Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история.
Паисий
Скъпи приятели, идеята за написването на тази публикация е породена от факта, че през 2022 година се навършиха 300 години от рождението на Паисий, 260 години от създаването на неговия най-значим труд – "История славянобългарска" и 60 години от канонизацията му за преподобен от Българската православна църква.
...тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
Из "Паисий"
Иван Вазов
За да се знае, за да се помни!
Паисий
Той е първият български будител!
Паисий е будителят, запалил най-първата искра и положил основите на Възраждането по българските земи в онези тежки, дълги, жестоки, неприветливи, тъжни и така тъмни години на робство!
Пробудил цял един народ!
От днеска нататък българският род
история има и става народ!
Из "Паисий"
Иван Вазов
Върнал самочувствието на цял един народ само с написването на една малка книжчица.
...но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца!
Паисий
Това е:
Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ
По-известна днес като:
История славянобългарска
И макар понастоящем тази книга да е обект на особено внимание във всички училища и надали има българин, който да не е чувал за нея, то, нека си зададем въпроса какво знаем за нейния автор?
Паисий (1722 – 1798)
Относно родното си място в своята книга самият Паисий пише:
и пришедъша ва Светьiе гори Афонские у епархiи Самоковскiие въ лъто 1745 (дошъл в Света гора Атонска от Самоковска епархия в 1745 година).
Конкретно населено място не се уточнява.
И макар че основен претендент за това днес е град Банско, длъжен съм да посоча, че съществуват сведения, насочващи като негово родно място други населени места – Доспей, Ральово, Белово и Кралев дол.
Светското име на Паисий е било или Петър, или Пенко.
Отгледан е в семейството на Михаил Хадживълчев в Банско, който е негов доведен баща.
Единият му брат – Лаврентий, бил игумен в "Хилендар".
Неговият по-малък полубрат Вълчо бил прочут ктитор и покровител на църквите в региона и особено на "Хилендар" и "Зограф".
"Хилендар" е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Стари извори споменават за манастира още през X век, като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор.
Ктитор, още спомоществовател, е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис. В миналото образите им се изографисвали в стенописите на църквата, построена с техни средства, като знак за благодарност.
В онези тъмни времена, в които Паисий се родил и израсъл, вероятно единствения начин, по който е можело да се получи добро образование е било постъпването в манастир.
И това е причината през 1745 година 23-годишния младеж да се замонаши в Рилската света обител, а след това да се присъедини към брат си в "Хилендар", където впоследствие той става йеромонах и проигумен.
Младият Паисий показва огромна жажда за знания – упорито се изучава, макар и не учил нито граматика, нито светски науки, той постепенно се превръща във високо образован, начетен и духовно извисен човек.
Тези негови качества изключително много се харесват на първенците на манастира и те го изпровождат таксидиот (манастирски пратеник).
По това време "Хилендар" има статута на сръбски манастир, но поради местоположението му по-голямата част от монасите в него са българи от Македония.
По време на многобройните си странствания като пратеник на манастира, за да събира помощи и да привлича поклонници, Паисий не престава да се обучава, запознавайки се с исторически съчинения за българската история от многобройни средновековни източници, които по-късно му послужват за написването на неговия така значим труд.
Отсядал в домовете на обикновените хора.
Наблюдавал ги внимателно.
Изучавал ги с особен интерес.
Слушал!
Плакал!
Постепенно Паисий започнал да осъзнава липсата на самочувствие у робския, отруден, изстрадал, угнетен, потиснат и измъчен български народ. Народ, приемащ с охота чуждия език, чуждата вяра и традиции.
Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе.
Паисий
Разбрал, че тези хора напълно са забравили своето преславно минало, у него постепенно се поражда желание да ги събуди от робския сън, който живеят, да им разкаже за славните им царе, за обширните им територии, които са владели, и за златните им векове, щото българите да узнаят, че не са народ без история.
И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.
Паисий
Съпоставя тази липса на самочувствие с непристойното, възмутително, високомерно и дори снобско държание на монасите от Атон, които считали българите за народ прост, недодялан и от по-ниско качество.
Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.
Паисий
За Ползата от историята
Воден от будния си Дух и от Словото, хилендарският монах започва трескаво да търси, събира и изучава разнообразни исторически сведения за историята на българския род до падането му под Османско иго – за това кои сме и от къде идваме, което никак не било лесна работа през онези мрачни, неприветливи, печални и тягостни години.
Паисий посещава своите братя в манастира на Сремски Карловци в немската земя (по това време в Хабсбургската империя). Там той се запознава с историческото творчество на дубровнишкия абат Мавро Орбини и Цезар Бароний и с техните изключителни сведения за историята на рода български.
Мавро Орбини е писател, преводач, идеолог и историк, роден около средата на XVI век и починал през 1614 година. Неговата книга "Царството на славяните" (Il Regno degli Slavi) силно повлиява върху панславянската идеология и историография през следващите векове.
Цезар Бароний е роден в град Сора, провинция Фрозиноне в регион Лацио, Централна Италия, през 1538 година. През 1596 година е назначен за кардинал и библиотекар на Ватиканската библиотека от папа Климент VIII. Автор е на история на църквата в дванадесет части. Руският превод от 1719 година под заглавие "Деяния церковная и гражданская" е използван от Паисий при написването на "История славянобългарска".
Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите.
Паисий
Грижливо, чистосърдечно, усърдно и с огромна кротост, благост, сдържаност, смиреност, упоритост и постоянство монахът старателно започва да реди българския исторически пъзел, парченце по парченце история – манастирски преписи на писма, разкази на летописци, стари избледнели свитъци, пергаменти, съхранили безценни предания и легенди, Зографската грамота на цар Иван Александър, Рилската грамота на цар Иван Шишман и редица други документи, безвъзвратно загубени днес...
От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език…
Паисий
Бавно и полека Паисий започва да реализира своя съкровен блян!
Лето 1760-те е и История славянобългарска започва да се сбъдва.
Усърдният му и изморителен денонощен труд, както и тежкото финансово състояние на "Хилендар", води до неразбирателство с неговите братя, ето защо Паисий се мести в "Зограф".
Лето 1762-ро е. Отец Паисий завършва труда на своя живот!
Най-после отдъхна и рече: "Конец!
На житие ново аз турих венец."
...тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот –
житие велико!
Из "Паисий"
Иван Вазов
Едва завършил "История славянобългарска", Паисий се заема с още по-трудната задача да разпространи мечтата си, така че тя да достигне до повече хора и българите да разберат от какъв неукротим, упорит, свободен и изпълнен с достойнство народ произлизат.
И рече им: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар."
Евангелие от Марко 16:15
Все на път, пеш, под палещото слънце, гладен, под бурен дъжд и сняг, жаден, но с вяра в душата, с копнеж в сърцето и със своята малка книжчица-блян в ръката, монахът обикаля все същия български народ.
И спира във всеки дом, където гори огъня на вярата, надеждата и любовта и четял.
Четял той на хората!
За превеликото мисионерско дело на християнските просветители – светите братя Кирил и Методий, за техните ученици, за Словото, за създадената от тях азбука, за великите български царе – за хан Аспарух, за хан Крум, за Симеон, за Самуил, за Асеневци, за Калоян, за великите им битки, за големите български територии, на които живеел гордият български род – свободен, непокорен, смел и горд!
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път –
и затуй не можат нази търпят –
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:"Българину!" бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
Из "Паисий"
Иван Вазов
И хората го слушали!
Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език.
Паисий
Слушали тези думи с отворени уста и с ръка на сърце и ахкали с невярване на чутото!
А вътре в тях – в сърцето, в душата нещо се пробуждало!
Нещо неизмеримо съзрявало!
Нещо огромно!
Нещо неразрушимо!
Будел се святият християнски Дух у българите!
Преписи
Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!
Паисий
Първият Софрониев препис е известен и като Първи Котленски препис. Той е създаден през 1765 година и символично се приема за начало на Българското възраждане.
Вторият препис е Самоковския препис от поп Алекси Велкович Попович, създаден през 1771 година.
Следва Рилския препис, известен още като Никифоров и Дриновски от 1772 година. Завършен е в Рилската света обител от монах Никифор по Самоковския препис. Интересен е фактът, че този препис е бил притежание на Марин Дринов.
Следва Жеравненски препис, създаден около 1772 година.
Втори Софрониев, още Втори Котленски препис – от 1781 година.
Кованлъшки препис от 1783 година, писан от поп Стоян от село Кованлък, Велико Търновско.
Еленският препис е на Дойно Граматик от 1784 година и е твърде оригинален, така че ще му отредя специално внимание!
Дойно Граматик не преписва буквално текста на Паисий, а проявява избирателност, преразказвайки определени пасажи, добавяйки свои оригинални коментари, често украсени с патриотични чувства.
Дойно Станюв Робовски е роден в средата на XVIII век в село Дрента, съставено от махали близо до река Веселина, и потомък на Стоян Робчето, спасен от плен на отделение еничари, преминали през селото по време на размирици в огромната Османска империя, някъде край Елена.
През 1784 година отишъл в Котел и направил препис от Втория Софрониев препис, а след като се завърнал в Елена, приел името Граматик и бил ръкоположен за свещеник около 1786 година.
По време на кърджалийско нападение над Елена през пролетта на 1800 година поп Дойно Граматик предвожда населението в защитата му. През същата година е в числото на тричленна делегация, която отива в Цариград да иска разрешение за изграждане на кале в Елена. В новопостроената църква "Св. Никола" върху специално приготвена каменна плоча-летопис през 1805 година той увековечава случката и отбелязва, че църквата е изградена върху основите на старата, след опожаряването ѝ от агарянските разбойници.
Следват някои по-късни преписи – Рилска преправка от 1825 година; два преписа от 1828 година и 1845 година от Сопот; Харитонова и Габровска поправка.
Останалото е история...
Черновата Паисиева
Днес сътворената от Паисий чернова е запазена и се съхранява в мястото ѝ на написване – библиотеката на "Зограф" в Света Гора, Атон.
За кратко време тези оригинали са били дори в България.
През 1984 година българските разузнавателни служби подменят с копие оригиналната чернова и я изнасят в България, тъй като били убедени в недобрите намерения на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на Студената война. Подменената чернова е открита в България в края на 90-те години.
През 1998 година по инициатива на държавния глава Петър Стоянов тя е върната отново в "Зограф".
Краят на Паисиевото пътуване
Доскоро се е предполагало, че отец проигумен кир Паисий е починал през 1773 година на път за Света гора в манастир в селището Амбелино ("Св. Георги" в село Лозница, а по-късно квартал на днешен Асеновград).
Според проучвания на документи от архивите на "Хилендар" и Сремски Карловци се появява и друга хипотеза – той умира, когато е бил на таксид в хилендарския метох "Куч", намиращ се по долното течение на река Струма, на десния бряг на езерото Тахинос.
При едно от гостуванията ми в Самоков аз посетих невероятно красивия храм "Св. Николай Чудотворец".
Влизайки от изток, точно до апсидата е гробът на първия екзархийски митрополит на Самоков – Доситей. Той е и последният, тъй като след смъртта му Самоковска епархия е закрита и присъединена към Софийската епархия.
До гроба на Доситей има символичен надгробен паметник на автора на "История славянобългарска", който и вие трябва да посетите.
Ето и един изключително интересен факт – при строежа на къща, източно от днешната черковна ограда, е открит гроб, в който е намерен медальон. Върху медальона се чете името "Паисий".
Тази така интересна находка, заедно с бележката от кондиката от "Хилендар" от 3 юли 1798 година, в която се съобщава, че в Самоков е починал и погребан йеромонах хаджи Паисий, правят града основен претендент за мястото, където е намерил вечен покой хилендарския монах.
Но Паисиевият път не свършва там!
На тържествено заседание на 26 юни 1962 година Светият Синод на Българската православна църква взема решение за канонизиране на хилендарския йеромонах и проигумен кир Паисий за преподобен, а паметта му се отбелязва на 19 юни.
О, неразумни юроде!
Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?
Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.
От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.
Паисий
Осъзнавате ли мащабите на този славен, прочут, всеизвестен, именит, знатен, чутовен труд?
Чувате ли ехото, отекнало от този миг във вековете?
Успял ли е да ни събуди хилендарският монах?
Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.
Що драскаше той там умислен, един?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред кандилото сред нощ пак залавян?
Поличби ли божи записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен чудотворец,
египтянин, елин или светогорец?
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Ил бе философ? Или беше луд?
Или туй канон бе тежък и безумен,
наложен на него от строгий игумен?
Най-после отдъхна и рече: "Конец!
На житие ново аз турих венец."
И той фърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот –
житие велико! Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
Нивга майка нежна първенеца свой
тъй не е гледала, ни младий герой
първите си лаври, ни поетът мрачен
своят идеал нов, чуден светлозрачен!
и кат някой древен библейски пророк
ил на Патмос дивний пестинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа
тайните на мрака и волята божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
"От днеска нататък българският род
история има и става народ!"
Нека той познае от мойто писанье,
че голям е той бил и пак ще да стане,
че от славний Будин до светий Атон
бил е припознаван нашият закон.
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път –
и затуй не можат нази търпят –
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:"Българину!" бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
Горко вам, безумни, овци заблудени,
със гръцка отрова, що сте напоени,
дето се срамите от вашия брат
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ругайте грешно бакини си кости,
и нашите нрави, че те били прости!
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам!
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава;
как свети Борис се покръстил в Преслава,
как е цар Асен тук храмове градил
и дарове пращал; кой бе Самуил,
дето си изгуби душата във ада,
покори Дурацо и влезе в Елада;
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян;
кой би Иван Рилски, чийто свети мощи
чудеса се славят до тоя ден йоще;
как се Крум преславний с Никифора би
и из черепа му руйно вино пи
и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива.
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о, братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят...
На ви мойта книга, тя е вам завет,
нека де преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат –
младий прави мъдър, а стария – млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае."
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.
Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
"Паисий"
Иван Вазов
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments