Свиден и драг гост съм на Свежен и на Серафимовата къща – родната къща-музей на полковник Владимир Серафимов, Освободителят на Родопите.
От къщата на Серафимови по една от изградените пътеки поемам в посока новоизградената сграда на Информационния център, издигнат през 2020 година.
Над сградата е оформена обширна панорамна тераса, от която се разкрива чудна гледка.
Панорамната площадка предлага обзорна и впечатляваща гледка към Серафимовата къща, долината на Свеженска река, отсрещните красиви зелени склонове на Сърнена Средна гора и позволява да се получи една отлична представа за мястото на разположение на старата аджарска църква "Свети Георги" – моята следваща глава от Свеженската епопея, която съм подготвил за всички вас.
Този стар дървен кръст стои тук, непосредствено от времето на пълното разрушение на църквата, за да се запомни мястото, на което се е издигала средновековна църква "Свети Георги".
Той се вижда да стърчи над големия и здрав каменен зид още от уличката, приближавайки се към главната дървена порта, която е вход към обекта.
По време на разкопките на мястото на средновековна църква "Свети Георги" се разкриват нейните основи. В последствие е извършена и реставрация, но тя е само до това положение, защото липсват достоверни източници за това как е изглеждала цялостната конструкция на сградата.
Иван Балтов, син на свещеник Филип Иванов Балтов, дарява една своя скица на Иво Тавитян – местния археолог, историк и бакалин. Скицата представлява възстановка на това как е изглеждала сградата на старата аджарска църква.
През 2021-ва година, когато новия Информационен център АИР Свежен стартира своята дейност, Иво дарява своята скица, която всеки днес може да види.
Аз я заснех специално за всички вас.
От панорамната тераса тръгвам по застланата с плоски каменни плочи пътека в посока руините. Искам да разгледам много внимателно всичко и да направя снимки.
Днес са запазени единствено каменните основи, а също и оригиналната каменна подова настилка на църквата.
Както се вижда и от скицата, основите на църквата са каменни и днес са запазени до нивото на прозорците.
В горната си част сградата на църквата е дървена, което обяснява защо само основите днес са оцелели.
Двете оригинални каменни стъпала на един от входовете на църквата днес също може да се видят.
Влизам вътре. Намирам се в притвора на църквата.
Църквата е трикорабна базилика. Чрез положени камъни са отбелязани местата на дървените колони на покрива на притвора – тази покрита отворена част.
Ето ги и каменните стъпки, които са държали покрива – във всеки един камък има отвор, в който се е слагало стабилизиращото ръчно ковано желязо между дъбовата колона и камъка. А тези със счупените отвори са оставени от реставраторите, за да се знае къде точно е било мястото.
От северната страна на централния и широк кораб са запазени повечето такива стъпки, а от южната са оставени маркирани.
Петната, които виждам върху плочите – в жълто и в кафяво, както и в сиво-черно са в резултат от нейното цялостно опожаряване.
Днес може да се видят и автентичните плочи от олтара на църквата.
Опожаряването на старата аджарска църква "Свети Георги" се е случило през лятото на 1877 година по време на Страшното – известно още като "Голямото клане", както и като "Касапнята", в което са изклани над 700 аджарци.
От основите става ясно, че старата аджарска църква е била с дължина 20 метра, с ширина – 10 метра.
От скицата на църквата, изложена в информационния център, може да се предположи, че височината ѝ е била около 6 метра.
В южната част на църквата калдъръма, по който стъпвам, е оригинален – от онова време. При стартирането на разкопките този калдъръм е открит и е оставен в своя си автентичен вид.
При проливен дъжд цялата вода се събира от естествения наклон, оставен от строителите едно време и не се образува дори и малка локвичка.
Ето и един любопитен и интересен факт, който не бива да пропускам да споделя с вас!
Пеещият метал
По време на дейностите по реставрацията е открито и оригиналното клепало на църквата, което се вижда дори и на скицата, изложена в информационния център. Старото клепало на аджарската църква "Свети Георги" е напълно автентично и нищо не е пипано по него.
Днес старото клепало е изложено и окачено върху специално направената за тази цел метална рамка, на мястото, където се предполага, че навремето е било закачено.
След официалното приемане на християнството по земите територии на Римската империя, което се случва около края на III-ти век, в храмовете и манастирите вече повсеместно се използват клепала – дървени дъски или метални извити ленти, по които се бие с чукче.
Камбаните във вида, в който ги познаваме днес, все още не били създадени.
До V-ти век камбаните рядко се използвали в църковните служби. Първите образци били лети, ковани, клепани, имали малки размери, най-разнообразна форма и звучали твърде непретенциозно – нямали собствен глас.
Тласък за тяхното разпространение било едно случайно изобретение от началото на V-ти век от епископа на град Нола, провинция Кампана в Италия – епископ Павел Нолански (353 г. – 431 г.). Той изобретява лалеподобната (днешна) форма на бронзовите камбани и организира тяхното масово производство.
Съществува една интересна легенда, свързана със създаването на тази днешна лалеподобна форма на камбаните, която сега ще ви разкажа.
Връщайки се веднъж след служба у дома, епископ Павел Нолански почувствал необходимост да полегне за минута в полето край пътя. Насън му се явили ангели, които носили в ръце полски цветя – камбанки, от които струели изключително приятни звуци. Поразен от случилото се, епископ Павел Нолански се разпорежда на майсторите да отлеят няколко бронзови камбани с форма на лале. Резултатът надминал всички очаквания и скоро новият модел камбани, наречени кампани по името на провинцията, в която светителствал епископ Павел Нолански, се разпространил в цяла Европа. В църковно-славянските книги често се среща термина кампана.
Първото документално упоменаване за използване на камбани в църковното богослужение се отнася към VI-ти век.
Официалното въвеждане на камбаните и техния звън в християнското богослужение е извършено от римския папа Сабиниан през 604 г. – 606 г.
Чрез камбанен звън се изразява радостта, скръбта или тържеството на народа, което поражда появата на различен по вид камбанен звън и всеки вид има своето название и значение.
Пеещият метал е съпровождал живота на хората от раждането им до края на техния земен път.
На териториите, владение на мюсюлмани, е забранено използването на камбанен звън, ето защо по време на робството по нашите земи, песента на камбаните е била почти невъзможно да се чуе.
Но как да се продължи да се упоменават различните църковни празници?
И тук металното или дървено клепало отново се върнало на служба.
Внимателно помествам закачената върху клепалото тесла и го хващам с ръка. Върху клепалото днес може да се прочете следния автентичен надпис:
1862
Виждат се и инициали:
Г. С.
Със сигурност се знае, че Даскал Гено – Георги Серафимов, бащата на полковник Владимир Серафимов, е пял в църквата, но дали това са неговите инициали или са инициалите на майстора, изработил клепалото, това завинаги ще остане в тайна.
Автентичното клепало на средновековна църква "Свети Георги" е намерено заедно с неговото оригинално закачало – автентичното желязо, за което самото клепало е закачено.
По време на реставрацията е изпробвано клепалото да се закачи на какво ли не друго и ново закачало, но – не и не! Резонансът, неговият специфичен начин на звучене, неговият екот, неговият звучен глас, неговата песен се губили изцяло! Ето защо реставраторите оставят оригинално откритото закачало.
Чрез удари на различни места по клепалото, то издава различни по тоналност звуци.
И аз ударих старото автентично клепало на аджарската църква "Свети Георги"!
Три пъти – като за празник!
Споделям с вас, че преживяването е уникално! Самото звучене е несравнимо!
Песента на клепалото отеква в долината на Свеженска река, песента му я поемат склоновете на Сърнена Средна гора и усилват, както преди 200 години!
По тясна каменна пътека от руините на старата аджарска църква "Свети Георги" аз се отправям към следващата глава от Свеженската епопея.
Тази пътека води към костницата, изградена на мястото на старата костница, където и днес се пазят черепите на зверски избитите аджарци по време на голямото клане от 1877 година.
Вляво от пътеката е старото църковно гробище на селото. В него са намирали вечен покой свещениците и някои от знатните и видни жители на Свежен – елитът на Аджар.
Отдясно, положени върху земята и опрени до високия каменен зид, могат да се видят десетки спасени каменни надгробни плочи, събрани от къде ли не из Свежен.
По време на разкопките точно на това място са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Дейността на аджарските книжовници, илюстратори и орнаментатори е едно от най-възвишените постижения в българското изкуство за украса на книги. Тя се откроява сред преписвачите-калиграфи и майстори на ръкописната декорация, работещи в периода XV – XVIII век, със значителни художествени постижения, огромно усърдие и вещина, оригинален авторски почерк и творческа специфичност.
В периода от XVI век до XVII век Аджар е утвърден книжовен център на Средновековието.
На най-високото, на русалийска чука;
на Средната гора една поляна;
избрали тихо място до речица
от лунна светлина нощя обляна...
...
В бохчички най-свидното четмо
на Търновската школа писмената.
Вървяли през нощта, деня се крили
и тука в Средната гора слезнали.
...
Аджар нарекли го – на Търново отмяна...
Тук функционира цяла школа за преписване, илюстриране и подвързване на ръкописи – Аджарската книжовна школа, известна още като Карловско-Аджарска книжовна школа – първоприемник на Търновската книжовна школа.
И не забравили в дните робски
да палнат те оназ искрица,
която в мрака да ги пази –
да пише детската ръчица!
Писма, минеи, дамаскини...
писали аджарски граматици
Поп Йовко, Филип и Недялко...
Историята взели от Паисий.
Нейни представители са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.
Аджарското книжовно средище постепенно се превръща в едно от най-влиятелните дамаскинарски и художествени центрове през XVII век.
Важно за отбелязване е, че целият обект е обществено достъпен за хора в инвалидни колички.
Към този момент не се изискват такси за вход!
На мястото, където следва да отбиете на главния път е разположена указателна табела.
Бих желал да изкажа своята огромна благодарност към уредничката на мястото – госпожа Елка Генова, специалист туристически дейности АИР Свежен!
Огромно и сърцато благодаря за разказа, за емоцията, за историята, за преживяването!
*Всички изрично неупоменати стихове в тази публикация са от "Аджарско сказание" с автор даскал Васил Савов.
Как се стига до Архитектурно-исторически резерват Свежен?
Китното българско средногорско бижу Свежен – потомък на древен Аджар и селище на боляри, е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора и лежи на 752 метра над морското равнище.
С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство.
В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта (основно къщи), както и части от общата инфраструктура.
Пет от обектите са регистрирани като културни ценности с национално значение, останалите са с местно значение.
АИР Свежен отстои на около 22 километра северно от Брезово (на около 29 минути с автомобил).
АИР Свежен отстои на:
197 километра (на около 2 часа и 28 минути с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
355 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
248 километра (на около 2 часа и 36 минути с автомобил) от град Бургас
В близката околност се намират хижите "Свежен", "Братан" и "Каваклийка", връх Братан, язовирите "Свежен" и "Домлян" и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от АИР Свежен съществува минерален извор с изградена чешма – "Невенкина чешма".
Как се стига до средновековна църква "Свети Георги"?
Средновековна църква "Свети Георги" се намира в съседство с къща-музей на полковник Владимир Серафимов (Серафимовата къща) в Архитектурно-исторически резерват Свежен, точно край пътя, движейки се от село Бабек в посока АИР Свежен.
Какво може да се посети в близост?
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на около 26 километра източно от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира и едно небивало дърво – кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра източно от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленската черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 17 километра западно от АИР Свежен (на около 24 минути с автомобил) се намира село Домлян. Край селото се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 10 километра западно от село Домлян (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
Само на 14 километра западно от град Баня (на около 15 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
На 33 километра северно от АИР Свежен (на около 42 минути с автомобил) се намира Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments