Предговор
Скъпи приятели, драги мои читатели, бих желал да ви запозная с живота и творчеството на един изключителен български художник, феноменално известен по цял свят, но за жалост твърде неизвестен у нас.
Това е Минчо Тодоров Кацаров – най-добрият портретист на един от най-великите композитори в историята на музиката – Лудвиг ван Бетовен!
Предстои ви да се потопите във възхитителната и неповторима история на тези двама братя по съдба – Минчо – с талант на художник, но сакат и Бетовен – с талант на композитор, но глух!
Скъпи приятели, ще ви призная, че през месеците на усилена подготовка на тази моя статия, аз се чувствах както никога до този момент – бях буквално погълнат от таланта на Минчо от една страна, от вдъхновението, което е получил, от живота му, от творбите му, а също и от музикалния гений Бетовен – от друга!
Често, докато редях думите или докато подготвях фотографиите (всички изображения в тази публикация са мои, лично заснети и специално обработени от мен, за да изглеждат като истински картини, така че, докато четете, да се почувствате като в истинска галерия, но вместо вашите отражения, в част от платната ще видите моите, като доказателство за словата ми), аз слушах вълшебните звуци, сътворени от знаменития композитор и се чувствах така жив, невъобразимо радостен и безкрайно щастлив!
Радост – ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Бих желал да обърна специално внимание на факта, че публикацията ми е музикална! Вградил съм в нея два от музикалните шедьоври на Бетовен:
– Симфония №5 – брилянтна творба, създадена през 1808-ма
– "Одата на радостта" – финалното Presto на Симфония №9, недостижим връх в цялата музикална история и химн на Европейския съюз!
По този начин, докато четете вдъхновяващата история, разхождайки се из галерията с творбите на Минчо, под вълшебните звуци на Бетовеновата музика, ще се докоснете по един несравним начин до онази атмосфера, омаяла и мене!
Мили мои приятели, искрено се надявам това чудно пътешествие из музиката и изобразителното изкуство да ви впечатли дълбоко, както мен!
Скъпи дами, уважаеми господа, представям ви
"Да нарисуваш Бетовен – живот и творчество на художника Минчо Кацаров"!
В живота ти не търсеше покоя,
за тебе не покоят бе мечта!
За тебе творчеството беше сила,
призвана хората да прероди –
да влее огъня в душа унила,
да палне пламък в нечии гърди!
Ив. Петров
Началото на 19-ти век е – годината е 1808-ма.
Мястото е Виена – Theater an der Wien.
22-ри декември вечерта е и театърът се пълни с хора – тълпи, блясък, цялата австрийска аристокрация!
Остават броени минути до премиерата на Симфония №5 на Бетовен.
Beethoven's Fifth!
Та, да, да, дааааа, та, да, да, дааааааа!
Всеки я знае!
Въпросната вечер лично Лудвиг ван Бетовен дирижира.
Точно тази премиера е увековечена визуално завинаги върху това платно!
Картината е изключително известна по цял свят. Тя е тотален шедьовър!
Всеки я знае!
Създадена е през 1945-та. Мястото е Париж. Творецът е признат по цял свят като най-добрия портретист на Бетовен.
Това, което не всеки знае е, че художникът е българин.
Минчо Кацаров е неговото име. Родом е от Брезово.
Как става тъй, че неговата творба е известна почти толкова, колкото и петата симфония на Бетовен?
За да си отговорим на този въпрос, нека проследим живота и творчеството на Минчо Тодоров Кацаров.
За целта нека се върнем в България и заедно да посетим малкото селце Брезово десет години преди началото на XX-ти век. Тогава на 3 септември 1891 година в семейството на Тодор Кацаря се ражда тяхната свидна четвърта рожба. С безпределна любов му дават името Минчо.
За огромно съжаление на родителите си Минчо е с недоразвита дясна ръчица, с която сиротно маха, докато врещи в люлката. На мама ѝ се къса сърцето като го гледа! Татко е съкрушен – та кой ще му помага? Как милото му чедо ще вади хляба си един ден?
Детето е дошло на този свят без ръка, но не е дошло без късмет!
Баба Гиновица, братовата жена на бащата на бъдещия именит художник-левичар, успокоява огорченото и нерадостно семейство, дълбоко скърбящо в този момент поради физическия недъг.
Дете на Тракия така прекрасна
и син на Брезовския край красив,
в теб никога стремежа не угасна
да свършиш тука своя път – щастлив!
Ив. Петров
Да, Минчо се ражда само с една ръчица, но само каква! Драскал с дървени пръчки в прахта чудни, необикновени, та дори прелестни форми. Кравата на двора Минчо бързо я скицира, пиленцата малки – той в пепеляка нареди; и теленцето до тях; и паленцето малко...
А беше някога живота труден.
Ти с него се пребори, победи,
изобрази го ти с похват тъй чуден
изстрадан в толкоз болки и беди!
Ив. Петров
Все край майка си, все край брата си Стойо – негов пръв закрилник и най-личен другар. Всички много го обичали и все го пазели да не му се присмеят другите дечурлига и Минчо растял кротък, мил и добър – за пример на мама, за гордост на тати.
И все усмихнато било това момче!
Дивната му дарба – да твори била забелязана още тогава.
Откликвал с доброта и помагал на всеки.
И рисувал!
Непрестанно рисувало сакатото детенце – напук на физическия си недъг!
Защото няма ген за човешкия Дух!
Пратили го в Пловдив – в гимназията да учи, та да сполучи.
Но видиш ли нали бил с много буден ум и училищните занимания не му били достатъчни основният герой на нашия разказ започва да чете – Артур Шопенхауер – най-песимистичната философия, създавана някога, "Сила и материя" на Людвиг Бюхнер – все изключително сериозни и тежки четива за ума на нашия млад момък.
Това го довежда до невъобразимо отчаяние!
Тогава негов приятел го запознава с творбите на Толстой.
Лев Николаевич Толстой е другата личност, вдъхновила част от творчеството на Минчо Кацаров.
Младият ученик силно се увлича по идеите на руския писател и мислител. Силно запленен, той изчита всички негови произведения. Дълбоко впечатлен от проповядваните от Толстой междучовешка любов, доброта, мир и братство между хората, Минчо се връща в родното Брезово, за да е сред своето семейство, за да бъде сред най-близките си и свидни хора.
Обича да чете поезия – Пушкин, Лермонтов. Чете творбите на Горки, на Виктор Юго.
С радост научава руски език. С трепет се запознава с живота и творчеството на велики руски художници, майстори на живописта.
Минчо има подкрепата на своя учител Христо Стачев, който му дава път към истинското изкуство.
Тогава зад гърба си има три изложби – в Пловдив и София, където посещава Художествената академия в класа на големия Иван Мърквичка.
Но поривът му за усъвършенстване непрестанно расте, заедно с желанието да изобразява върху бялото платно заобикалящия го свят!
И тридесет годишен Минчо Кацаров потегля за Европа.
Напред към Виена
Австрийската столица е първа спирка от поредицата високо интелектуални и културни европейски градове – велики центрове на изкуството, в които Минчо Кацаров живее, твори и търси изява.
Аз живях във Виена – градът на музиката, там, където музиката се лееше от всеки отворен прозорец! Слушах Бах, Хайдн, Моцарт, но моята вътрешна антена бе най-чувствителна на Бетовеновите звуци...
Минчо Кацаров
Във Виена Минчо грее! Погледнете това лице – тази усмивка! Толкова щастие!
Аз може много да се отдалеча от Брезово, но то ще остане за мене свято място...
Минчо Кацаров
По време на престоя си във Виена Минчо се запознава със секретаря на Толстой – Валентин Булгаков. Двамата стартират усилена кореспонденция помежду си.
Днес 33-те писма се пазят в Руския държавен архив за литература и изкуство.
Запознава се и с внучката на Толстой – Таня и увековечава образът ѝ върху платно.
Далеч от родната и мила България, топлите чувства на Минчо към семейството си, към сестрите си и към брат си – Стойо, са по-силни от всякога!
Ето защо той води непрестанна кореспонденция със своите свидни роднини, завинаги останали дълбоко в сърцето му.
Животът не е нищо друго, освен творчество. Като навита книга се развива той пред тебе във времето и пространството и ти четеш винаги ново и неизвестно до този момент. Не знаеш нито утрешния ден, нито идущата седмица, нито бъдещата година какво ти носят и какво правят от самия тебе. Всичко е скрито и бавно се разкрива.
Минчо Кацаров
Отличен портретист, той не престава да твори – изпод четката му изникват шедьовър след шедьовър – маслени платна на прелестни пейзажи и емоции от неговите разходки по улиците на Виена.
Лудвиг ван Бетовен
Една прекрасна и топла вечер по време на една от многобройните му разходки, Минчо ненадейно и твърде неочаквано се озовава край гъстите зелени храсти – жив плет, заобикалящ старите гробища на Виена, край които се намирала квартирата му.
О, хора, вие, които ме смятате за злобен, фантазьор или мизантроп: слабостта на слуха ми се явява като призрак и аз избягвам хората.
Бетовен
Воден от детско любопитство, с големи мъки той се провира през живия плет, озовавайки се на поляна, насред която има огромен надгробен паметник с надпис Лудвиг ван Бетовен.
По-късно Минчо разбира, че това е първият гроб на гения, като в последствие останките му са преместени във виенските централни гробища.
Съдбата пожела така, че мястото, където живея, да бъде свързано с първия гроб, където е бил погребан Бетовен.
Минчо Кацаров
Върху паметника Минчо открива маска.
Всичко това оставя огромно отражение върху живота и творчеството му оттук насетне.
Кратка история на маската на Бетовен: през 1812 година скулпторът Франц Клайн получава поръчка от фамилията производител на пиана Щрайхер да подготви бюст на Бетовен за галерия от композитори. Бетовен се съгласява да бъде направена гипсова отливка на лицето му, така че бюстът да съответства възможно най-автентично на външния му вид.
Минчо е обсебен от Бетовен!
Добродетелта е единствената, която може да ни направи щастливи, а не парите! Тя е, която ме изтръгна от несгодите!
Бетовен
Веднага започва да издирва всякакви документи за гения, писма от кореспонденции, неговото творчество и съдба, както и всичко, свързано с глухия композитор. Непрестанно слуша вълшебните звуци, струящи от неговите велики произведения.
Докато дишам, страдащото човечество ще ме намира винаги готов да му помогна!
Бетовен
Вероятно точно това е и в основата на тази маниакалност – двамата делят еднакви съдби!
Минчо – с талант на художник, но сакат и Бетовен – с талант на композитор, но глух!
Моята империя е във въздуха: звуците бушуват в душата ми, както бушуват във вятъра.
Бетовен
Дори пътува за Германия в опитите си да събере повече информация за своя нов блян.
Животът е толкова хубав и аз бих бил щастлив човек, ако демонът не се бе вселил в ушите ми.
Бетовен
Минчо рисува повечето портрети на Бетовен в естествена големина. Неговото въжделение е да успее да изобрази, за да покаже и предаде чрез своето изкуство възможно повече душевни състояния и настроения на твореца-гений.
Да се прави добро, където може; да се обича свободата над всичко; да не се опровергава никога истината, било то и на трона!
Бетовен
След Виена за около година живее в Италия – във Венеция, където рисува много от своите пейзажи.
След което се мести във френската столица, където остава да живее и твори до края на живота си.
В Париж
Париж – градът на виното, на любовта и на изкуството!
Романтични вечерни разходки край Сена, огромно вдъхновение, кулата на Айфел, Лувъра, Монмартър...
Минчо е в разгара на своята мечта!
Аз обичам природата. Там оставам често седнал в продължение на часове.
Синьото небе е мой свещен покрив.
Чувствам нужда да прочиствам душата си.
Минчо Кацаров
Музиката трябва да накара огъня в човешката душа да заискри!
Бетовен
Лека-полека темата на живота му – Бетовен добива все по-завършен вид!
Шедьоврите на Минчо представляват всеобхватен, безпределен, колосален, вълнуващ, прочувствен пантеон на славата, който някой някога изобщо би могъл да създаде за един от най-великите композитори в света.
Музиката е едно високо откровение!
Бетовен
Цели 16 години Минчо рисува Бетовен и резултат са 36 шедьовъра.
Искам да хвана Съдбата за гърлото!
Бетовен
В Париж Минчо открива последователно три свои изложби:
през 1942 година (по време на войната, когато Париж е окупиран) в галерия "La Boétie"
през 1946 година в галерия "Pleyel"
през 1949 година в "Cambacérès".
Резултатът е светкавичен!
Минчо става изключително популярен!
Радост – ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний присъстваме в омая,
о, богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели
братя всички люде стават
щом с крила повееш ти.
"Ода на радостта"
Автор на текст: Фридрих Шилер
Музика: Бетовен
Превод: Асен Разцветников
Имам приятели, но знам, че в моето изкуство Бог ми е по-скъп и от хората!
Бетовен
Оригиналите той ревностно пази – не продава дори и една картина!
Показва ги на най-близък кръг от приятели.
Мечтата му била с тези оригинали да направи турне – да обиколи европейските градове. Води преговори и с Америка, но поради влошеното му здравословно състояние не успява да осъществи своя блян.
О, Господи... Чуй твоя клетник, най-нещастен от смъртните!
Бетовен
През 1953-та година в началото на есента – в първия ден на месец октомври слънчевата, заразителна, весела, щастлива и ослепителна усмивка на Минчо Кацаров угасва. Завинаги!
Художнико, ти покори света!
Ив. Петров
Оригиналите
След смъртта на Минчо, съпругата му дълго време пази оригиналите на картините му, макар и изключително търсени.
След нейната смърт оригиналите се разпръсват по света из различни частни колекции.
Руският музей в Прага е пазил два негови оригинала – портретите на Михаил Булгаков и Таня – внучката на Толстой, рисувани от Минчо във Виена. По-късно тези портрети са пренесени в Толстоевия музей в Москва.
Оригиналът на "В степта", изобразяваща Толстой, се пази в музея на подмосковието.
На 3 септември 2011 година в родното му място – в сградата на община Брезово е открита Общинска художествена галерия "Минчо Кацаров".
Днес всеки желаещ може да посети Брезово, да се качи на четвъртия етаж в сградата на общината в делничен ден, за да разгледа репродукциите и фотосите на негови картини.
Признание от земляка на Минчо – великият Златю Бояджиев (също родом от Брезово)
Минчо ли? Минчо е над мене!
казал той пред нашенци и сложил четирите пръста на лявата си длан над главата
Годините минават, отминават,
напред живота устремено лети.
а в твоята душа все тъй остават
несбъднати и пориви, мечти...
Художнико, къде остана твоя
стремеж един – да покориш света?
В живота ти не търсеше покоя,
за тебе не покоят бе мечта!
За тебе творчеството беше сила,
призвана хората да прероди –
да влее огъня в душа унила,
да палне пламък в нечии гърди!
И ти отдаде целия си порив
във служене на своята мечта –
в живота ти се труди и се бори
навсякъде да има красота!
Догде живота жив е и не гасне,
за теб трудът е дълг и висш закон –
затуй възпя в платната си прекрасни
Бетховен – тая буря, страст и стон...
Бетховен! Музика неповторима
от твоите рисунки днес струи,
и колко мъка, колко радост има
зад тия твои краски и бои!
А беше някога живота труден.
Ти с него се пребори, победи,
изобрази го ти с похват тъй чуден
изстрадан в толкоз болки и беди!
Дете на Тракия така прекрасна
и син на Брезовския край красив,
в теб никога стремежа не угасна
да свършиш тука своя път – щастлив!...
Решила друго бе за теб съдбата:
да носиш, озарен от светлина,
сред не една страна нам непозната
ти славата на своята страна.
И пак да се говори за България
от всички с възхищение и плам...
Решила бе – и в двете полушария
художник на Бетховен да си сам!
И с неговата страст неутолима,
и с постоянството му да твориш!
Светкавици в делата ти да има
и в пламъка им бурно да гориш!...
Щастливец си, художнико, щастлив
с успех изпълнил своята мечта:
да вдъхнеш дух в платната си красиви,
да греят те с нетленна красота!
Край тебе бури, хали да вилнеят,
сърцето ти от болка да кърви,
в платната ти безсмъртие ще грее,
безсмъртието все с тях ще върви!
И нека пак невежи критикари
опитват по-виенски да крещят.
Не ще успеят! Светъл час удари –
ти удиви и възхити светът!
И само там в парижката квартира,
изпълнена с очакване и зов,
една жена от болка ще премира,
ще благославя твоята любов...
Една жена ще чака и ще моли
съдбата милост да ѝ подари,
Ще стенат в мрака клони полуголи,
парижки дъжд душата ще смири...
И само там, в Париж, далеч от тука,
далеч от твоя хубав роден край,
в среднощен час съдбата ще почука
и ще настъпи вечен слънчев май...
Художнико, не се отпускай в мрака –
ще се изпълни твоята мечта:
България платната ти ще чака!
Художнико, ти покори света!
"За Минчо Кацаров"
Ив. Петров
Мили мои приятели, искрено се надявам, че това чудно пътешествие из музиката и изобразителното изкуство ви е докоснало дълбоко, както мен!
Споделете вашите впечатления като коментар по-долу, това означава много за мен!
Благодаря ви!
Как се стига до град Брезово?
Брезово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област, в близост до град Раковски. Градът е административен център на община Брезово.
Брезово отстои на:
175 километра (на около 2 часа и 7 минути с автомобил) от столицата
43 километра (на около 49 минути с автомобил) от град Пловдив
348 километра (на около 4 часа с автомобил) от град Варна
226 километра (на около 2 часа и 10 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до община Брезово?
Община Брезово се намира на улица "Георги Димитров" 25.
От Брезово е и друг голям български художник – Златю Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
Как се стига до родния дом на Златю Бояджиев в град Брезово?
Влизайки в град Брезово откъм град Раковски, на пресечката с улица "Димитър Благоев" свийте надясно. Продължете все направо.
Къщата на Златю Бояджиев се намира на улица "Димитър Благоев" отляво, както е показано на картата по-долу.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Какво може да се посети в близост?
На 11 километра северно от град Брезово (на около 13 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известен като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен се извисява паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява гордата бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 23 километра североизточно от град Брезово (на около 29 минути с автомобил) се намира разклонът, водещ към Кутела.
Съвсем наблизо може да се насладите и на едно небивало дърво – кичестият габър.
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичестият габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В Турия може да посетите родния дом на Чудомир.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 63 километра северозападно от село Гранит (на около 59 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира прекрасния Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
На 15 километра югозападно от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 40 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
Югозападно от Куклен, сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Само на 10 километра северозападно от град Куклен се намира чаровна Белащица.
Край селото може да се разходите из прекрасния парк "Чинарите".
Ще ви разкажа какви прастари легенди ми нашепваха вековните чинари, извисяващи се тук от незапомнени времена.
Край вековната чинарова горичка и днес се извисява средновековна и османска жилищно-отбранителна кула.
Само на 43 километра югозападно от град Раковски (на около 38 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 46 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на града се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 47 километра южно от град Раковски (на около 51 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.
Само на 47 километра югоизточно от село Гранит (на около 53 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
Историята на художника продължава в специалния фотоалбум...
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
コメント