Пиле пее в среде море,
В среде море, на бел камен.
Хем ми пее, хем казува:
"Пу турце ще мор да стане
Пу христиене плен да плени,
Чи ми нема Мумчил юнак,
Да разтвори Буру-града,
Буру-града, чорквицана,
Да навлезот христиеане,
Да ги турци не пленюват…"
Народна песен,
записана от Стою Шишков
с. Устово, 1890 г.
Лятото на лето 2024-то е. Изминали са почти 700 години след като по тези земи е живял родопският властелин Момчил юнак, за който се е пее в тази народна песен, с която реших да започна поредната ни изключителна разходка-исторически разказ за онези отдавна отминали и далечни, така размирни времена, непосредствено преди края на Второто българско царство.
Пътувам към Момчиловата крепост, която се издига на връх в местност Градището в Средните Родопи – между селцата Градът (на север) и Подвис (на юг).
До този момент аз почти нищо не зная за Момчил войвода, за периода, през който той властва над този край, за невероятната панорамна гледка, разкриваща се от Момчиловата твърдина и за селцето, носещо името Градът. Ето че дойде време да науча повече за тази паметна глава от българската история и сега наученото и на вас ще го предам.
XIV-ти век е съдбовен в историята на Балканския полуостров. Политически размирици и упадък, съпроводени с феодален сепаратизъм, гражданска война и неспирни борби за византийския престол, политическо безсилие и културен блясък за българската държава, разцвет на съседното ѝ сръбско царство и навлизане на османските нашественици на Балканите са все събития, бележещи първата половина на столетието.
Момчил войвода е една от най-интересите личности през този така бурен период от историята на балканските народи.
За Момчил войвода
Момчил войвода или Момчил юнак, роден около 1305 г., е български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия. По произход е българин. Известно време е на византийска служба, по-късно – на сръбска, а впоследствие се опитва да се обособи като самостоятелен владетел. Води борба в защита на местното население от турци и византийци. Прочува се с военните си подвизи – известните Влахо-български грамоти го величаят като непобедимият и изкусен във войната Момчил, човек, ...когото храбростта не напускала никога.
Първоначално е хонсар или разбойник. Сформира чета в граничната област на България в Средногорието, за което е преследван от властите и има сериозни разногласия с роднините си, дотолкова, че около 1335 г. преминава в съседна Византия и постъпва при император Андроник III Палеолог (1325 г. – 1341 г.), като стратиот. За службата си получава прония.
Коня ковит Момчула войвода,
На вечер ми коня подковаат,
На утринна кон се обосуват.
Тогаз казва Момчулица млада:
– А стопане, Момчула войвода!
Ке те прашам, право да му кажиш:
К вечерина коня подкуваваш,
На утринна кон се обосуват?
Народна песен,
записана от братя Миладинови,
с. Струга, 1861 г.
Момчил юнак поразява своите съвременници с изключителните си физически качества!
Описван е като толкова висок и така снажен, че сякаш е колкото двама души. Твърди се, че всички били удивени от неговия величествен вид и никой не смеел да го приближи, а турският поет Енвери пише за него приличаше на минаре!
По-късно като сръбски военачалник при крал Стефан Душан, Момчил войвода сформира дружина от 2000 души – българи и сърби, привлечени от харизматичната му личност. По думите на Енвери бил прочут в сръбската страна. Управлява, според местна легенда, като васал в Пирот и околната българска област. Средновековният Пиротски замък и днес е обозначен на картите като исторически паметник "Момчилов град".
След смъртта на император Андроник ІІІ Палеолог на 15 юни 1341 г. във Византия избухва тежка гражданска война. Враждуващите лагери са на регентите на малолетния наследник Йоан V Палеолог – от една страна – това са майка му Ана Савойска и великия дук Алексий Апокавк, а от другата е обявилият се за император в Димотика Йоан Кантакузин.
През 1343 г. Момчил, заедно с цялата си дружина, е привлечен от великия доместик Йоан VI Кантакузин*, провъзгласил се за император, за съюзник в Гражданската война във Византия. Кантакузин, с когото Момчил вероятно се е запознал в Сърбия, пише, че когато напредвал с войските си към Солун, неочаквано в лагера им дошъл Момчил, начело на малка армия и се поставил в негова услуга.
*Йоан Кантакузин (около 1295 г. до 1383 г.) е византийски император (в периода от 1341 г. до 1354 г.), политически деец и писател. Завършва своя жизнен път като монах. Написва "История на Йоан Кантакузин в 4 книги". Съчинението на съвременника и участника в бурните събития за Балканите през XIV-ти век е ценен извор, съдържащ сведения за българската история и за Момчил юнак.
Когато Йоан Кантакузин и съюзникът му, смирненският емир Умур, обсаждали крепост "Перитеорион" на егейското крайбрежие, при тях дошли жители от българските крепости "Света Ирина" и "Повисд" в област Меропа. Те минали на негова страна и поискали от императора да им назначи управител.
За такъв император Йоан Кантакузин определя Момчил, защото им бил сънародник и не му липсват храброст и смелост в сраженията.
От местното население в областта под негово управление Момчил войвода успява да събере повече от 300 конници и 5000 пехотинци. С тази войска Момчил се включва във византийската гражданска война и започва да завладява крепостите под властта на константинополското управление.
…Когато императорът обсаждаше Перитеорион и се приготви да го нападне със стълби и машини, крепостите Света Ирина и Повисд в областта на Меропа минаха на негова страна…
Като обмисли кого да им постави за началник, (императорът) реши, че трябва да повери властта над тях на Момчил, не само поради това, че са едноплеменни, но и затова, че не му липсваха храброст и смелост в сраженията и е твърде опитен в плячкосванията и грабежите. Този Момчил по род бе мизиец (българин), но поради плячкаджийство и грабеж избяга оттам и отиде при ромеите, където бе зачислен от императора в списъка на стратиотите. Понеже винаги с удоволствие плячкосваше и опустошаваше много Мизия, понеже познаваше местата, той често бе съветван от управителите на пограничните области между мизите и ромеите да не започва война и да не върши такива опустошения, понеже бяха в договорни отношения.
… А Момчил се издигна и стана вече велик поради гражданската война сред ромеите и като сметна, че е достатъчно силен да образува свое царство, едновременно се отметна от император Кантакузин и от императрица Ана (Савойска – майка на малолетния византийски император Йоан V Палеолог), макар че бе удостоен от нея с титлата деспот. Той воюваше едновременно и с двете страни и си подчини градове и села…
Той бе събрал близо четири хиляди конници, всички подбрани по храброст и изглеждаше, че е непобедим поради храбростта си и природната защитеност на местата, които владееше
… А Момчил вече имаше голяма войска и си бе създал собствено царство. Той нападна и завзе Ксанти, владееше всички крепости в Меропа и достигна чак до Мора… събра колкото войска имаше и сам се отправи, за да се сражава с всички едновременно и с ромеи, и с варвари.
"История на Йоан Кантакузин",
XIV-ти век
Ето така Момчил юнак получава във владение двете крепости в Родопите – "Повисд" (известна днес като Момчиловата крепост) и "Света Ирина" (понастоящем с неустановено местонахождение).
В един момент Момчил юнак се почувствал достатъчно силен, разполагал с достатъчно войска и решил, че е напълно готов да провежда самостоятелна политика. При него е изпратено тайно пратеничество от императрица Ана Савойска, което, освен щедри подаръци, му обещава титлата деспот, ако се отметне от съюза си с Йоан Кантакузин.
През юни 1344 г. Момчил атакува град Абдера, където били закотвени корабите на селджукските турци и опожарява три от тях. Разгневени, турците изоставят подготвения поход към Хераклея и заедно с част от армията на Кантакузин опустошават владенията на Момчил. Воеводата, обаче, бил подготвен за това и скрил хората си в крепостите и след това се отправил към Перитеорион, за да пресрещне връщащия се от грабеж отряд. При развалините на стария град Мосинопол дори без малко щял да убие самия император, който едва се спасил. След тази акция в знак на благодарност императрицата Ана Савойска го удостоява с титлата деспот, която е една от най-висшите в ранговата таблица на Византия и останалите държави в Югоизточна Европа.
От своя страна император Йоан Кантакузин, чувствайки затруднения поради войната, решава да прекрати враждата с Момчил и му предлага мир. Освен това го удостоява с титлата севастократор, която се дава на близки роднини на самия император.
По този начин Момчил се оказва с две твърде високи титли, дадени му и от двамата враждуващи византийски императори.
По такъв начин започва управлението на Момчил като фактически независим родопски властелин. Според Кантакузин той вече имаше голяма войска и си бе създал собствено царство. През втората половина на 1344 г. воеводата започва война и срещу двете групировки с цел териториално разширение на своето владение.
Властелинът родопски разширява царството си като превзема град-крепост "Ксанти". Момчил избира за своя резиденция градчето Ксанти, в подножието на Руян планина, което става известно и под името Царево. Друго важно селище във владенията му е силната твърдина "Перитор" (Буру-град) на северния бряг на лагуната Бистонида (днес езеро Буруггьол).
Момчилова крепост
Момчиловата крепост е разположена в непосредствена близост до трасето на източния за Средните Родопи трансродопски път, свързвал Горнотракийската низина, с главен град Филипопол, с Егейското крайбрежие. Трасето му върви по билото на Радюва планина и минава по съседния на крепостта западен рид.
Момчиловата твърдина е построена по времето на византийския император Юстиниан I (527 г. – 565 г.) като част от система от крепости в европейската територия на империята против варварските нашествия от север.
Известна още като крепост "Подвис", Момчиловата твърдина се намира в местност Градището – между селцата Градът (на север) и Подвис (на юг).
Днес пристигам в подножието на крепостта и паркирам на изградения паркинг.
Понеже е делничен ден, няма много посетители – само два автомобила заемат място върху обособеното за тези цел сравнително малко пространство.
Подходящо екипиран – с високи и удобни туристически обувки и удобни туристически дрехи, с вода в раницата, аз се отправям към Информационния център, разположен до паркинга, за да си купя входен билет.
Домакините на това прекрасно място доста приятно ме изненадаха с подробна и богата информационна беседа, след което най-вежливо ми обясниха откъде да мина, за какво да внимавам по пътя към крепостта и къде мога да отпочина.
Пътеката в началната си фаза е лека, широка и приятна.
От изток се изпречва върхът Подвис, гдето се познават отдалеч развалините на старовремската крепост "Подвис", с което име се нарича и малкото село, разположено под върха на самата Черна река.
"От Витоша до Родопа. Пътни бележки през 1883 г."
Христо Попконстантинов
Обозначена е с упътващи към правилната посока табели-стрелки и лека-полека с нарастване на наклона става стръмна.
На два часа разстояние в източна посока от Устово, по течението на Арда, се намира живописно селце Подвис, за което има предание, че е имало стар град, из а когото г-н д-р Константин Иречек в X книжка от Софийското Периодическо списание, в статията "Пътни бележки за Родопите" споменува, че бил старий град Повисдос, известен в гръцката история.
"Животът на българите в Средня Родопа"
Стою Шишков
Пловдив, 1886 г.
Това не бива да ви плаши, защото покрай нея са поставени редица пейки, върху които може да седнете и да отдъхнете.
В същия предел (долината на Горна Арда) се пада Меропи, която се споменава в мемоарите на император Кантакузин. От неговите думи се разбира, че това име е принадлежало най-напред на една планина и после и на нейната околност. Той в нея споменава освен "други села, не малко на брой" и две крепости, наречени "Св. Ирина" и "Повисдос". В същата планина са живели номади "в неукрепени села", сиреч номадически пастири Българе, съотечественици на юнака Момчила, който от Кантакузина е бил назначен за меропийски управител…
Оня Повисдос може да е, както мислих вече преди няколко години, погърчения вид на славянското име Подвис, което често се повтаря между названията на укрепените селища. По-после с учудване чух, че в Ахъчелебийски, недалеч от североизток от Смилян, и досега се намира село Подвис със стари развалини, между селата Устово, Търън и Тикале, при реката Чатак-дере, която втича в Арда от лява страна.
"Пътни бележки за Средня гора и за Родопските планини"
д-р Константин Иречек
Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, 1884 г.
Скоро ще пристигнете до втората беседка (първата беседка подминахме още в самото начало на екопътеката, водеща към твърдината). Край нея е поставена огромна информационна табела, която разказва за славния Момчил юнак.
Навсякъде около вас през цялото време се открива фантастичната панорама към океана от Родопи, която допълнително ще ви оставя без дъх!
За не повече от половин час ще сте пристигнали до третата и последна беседка, разположена в подножието на Момчиловата твърдина, където ви очаква тази информационна карта със схема на възможните обходни маршрути. Силно препоръчвам да ги извървите и двата!
Тук възможностите са две:
Маршрут "Крепост", който ще ви отведе директно към крепост "Подвис";
Маршрут "Панорамната пътека", който ще ви отведе по панорамната пътека, обикаляща в подножието на Момчиловата твърдина по цялата ѝ източна, южна и западна страна.
Спокойно може да ги извървите и двата последователно един след друг, като за тази цел не е необходимо да се връщате отново тук в тази изходна точка.
Маршрут "Крепост"
Аз лично реших да продължа директно към крепостта, като оставих обходния панорамен маршрут за по-късно.
В средата на XIV-ти век Подвис е първата столица на владението на севастократ Момчил в Родопите, разраснало се чак до Бяло море.
Днес е разкрита част от северната крепостна стена, намерени са много предмети, не само от Средновековието, а и от доста по-ранни епохи.
Защитната крепостна стена е зидана от средно големи ломени камъни, споени с бял хоросан. Дебелината ѝ варира от 1,2 метра до 1,3 метра. Градена е директно върху скалната основа, без допълнително всичане. На две места по трасето стената прави чупки – една лека на югоизток и една с ъгъл 135 градуса на юг, на пет метра северозападно от края на проучения терен. В последните пет метра на югоизток и в един скален участък на десетина метра източно от началото на изкопа зидът е изцяло разрушен, личи само хоросановата подложка върху скалата.
В заграденото пространство вътре покрай стената липсват следи от каменни постройки. Във вътрешността на крепостта сградите са били с дървена конструкция. На около 7 – 8 метра вдясно (западно) от входа е открита средновековна ковашка работилница с размери, които не могат да бъдат установени.
За защита на входното пространство е построена защитна крепостна кула с външни размери 4 метра х 4,8 метра.
Нейните стени са по-тънки – 0,8 метра. Портата на кулата е от запад. Достъпът до нея е осъществяван по широка пътека, минаваща край външното лице на северната стена, която подобно на изсечения в скалите път (от изток, юг и запад, по който се минава по другия обходен панорамен маршрут), е била под обстрел от зъберите на стената.
Момчилова твърдина е имала два периода на обитаване – късноантичен (VI-ти век) и средновековен (XI-ти – XIV-ти век).
Издигната е по времето на император Юстиниан I (527 г. – 565 г.), който предприема грандиозно военно строителство на територията на целия Балкански полуостров и създава няколко укрепителни – около столицата Константинопол, Родопска, Старопланинска и Дунавска. В крепостите, изградени за защита от варварските набези от север, са разположени византийски военни гарнизони.
След сравнително краткото съществуване крепостта е опожарена при някое от славянските нахлувания. Крепостната защитна стена е била разрушена до основи. Крепостта е възстановена отново около XI-ти век. Сега запазената куртина е хомогенна, не личат някакви по-стари основи или някакви вмъкнати поправки.
През 1343 г. крепостта е предадена във владение на родопския властелин Момчил от византийския император Йоан Кантакузин и е спомената под името "Подвис" в неговата история. Тя е реално действащо укрепително съоръжение до османското нашествие в края на XIV-ти век, когато отново е опожарена, след което никога вече не е възстановявана.
Проучвания
Интересът към археологическия обект се заражда още в началото на научните проучвания на Родопите в края на XIX-ти век. Пренесеното през вековете предание, че Градището край село Градът е крепост "Повисд", дадена във владение на Момчил юнак в далечната 1343 година се припокрива с видимите останки от стените и северната защитна кула на укреплението, изградено върху извисените над долината на река Черна скали. През 1966 г. целият обект е обявен за археологически паметник на културата с национално значение.
Първите родоповеди посещават останките, разказват наученото в изданията си, но и разпалват интереса на изследователи като Константин Иречек. През следващите десетилетия неизбежно крепостта е в интереса на родопското краезнание, натрупало многобройни факти и предположения, песни, предания и легенди.
Археологическите проучвания започват през 1986 г. с научен ръководител проф. Маргарита Ваклинова от НАИМ при БАН, организирани от Исторически музей – Смолян. Най-добре днес са запазени останките от северната защитна крепостна стена и защитната крепостна порта.
През 2007 г. Регионален исторически музей "Стою Шишков" – Смолян провежда археологически разкопки с научни ръководители проф. Маргарита Ваклинова и Николай Бояджиев по проекта на община Смолян "Момчилова крепост – мит и реалност".
Тракийско скално светилище
Установено е, че укрепителното съоръжение наследява тракийско скално светилище от края на петото хилядолетие преди Христа.
Тракийските племенна обитавали Средните Родопи разполагат светилищата си на високи, трудно достъпни върхове. Бесите са жречески род от тракийското племе на сатрите. На територията на община Смолян са известни светилищата – връх Ком (с. Сивино), Поповица (с. Стража), Сакарка (с. Соколовци), Расилица (мажала Горна Арда).
В древните исторически извори Родопите са наречени "Свещената планина на траките". Там се намира прочутото в целия античен свят "Прорицалище на Дионис". В светилищата са се извършвали тайнствени ритуали и траките са търсили връзката със своите божества.
Информационен център "Момчилова крепост"
Оказва се, че върху самия връх с надморска височина 1215 метра е съществувало тракийско скално светилище. Там се очертава малка скална площадка с четири отвора в скалата. То е в пряк визуален контакт със съседните му светилища на върховете Поповица между селата Стража и Орешец на запад, Кечкая над Рудозем на юг и Градище над село Страшимир на изток.
Скалното светилище е функционирало от края на каменно-медната епоха (края на петото хилядолетие преди Христа) до III-ти – IV-ти век след Христа. Проучени са няколко скални ниши с дълбочина до 2,5 метра, в които са извършвани ритуални действия. В тях са открити интересни керамични фрагменти от култови съдове от късно-бронзовата (XVI-ти – XII-ти век преди Христа) и ранно-желязната (XII-ти – VI-ти век преди Христа) епохи.
Културният пласт е тънък – с максимална дебелина едва тридесет сантиметра в източната част при крепостната стена. Керамиката е преобладаващо тракийска – части от кантарос от късно-бронзовата епоха с украса. Намират се парчета от чашка от ранножелязната епоха с врязани линийки, както и фрагменти с релефни ленти от цялото първо хилядолетие преди Христа, а също и части от антични съдове. По скалата не се наблюдават каменни всичания (като например олтари, басейнчета, улеи и т.н.), които да са вследствие на каквато и да е човешка дейност.
В редицата скални отвори, гледащи на север, е разчистена нова скална ниша. След откриването и почистването ѝ се очертава отворът ѝ с неправилна форма, допълнително оформен от източната част. Във вътрешността си нишата е запълнена с черна пръст, в която се намират керамични фрагменти с не много голяма концентрация. Кости не са открити. Най-ранната керамика може да се отнесе към късния неолит – това е началната дата на функциониране на тракийското скално светилище. То е ползвано активно до ІІІ-ти – ІV-ти век.
Средновековен параклис
През 2008 г. в източната част на светилището са разкрити основите на средновековен параклис, функционирал в периода от ХІІІ-ти до ХІV-ти век. За датировката му спомага намирането в непосредствена близост до северната му стена на медна корубеста монета от първата половина на ХІІІ-ти век.
За съжаление параклисът е силно разрушен. Проследява се единствено хоросановата подложка на зидовете върху скалата и на места само един ред камъни от тях. Запазена е южната част от апсидата с дълбочина около метър. Дебелината на зидовете е била 0,65 метра. С точност може да се определи само ширината на параклиса – около четири метра (2,7 метра вътрешно), а имайки предвид характера на терена, дължината му е била около четири и половина метра. Градежът на стените е от тънки ломени камъни и редове тухли, споени с бял хоросан. Свидетелство за това са многобройните фрагменти строителна керамика (тухли), открити в насипа.
Параклисът е бил измазан и отвън, и отвътре. Външната мазилка е по-груба и едра, вътрешната е примесена с парченца счукана тухла и е доста фина. На някои фрагменти личат и следи от боя. Таванът е бил оформен като свод – някои парчета вътрешна мазилка са с извита повърхност. Подът е бил дървен. В оформен в скалата жлеб се откриват няколко железни гвоздея, които показват, че в скалата е била монтирана греда, върху която са се наковавали дъски или талпи за под.
Интересното в случая е включването в рамките на параклиса на дълбоката скална ниша. Тя може би е служила за склад за някакви течности и храни, или дори за скривалище на църковна утвар, какро и на хора в случай на опасност.
Панорамата
От най-високата точка в землището на крепостта се разкрива феноменална 360-градусова панорама в посока връх Голям Перелик, ТВ кула "Снежанка", НАО "Рожен", връх Свобода и други.
Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север – крепост "Калето" в местност Турлука, северно от Смолян и крепост "Козник", южно от Рудозем.
През 1343 г. Момчил войвода възстановява крепостта, след което епизодично я обитава за период от две години. Крепостта играе много важно стратегическо място в плановете му за защита на територията от север.
Средновековната крепост е превзета и опожарена по време на османското нашествие в Родопите. Следи от това са многобройните върхове от стрели открити пред входа и стената покрай него.
Момчилова крепост е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна ценност и археологическа ценност от Античността и Средновековието.
След като разгледате останките от Момчиловата твърдина и се насладите на величествените гледки, разкриващи се във всички посоки, може да се отправите към следващата не по-малко вълнуваща част от приключението.
Намирайки се насред землището на Момчиловата твърдина, поемете в посока изток. Там се намират показаните на горния фото момент стъпала, водещи към обходната панорамна пътека, изградена в подножието на крепостта.
Маршрут "Панорамната пътека"
Маршрут "Панорамната пътека" ще ви отведе по обходната панорамната пътека, обикаляща в подножието на Момчиловата твърдина по цялата ѝ източна, южна и западна страна.
По този маршрут е възможно да се поеме и директно от третата беседка, за която по-рано ви разказах. Спомняте ли си?
Навремето достъпът до крепостта се е осъществявал чрез изсечен в скалата път с ширина до 1,5 метра, който и днес е много добре запазен по южния скален откос на върха.
Строителите са използвали естествена хоризонтална пукнатина в скалата, която е разширена и дооформена.
Пътят започва от седловина северно от върха, заобикаля скалния венец от юг и запад и свършва при входа от север.
Трасето е било наблюдавано и отбранявано по цялото протежение от защитниците на крепостта.
Погледнете тези толкова впечатляващи и така непристъпни скали!
Навремето е било немислимо някой да се опита да проникне незабелязано оттук. Та скалите дори на места са надвесени над издълбания под тях път – напълно невъзможен е достъпът към твърдината оттук.
Някои скали изглеждаха дори зловещо. Ето този пазител на крепостта, който може да е стряскал заблудени пътници и да ги е карал да се обръщат назад в панически бяг.
Последните дни на Момчил юнак
През месец май 1345 г. смирненският емир Умур успява да отстрани заплахата над собствения му емират и отново се появява в Тракия с армия от двадесет хиляди конници. От Димотика войските му, заедно с тези на Йоан Кантакузин, потеглят срещу родопския властелин.
Момчил събира войската си от 5000 души и се оттегля към Перитеорион, който е под негово владение, с цел да се укрепи там и да удържи на натиска. Но жителите му отказали да отворят портите за неговата армия като допускат вътре само неговия братовчед Райко с петдесет войници.
На 7 юни 1345 г. се разразява битка пред стените на града. Силите били неравни и въпреки ожесточената съпротива и храброст в боя Момчил юнак пада убит, а останалите живи войници са пленени.
Императорът прояви голямо внимание към съпругата на Момчил. Той заповяда да не ѝ отнемат нищо от имуществото, но да запази всичко и или да остане на ромейска земя, ако желае, или пък да замине за родината си. Защото тя беше от Мизия. Понеже предпочете да се върне в родината си, тя с цялото си имущество замина при мизите.
"История на Йоан Кантакузин"
XIV-ти век
В подножието на древното Градище край река Арда, там, където и до днес се намира село Подвис, за да напомня за Момчиловата крепост "Повисд", чиито жители избрали Момчил за свой предводител, се издига Марина могила. Там намира покой съпругата на Момчил, същата, за която историческите сведения казват, че след смъртта на героичния си съпруг, се е прибрала при своите.
Момчил в Балканските епоси
Със своята храброст и с героична си смърт Момчил войвода се прославя по цялата българска етническа територия и става герой в много песни от българския и сръбския епос, възпят ту като "Цар Момчил", ту като "Момчил, добър юнак", ту като "Момчил войвода".
В народното съзнание той става олицетворение на владетеля, който българите искат да имат – силен, смел и готов да се бие със завоевателите. Юнашките песни, в които се възпяват подвизите на феодални владетели от ХІV-ти век, каквито са и песните за Момчил войвода, и за Крали Марко, възникват непосредствено след падането на България под османско иго. Те се пеят в продължение на много векове от българския народ като негово упование и надежда за избавление от чуждото подтисничество.
Цикълът песни за Момчил принадлежи към най-ранния пласт на българския героичен епос. Те се появяват най-рано в Родопско-Беломорската област, където той главно е действал и управлявал, и от там се разпространяват във всички южнославянски земи – Странджа, Софийско, Пиротско, Струга, Дебърско и достигат чак до Херцеговина.
Изследователите на епическите песни, посветени на Момчил юнак, отбелязват един факт, а именно, че в тях не е съхранено почти нищо от неговите дела, освен битката и гибелта му пред стените на крепост "Перитор". Тази именно битка българите, а по-късно и другите балкански народи възприемат като пръв отпор на турската инвазия на Балканите. Момчил юнак загива в тази неравна битка, която е възприемана като битка за вярата и това е направило силно впечатление на всички южнославянски народи, паднали под османска власт.
Как се стига до град Смолян?
Смoлян е град в Южна България, разположен в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи при голяма средна надморска височина от 1035 метра, което го прави най-високо разположения областен град в България.
Намира се на около десетина километра от един от най-големите зимни курорти в България – Пампорово и Мечи Чал.
Градът е образуван на 18 юни 1960 г. вследствие на обединението на градовете Смолян и Устово, както и от селата Райково и Езерово.
Той е административен център на община Смолян и област Смолян.
Смолян е и един от най-дългите градове в България – близо 25 километра, което се дължи на линейното му застрояване по поречието на реките Черна и Бяла.
Смолян отстои на:
244 километра (на около 3 часа и 36 минути с автомобил) от столицата
98 километра (на около 2 часа и 03 минути с автомобил) от град Пловдив
428 километра (на около 5 часа и 56 минути с автомобил) от град Варна
321 километра (на около 4 часа и 04 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Момчилова крепост?
До малкия паркинг, разположен северно от Момчилова крепост, води асфалтиран, но много тесен път, започващ от северозападната част на село Градът.
Това малко, но така чаровно и китно селце с доста интересното име Градът се намира насред самото сърце на Родопите високо в планината в Южна България в община Смолян, област Смолян.
До 1988 г. село Градът е махала към село Тикале, което се намира на около километър от него.
Тъй като селцето лежи между 1070 и 1100 метра надморска височина, от него се разкрива прелестна панорама във всички посоки, а чистият въздух и изключително дружелюбните местни хора правят мястото една малка родопска приказка.
До село Градът води добър, поддържан и добре асфалтиран път. Разклонението към селото се намира на Републикански път II-86, водещ от източния край на град Смолян през Средногорци към Рудозем.
Село Градът отстои на:
256 километра (на около 3 часа и 56 минути с автомобил) от столицата
110 километра (на около 2 часа и 19 минути с автомобил) от град Пловдив
448 километра (на около 6 часа и 12 минути с автомобил) от град Варна
333 километра (на около 4 часа и 20 минути с автомобил) от град Бургас
Пристигайки в село Градът, продължете все по главния път, по който дойдохте, виещ се през цялото селце, чак до неговия северозападен край. В тази част пътят е по-тесен и лъкатуши между къщите, ето защо карайте бавно. Също така тук се оглеждайте за указателна табела, информираща за посоката към Момчиловата крепост. Отбивката се пада вдясно.
Бъдете внимателни!
Завоят е остър, а пътят, който предстои, е много тесен. Няма видимост и е възможно отсреща да идват превозни средства!
Оттук до малкия паркинг, изграден северно от крепостта следва много тесен, но добър път, виещ се в посока юг, с дължина около 1,5 километра.
Паркингът не е много голям и се намира, непосредствено до Информационен център.
Домакините са прекрасни хора, които ще ви изнесат чудна беседа и ще ви разкажат доста интересна информация за крепостта и за Момчил войвода.
Изисква се такса вход.
Подходяща екипировка – удобни спортни обувки, както и удобно облекло и връхна дреха според сезона.
Пазителката на крепостта
По време на моето посещение тук, останах изключително изненадан, когато на самия връх насред землището на Момчиловата крепост видях да си лежи една... коза.
Да, правилно сте разбрали и съвсем не се шегувам с вас!
Ще ви споделя, че изкачвайки се бавно до най-високата точка на крепостта – до високия и скалист връх, извисяващ се на 1215 метра н.в., аз нямах ни най-бегла представа какво (или кой) ме очаква тук.
Това е една бяла гостенка, дошла незнайно откъде, незнайно кога. Домакините разказват, че козата си няма стопани – поне никой от близкото село Градът (или околността) не е споделил, че му липсва една коза.
Та, един прекрасен слънчев летен ден козата се появила в крепостта, изкачила се до най-високата ѝ точка и си полегнала – просто ей така.
Тя не се плаши от никого – смела коза е. Лежи си кротко – с поглед, вперен в красотата, заобикаляща върха. Лежи под българския трибагреник, който вятърът непрестанно брули, почива си и се наслаждава на гледките.
Домакините ѝ носят вода и не я оставят жадна.
Доста посетители се изнизаха този ден и всички те си направиха снимка за спомен с козата от Момчиловата крепост.
Побързайте!
Кой знае – може и вие да я видите.
Какво може да се разгледа в близост?
На минути югозападно от село Градът се намира град Смолян.
В град Смолян ви съветвам да посетите Регионален исторически музей – Смолян.
Виден експонат в РИМ Смолян е посребрената казашка сабя на полковник Владимир Серафимов, с която той не се разделя до края на живота си.
В град Смолян може да посетите Смолянски водопад.
На 15 километра югоизточно от град Смолян (на около 27 минути с автомобил) на връх Средногорец се издига Паметникът, посветен на Двадесет и първи средногорски полк, известен като Родопската Шипка.
Съвсем наблизо се намира и село Полковник Серафимово.
В района се намират изключително красивите Смолянски езера. На 9 километра в северозападна посока (на около 14 минути с автомобил) в близост до основния път се намира езеро Лагера, известно още като Лъгът, което може да разгледате по време на престоя си тук.
Езеро Лагера е правено на язовир, отдаден през 1995 г. от общината на Ловно-рибарското дружество. Тъй като преливно-изпразнителната му част се пропуква и не позволява пълнене, то отново става езеро с площ около 7,5 – 12 хектара.
В североизточна посока от езеро Лагера се намира началото на екопътека "Трите Смолянски езера", която също ви препоръчвам да извървите по време на престоя си тук.
Тревистото езеро е разположено на 1540 метра надморска височина. Наречено е така, защото половината от площта му е покрита с еднометров торфен пласт, по чиято повърхност растат буйни треви. От тук при ясно и слънчево време се открива прекрасна гледка към Орфееви скали.
Най-високо разположеното от трите Смолянските езера е Мътното езеро. То се намира на около 1590 метра надморска височина. Дълбочината му е 4,5 метра, което го прави най-дълбокото от Смолянските езера.
На 8 километра в северна посока от град Смолян (на около 8 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Невястата".
На 16 километра северно от град Смолян (на около 25 минути с автомобил) се намира връх Снежанка, върху който се издига телевизионна кула "Снежанка".
Съветвам всеки един от вас да се изкачи чрез асансьорите до върха на 156-метровата телевизионна кула, издигаща се на 2082 метра височина. От уникалното кафе-панорама, оформено на 2019 метра н.в. се разкрива феноменална 360-градусова панорама.
В южната част на подножието на върха се намира началната стартова точка на пътеката към Орфееви скали.
Само на 18 километра северозападно от град Смолян (на около 26 минути с автомобил) ще откриете мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре – Широка лъка!
В Широка лъка задължително посетете достолепния храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат за 38 денонощия.
В Широка лъка е роден екзарх Стефан I Български, ето защо аз ще ви разкажа за спасяването на българските евреи.
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да се удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
На около 24 километра западно от село Широка лъка (на около 34 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Струилица", край която можете да се насладите на чудното Самодивско пръскало.
На 14 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 22 минути с автомобил) се намира Националната астрономическа обсерватория "Рожен".
На разклона в посока НАО "Рожен" може да спрете и да се разходите по обширните Роженски поляни, намиращи се на 1430 метра н.в. Насред поляните се издига най-високият пилон в България, висок 111 метра, върху който се вее българският трибагреник.
На 36 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
На 38 километра северно от ски курорта Пампорово (на около 55 минути с автомобил) се намира друго китно селце, съчетаващо тишина зеленина и родопско спокойствие – Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи!
На 44 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около час и 4 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
На влизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На 55 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 1 час и 20 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comentários