Скъпи приятели, в случай че се намирате насред дивно красивата Говедарска котловина, единствената котловина в пределите на вълшебната хубавица Рила, сгушена между неописуемо красивите северни склонове на Лакатишка Рила и извънземно нереалните скали на Мальовишкия дял, в някое от селцата по поречието на реките Черни Искър, Леви Искър и притоците им, ви предлагам една чудна идея за разходка, особено подходяща за малки дечица.
Предложеният маршрут е изключително лек и може да бъде изминат съвсем спокойно и без никакво задъхване или следа от умора от млади семейства и техните невръстни малчугани.
Нещо повече – акцентирам именно върху факта, че пътеката е подходяща най-вече за най-малките любители-приключенци и техните родители, поради следните важни особености:
Екопътека "Маджаре" е изградена насред величествено красивата Говедарска котловина и целият район дълбоко омайва с красота и чар;
Екопътека "Маджаре" е изключително лека и много приятна за разходка;
Екопътека "Маджаре" е изградена в екологично чист район, насред вековни гори. Въздухът тук е чист и свеж дори и в разгара на летните горещини;
Екопътека "Маджаре" не е сред най-известните екопътеки и маршрути и е доста спокойна за разходки;
Екопътека "Маджаре" е дидактическа развлекателна детска екопътека и нейната основна идея е да образова подрастващите, като ги накара да се влюбят в планината и гората;
Екопътека "Маджаре" се изминава цялата (отиване и връщане) най-спокойно в рамките на час до час и половина, като разбира се общото време силно зависи от броя и дължината на почивките, които правите, от възрастта на най-малките туристи и от времето, което ще отделите, за да разгледате параклис "Свети Георги";
Необходима екипировка за изминаване на екопътека "Маджаре" – удобни маратонки или туристически обувки, облекло според сезона, раничка с вода за пиене, защото по продължение на пътеката няма чешми, храна за всеки и особено за най-малките туристи и шапки в случай че е лято.
Ами да започваме тогава!
Началото на дидактическата детска екопътека "Маджаре" стартира южно от село Маджаре. До началната точка води черен, но широк път, който може да бъде извървян пеш, както и да бъде изминат с лек автомобил без проблеми.
На фото момента по-горе съм показал как изглежда началната стартова точка на екопътеката. Това е един дървен малък мост над реката, вдясно от който е разположен този шарен Жабчо – радост за дечицата. Над дървената къщичка се вее българският трибагреник, а зад цветния Жабчо стартира и самата пътека, оградена с камъни.
Както навярно и самите вие вече сте напълно убедени от прекрасния пасторален фото момент по-горе, запечатал красотата и свежестта на мястото, пътеката е изградена насред величествена и ненагледна хубост – впечатляващата и така живописна Говедарска котловина.
Говедарска котловина е с надморска височина между 1100 и 1260 метра. Образувана е през кватернера от вертикални движения по разломи и флексури. По дъното ѝ се наблюдават ледникови и речни наслаги. Климатът е изразен планински с обилни валежи почти през цялата година. Както е видимо на по-горния фото момент, пътеката се вие насред гъсти вековни борови гори – все на юг в посока параклис "Свети Георги".
Пътеката лъкатуши ту от едната страна на малък рилски ручей, приток на Искър, ту от другата му страна, като за целта над малката рекичка са изградени няколко дървени моста.
Редуват се слънчеви и сенчести участъци, така че като цяло маршрутът е изключително приятен за извървяване.
Къщата с мравките
Ето че, скъпи приятели, стигаме до същината на тази екопътека и нейна отличителна черта. Това са двадесетте нарисувани къщички, поне толкова ги изброих аз по време на моето посещение, един аквариум и един астероид.
Първа от всички двадесет къщички е тази с мравките. Къщичката е мъничка (като за мравки), с розова основа и жълт покрив, като в предната си част върху него е нарисувано едно цвете. Както може сами да се убедите от фото момента, понастоящем къщичката се "обитава" от семейство мравки. Издигната е върху един симпатичен пън.
В близост до къщата с мравките има и един мравуняк, като е вероятно семейството мравки "да са дошли" именно от него.
Зелената къща с гъбения покрив
Зелената къща с гъбения покрив е следващата забележителност по детската дидактическа екопътека "Маджаре".
Това е втората малка къщичка, която на вид прилича на гъбка. Има зелена основа и червен покрив, покрит с бели големи и малки точки.
Интересно ми е кой живее тук.
Къщата с четирилистната детелина
Третата къщичка е къщата на щастието.
Защо? – ще попитате вие.
Защото тази къща е маркирана с четирилистни детелини, а всеки знае песничката:
Когато сам намериш детелина
с примамливите четири листа,
ще имаш най-щастливата година
и най-желаните от теб неща.
Такава детелина да откъснеш,
щастливо предсказание било.
Но щастието трябва да се търси –
то никога не идвало само.
Детелини, детелини, детелини,
аз ви търсих по безкрайната земя.
Детелини, детелини, детелини,
многобройни сте, но само с три листа.
Аз искам от листенцата вълшебни
едно за мен да има на света.
Те носят само четири надежди,
а винаги една е любовта.
"Детелина"
Автор на текста: Асен Ошанов
Покрай рилския ручей е доста свежо, сенчесто и много приятно! Пример за това са тези зелени и така галещи очите папрати, които растат в изобилие по склоновете на реката.
Ручеят приятно ромоли, птици огласят гората със своите сърцати песни, свеж рилски бриз слиза от планината и разхлажда нашата съвместна разходка, а аз си свирукам една известна мелодийка за едни детелини – перфектна рилска идилия! Не мислите ли?!
Къща "Здравей"
Хей! Но там пише "Hello"!
Да, но "Hello" в превод от английски означава "Здравей", ето защо си позволих да кръстя тази къщичка "Къща "Здравей". Тя е малка синя къщурка с червен покрив и всеки е добре дошъл тук.
Къщурката на котето и мишлето
Това е къщата на Том и Джери или поне на техния български вариант.
Това е петата подред къщичка, която малките палавници и техните родители ще могат да видят по екопътека "Маджаре".
Къщата с голямата луна
Шестата къщичка изобразява две котета край бяла ограда посред светла лунна нощ.
Двете котета са поседнали край старо дърво и наблюдават луната, изпълнила небето над тях. Къщичката е тъмно синя с червен покрив.
Home
Върху седмата къщичка е изписано "Home", което в превод от английски език значи "Дом".
Върху фасадата на къщурка очевидно е имало някакъв орнамент, но той с времето се е разпаднал от дъждовете. "Н" от "Home" също е изпаднало и сега е добавено с четка на ръка.
Къщичката на влюбените
Осмата къща е къщата на една млада влюбена двойка.
От цялата къща лъха на любов, а през мансардния прозорец надничат луната и звездите.
Жълтата къща
Следва жълтата къща. Тя е заслужила името си, понеже изцяло е боядисана в жълт цвят.
Около къщурката растат гъбки и изобщо тук е много весело.
Къщурката на рибките
Изобщо всяка къщурка по детската дидактическа екопътека "Маджаре" е уникална и носи собствено послание, свързано с природата.
Десетата подред къщичка също не изневерява на цялостното послание. Дечицата ще се зарадват на тази "водна" къщичка (а защо не – къща под водата), която се обитава от малки рибки.
Небостъргачът
А сега, от дълбините на океана, изведнъж ще се издигнем стремглаво нагоре – нависоко!
Ред е на единствения небостъргач по екопътеката. Той е много шарен и весел. Донякъде много ми прилича на Дом Хундертвасер във Виена – това е една цветно-забавна жилищна кооперация в столицата на Австрия, изградена по проект на ексцентричния и провокативен австрийски художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер, която преди години имах удоволствието да посетя.
Детската екопътека "Маджаре" на места сякаш изненадващо свършва, което никак не трябва да ви притеснява. Просто като пристигнете в подобен участък от пътеката, внимателно се огледайте. Възможно е маршрутът да пресича пътя, а вие продължете спокойно и потърсете следващата част на пътеката.
Виждате ли? Пътеката продължава, но по-нататък.
Огледайте се внимателно и потърсете с поглед следващия образователно-художествен участък.
Пърпъл хейз
Реших да нарека поредната къщичка "Purple haze", което в превод на български език означава "Лилава мъгла".
Къщата е издържана в бледо лилаво и по фасадата ѝ растат сини цветове, които може и да са боровинки.
Скъпи приятели, сигурен съм, че докато четете тези редове искрено се забавлявате! Нали е така? Виждам много усмивки върху лицата ви! Значи съм успял да пренеса малко – частица от радостта, която екопътека "Маджаре" поражда у всеки посетител!
И така!
Екопътека "Маджаре", водеща южно от селото до параклис "Свети Георги" – един развлекателен горски дидактически маршрут, особено подходящ за най-малките пътешественици, се вие из горите. Слънчо весело напича. Тревата е мека и леко пружинира под изморените ни нозе, но те са изморени, защото реално това е поредният ни маршрут за деня – просто оставихме най-леката екопътека за най-накрая и сега тази страхотно мека тревица буквално гали нашите крачка и ние стъпваме весело, дори летим.
Моите деца са вече големи – пораснали господин и госпожица, а дори и на тях им бе много интересна тази разходка, та какво остава за най-малките пътешественици?! Една истинска забава!
Аквариумът
Обещах ли ви аз, че освен къщичките ще видим и един аквариум? Ето го и него!
Аквариумът е поставен върху един висок пън, в близост до реката, от която постоянно се захранва с прясна вода. Ето защо и неговите обитатели – всички весели рибки, са толкова жизнени и енергични и весело се мятат из водата му.
Вижте само каква красота! Рила е истински прекрасна и винаги ме изпълва с невероятно спокойствие и усет за романтика!
Жилищната кооперация
Поредната къщурка е една средновисока жилищна кооперация, в която живеят група сериозни възрастни.
Кооперацията е издържана в зелено и има червен покрив. Това определено е една сериозна сграда. Кооперацията се издига върху един пън, в близост до близкото градче.
Градчето
Ето ни в градчето.
Градчето е доста голямо. Съставено е от цели три къщи – тъмно синя, тъмно виолетова и светлозелена. Градчето от сутрин до вечер е огласено от музика. Неговите жители са изключително забавни хора.
Къщата с гъбките
Ето че идва ред на къщата с гъбките.
В съседство с града се намира една средновисока къща с гъбки. Над нея се реят пухести бели облаци, а черни лястовици се стрелкат под синьото небе.
House of love
Розовата къща е къщата на любовта.
Това е една симпатична розова къщичка с огромно червено сърце върху фасадата.
Скъпи приятели, наближаваме края на екопътека "Маджаре". В самия ѝ край е разположена тази чудесна червена къщичка, която на мене лично ми прилича на къщичката на седемте джуджета, при които Снежанка отсяда.
Къщичката на седемте джуджета
Къщичката на седемте джуджета е доста красива – червена е и с покрив от кората на някой възрастен бор. Изглежда точно като от приказка! Имам чувството, че от вратата всеки миг ще излязат всичките седем джуджета – Веселушко, Срамежливко, Сънливко, Кихавко, Глупчо, Сърдитко и Знайко, докато Снежанка им маха с ръка, изпращайки ги на работа в мините.
Скъпи приятели, в началото на нашата съвместна разходка по тази чудна детска екопътека аз ви споделих, че ще разгледаме двадесет къщички и един аквариум, които вече ви представих.
О, да, добре, че ми припомняте – обещах да ви покажа и един астероид! Добре!
Астероид Б-612
Ето го астероид Б-612!
Познахте ли любимата на всички детска книжка на французина Антоан дьо Сент-Екзюпери превърната така умело в къщичка?
Върху астероида виждаме любимата роза на Малкия принц, виждаме го и него, седнал точно до приятеля му – Лисицата. Седят си те и гледат поредния залез. Красота!
Параклис "Свети Георги"
Скъпи приятели, крайна точка на екопътека "Маджаре" ни извежда край параклис "Свети Георги".
Това е едно несравнимо по красота място, създадено и поддържано с много любов.
Дворът на параклис "Свети Георги" е огромен – засаден със зелена тревица, а стотиците нацъфтели цветове му придават нереално вълшебен вид, който успокоява.
Край параклиса е изградена чешма с два чучура, от която блика студена планинска вода за жадни гърла.
Има огромни навеси с множество маси и пейки, върху които можем да си спретнем страхотно похапване!
Как се стига до село Маджаре, община Самоков, Софийска област?
Маджаре е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.
Селото се намира в предпарковата зона на Национален парк "Рила", по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157 метра н. в., то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура минус 33,6°C и максимална юлска плюс 30,3°C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 сантиметра.
По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, река Лопушница, река Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо.
В местност Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.
В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси.
По билата на върховете южно от Говедарци и Маджаре е запазен Фердинандов път, строен в края на ХIХ-ти век по нареждане на княз Фердинанд. Той е трябвало да свърже село Говедарци с Рилския манастир, но не е завършен и достига само до Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.
По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:
добив на разсипен магнетит (желязна руда);
"жижни" за производство на дървени въглища;
"видния" за претопяване на рудата и добив на желязо;
"мадани-самокови" за обработка на желязото до краен продукт.
"Пещерите" в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и "нови" минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.
Над котловината се извисява връх Мальовица и селището е един от изходните пунктове за достигането му.
Най-достъпният път за селото е от Самоков (разположен на около 13 километра) през село Мала църква (отстоящо на около 1 километър) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.
Маджаре отстои на:
75 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от столицата
144 километра (на около 1 час и 59 минути с автомобил) от град Пловдив
490 километра (на около 5 часа и 45 минути с автомобил) от град Варна
383 километра (на около 3 часа и 50 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до началната стартова точка на екопътека "Маджаре"?
Влизайки в селището, продължете все направо по централната улица.
На разклона, на който се намира сградата на кметството, завийте вляво.
Може да оставите своя автомобил в края на улицата, където започва черния път. Може да продължите със автомобила си по черния път, докато вляво изникне дървената сграда с българските знамена.
Тук следва да оставите своя автомобил и да продължите разходката си по пътеката.
Какво може да се види в близост?
Съвсем на близо, само на километър в западна посока ще откриете село Говедарци, където задължително посетете невероятно красивия парк "Изворът на любовта"!
На 12 километра от село Маджаре (на 15 минути с автомобил) се намира град Самоков.
В град Самоков може да разгледате красивата църква "Св. Николай Чудотворец".
Може да разгледате храм "Успение Богородично".
И задължително да посетите вълшебния парк "Крайискърец".
В Самоков разгледайте забележителната Сарафска къща, докато аз ви разказвам вълнуващата история на лъвската фамилия Арие.
В близост се намира синагогата в Самоков.
На 21 километра от село Маджаре (на 26 минути с автомобил) се намира курорта Боровец.
В курорта Боровец ви препоръчвам да поемете по екопътека "Песако" – лек и приятен маршрут в сърцето на Боровец.
В близост до началната стартова точка на екопътека "Песако" се намира храм "Преображение Господне" – уникална по рода си в България дървена църква.
Курортът Боровец е изходна точка на множество рилски маршрути и екопътеки, кой от кой по-привлекателен и харизматичен. Един от тях е красивият маршрут, водещ в посока скално образувание Черната скала в Рила над Боровец.
На около 2,5 километра от Боровец (на около 6 минути с автомобил) ще откриете Царска Бистрица – дворец на владетелите от Третото българско царство (1878 г. – 1947 г.).
На 14 километра от Маджаре (на 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Доспей, където може да разгледате паметника на Паисий.
На 10 километра от село Маджаре (на 17 минути с автомобил) ще откриете началото на екопътека "Бели Искър".
На 28,4 километра от Маджаре (на около 40 минути с автомобил) ще откриете чаровното селце Радуил, скътано край склоновете на Рила.
Разгледайте красивата църква "Рождество на Пресвета Богородица", която се намира в Радуил.
На 52 километра от Маджаре (на около 55 минути с автомобил) се намира зеленото селце Костенец.
В края на селото в северните склонове на Рила може да посетите очарователния и пълноводен през цялата година Костенски водопад.
Само на 20 километра североизточно от село Костенец (на около 33 минути с автомобил) се намира крепост Стенос, известна като Траянова врата.
Тук се е водила една от най-славните битки на българите, предвождани от Самуил, срещу византийските нашественици – великата битка край Траянова врата.
На около 14 километра северозападно от село Костенец (на около 19 минути с автомобил) се намира град Долна баня.
На около 28 километра от Самоков (на около 25 минути с автомобил) се намира Сапарева баня. Гейзерът е един от символите на Сапарева баня и не бива да пропускате да го посетите.
Също така се разходете и до църквата "Св. Никола", която се намира в центъра на града.
В Сапарева баня може да посетите парк "Николай Хайтов" – зелен, красив и релаксиращ.
На 4 километра западно от Сапарева баня (на около 6 минути с автомобил) се намира красивото селце Овчарци.
Разгледайте шареното селце, а след това се отправете към приключение по екопътеката, водеща към един от най-обаятелни и вълшебни водопади – Горица.
Само на 11 километра западно от село Овчарци (на около 17 минути с автомобил) се намира град Дупница, в който непременно посетете парк "Рила".
Съвсем наблизо до парк "Рила" е отправната точка към панорамна площадка "Софарджик", откъдето се разкрива феноменална гледка към селото, към Дупница и към пет планини – Рила, Верила, Конявска планина, Осоговска планина и Витоша.
Само на 27 минути западно от град Дупница (на около 28 минути с автомобил) ще откриете село Невестино. Извит над река Струма вече над 550 години се издига гордо Кадин (Невестин) мост – емблема на Невестино.
Край пътя в разгара на лятото ще станете свидетели на хилядите слънца на Кюстендилско.
Край село Богослов край град Кюстендил се намира местност Ючбунар и гора от секвои, която ви препоръчвам да посетите.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments