Радилово е село в Южна България. То се намира в община Пещера, област Пазарджик.
Името на селото се произнася с ударение на първата сричка.
Радилово е разположено на 14-ия километър по пътя между Пазарджик и Пещера. Издига се на един скат на величествените Родопи.
Река Джурковица, наричана от някои Пишманка, дели селото на две части – Старата махала на север и Новата махала на юг.
Надморската височина на селото е 405,6 метра при училището.
Землището на селото граничи с тези на селата Капитан Димитриево на север, Бяга на изток, Пещера на югозапад и Дебращица на запад.
Местностите в землището на село Радилово са около 200 – Перперяк, Клъпатаница, Арабска скала, Вийовица, Дуроданица (или Дурданица), Куманица, Урсолово, Къндръта, Потом, Шлямника, Въбела, Юрта, Капил, Упъта, Сора нива, Чилински връх, Сакарица и др.
Имената са свързани с някои традиционни разбирания на населението за обкръжаващите ги места, като например Сора нива и Капил най-вероятно са били места за общоселски ритуали като начало на жътвата, оротници и други. На такива места е имало капища, на които българите правят курбани на празниците си. Наименованието Урсолово е производно на латинската дума урсул (мечка), откъдето вероятно през власите живели в региона е дошло и наименованието.
Селото по-рано е носило друго име.
Още преди турско се е наричало Войново. Възможно е това име да иде от войниците, охранявали някогашния стар римски път на прохода в посока към Беломорието. Предполага се, че това е било в първите години на османската власт. Предполага се също, че днешното име на селото произлиза от името на дядо Ради, който в опита си да избяга от турците бяга в тази местност и я нарича Земя рай. По късно на негово име е кръстено името на селото – Радилово (с ударение на първата сричка).
Населението на селото през Априлското въстание е било 1000 човека според "Юбилейна книга" на Йерелиев и Петлешков – 1926 г.
През 1887 г. населението на селището е било 1435 човека, през 1890 г. то нараства на 1514 души, през 1920 г. – то нараства на 1914 души, през 1926 г. – населението е 2212 души, през 1940 г. – населението вече е 2536 човека, през 1950 г. – 2802 души, през 1955 г. – 2716 човека. Дотогава, въпреки войните, изселванията и др., населението нараства. Оттам нататък започва да намалява.
Близостта на селото с Батак, Брацигово, на пътя към Панагюрище и Копривщица, по естествен път го свързва с Априлското въстание. Всички организационни и революционни дейности са ставали с дейното участие на хората от Радилово, за което е споменато в книгите на Захари Стоянов, Георги Божинов и други.
В района на селото живота си загубва Алеко Константинов.
Вечерта на 11-ти май 1897, на връщане от Пещера към Пазарджик, той и депутатът Михаил Такев се отбиват за кратка почивка в село Радилово. Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада и заговорниците убиват Алеко вместо Михаил.
Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков.
Религията в Радилово винаги е била християнска.
Църквата "Свети Теодор Тирон" в селото е реставрирана, построени са нови помещения към нея за библиотекарска дейност.
Хорът на миряните от селото също развива дейност.
В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който се намира срещу църква "Свети Теодор Тирон", и който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
На 20 априлий 1876 година българите въстават срещу поробителя, който жестоко потушава бунта. Макар и завършила с военен неуспех, Априлската епопея намира силен отзвук в Европа, поради грозните известията за извършваните варварски зверства.
Лейди Емили Странгфорд и американеца Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", имат съществена и важна роля за формирането на британското обществено мнение относно злата и черна участ на българите.
Лейди Емили Странгфорд се обръща с призив към цялата британска общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства "Bulgarian Present Relief Fund".
Към събраните средства лейди Емили Странгфорд добавя свои лични спестявания и скъпоценности, като по този начин фондацията успява да събере около 30 000 британски лири.
Лейди Емили Странгфорд осигурява средства, чрез които се построяват и оборудват шест болници – тук в Радилово и в селищата Батак, Перущица, Петрич, Панагюрище и Карлово и нови домове за над 5 000 български семейства. Издига една трапезария в град Копривщица. Осигурява дрехи за над 20 000 души.
Скъпи приятели, представям ви сградата в село Радилово, издигната със средства, събрани с помощта на лейди Емили Странгфорд и превърната днес в музей.
Тук се помещава специална експозиция, посветена на лейди Емили Странгфорд.
Уредничката на това изключително място, госпожа Марена Вачкова, трепетно и с особен плам, ми сподели своя чуден разказ, който предавам нататък и разказвам днес на вас.
В музея в село Радилово съумях да заснема всичко, така че да бъде запазено делото на уредниците на това интересно място и да бъде популяризирано.
Скъпи приятели, това е госпожа Марена Вачкова – секретар на читалище "Зора-1903" и уредник на музея в село Радилово, която беше изключително мила и добра да ни дари с невероятни познания, защото радиловци дълбоко пазят скъп свиден спомен за лейди Странгфорд.
Лейди Емили Странгфорд сам сама стриктно отчита всеки похарчен грош.
Влагайки толкова много безгранична любов, себеотдаване и доброта, лейди Емили Странгфорд получава сърцата благодарност от стотици българи.
Ще ви споделя, че по онова време в Цариград е издаван на български език вестник "Зорница". В него са публикувани редица съобщения и статии за положението на българите под османско владичество.
Кореспондентите са отразявали много съвестно и точно всичко, случващо се в българските земи, затова данните са сигурен източник за историческите ни изследвания. В специалната експозиция, посветена на българската лейди в музея в село Радилово, са запазени и показани редица любопитни материали, на които г-жа Вачкова отреди специално внимание.
През пролетта на 1877 г., поради не добро здравословно състояние, през Цариград лейди Странгфорд се завръща в Лондон. На сбогуване тя обещава отново да посети България, за да види плодовете на своя труд и да помогне още с каквото може. И тя наистина се завръща тук през 1884 г.
Представям ви знаменателно писмо на лейди Странгфорд към българския народ:
Любезни приятели българи,
Не мога да се отделя от Вас, без да кажа на всички Ви Сбогом!
Аз бих желала да кажа всичко това на всички Ви лично и да се разговоря с всекиго от Вас. Аз желаех да посетя всяко село в отечеството Ви и да хвана за ръка всяка вдовица и всяко сираче, но строгостта на климата и разклатеното ми вече здраве ме заставят да напусна, което и правя съвсем против волята си, без да посетя малкото онези места, които ми са още непознати. Най-много съжалявам, че съм принудена да тръгна без да посетя Сливен, Казанлък, Търново и Ловеч.
Ако Вий дължите много на английския народ, на неговото съчувствие, на неговата щедрост и на неговото богато благодеяние, то аз му дължа един двоен дълг от признателност: първо, за всичката помощ, която даде на Вас, моите приятели, и второ - за това, че ме остави аз сама да донеса тая помощ. Вий знаете, че ако мога, тъй да се изразя, всеки грош, който похарчих за Вас, премина през сърцето ми. Аз съм Ви обичала от шестнадесет години насам, за любовта на мъжа ми, и единственият светъл луч на моя вдовски живот е било делото, което аз бидох повикана да извърша помежду Ви.
Аз съм уверена, че четирмата англичани, моите изрядни доктори, които принесоха своите услуги безплатно помежду Ви, и шестте англичанки, които гледаха болните, всякога с благодарност ще си спомнят месеците, през които и те работиха помежду Вас.
Аз Ви благодаря от дълбочината на сърцето си за добрината, що показахте към мене; за труда, що сторихте да ме посрещнете, и за горещо сърдечния прием, що ми направихте в Пловдив, Карлово, Сопот, Панагюрище и други места. Хубавите подаръци, що ми принесохте, ще бъдат приятни спомени, които ще ми говорят за "признателна България" и когато си отида далеч от тук.
Аз се надея, че ще мога да дойда пак при Вас в някое по-благоприятно време. Дано Бог в своята безкрайна милост и любяща доброта бодърствува върху Вас, благослови Ви и Ви ръководи. Това ще бъде моята постоянна молитва, когато се завърна в Англия!
Пловдив,
Виконтеса Странгфорд,
16 априлий 1877 г.
На нищо не съм гледала с такова задоволство, както на шесте болници, които построих.
Там, където имаше най-много измъчени от въстанието, възрастни, деца и майки, нищо, че и беше странно, поради тифа и дизентерията. София, едната ми сестра, беше само на 18 години – умря тука, в село Радилово пак от тиф, но преди да умре, хранеше и гладните, и лекуваше болните.
Лейди Емили Странгфорд
Паметна плоча на името на 18-годишната хърватка и медицинска сестра в болницата на лейди Емили Странгфорд София Неспач, починала от тиф треска на 17 март 1877 г., е поставена днес върху фасадата на сградата музей в село Радилово.
Как се стига до село Радилово?
Радилово е село в Южна България. То се намира в община Пещера, област Пазарджик.
Радилово отстои на:
133 километра (на около 1 час и 42 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около 55 минути с автомобил) от град Пловдив
410 километра (на около 4 часа и 40 минути с автомобил) от град Варна
302 километра (на около 2 часа и 50 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до музея в село Радилово?
Срещу сградата на музея в село Радилово се намира църква "Свети Теодор Тирон".
Какво може да се посети в близост?
Само на около 14 километра северно от Радилово (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 16 километра източно от село Радилово (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на 7 километра южно от село Радилово (на около 10 минути с автомобил) се намира град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на около 7 километра източно от Пещера (на около 11 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Между село Розово и Брацигово ще откриете чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки от село Розово по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
Само на 20 километра източно от Брацигово (на около 25 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 23 километра източно от Брацигово (на около 31 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 12 километра североизточно от Перущица (на около 15 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 10 километра северно от град Перущица (на около 14 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 15 километра югозападно от град Пещера (на около 19 минути с автомобил) се намира град Батак.
В Батак задължително посетете историческата църква-костница "Света Неделя".
В центъра на града се намира Исторически музей Батак.
В близост се намира Балиновата къща, която съдържа етнографска експозиция на Исторически музей Батак.
Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.
Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".
Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".
Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".
Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".
Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.
Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments