Началото на месец ноември е и есенната емоция напълно ме е завладяла, та чак треска ме тресе.
Искам да намеря перфектния есенен пейзаж, да го изживея, да го заснема и да ви го представя.
Но накъде да поема? Къде да го открия?
Към Родопите!
Тази планина никога не ме е подвеждала и ето ме на път към моята Родопа.
Пътувам насред дълбоко всечената долина на река Яденица – орографската граница между планините Рила и Родопи, по пътя Белово – Юндола.
А край мен – всеки лист е цвят!
След всеки нов завой пред мен изскача нова гледка, още по-превъзходна от предишната!
Великолепие от цветове!
Магия от краски!
Вълшебство от боички!
Е, няма такава красота!
Прекрасна си ти, о, Българийо!
Гледайки тази прелест, не се наглеждам и всеки път съжалявам, че нямам дрон, за да го вдигна високо в небето и да заснема цялото това великолепие от красоти – рилски и родопски, родопски и рилски!
Български!
Пътят криволичи ту от ляво на Яденица, ту от дясно, а аз шофирам ту насред най-северозападните части на Родопите, ту – насред най-югоизточните склонове на Рила планина. От планина в планина – за минута. Истинско вълшебство!
Пътят е прекрасен и спокоен – това е навярно един от най-приятните планински проходи, през които съм преминавал. Докато се нагледах на чудеса и вече съм на Юндола.
Излизам на главния път и поемам към параклис "Света Петка" – стартовата изходна точка за днешното ми есенно вълшебство.
Оставям автомобила си на подходящо място, мятам раница на гръб, вземам вода със себе си, обут с удобни високи туристически обувки и надянал подходящо туристическо облекло според сезона, аз поемам по пътеката към природна забележителност "Пашови скали", защото знам – чудни есенни чудеса ме очакват!
Пътят ме води вляво от параклиса в посока огромната порта на Лесотехнически университет УОГС "Георги Ст. Аврамов" в Юндола и тяхната база за интензивно развъждане и производство на дивеч*.
*Базата за интензивно развъждане и производство на дивеч БИРПД е създадена при естествени природни условия през 1987 година в района на Пашови скали. Има площ от 234 хектара, която включва отделите 186, 189, 190 – 193. Една от основните задачи на базата е осигуряване на естествени условия за развъждане на елен лопатар, муфлон и дива свиня. За целта в оградения развъдник през 1988 година първоначално са внесени 23 елени лопатари. През следващата година от Държавно горско стопанство "Воден" са доставени други 16, с които общия брой на елените достига 39. Същата година от Държавното лесничейство "Твърдица" са доставени 10 муфлона. За обогатяване на местната популация на дивата свиня са улавяни животни, които след въвеждане в базата за развъждане отново са пускани за свободно обитаване в гората.
Наред с тези ловно-стопански мероприятия в базата е устроен специален волиер за проучване възможностите за изкуствено развъждане на глухар. Въпреки проведените изследвания и усилията на катедрата за излюпване и оцеляване на малките приплоди, опитите завършват безуспешно. Според мнението на специалистите, това се дължи на застаряването на птиците, както и на невъзможността за регулярно опресняване на кръвта им.
Към настоящия момент в условията на БИРПД са въведени за отглеждане и развъждане популациите на следните видове:
Муфлон – 34 индивида, от които 18 мъжки и 16 женски, обитаващи предимно стръмните и каменисти биотопи на Пашови скали;
Елен лопатар – 62 индивида, от тях 24 мъжки и 38 женски. Лопатарът обитава предимно изолирани и спокойни ниши в гората;
Дива свиня – 9 индивида в базата и 31 свободно обитаващи района на стопанството.
Оттук пътеката, водеща към природна забележителност "Пашови скали", следва все оградата на БИРПД.
Все покрай оградата, все покрай оградата, пътеката е лесна и лека, а край мен очарованието на есента ме обгръща и аз се чувствам като герой на приказка.
Крача много бавно и обективът на камерата ми търси перфектната есенна боичка, най-оригиналната краска, магическата есенна картина.
Заснех огромно очарование от есенни чудеса, ето защо ви напомням за специалния фотоалбум, връзка към който ще намерите традиционно в самия край на тази публикация.
Пътеката до природна забележителност "Пашови скали" от БИРПД до крайната точка вероятно се взема за 15 минути лек ход.
Аз с моето снимане я взех за час и малко, но такъв съм си – красотата ме кара да забавя ход и да свърна встрани от пътечката.
Ето ги Пашови скали!
Ето я необятната, разтърсваща, дълбоко впечатляваща, великолепна, грандиозна, чутовна, феноменална, фантастична, величествена и внушителна гледка, разкриваща се пред погледа ми!
Ехаааааа...
Вижда се дори сърцето на селцето Света Петка.
И село Пашови..., зад което се издигат зъберите на Пирина в далечината...
Вляво от мен истински есенен водопад от листа. Но как е възможно?
Вятърко игриво гали всеки лист, а Слънчо пръска златото си върху им и резултатът е магия!
Истинска родопска магия...
търсех те...
Ето за това съм тук!
Ето за това живея!
За тези мигове!
Величието на Твореца, пред което не сдържам сълзите си!
Всяка фибра в тялото ми крещи еуфорично, без да издавам дори звук!
Изпълнен с благодарност, благоволение и радост!
Една по-смела сълза все пак успява да стопли бузата ми, а аз я избърсвам с ръка.
Панорамата от скалите е разтърсваща и изумяваща, а есента ѝ придава такава магия, че просто седнах на края на скалите, метнах ремъка на фото апарата ми през рамо и започнах да съзерцавам наоколо.
Мисля, че сега е по-добре да оставя моите фото моменти да говорят...
Те ще предадат по-добре от моите слова емоциите на това специално място, съчетани с магията на есента.
Намерих те, есен!
Природна забележителност "Пашови скали" е обявена за такава през 1981 година и представлява характерен скален комплекс, намиращ се между седловината Юндола и село Пашови. Заема площ от 2,1 хектара на надморска височина от 1350 метра, като цел на опазване са естествените скални ниши, които са находища на редки и защитени растителни видове и гнездилища на редица птици. В тези скални хабитати са установени и описани 153 вида висши растения, от които три са включени в Червената книга на България и четири са обявени за защитени. От особен интерес на опазване са изключително редките растителни видове:
Костова тлъстига (Sedum kostovii Stef.), рядък вид в Червената книга на България, Български ендемит, защитен от 1989 година;
Стефчова тлъстига (Sedum stefco Stef.), рядък вид в Червената книга на България, Балкански ендемит, защитен от 1995 година;
Вълнеста камбанка (Campanula lanata Friv.), среща се само по скални и каменливи места, строго защитен вид по Бернската конвенция от 5 март 1998 година;
Румелийска жълтуга (Genista rumelica Vel.), Балкански ендемит;
Червеникав дебелец (Sempervivum erythraeum Vel.), Балкански ендемит;
Лишеи и мъхове около розетки на Semprevivum erythraeum, Балкански ендемит;
Етолийска теменуга (Viola aetolica Boiss et Heldr.), Балкански ендемит.
Природна забележителност "Пашови скали" е ценен хабитат както на редките растителни видове, така и на множество бозайници, влечуги и птици. Скалният комплекс и прилежащата му гора се обитават от сърна, дива свиня, заек, лисица, а по скалистите терени и улеи се срещат алпийски тритон и представители на различни видове змии и гущери. В скалните ниши гнездят редки птици като скална зидарка, скалолазка, скален орел, ловен сокол, лещарка, бухал, червен кълвач и други. Местността предоставя чудесни условия за наблюдение на редки видове пеперуди.
От природния феномен "Пашови скали" се откриват широки панорамни изгледи към Пирин и живописни пейзажи към склоновете и водосбора на Люта река, серпентините и тунелите на теснолинейната линия по посока на гара Аврамово.
Хоризонтът на изток се затваря от великаните за мащабите на Родопите Сютка и Баташки снежник, а на запад остава рида Балабаница, който е първият рид на Рила планина.
В близост е изградена беседка с пейки.
Как се стига до Юндола?
Юндола е селище в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.
То е известен български планински курорт със ски писти, оборудвани със ски-влекове през зимата.
Юндола се намира в планински район и отстои на около 16,5 километра северозападно от Велинград (на около 20 минути с автомобил), по пътя за Банско и Разлог. Разположено е на 1400 метра средна надморска височина между планините Рила и Родопи. Пътят от Велинград минава по поречието на река Луковица и е изключително живописен.
Местност Юндола е обширна седловинна поляна между планините Рила и Родопи с размери приблизително 3 километра на 1 километър. Местността е вододел между река Яденица (десен приток на Марица), река Луковица и река Абланица (леви притоци на Чепинската река).
Името на местността се среща в старобългарски текстове като Ѫдоль, с начална голяма носовка – долъ и е от прабългарски произход.
От Юндола стартират различни туристически маршрути в посока към Рила и Родопите. Интересни обекти в околността са: резервати "Рогачица" и "Валявиците" в Рила, местност Филибишка поляна, местност Черновец в Родопите, местност Куртово, природна забележителност "Пашови скали", спортна база "Белмекен", язовир "Белмекен", панорамна площадка "Белмекен" и пътеката към връх Белмекен.
През зимата снежната покривка се задържа около 80 дни, а средната януарска температура е минус 4°С. Средната температура през юли е около 15°С.
Юндола отстои на:
117 километра (на около 1 час и 49 минути с автомобил) от столицата
92 километра (на около 1 час и 41 минути с автомобил) от град Пловдив
452 километра (на около 5 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
344 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до началната стартова точка на пътеката, водеща към "Пашови скали"?
Изходна стартова позиция на пътеката, водеща към природна забележителност "Пашови скали" е параклис "Света Петка".
До параклиса води широк равен черен път, който стартира от главния път, вляво от който е издигнат малък сив трафопост.
Можете да оставите своите автомобили където е удобно в близост.
На следващото изображение съм показал главния път Велинград – Банско.
Ето как изглежда и самия черен път. В далечината се вижда параклис "Света Петка".
На следващото изображение съм белязал с червен цвят пътеката към природна забележителност "Пашови скали".
Внимание! Пътеката минава вляво от параклис "Света Петка".
На голямо дърво вляво от параклис "Света Петка" е поставена указателна табела "Пашови скали".
Както се вижда от указателната табела, маркировката на пътеката, водеща към природна забележителност "Пашови скали", е бяло – червено – бяло.
Оттук пътеката се разклонява на няколко пътечки, а вие продължете смело в посока към гората.
Маркировката на пътеката, водеща към природна забележителност "Пашови скали", ще ви съпровожда по дърветата край вас – бяло – червено – бяло.
И за минути ще сте пред огромната порта на Лесотехнически университет УОГС "Георги Ст. Аврамов" в село Юндола и тяхната база за интензивно развъждане и производство на дивеч БИРПД.
Оттук насетне пътеката следва оградата през цялото време, а вие просто я следвайте.
Приятна разходка!
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
Само на 16 километра северно от Юндола (на около 24 минути с автомобил) е разположен язовир "Белмекен".
От язовир "Белмекен" стартира пътеката, по която се изкачва връх Белмекен.
Величествените гледки към мраморното било на Пирин съпътстват всеки пътешественик.
Виждате ли сгушеното градче Банско в полите на Тодорка?
Само на 16,5 километра източно от Юндола (на около 21 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 14 километра източно от Велинград (на около 19 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 8,5 километра южно от Дорково (на около 14 минути с автомобил) може да посетите чаровното градче Ракитово, където да разгледате старата часовникова кула.
Само на 20 километра югоизточно от Дорково (на около 30 минути с автомобил) се намира курортен комплекс Цигов Чарк и живописния язовир "Батак".
Само на 34 километра североизточно от Велинград (на около 39 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на 22 километра северно от Юндола (на около 29 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 43 километра югозападно от Юндола (на около 46 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Само на 14,5 километра южно от град Белица (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
Само на 5,7 километра южно от село Баня (на около 8 минути с автомобил) се намира град Банско, където е възможно:
да се разходите по старите тесни калдъръмени улички на Стария град
да извървите улица "Гоце Делчев"
да се снимате пред слънчевия часовник на града
да разгледате каменните страници на "История славянобългарска", разгънали се из монумента на Паисий
да поседнете на сянка под величествената корона на вековното дърво
да научите историята на паметник Хачкар
да чуете камбаните на часовниковата кула-камбанария на храм "Света Троица"
да отпиете глътка свежа пиринска вода от многобройните каменни чешми на Стария град
да посетите храм "Свети Преподобни Паисий Хилендарски"
да посетите къща-музей "Неофит Рилски"
да вдъхнете аромата на нацъфтелите рози в двора на Веляновата къща
да надникнете в музеен комплекс "Никола Вапцаров"
да почетете стиховете на Вапцаров пред неговия паметник и на площада, носещ неговото име
да посетите родната къща на поета
да разгледате точно пресъздадената килия на Паисий в духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски"
да се насладите на чутовни панорами към Пирин от панорамната площадка на Банско
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
Само на 6 километра северозападно от село Баня (на около 11 минути с автомобил) се намира чудния Разлог.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
Само на 13,4 километра северно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Със сигурност около град Добринище и град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Обожавам Юндола, обожавам да си купувам боб и манатарки от пазарчето! А колко е вкусен боб с манатарки в гърне - мммм! Прекрасно място! Ппоздрави