В една ранна пролетна и необичайно свежа утрин аз пристигнах в Петрич.
Слънцето все още беше ниско над хоризонта и студът пощипваше, но денят се очертаваше да бъде прекрасен! Небето бе синьо, зелената пролетна премяна плахо обагряше ниските храсти, птиците весело огласяха ефира, а песните им радваха моето сърце. Бързо пресякох селото от юг на север и без да губя време отбих на малкия паркинг, изграден в подножието на местност Боището.
Бях си запланувал моята петъчна разходка да започне именно оттук – от паметник "Камбана".
Грабнах камерата, отворих малката желязна порта, водеща към стъпалата в посока огромната разцепена камбана, и се втурнах в поредното забележително приключение.
Скъпи приятели, на паметник "Камбана" в местност Боището, съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да разгледате ТУК.
Свежите пролетни гледки, които ме връхлитаха оттук, разтуптяваха моето сърце.
На север все още заснежените била на Балкана красяха в бяло хоризонта над нацъфтелите в бяло дървета.
На юг обилно заснежените ридове на грациозната красавица Рила искряха ярко под изпепеляващите лъчи на слънцето, докато селцето в ниското тънеше в тишина.
Лека-полека селцето се разбуждаше.
Петрич е село в Западна България, Софийска област, Община Златица. Името му се произнася с ударение върху последната сричка.
Селището се е сгушило между най-западните склонове на Същинска Средна гора и най-източните ридове на Ихтиманска Средна гора.
Между 1950 г. и 1966 г. Петрич носи името Средногорец.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
Част от Петрич е махала Бодят, макар и разположена на няколко километра от него. В миналото махалите са били доста повече – Белега, Ангелови кошари, Върлина, Чебъра, Фъртуните, но постепенно с течение на времето те напълно се обезлюдяват.
След като паметник "Камбана" в местност Боището ми разказа своята история, аз отново се качвам на своя автомобил, паля двигателя и се отправям към центъра на селцето.
Паркирам покрай обширния селски площад, носещ името "20-ти април", точно срещу пано "Април 1876 г.".
Пано "Април 1876 г."
Пано "Април 1876 г." е разположено върху специално построена стена от южната страна на площад "20-ти април".
Паното представлява композиция с образи от пристигането на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски в селото, което се случило на 23 април лето 1876-то, първия изстрел с черешов топ, произведен от въстаналите българи срещу поробителите, като централна фигура е поп Христоско Раков, както и посрещането на руските освободители на 22 декември 1877 г.
В дясно над чешмата е изписан текста на летописеца на Априлската епопея Захарий Стоянов:
Бедните!
Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село!
Проектът на паното е на художника Тодор Цонев, а създаването му той прави заедно с колегите си – художника от гр. Златица Георги Златанов и местния творец Димитър Кънев. Официално е открито през 1976 г. по случай честването на 100-годишнината от избухването на въстанието.
Освен за богатото историческо минало на селцето, знаех, че понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов. Ето защо предварително се свързах с кмета на село Петрич – госпожа Мария Иванова Ангелова, която от своя страна ме свърза с госпожа Валентина Пизова – уредник в Художествената галерия на село Петрич. Очакват ме! Да не губя повече време на площада, а да продължавам към сградата на училището, в която се помещава галерията и която се намира съвсем наблизо.
Сградата на училището, в която понастоящем се помещава Художествената галерия на Петрич, се намира на минута от центъра на селото, до храм "Свети Георги Победоносец".
Госпожа Валентина Пизова ме посрещна с усмивка и скоро се превърна в мой личен гид, представяйки ми тайните, които това чудно българско селище свидно пази.
Скъпи приятели, на искрящото бижу на селото – Художествената галерия, съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да разгледате ТУК.
Без дъх разгледах и заснех всичко, докато приятният глас на уредничката на това прекрасно място ми разкриваше отдавна забравени истории. Аз слушах внимателно, попивайки всичко.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
За живота и делото на виконтеса Емили Ан Странгфорд съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да прочетете ТУК.
Библиотеката на Петрич
Развълнуван от преживяното, аз се отправих към симпатичната библиотека на Петрич, помещаваща се също в сградата на училището.
Едва ли има място в нашата България, създадено, усърдно подредено и всекидневно подреждано с повече любов от скромната, но така приветлива, малката, но така светла, библиотека на село Петрич!
Това е място, скътало частица от сърцата на своите създатели!
Отново разкази и истории, запознанства и веселие, усмивки и прекрасно настроение! Тръгнах си оттук с обещанието да се върна отново.
Поех в посока храм "Свети Георги Победоносец", намиращ се в съседство.
Историческа църква "Свети Георги Победоносец"
Храмът е издигнат през 1857 година от смолешкия майстор уста Ганчо Трифонов. Оцелял до наши дни запис върху стената вътре в храма свидетелства за това.
Историческа църква "Свети Георги Победоносец" е изгорена по време на Априлското въстание.
След Освобождението храмът е възстановен от петричани.
"Свети Георги Победоносец" представлява еднокорабна сграда с един свод с полукръгла абсида и иконостас. Дълго време предстоятел на храма е поп Христоско Раков, заклел петришките бунтовници.
По време на събитията от Априлската епопея мястото е превърнато в арсенал и е ползвано за полагане на клетва от новозаписаните въстаници.
В южната част на двора на храма са надгробието на поп Христоско Раков и паметникът на първата жертва на Април, лето 1876-то – Петър Балов.
Петър Балов – първата жертва на Априлското въстание от лето 1876-то
Петър Иванов Балов е петричанин, участник в Априлското въстание. Той е първата жертва на бунта. Загива на 23 април, на Гергьовден, по време на първото сражение на въстаналия български народ с поробителя, провело се в местностите Петрина чукара и Сливовка, северно от селото.
Същият ден група башибозуци и черкези, известени за вдигането на въстанието, се отправя за Петрич и при наближаването му започват сражение с въстаниците. По време на битката, в която участват петричани и Хвърковатата чета на Георги Бенковски, начело с войводата, няколко от нападателите са ранени, а други убити. Един от черкезите е прострелян от Петър Балов. Зарадван от успеха си, въстаникът се спуска към него, за да му вземе оръжието, при което раненият мюсюлманин стреля по петричанина с револвера си и го убива.
Гибелта му е скъпа жертва за селото и семейството му – жена и няколко деца. Петър Балов тържествено е погребан в двора на църквата "Свети Георги Победоносец". Войводата Георги Бенковски строява Хвърковатата чета край храма, за да отдаде почит към героя.
Днес над гроба е издигнат голям кръст от мрамор с широка основа, върху която е изписано:
23 април 1876
Петър Ив. Балов,
загинал първи за свободата на България като участник в Априлското въстание
Историческа църква "Свети Георги Победоносец" е разположена покрай малката рекичка Гугов дол. Срещу църквата се издига Братската могила.
Паметник-костница на загиналите руски войници в село Петрич (Братската могила)
В първите години след възстановяването на българската държава, по инициативата на свещеник Нено Т. Миндилов, костите на убитите на 21 декември 1877 г. и загиналите в местност Локмите (над Върлина) руски войници са събрани от лобните им места. Те са погребани под паметник-костница в черковния двор на историческа църква "Свети Георги Победоносец".
Монументът, който е един от руските паметници у нас, издигнати след Освобождението, има формата на пирамида, иззидана от камък, покрит с бетонова замазка.
Пирамидата лежи върху висока около метър призма, изградена от шест реда камъни, завършваща с малък борд. Тази основа е разположена върху по-широка каменна площадка.
От южната страна на каменната призма е положена мраморна плоча с текст:
Братская могила
С. Петербурскаго Гренадерскаго Короля Фридриха Вильгельма IIIго полко.
Здесь похоронены 1 унт.-офицерь и 8 радовых, которыс были убиты 21 Декабря 1877 года подъ дерев Петричево
Първоначално паметникът-костница е издигнат от петричани на най-святото за тях място – двора на местния храм.
През 60-те години на ХХ-ти век се разработва нов регулационен план на селото, според който паметникът-костница попада в средата улица, предвидена за изграждане. Поради тази причина през 1966 г. се предприемат стъпки той да бъде запазен, като се премества на няколко метра на юг, в градинка до десния бряг на река Гугов дол.
На северната стена на пирамидата тогава е монтирана плоча от бял мрамор с със стихове от "Опълченците на Шипка".
И днес йощ Балканът, щом буря захваща,
спомня този ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов
По-късно около мемориала са посадени иглолистни дървета. Оформена е малка площадка и пътека с каменни плочи към него.
Над малката рекичка Гугов дол се издига малък едносводов мост. Срещу него се намира Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, активен организатор и участник в Априлското въстание.
Дълго време в нея се помещава Кметство Петрич.
В периода 2014 г. ÷ 2015 г. по европейски проект сградата е реставрирана и в нея е устроена музейна сбирка с експонати и обзавеждане – съвременно изработени реплики на предмети, характерни за селото от 20-те и 30-те години на XX-ти век.
Скъпи приятели, на Гуговата къща съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да разгледате ТУК.
Вляво от река Тополница и до Гуговата къща се издига паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна войни.
Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна войни
Построен е през 30-те години на ХХ-ти век по инициатива на общественици и близки на загиналите жители на селото във войните, които страната ни води десетина години по-рано.
На постамент от гранит, съставен от седем квадратни основи, намаляващи една след друга, от които петата по ред е висока около 100 сантиметра, е издигнат монумент на български войник в бойно съоръжение, застанал на пост.
На високата призма са врязани места, в които са взидани четири плочи от сив гранит. На челната лицева страна на монумента е плоча с релеф на Ордена за храброст и текст:
На героите,
загинали за родината
1912 – 1913 г.
1915 – 1918 г.
На останалите три паметни плочи са изписани имената на петричани, паднали за освобождението, обединението и независимостта на България през Балканската (1912 г. – 1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1915 г. – 1918 г.) – общо 85 герои.
Към средата на ХХ-ти век на отделна мраморна плоча, разположена от източната страна на паметника, взидана в основата на голямата призма, и отделно върху самия постамент, са изписани имената на десет жители на Петрич, загинали в Отечествената война 1944 г. – 1945 г.
До паметника се намира стария мост над река Тополница.
Скъпи приятели, на стария мост съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да разгледате ТУК.
Петрич е селото, дало най-много жертви по време на онези далечни паметни времена, останали в историята като Априлската епопея от 1876-та.
На 20-ти априлий лето 1876-то българите въстават срещу поробителя, който жестоко потушава бунта. Макар и завършила с военен неуспех, Априлската епопея намира силен отзвук в Европа, поради грозните известията за извършваните варварски зверства.
Лейди Емили Странгфорд и американеца Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", имат съществена и важна роля за формирането на британското обществено мнение относно злата и черна участ на българите.
Лейди Емили Странгфорд се обръща с призив към цялата британска общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства "Bulgarian Present Relief Fund".
Към събраните средства лейди Емили Странгфорд добавя свои лични спестявания и скъпоценности, като по този начин фондацията успява да събере около 30 000 британски лири.
С част от събраните средства са закупени медикаменти, дрехи, покъщнина и храна, като в началото на месец октомври 1876 г. лейди Емили Странгфорд пристига в Пловдив.
Бруталната действителност, която се разкрива пред очите ѝ, е отвъд всички нейни най-лоши представи! Лейди Емили Странгфорд се изправя пред пепелищата и разрушенията на опустошените въстанали селища в най-тежките часове, несгодни на народа ни злочест.
Лейди Емили Странгфорд осигурява средства, чрез които се построяват и оборудват шест болници – в селищата Батак, Радилово, Перущица, Петрич, Панагюрище и Карлово и нови домове за над 5 000 български семейства. Издига една трапезария в град Копривщица. Осигурява дрехи за над 20 000 души.
Знаех, че в селото и днес все още може да се видят руините на четвъртата подред болница, издигната и оборудвана със средства, осигурени от благодетелката на Петрич. Ето защо се отправих на юг по една малка уличка, която скоро ме отведе до моята цел.
Това е сградата на четвъртата подред болница, която лейди Емили Странгфорд издига.
Днес върху фасадата на сградата откривам този паметен надпис.
Тази къща е била болница, построена от лейди Странгфорд в 1876 г. и щаб на руските освободители 1877 г.
В село Петрич лейди Емили Странгфорд отсяда в най-обикновена малка къща в махала Бодят, намираща се на север от Каменийска река, къде точно днес никой не знае.
В стаята, която тази английска благородничка обитава за около месец, докато всекидневно помага в болницата, нямало абсолютно нищо друго освен едно ниско легло. Лейди Емили Странгфорд пожелава да се добави единствено едно дървено корито с вода, за да може да се мие. Тъй като в цялото село не се намира такова, петричани отсичат ствола на дебело дърво и го издълбават, за да ѝ направят корито.
От село Петрич лейди Емили Странгфорд изпраща четири дечица-кръгли сирачета в Англия, за да се учат и да сполучат. Те стават лекари и адвокати. Две от тях се завръщат в България, за да търсят своите корени.
За живота и делото на виконтеса Емили Ан Странгфорд съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да прочетете ТУК.
Остана да посетя местата, където се е състояла първата и единствена победа на Хвърковатата чета над башибозуци и черкези. За целта се качвам на своя автомобил и се отправям в посока север извън селището.
На около километър и половина след последните къщи на Петрич (след не повече от десетина минути ходене пеш) на височина от дясната ви страна ясно се белее паметник.
На възвишение насред местност Петрина чукара се намира паметен знак на загиналите в Априлското въстание.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
Скъпи приятели, на всички събития, случили се по тези места, съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да разгледате ТУК.
Как се стига до село Петрич, община Златица?
Петрич е село в Западна България, Софийска област, община Златица.
Петрич отстои на:
66 километра (на около 1 час и 02 минути с автомобил) от столицата
106 километра (на около 1 час и 38 минути с автомобил) от град Пловдив
435 километра (на около 5 часа и 15 минути с автомобил) от град Варна
344 километра (на около 3 часа и 34 минути с автомобил) от град Бургас
30 километра (на около 30 минути с автомобил) от град Панагюрище
Какво може да се посети в близост?
Само на 21 километра югоизточно от село Петрич (на около 26 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
На разклон вляво по пътя III-801 Вакарел – Панагюрище между село Оборище и град Панагюрище се намира Историческа местност Оборище.
По пътя между село Оборище и град Панагюрище вдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра югоизточно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Свети Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 35 километра източно от град Панагюрище (на около 35 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 41 километра източно от град Панагюрище (на около 41 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 45 километра източно от град Панагюрище (на около 45 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 58 километра източно от град Панагюрище (на около 58 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Съвсем близо до мост "Новият кемер" се намира град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 10 километра източно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments