Това е един от най-прочутите археологически обекти в България и едва ли има българин, който да не е чувал за него, като навярно малцина все още не са успели да го посетят и разгледат.
По своята легендарност е сравняван с Петра в Йордания, както и с Мачу Пикчу в Перу.
Неговата забележителна история може да бъде проследена до 8 000 години назад във времето, което е изумително.
Репортажи за него се излъчват по големите световни медии по целия свят, а обширни публикации разказват за неговата прословута епохалност от страниците на изтъкнати периодични печатни издания.
Небезизвестният британски изследовател Филип Кар-Гом му отрежда видно място сред петдесетте свещени места в света.
В Южна България, недалеч от границата с Гърция, високо на хълм се намират руините на древен град.
Наричан от старите жители "Планината на духовете", Перперикон може би е място, където е било легендарното светилище на Дионис, посетено от Александър Велики.
В него, докато виното се възливало над свещения огън, пророчица предсказвала на великия пълководец, че ще завладее Азия...
Времето е приглушило вика на пророчицата, тътена на битките, екота на оръжията и ги е превърнало в мълчание. Перперикон е място, където можеш необезпокояван да размишляваш над изгрева и залеза на цивилизациите...
Филип Кар-Гом
"Свещени места. От Стоунхендж до Сантяго де Компостела"
София, 2009
Привлечени от ненадмината му харизматичност, стотици хиляди туристи ежегодно се стичат тук, за да се докоснат до специфичната му неподправеност, мистичната му тайнственост, оригиналния му чар и древната му и богата история.
Ето защо и аз днес стоя на обширния паркинг, новоизграден североизточно в подножието на едноименния връх, разтреперан, със заредена камера в ръка (и заредена резервна батерия в джоба), отправил взор към хълма с руните върху скалите, побрали толкова много история, в очакване да бъда връхлетян от епохалния тайфун "Перперикон".
Усещам, че същите трепетни емоции са завладели и стотиците туристи, които също като мен този ден са решили да се впуснат в приключението "Перперикон". Паркингът е изпълнен с автобуси, леки коли, мотоциклети и каравани. Глъчката от еуфорията завладяла е всеки – туристите, пристигащи в този момент, на които им предстои да се потопят в магията и тези, които сега се връщат от древните руини и все още са напълно запленени от изживяното.
Побързах веднага да си закупя пътеводителя на професор Николай Овчаров "Свещения Перперикон. Домът на боговете", който бе неотлъчно с мен по време на моето приключение, разкривайки ми тайнствата, които впечатляващия скален град крие и върху който аз от своя страна изцяло базирам своя разказ тук.
Каменистият хълм, по който крача, е бил обожествен от хората още в каменно-медната епоха в края на петото и началото на шестото хилядолетие преди Христа.
През къснобронзовата и ранножелязната епоха (около VIII-ми ÷ IX-ти век преди Христа) Перперикон се превръща във внушителен култов център. На много места по върха хората оформят масивни скални олтари, изсичайки в канарите стотици помещения, отнемайки хиляди тонове камък.
Към края на последните векове преди Христа и през първите векове след Христа скалният град добива своя завършен вид. Неговата инфраструктура обхваща Акропола на върха и намиращия се непосредствено под него от югоизток Дворец-светилище, както и обширните Северно и Южно подградия.
Интересът към Перперикон се подхранва от запазените исторически данни. Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочутото светилище с прорицалище на древното тракийско божество Дионис-Загрей, намиращо се нейде във великата планина Родопи. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски.
Римският автор Светоний добавя, че това място посещават Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август – Гай Октавий, за да узнаят предопределеността на своята съдба.
Макробий от своя страна споделя, че храмът на Дионис-Загрей е изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливат вино и палят огън. По неговата височина жреците гадаят за приумиците на съдбата.
Херодот пише още, че свещеното място е пазено от царския род на траките беси, населявали Родопите. Край него постепенно се оформя техният владетелски дворец, защото при траките царят е представлявал и главен жрец.
Последен цар на бесите и жрец на Дионис бил Вологез, който в единадесетата година преди Христа вдига бунт срещу римските завоеватели, които след ожесточени сражения пленяват владетеля, а светилището на Дионис попада в ръцете им. Римляните са така впечатлени от неговата храброст, че приветстват Вологез чрез специален триумф, при който го прекарват по улиците и форумите на вечния град.
В своя пътеводител професор Николай Овчаров споделя колко щастлив е бил, когато заедно с екипа си при мащабните разкопки на Перперикон попадат на изсечено в скалите помещение, отговарящо напълно на античните описания на въпросното светилище.
45-та година е и Рим окончателно покорява Тракия, превръщайки я в своя провинция. Няма съмнение, че тази съдба сполетява и Перперикон. Италийците уважават древния тракийски култ и му придават още по-голям блясък.
В Акропола се появяват изсечени в скалите улици, оградени с красиви колонади. Край тях постепенно се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни сгради.
След като през III-ти век Балканският полуостров е атакуван от различни варварски племена, жителите укрепват скалния град с мощни защитни крепостни стени.
При разкопките се откриват изключително богати находки от I-ви до IV-ти век – художествена керамика, многобройни монети, бронзова пластика, сребърни огледала, метални апликации с изображения на антични божества.
Дворецът-светилище процъфтява, а новосъздадените архитектурни паметници оформят огромен град, удивително изсечен в скалите.
През 378-ма година на благополучието е сложен край. Тогава край Хадрианопол (днешен Одрин) водените от вожда Фритигерн готи разгромяват римските легиони и убиват император Валент. След това варварите разграбват Беломорието и Източните Родопи. Археологическите проучвания показват, че при тези драматични събития е опожарен и свещеният скален град Перперикон.
Скоро обаче той се възражда от пепелта подобно на феникс. Частично разрушените укрепления са ремонтирани, а разрушените сгради – възстановени. Настъпва ерата на християнството.
Оказва се, че именно от Перперикон започва и разпространението на новата религия по тези земи. През 2005-та година екипът на професор Николай Овчаров открива най-старата известна досега църква във великата планина. Тя е построена в края на IV-ти век или началото на V-ти век и е свързана с проведената през 393 г. ÷ 398 г. мисия на кръстителя на Родопите епископ Никета Ремесиански. Както пише неговият житиеписец Павлин от Нола, големият християнски мисионер успява да покръсти непокорните до този момент беси.
През Средновековието скалният град се превръща във важен административен център, както и средище на епископската катедра. За разлика от други селища през периода между VII-ми век и IX-ти век той не претърпява икономически спад.
За това способстват големите златни находища, намиращи се в непосредствена близост до Перперикон. В началото на XI-ти век оттам изравят огромни количества от благородния метал, с което във Византия е извършена цяла финансова реформа. А едно запазено писмо на Вселенската патриаршия в Константинопол от 1337 година свидетелства, че епископите на Перперикон са така богати, че ги задължават да плащат пенсия на обеднели митрополити от Беломорието.
Именно добиваното злато станало причина за многото войни за Перперикон между Византия и България в периода между XIII-ти век и XIV-ти век. Особено голям е сблъсъкът през 1343 година, когато цар Иван Александър изпраща войски да превземат скалния град. Той назначава там архонт, управлявал целите Източни Родопи. По-късно обаче ромеите успяват да си възвърнат стратегическата крепост.
В 1361 година османските турци обсаждат Перперикон. За разлика от повечето християнски крепости, скалният град не се предава, а се защитава самоотвержено до последния човек. В продължение на години археолозите откриват страшните следи от ожесточената битка. Пожарища, разрушени стени и обезглавени скелети бележат пътя на турците към сърцето на селището – мощната цитадела. Вътре се укрепили оцелелите, дали там последното сражение. Накрая османците превземат вътрешния замък, а малцината живи отвеждат в робство. За това свидетелстват откритите затворнически окови, както и сведения във венецианските архиви.
Още няколко десетилетия османците поддържат гарнизон зад стените на хилядолетната крепост. С настъплението им към вътрешността на Стария континент тя става излишна и е изоставена завинаги. В подножието обаче остават няколко селища. Официален документ от 1627-ма година доказва, че те все още са населени с християни. По-късно ги преселват в други краища на османската империя, а на мястото им настаняват хора с мюсюлманско вероизповедание.
Моята чудна есенна разходка из руините на свещения град
Чуден топъл, дори горещ, октомврийски есенен ден е. Слънцето огрява земите на Източните Родопи.
Пътувам през долината на Перперек, ляв приток на Арда. Южно от реката автомобилът ми лети по чудесния път, свързващ селцата Стремци, Люляково, Горна крепост и Долна крепост.
Взорът ми е отправен в посока югоизток – към най-високия връх (735 метра) насред долината, дълга десетина километра и широка едва 3 ÷ 4 километра. Точно там вече близо 8 000 години се извисява епохалният Перперикон (Перперек) – ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс и свещен скален град в Източни Родопи.
Внимавам за отбивката вдясно, от която стартира съвсем нов път, водещ към обширния паркинг, изграден в подножието на върха.
Паркингът е огромен, свободни места има в изобилие и аз паркирам.
Наоколо са добре уредените и поддържани от община Кърджали павилиони, от които туристите могат да си закупят сувенири и литература, относно културните забележителности на Източните Родопи.
От паркинга пътят се вие все нагоре по покрита с плочи алея с места за почивка и площадки за наблюдение на прекрасната околност.
След около десетина минути ходене по централната алея пристигам до кръстопът.
Тук възможностите са две:
Алеята направо води към Южното подградие, откъдето се достига до Двореца-светилище и Акропола
Стълбите вдясно водят директно към Двореца-светилище
Избирам десния подход и стълбите, водещи през впечатляващия скален проход.
По стъпалата навлизам в 100-метров скален проход, издялан директно във величествените канари.
Това е класическият свещен път към храма, водещ към най-важната част от древното светилище. Бавно и внимателно, стъпало след стъпало, се потапям все повече в историята на това изумително място.
Пътеката използва естествена скална теснина, висока на места до седем дори осем метра.
Човешките инструменти още в древността са я обработили, като допълнително са оформили каменни стъпала за изкачване по стръмнината.
Ето ме насред изградената във втората половина на III-ти век защитна крепостна стена, обхванала отвсякъде Двореца-светилище и свързана с тази на Акропола.
Защитната крепостна стена е дебела близо три метра и е градена от огромни, умело издялани блокове без зидария.
Във вътрешността на Двореца-светилище се влиза през две последователни порти със запазени оригинални каменни прагове.
Минавайки през втория вход, аз се озовавам насред ансамбъла, наречен от изследователите Дворец-светилище.
През напълно съхранените и днес врати аз продължавам своята разходка-пътешествие из историята, преминавайки през десетки помещения, директно изсечени в скалите.
Прекрачвайки каменните прагове, аз навлизам в различни стаи, зали и тайнствени подземни гробници, изкачвам се по стълбища, минавам през скрити коридори с издълбани места за поставяне на осветявалите ги някога факли.
Грандиозното архитектурно съоръжение се разпростира на площ от 10 000 квадратни метра при седем последователни нива, редуващи се в посока от запад на изток.
Дворецът-светилище има Т-образен план, като денивелацията достига близо 30 метра. Във височина ансамбълът се е развивал поне на три етажа, чиито следи личат в отворите, служили за поставяне на масивните носещи греди.
Затварям очи и си представям, че навремето от долината на река Перперек Дворецът-светилище е представлявал особено впечатляваща гледка.
Източно от вътрешния двор пред погледа ми се разкрива огромна церемониална тронна зала, дълга повече от 30 метра. Към нея се слиза през двукрила врата и 5-стъпално стълбище, засилващи чувството за тържественост и представителност. Това е приемната зала на двореца, в която са провеждани пищни пирове и са посрещани официални гости.
На долния етаж са се намирали помощните помещения за прислугата, в които слугите приготвяли храната и разливали гъстото червено вино.
Западно на двора се намират няколко важни зали. Често екскурзоводите наричат най-южната от тях банята заради плиткия басейн за вода и издяланите в скалите скамейки. Според последната хипотеза на археолозите това помещение е храм, посветен на източния бог Митра, проникнал сред поданиците на римската империя през II-ри век и III-ти век. Това е и един от няколкото локализирани храма от римския период, които виждаме при разходката си из Перперикон.
Най-северното помещение всъщност е дълбоко подземие, което някога е било скрито от очите на хората.
В него се намират дванадесет каменни гробници. Има данни, че върху тях са стоели масивни саркофази, които днес не са запазени.
Всички те са ограбени и липсват каквито и да било сведения кои са погребаните. Археолозите имат основания да смятат, че това са били видни тракийски жреци и първенци.
В помещението между мавзолея и храма на Митра е запазен постаментът за олтар, на който са правени заупокойни служби за тези покойници.
Главният култ в Двореца-светилище се изповядва в откритата през 2003-та година голяма овална зала. Находките показват, че тя е оформена преди хилядолетия, вероятно още в къснобронзовата епоха през 3500-ата година преди Христа. Тогава околните помещения още не са съществували, а свещеният път към храма е водил директно към нея. По-късно тя е включена в северозападното крило на развиващия се Дворец-светилище. В центъра ѝ на три метра височина се извисява кръгъл каменен олтар с диаметър два метра, обгорен от многократното палене на огън. Край олтара в скалите е издялана просторна площадка за действията на жреците, а богомолците са се намирали в нейното подножие. За разлика от всички останали помещения, тази зала не е имала покрив.
Това съоръжение съвпада в пълна степен с описанията на античните автори за прочутото светилище на тракийския Дионис-Загрей в Родопа планина. Именно върху този олтар жрицата е извършвала предсказанията си, изливайки свещеното вино и палейки пророческия огън.
През V-ти век християните заравят с пръст това помещение, за да бъде заличен всеки спомен от езическото минало.
Напускам Двореца-светилище и поемам към Южната порта на Акропола.
Преди да се изкача по стръмното каменно стълбище край защитната крепостна стена, виждам основите на интересна сграда. Тя е частично издялана в скалите, а от двете ѝ страни е иззидана с каменни блокове. При разкопките в центъра на почти квадратното помещение археолозите откриват голям глинен олтар, издигнат директно върху каменния под. Той е силно обгорен от многократното палене на огън. Очевидно с извършените някога ритуали са свързани издяланите в пода канали за оттичане на някаква течност, отверстията в камъка за привързване на жертвените животни и дълбоките ниши в стената за поставяне на дарове.
Намерените в помещението материали свидетелстват, че сградата е функционирала през III-ти век преди официалното приемане на християнството на Перперикон. В сградата е открита и мраморна плоча с релеф на тракийски конник. За разлика от други части на българските земи по средното течение на река Арда, тези изображения са изключително редки. Това се обяснява със спецификата на тракийската култура в Източни Родопи, където се е разчитало най-вече на преклонението пред величествените планински масиви.
През римската епоха старите вярвания на местното население до голяма степен са били унифицирани. Именно по това време се развива култът към тракийския конник или Херос, обединил в себе си всички по-ранни схващания. Няма съмнение, че в него прозира образът на древния Дионис-Загрей. Откритият екземпляр е изпълнен с отлични скулптури, представили препускащия на кон Херос, посрещнат от богинята-майка. Както подсказват размерите на плочката, мраморният релеф вероятно е стоял в едно от издълбаните в стената на помещението ниши. По този начин археолозите локализират още един езически храм, посветен на наследилия древния Дионис-Загрей тракийски конник.
Изкачвам стълбището и пресичам Южната порта, влизайки в Акропола.
Няколкото гигантски каменни блока са оцелели от най-ранното укрепление, направено преди хиляди години. Този градеж в археологията се нарича циклопски, защото древните хора смятали, че е дело на митичните великани циклопите.
През римския период чрез тази порта ставала връзката между Акропола и Южното подградие, а през Средновековието тя е зазидана.
Минавайки през Южната порта, аз се озовавам в централната част на главното укрепление на Перперикон. Първо поемам в западна посока по мрежата от повдигнати дървени пътеки.
В древния град подходите са качени на повдигнатите над руините дървени пътеки и платформи с перила. От една страна те предпазват старините от безразборно ходене по тях, а от друга – дават възможност на посетителите да видят добре уникалните останки на Перперикон.
Една след друга изникват руините на сгради от различни етапи на хилядолетната история на Перперикон, над които буквално прелитам над метър – два височина.
Първата ми спирка е над така наречения Малък дворец.
Това е резиденцията на римските управители на Перперикон от II-ри век до V-ти век. Навремето във величествения ансамбъл се влизало през два тържествени входа от север и от юг. Особено впечатляващ е южният, защото там скалата се изкачва и всички архитектурни съоръжения са издялани в нея. За да се стигне до него, се вървяло по изсечена изцяло в каменния масив улица, разположена непосредствено край мощната защитна крепостна стена на Акропола. След като прекрачвали високия и също издялан праг на портата, посетителите на Малкия дворец попадали в широк двор. Оттам те могли да достигнат до всяка от седемнадесетте помещения на ансамбъла, минавайки през многобройни врати. Днес напълно запазени са техните каменни прагове с дупки за железните им механизми.
В Малкия дворец много добре се вижда как древните строители на Перперикон са решили въпроса за отводняването на дворовете и площадите, тъй като при строежите навсякъде се достигало до скалата и при проливен порой биха се наводнили както приземните етажи на сградите, така и дълбоките, изсечени в камъка, подземия. Проблемът е отстранен чрез изграждането на невероятно сложна канализационна система.
Първо дъждовната вода се поема от издълбани по откритите места улеи, които се събират в по-големи канали, а накрая в цели клоаки, излизащи през специални отвори в защитната крепостна стена. Отгоре каналите са покрити с каменни плочи, но на някои места древните архитекти оставят шахти с вдигащи се люкове, за да се почистват лесно от нападали листа и наноси. Когато каналите отводняват затворени вътрешни дворове, в праговете на портите са пробити отвори. Абсолютно същата канализационна система се наблюдава при други сгради на Акропола и Двореца-светилище.
Продължавайки по пътеката на запад, аз се озовавам пред руините на могъща крепост. Това е вътрешният замък на средновековния Перперикон, построен в края на XII-ти век. Когато той е издигнат, резиденцията на римския наместник отдавна е в развалини. Затова основите на средновековната крепост стъпват върху тях, а при строежа използват материали от ранния период.
За времето си замъкът бил истинско чудо на фортификацията*.
*Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.
Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.
Защитната крепостна стена е зидана от споени с хоросан обработени камъни и е дебела 1,7 метра.
Главната порта е от изток и е пазена от две четириъгълни кули. Такива се издигат и на други места, но най-важна е защитната крепостна кула в югозападния ъгъл, която пази западната порта на цитаделата.
Кулата е с полигонален план и днес е запазена на височина до десет метра.
Това е т. нар. донжон – масивна защитна крепостна кула в средновековните замъци, където защитниците може да се укрият, в случай че крепостта е превзета.
Навремето в кулата са били оформени няколко етажа с жилищни стаи, складове за провизии и боеприпаси.
Вътрешният замък на Перперикон е играл основна роля както при войните на българи и ромеи, така и при драматичната обсада от османците през 1361-ва година.
На върха на кулата съм и гледката оттук в посока Акропола на върха, Южното подградие и необятните Източни Родопи спират дъха ми! Оставам тук десетки минути, съзерцавайки възхода и упадъка на различни цивилизации.
Слизам внимателно по изградените дървени стъпала, за да продължа своята изключителна разходка из епохите. Пътеката ме води директно през главната порта на цитаделата.
Пред погледа ми се появяват останките на християнски храм, граден от отлично оформени четириъгълни блокове.
В центъра му се извисява украсеният с релефи амвон – трибуната, от която проповядвали епископите.
Църквата е еднокорабна базилика с притвор и двор от запад. От север е пристроен баптистерий – кръщелна за възрастни хора.
Подобно на Малкия дворец през XII-ти век този храм отдавна не съществувал и останките му са под основата на замъка. Характерният план и попаднала в зида при строежа монета позволяват много точно да се датира издигането на базиликата. Именно това е църквата, от която епископ Никета Ремесиански и неговите последователи започнали кръщението на траките в Родопа планина.
Постепенно край сградата се оформя цялостен манастирски комплекс с верижни помещения. Ако се вярва на сведенията на житиеписеца Павлин Нолански, именно тук свещените писания за първи път са преведени на езика на траките.
Заобикалям базиликата по дървената пътека и се изкачвам до най-високата точка на хълма.
Навсякъде по каменната повърхност личат отвори за поставяне на греди на някакви съоръжения с план на окръжност, изработени от незапомнени времена. Но безспорно най-впечатляваща тук е грандиозната цистерна за питейна вода, изцяло издълбана в скалите.
Водохранилището има четириъгълна форма, като в най-дълбоката си част надхвърля пет метра дълбочина. Математиката сочи, че при пълен обем тук могат да се съберат повече от четири милион литра течност. Това е впечатляващо! Цистерната основно се захранва с дъждовна вода, но според спомени на местните някога тук е имало и извор. Това водохранилище е било създадено още в древността, но е обслужвало и средновековния замък.
Между него и споменатата кула донжон през 2008-ма година е разкрита резиденцията на управителите на Перперикон в периода от XIII-ти век до XIV-ти век. Тя е запазена на места до три метра височина и има размери двадесет метра на петнадесет метра.
Постройката е триделна и се издигала на няколко нива. Навремето до горните етажи се е стигало по масивно стълбище, разположено пред южната фасада.
Планът на сградата е характерен за средновековните жилищни дворци както в Западна, така и в Източна Европа. Именно в нея е живял през 1343-та година назначеният от цар Иван Александър български архонт на Източните Родопи. Неслучайно на Перперикон е открит единственият златен печат на този велик владетел, както и много негови сребърни монети, отсечени в столицата Търновград.
Връщам се в посока ранната базилика, откъдето по две други дървени пътеки продължавам своята разходка, разглеждайки северозападната част на цитаделата. Точно тук през 2007-ма година е разкрит цял квартал със сгради.
Той включва около двадесет обществени и жилищни постройки, градени от камък и суха зидария. Запазени са до около два метра на височина, а площта на долните им етажи достига до 50 ÷ 60 квадратни метра. Сградите са построени на малки улички, свързани с големите вътрешни комуникации.
Понякога край тях са долепени стопански помещения с вкопани глинени делви за съхраняване на храни и вино. Кварталът е функционирал в периода от II-ри век до V-ти век, когато Перперикон е огромен град. Жилищните сгради са оцелели благодарение на невероятно добре запазената в този участък защитна крепостна стена от римския период. Там е съхранен фрагмент от нея заедно с една кула с дължина около 40 метра и височина до 7 метра.
Ще споделя с вас и още една забележителност от този сектор. Когато останките от сградите от римския период са разкрити, археолозите забелязват, че понякога основите им са стъпили върху стари по-ранни съоръжения. Това са изваяни в скалите каменни олтари, подобни на тези от Двореца-светилище, но по-малки от него. Досега са разкопани девет такива съоръжения, издялани върху изявени и допълнително обработени канари. Тяхната горна част е щателно заравнена, обмазана с глина, и с вдълбан кръг за палене на свещения огън. Явно почитането на тракийския Дионис-Загрей се е извършвало не само от главната жрица, а и от по-обикновените хора.
Вече съм на половината от разходката си из Акропола. Сега трябва да се върна обратно към Южната порта, откъдето планирам да разгледам източната част, която е разкрита през последните години.
Точно в центъра на укрепената площ в скалите е оформен неголям площад, който в суровите условия на планинския град играе ролята на римски форум или древногръцка агора.
От запад, север и изток се развиват просторни жилищни сгради, достигащи дължина от няколко десетки метра. Те са били изцяло от камък и някога се развивали на височина от два дори три етажа.
От площада тръгват тесни улички, водещи до входовете на отделните постройки. На изток тези сгради продължават чак до защитната крепостна стена.
Най-интересната обаче е посоката южно от площада и аз забързано и с трепет тръгвам натам.
В скалите е оформена широка улица с колонади от двете страни.
От юг се намира огромна сграда, в която отлично са запазени издяланите в каменния масив дълбоки подземия.
Точно срещу нея, от другата страна на улицата, е една постройка, силно отличаваща се от останалите. Тя има почти квадратна форма и стените ѝ са обградени от много добре издялани каменни блокчета.
Към прилежащата колонада е оформен притвор, откъдето се влизало във вътрешността.
Още при разкриването на тази сграда през 2014-та година у археолозите се поражда идеята, че става дума за поредния храм от езическата епоха. В първия ден на разкопките от 2015-та година в северозападния ъгъл на постройката е намерена важна находка. Това е 10-сантиметрова бронзова статуетка на Аполон, датирана към II-ри ÷ III-ти век. За разлика от повечето вотивни фигурки от римската епоха, открити в Източните Родопи, тя е изпълнена много прецизно. Тази находка кара археолозите да предположат, че храмът може вероятно да е посветен на Аполон.
Обградена с колони, тържествената улица достига на изток до масивна трикорабна базилика. От нея са оцелели само издяланите в скалите легла за зидовете и основите на стълбовете.
Оказва се, че през римския период тя е била голяма обществена сграда със зали, в която се е събирало градското събрание. След приемането на християнството от изток е добавена полукръгла абсида и базиликата е станала християнски храм. По-късно тя също е разрушена при някоя от войните, водени между XIII-ти и XIV-ти век, и върху останките ѝ е изградена неголяма средновековна църква.
От това време са и десетките, издълбани в скалите гробове. Те имат характерната за християнството ориентация изток-запад и са били покривани с масивни каменни плочи. Именно в тях археолозите откриват интересни отклонения от погребалните обичаи, характерни за народните суеверия. Едно от тях е при т. нар. вампири – покойници, които според тогавашните представи са били заплашени от вампирясване след смъртта си. Затова върху телата им са били извършени доста груби от днешна гледна точка ритуали като забиване в тях на железни предмети, връзване на крайниците, слагане отгоре на камъни и жар от огнището.
Един от гробовете обаче е доста по-особен. Тялото е положено в свита поза и настрани, а ориентацията е съвсем различна. Край него са открити два ножа и сребърна монета на османския емир Орхан, живял в периода 1327 г. до 1362 г., по чиято заповед е превзет Перперикон. Покойникът се намирал в помещение с план на окръжност, в чието квадратно преддверие е погребан и бойният му кон.
Това се оказва най-ранният известен мавзолей (тюрбе) въобще в османската археология.
Вероятно погребаният е самият турски военачалник, командвал отряда, който е превзел свещения град. Може би от нагръдната броня на неговите доспехи е изпаднала в битката откритата на друго място на хълма бронзова пластина с надпис на ранен османски език. Текстът говори сам за себе си:
Газаватът* води до вечен живот.
*Свещената война на мюсюлманите срещу останалите религии.
Разходката ми в източната посока завършва в края на широката дървена платформа за наблюдение.
Оттук се открива великолепна гледка към намиращия се в ниската част Дворец-светилище, Южното подградие и целия Акропол.
Върху една от скалите може да се види изображението на тюркската богиня на плодородието Умай, оставено вероятно прабългарите на вожда Кубер през VII-ми век.
Ето че настана време да слизам от свещения хълм.
Преди да се спусна по южната алея, минавам покрай няколкото експонирани средновековни жилища от XIII-ти ÷ XIV-ти век.
Те са изградени в руините на античните сгради, а във вътрешността им са съхранени елементи от бита – хромели за смилане на житото, керамични съдове и други.
Разхождам се насред Южното подградие.
Разкопана е огромна изсечена в скалите цистерна за вода, която е прецизно оформена фасада с отлично издялани каменни блокове. На нея през римската епоха е имало чешма, а отстрани е минавал главния път, по който се влизало в града.
Друга забележителност в Южното подградие са издяланите в камъка басейни и няколкото скални гробници. Едни са от типа на така наречените шарапани или каменни преси, в които тракийските девойки тъпчели с боси крака узрялото грозде. Не става дума за промишлено производство, а за правенето на свещено вино, свързано с култа към Дионис-Загрей. Досега по склоновете на хълма са открити стотици такива съоръжения, но по-голямата част са още под земята и чакат да бъдат открити.
Лека-полека, бавно и спокойно, слизам по алеята, по която дойдох, изумен от видяното, наученото и заснетото.
В основите на хълма днес е разкрита тази малка църква.
От ляво музеят на новоизграждащият се музеен комплекс обещава още приятни изненади на своите гости.
Вземам си довиждане с Перперикон, като си обещавам, че ще дойда отново.
Перперикон и средновековна крепост "Перперек" са обявени за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна и археологическа ценност от Античността и Средновековието.
Епохалният Перперикон – свещеният скален град в Източни Родопи е обект номер 25 от Стоте национални туристически обекта на България.
Как се стига до Перперикон?
Епохалният Перперикон (Перперек) – ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс и свещен скален град в Източни Родопи се извисява насред долината на река Перперек в близост до селцата Долна крепост и Горна крепост (на север) и село Мургово (на юг) в област Кърджали.
Перперикон отстои на:
272 километра (на около 2 часа и 58 минути с автомобил) от столицата
97 километра (на около 1 час и 44 минути с автомобил) от град Пловдив
373 километра (на около 4 часа и 43 минути с автомобил) от град Варна
255 километра (на около 2 часа и 50 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да посетите в близост?
На 40 километра северно от Перперикон (на около 45 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 69 километра западно от село Бели пласт (на около час и 10 минути с автомобил) ще откриете очарователния водопад Свети Георги – на самия път между селата Горнослав и Орешец.
Само на 4,6 километра южно от водопад Свети Георги (на около 7 минути с автомобил) ще откриете панорамна площадка "Орешец".
Само на 6,5 километра южно от панорамна площадка "Орешец" (на около 12 минути с автомобил) ще откриете скален мост край село Мостово.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comentarios