение, преклонение и благодарност!
Обичам да заставам зад гърба ѝ, да наблюдавам как разиграва совалките чрез красивите движения на ръцете си в непонятен танц. Удрят се една о друга и от звука им се получава най-прекрасната музика, която някога съм чувала...
...Не пропускаше нито ден да ме попита:
"Хвърли ли няколко пъти совалките?
Няма да лягаш, докато не поплетеш, колкото и изморена да си.
Дантелата иска да е топло мястото, където седиш!"
А друг път, когато съм удължила времето между уроците, ще ме посрещне на прага, ще ме погледне с укор и току ще ме сгълчи:
"Защо толкова дълго време не си дошла?
Хайде, бързай, докато мога да ти показвам.
На тебе искам всичко да дам за дантелата, а ти да я предадеш на младите женски ръце. Тази красота не бива да си отиде с нас..."
Величка Радулова
Човекът е тленен, само сътвореното от него остава непреходно. Човекът е тленен, а изкуството остава вечно. То е, което свързва с невидима, но здрава връзка настоящето с предходните години.
За Величка Радулова тази връзка е в стремежа ѝ да съхрани за идващите поколения едно изкуство, "родено" в Брюксел, но пренесено и осмислено по чисто български от самобитните калоферски майсторки – плетачки...
Тя сама създава собствен стил, водена от традициите. Под вещите ѝ ръце това самобитно изкуство зазвучава по новому и разкрива импулсите на един особен темперамент. Той е определящ в стремежа на дребничката учителка да предаде умението си на над 200 български жени, посетили курсовете ѝ във Варна, Русе, Смолян, Пловдив, Карлово и Баня...
Величка Радулова е автор на единственото издадено ръководство по калоферска дантела, което подпомага методически желаещите да усвоят тайните на художественото плетиво.
Христина Костова
Родена е на 26 октомври 1922 година в град Калофер. Завършва основно образование в родния си град и от дете усвоява занаята на плетене на цилиндър и изработване на калоферски дантели, които по това време са изнасяни в чужбина. Тя е имала способността да усъвършенства и осъвременява моделите за плетене, както и да създава нови. Работила е по модели на художника Васил Опев, също от град Калофер.
През 90-те години Христина Костова става член на Национално сдружение "Задруга на майсторите на народни и художествени занаяти" в град София.
Освен отличните ѝ способности като плетачка, тя става и уважаван учител и ментор за всеки желаещ да научи занаята. Хора от град Калофер и от други градове в България, са поели по пътя на дантелата, благодарение на нейните уроци и подарени модели за плетене на дантела.
Христина Барбова
Христина Барбова е родена на 16 октомври 1925 г. в Калофер. Завършва земеделското училище в родния си град, където усвоява плетенето на нежната дантела до 16 годишна възраст. След пенсионирането си през 1980 г. използва свободното си време, за да работи с удоволствие малки и по-големи дантелни модели. От сръчните ѝ ръце се раждат красиви дантелени рози, карамфили, медена пита, листа, еделвайси. Калоферската дантела прилага при украсата на възглавници, покривки, салфетки и дрехи.
Христина е една от най-известните майсторки на калоферска дантела не само заради сръчността и прецизността, с която изработва любимите си дантели, но и със своята лъчезарност и жизненост, с които демонстрира и разказва за занаята.
Христина Димитрова
Христина Ганева Димитрова е родена на 16 декември 1930 година. Завършва земеделското училище в родния си град Калофер. Работи в завод "Христо Ботев", където е и целият ѝ трудов стаж. Вкъщи обича да шие на машина – облекла за себе си и дъщерите си. С много старание и умение се справя с тази дейност, които изисква сръчност и естетически усет.
В по-късна възраст – над 50 години – проявява усет и търпение да се научи да плете на цилиндър. За целта посещава организираните в Читалището курсове по калоферска дантела. С желание и удоволствие винаги се включва активно в организирания в града празник на дантелата.
Стефана Първанова
Стефана Първанова е родена на 17 февруари 1920 година в Калофер. Омъжва се на 16 години и на тази възраст вече е можела да плете калоферска дантела. Близките ѝ предполагат, че е завършила Дантелното училище "Трудолюбие", открито през 1910 година в Калофер. За нея разказват, че обичала да плете приседнала пред дома си. Така веднъж я видели група чужденци. Запленени от уменията на Стефана, изкупуват всичките ѝ изплетени дантели. Освен дарове за своите внуци, тя е изпълнявала и много поръчки за чеизи, сватбени и бални тоалети.
Надежда Тороманова
Надежда Петкова Тороманова е родена на 10 септември 1910 година в Копривщица, в семейството на Петко Тороманов – писар в града.
В периода от 1926 г. до 1929 г. посещава Държавното девическо училище във възрожденския град. Там под вещото ръководство на учителката Иванка Радукова, младата девойка усвоява тънкостите на различните ръкоделия, сред които и совалковата дантела.
Целият си живот Надежда е посветила на изработването на различни модели, част от които нейни, авторски. Тя е предала знанията и опита си на по-младите жени в семейството. Племенницата и внучката ѝ са запазили подарените дантели, моделите на хартия и учебните тетрадка на надежда от Стопанското училище.
Празник на калоферската дантела
Гордост на Калофер – градът на дантелата е и Празникът на калоферската дантела, който се провежда ежегодно от 1999 г., на 15 август в деня на големия християнски празник – Успение на Пресвета Богородица. Към Народно читалище "Христо Ботев – 1869" гр. Калофер се създаде "Златен фонд" от калоферски дантели. Така вече не само в Национален музей "Христо Ботев" се съхраняват и експонират най-добрите образци от произведения на старите майсторки, но и традицията по събиране, изучаване и показване на дантелопроизводството няма да бъде прекъсната.
Дантелното производство в Калофер не е забравено, а отново намира своето приложение, дори и в днешното забързано и компютъризирано съвремие, защото всички имаме нужда от красота, изящество и съвършенство. И сръчните калоферки ни ги дават, като вплитат в своите дантели любовта си към ухаещия на здравец и омайниче роден Балкан, към легендите и песните на своя град. А само такава истинска, излизаща от душата любов към всичко българско може да създаде бялата магия на българските занаяти – калоферската дантела.
Как се стига до град Калофер?
Калофер е град в община Карлово, област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.
Калофер отстои на:
156 километра (на около 2 часа и 16 минути с автомобил) от столицата
66 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
330 километра (на около 4 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
230 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Карлово
Как се стига до Творчески център на калоферската дантела?
Творчески център на калоферската дантела се намира в центъра на града.
Какво да посетим в Калофер?
Навлизане в града не бива да пропускате да посетите паметникът на Калифер войвода, основателят на Калофер.
В близост се намира отправната точка към екопътека "Бяла река".
В центъра на града се намира възрожденски храм "Свето Успение Богородично", който ви препоръчвам да разгледате.
Храмът е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент. Поемете по стълбите до паметника и се насладете на изключителната панорама, откриваща се от мястото.
Разположено на левия бряг на Тунджа, на обширния и слънчев централен градски площад, в основата на Мемориален комплекс "Христо Ботев" и край композицията "200 пушки" се извисява грациозната бяла осанка на Даскал Ботьовото училище, превърнато днес в Музей на просветното дело в Калофер.
Нека вашата слънчева разходка в този неповторим български град ви отведе до Национален музей "Христо Ботев".
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Какво може да се посети в близост?
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира едно небивало дърво, което ви препоръчвам да посетите – кичест габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 27 километра източно от град Раковски (на около 32 минути с автомобил) се намира най-старото вековно дърво в България – Гранитския дъб.
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments