Всеки път, когато посещавам този прекрасен български град, не пропускам да се отбия в Кордопуловата къща.
Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754 година.
Това е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, запазена и днес.
Принадлежала на богатата гръцка фамилия търговци Кордопулос, издигнали я специално за производство, съхранение и търговия на вино.
Последният известен представител на фамилията е Манолис Кордопулос, известен сред българите като Манол.
Изключително начетен човек с отличен търговски нюх, едва завършил винопроизводство във Франция, получавайки най-доброто за времето си образование, Манол бърза да се върне в Мелник, за да модернизира технологията за производство на вино, както и целия винен отрасъл.
И тъй като дава подслон на Яне Сандански в дома си в годините преди Балканската война, Манол е убит от напускащите града турци през 1912 година.
След смъртта на последния Кордопулос, собствеността върху имота е прехвърлена на Агнеса – не е ясно дали е била сестра или просто прислужница на Кордопулос.
Агнеса се омъжва за Георги Цинцара, но двамата остават бездетни. Ето защо осиновяват племенника си Гавраил, който е бащата на Никола Паспалев, сегашният стопанин на къщата.
Как се стига до Кордопуловата къща в Мелник?
Ще откриете Кордопуловата къща в източната част на Мелник.
Съвсем наблизо ще откриете и Болярската и Пашовата къщи.
Това, с което е най-известна къщата са огромните и прохладни тунели за съхранение на вино, огромните бъчви, уникалните венециански стенописи и красиви дърворезби.
Къщата е на три етажа – приземен, етаж за живеене и етаж за посрещане на гости и за сключване на сделки. Първите два етажа са от камък – в типичен за онова време стил.
Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди.
Предполага се, че Кордопуловата къща и митрополитската църква „Св. Николай“ са построени от един и същ майстор.
Гостната е просторна и обширна – с големина от 90 квадратни метра.
Таваните са високи, а във впечатляващата стая светлината струи през двадесет и четири прозореца, изработени от цветно венецианско стъкло, подредени в два реда.
Изключителна красота!
Горният ред прозорци са витражни и представляват смесица от ориенталски и европейски стилове.
През целия ден слънцето просто струи тук, но светлината му е мека и огрява изумително изрисуваните стени, майсторските дърворезби, шарените тавани и скритите долапи.
Пъстри черги допълнително красят пода.
Точно покрай еркерните прозорци на долния ред са оформени ниски миндери – удобни места за сядане, покрити с ръчно тъкани рогозки и меки шарени възглавници.
Всичко е невероятно красиво!
В стените са оформени и вградени огромни гардероби.
А таванът е уникален!
В средната стая или „кьошката” (ъгловата стая) Кордопулови и техните гости си пиели кафето. В къщата често се организирали музикални забави, и тъкмо в „кьошката” са се настанявали музикантите, които забавлявали гостите.
Историята разказва, че Кордопулови често канели именити музиканти от Виенската филхармония да забавляват гостите им.
Любопитен факт е, че във всяка стая от къщата има по един тайник (скривалище), умело прикрит като врата на някой долап или гардероб.
Освен за подслушване по време на преговори, тайниците са се ползвали и за скривалища за някой от видните борци за освобождението на България. Чест гост на Кордопулови бил Яне Сандански.
Последният етаж е издаден над двата долни етажа, а в най-високата си част къщата има покрита зимна градина и открита лятна градина, част от която е оформена като слънчев часовник с формата на България и с отбелязано мястото на Мелник върху нея.
В къщата, която според някои източници е втора по големина в страната, е изложена мелнишка изба, като тя е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров (според друг източник 80-метров) тунел. В избите могат да се поберат 300 тона вино, като най-голямата бъчва побира 12,5 тона. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки) или около 30,7 тона.
Гъстото мелнишко вино се поставяло в огромни бъчви, които се нареждали за съхранение в прокопани на ръка тунели под къщата.
Лабиринтът от тунели представлява нещо като естествен хладилник, в който се поддържа постоянна температура от десет до дванадесет градуса.
Коридорите са сравнително тесни и на места ниски. Избата разполага със специални канали и вентилационна система.
Поддържането на постоянната температура става единствено посредством малки отвори, пробити в тунелите, които осигуряват необходимата вентилация на помещенията.
Руините на църквата „Света Варвара“, която е била личен храм на Кордопулос.
Ако подминете руините на църквата „Света Варвара“ и изминете около 150 – 200 метра, ще стигнете до указателна табела „Манастир „Пресвета Богородица Спилеотиса“ (Света Зона)“, откъдето започва малка, лека, но стръмна пътека към едно уникално красиво пътешествие, наречено "Мелнишките земни пирамиди".
Кордопуловата къща в Мелник е обект номер 4 от 100-те национални туристически обекта на България.
Кордопуловата къща в Мелник е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Очарователна разходка ви пожелавам!
Comments