Разлог е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог.
Разположен е в Разложката котловина, от която получава своето име. Това се случва на 26 март 1925 година. Преди тази дата градът носи името Мехомия (Méhomia).
На юг пепелявите скални зъбери на Пирин приветстват всеки с "Добре дошъл!".
На север грациозните зелени извивки на Рила омайват всеки гост на града с хубостта и красотата си.
На изток Славеевите планини – чудните Родопи радват хората, посетили този дивно красив български край.
Разложката котловина е оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин, а източна граница е река Места.
Тя е висока междупланинска котловина със средна надморска височина над 800 метра. В тектонско отношение котловината представлява гребен, отделен от планините с големи разседни зони.
Територията на общината има изключително разнообразен релеф.
Разлог се намира в континентално-средиземноморската климатична област.
Градът попада в климатичния район на долината на река Места и лятото е по-прохладно.
Характерна особеност на климата е значително по-меката и по-богатата на валежи зима в сравнение с европейско-континенталната област.
Пролетта е богата на валежи и също е по-прохладна.
Средната годишна температура на въздуха е 9°C.
Най-студеният месец е януари (със средна температура -1,9°C), а най-топлият – юли (със средна температура 18,9°C).
История
В местност Столоватец (на около пет километра западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и две големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето.
На около два километра източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и два ножа, шест торкви, пръстен, гривна и фибула. На около десет километра западно от Разлог, в близост до местност Предел, има останки от антично селище (паметник на културата).
На единадесет километра северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V-ти и VI-ти век, известна под името "Свети Илия" (паметник на културата), с полукръгла апсида. Запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др.
От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местност Калята, на около деветнадесет километра югозападно от Разлог) и селището в подножието на тези склонове (местност Круша, на около осем километра югозападно от Разлог) – паметници на културата. В този район е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359 г. ÷ 336 г. преди Христа).
През средновековието животът в Круше продължава – открити са останки от селища, плосък некропол и от малка еднокорабна едноапсидна църква, наречена "Писаната", вероятно заради стенописите, които е имала. Църквата е пaмeтник на културата.
От същото време са останките oт църквата "Света Троица", на около два километра южно от града. Църквата е паметник на културата. По своя план се причислява към един ранен стадий от развитието на кръстокуполните църкви в България.
В близост до "Писаната" църква личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена "Бялата църква" – днес паметник на културата. В местност Катарино (на около седем километра западно от Разлог) се намира църквата "Света Катерина", строена в началните години на османския период, по-късно разрушена. Понастоящем църквата е паметник на културата и е реставрирана. Вероятно местността е била култово място на траки и славяни.
За пръв път името Разлог се споменава в благодарствената грамота на византийския император Василий II Българоубиец (976 г. ÷ 1025 г.) от 1019 г.
В Рилската грамота от 1378 г. на цар Иван Шишман (1371 г. ÷ 1393 г.) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза разложките попове.
В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. за пръв път се споменава под името Мехомия като село, прилежащо към Разложка каза. В селото живеят 23 джелепкешански домакинства.
В редица османски документи от XVII-ти век и XIX-ти век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия. По данни от османския регистър от 1643 г. ÷ 1644 г. в селото са регистрирани 62 християнски домакинства, които до средата на века намаляват на 55. Част от населението е помохамеданчено.
През ХVIII-ти век Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII-ти век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски.
Поминък на населението през XIX-ти век са земеделието (главно царевица) и животновъдството. От занаятите са развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов в края на века всяка неделя се провежда панаир.
Етимологията на името Мехомия е неясна, като то вероятно е тракийско. Народната етимология го свързва с мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран.
В XIX-ти век Мехомия е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя.
През Възраждането в селището функционира метох на Рилския манастир. Таксидиоти тук са Харалампи и Йоасаф. Поклонници от Мехомия почти всяка година даряват манастира с парични суми. Само през 1837 година от тях постъпват 9853 гроша милостиня. От Мехомия манастирът се снабдява със стафиди, риба и други.
През 1834 г. е построена църквата "Свети Георги". През 1835 г. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 г. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско.
През 1891 г. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище "Св. Св. Кирил и Методий", през 1894 г. е открита пълна прогимназия.
През 1869 г. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитет в състав от 12 души.
При подготовката на Априлското въстание от 1876 г. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV-ти (Пловдивски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани, градът не въстава.
Като опълченци в Руско-турската освободителна война от 1877 г. ÷ 1878 г. участвуват и 7 души от Мехомия. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 г. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. Жители на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 г.).
През 1889 г. е образувана Разложката българска община. През 1895 г. за пръв път в Мехомия е честван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мехомия е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.
В 1891 година Георги Стрезов пише за града:
Мехомия, паланка на СЗ от Неврокоп 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на Места. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на Банско. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занаятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.
Към края на XIX-ти век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак.
През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог.
По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 г. група четници навлизат в града и започват въстанически действия, съвместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България.
Магделина Юрукова ражда четиринадесет деца. Синовете и братята ѝ вземат дейно участие в революцията, а самата тя дава убежище в дома си на дейци на въстанието от 1903 г. В Разлог, турците отрязват главите на двадесет и осем убити въстаници и ги разхвърлят на мегдана за назидание на населението след разгрома му. Майката събира в престилката главите на убитите – двама от синовете си и двамата си братя. Събира ги с разпознатите от нея тела и ги предава за погребение по християнски след уреденото опело. Пред събралото се население тя се държи достойно и не проронва нито една сълза.
През Балканските войни от 1912 – 1913 г. още двама от нейните синове дават живота си за свободата.
Признателното население на Разлог нарича Магделина Илин Юрукова майка – светица и разложката баба Тонка Обретенова. На 26 февруари 2021 г. е осветена възстановената от членове на организациите "Братство хайдути" и ВМРО паметна плоча. Тя е посветена на загиналите и синове, братя и братовчеди. Намира се в местността Андъко близо до град Разлог.
По данни на Неврокопската митрополия през 1907 г. в града има 3235 жители българи-християни.
При избухването на Балканската война през 1912 г. деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 г. от части на Родопския отряд. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.
Основен поминък на населението е земеделието.
През 1913 г. се откриват агенции на Българската народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, през 1926 г. – на Популярната банка. Началото на кооперативното движение се поставя с учредяването на горската трудовопроизводителна кооперация "Джинджирица" и клон на кооперация "Освобождение" – 1920 г.
През 1919 г. е проведено протестно събрание против несправедливите решения на Ньойския мирен договор.
В Разлог се намира една от най-големите православни църкви в област Благоевград – "Свето Благовещение", както и няколко по-малки църкви.
В края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква "Св. Св. Кирил и Методий", но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини.
Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит Борис Неврокопски. Сменено е името на новата църква на "Свето Благовещение Богородично", според местно предание – по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното ѝ изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала "Успение Богородично" и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.
Разлог е стопански културен и административен център на Разложка община и носи духа на българското Възраждане и култура.
Посещението на града ще ви позволи да се запознаете с над 41 жилищни сгради от възрожденски архитектурен тип разложко-чепинска къща, които притежават качествата на паметници на културата.
Старите градски къщи (от 30-те г. на миналия век) в центъра на града, зеленината на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане за всеки гост.
Църквите "Свето Благовещение" и "Свети Георги", градският музей в Парапуновата къща, Кипремаксевата къща, валявицата на река Язо са част от множеството местни забележителности.
Многобройните така красиви мостове в града са истински шедьоври на изкуството и всеки гост на Разлог е повече от добре дошъл да ги разгледа.
Исторически музей – град Разлог
Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Сградата е модел разложко-чепинска къща братов тип от края на XIX век. Този тип къща се счита за продължител на т. нар. симетрични къщи, които се появяват най-напред в Пловдив през втората половина на същия век. Изгаря във въстанието от 1903 г. и е съградена отново по стария план през 1905 г.
В музея се съхраняват над 5 000 експоната от различни епохи. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии. Богатият снимков и документален материал от ХІХ-ти век и ХХ-ти век, съхраняван в музея, е основа за научни краеведчески изследвания и множество изложби за живота на местните хора.
Централен парк
Централният парк е едно прекрасно и зелено място, което носи радост не само на най-малките, но и на всеки жител и гост на този прекрасен български град.
В центъра на парка е оформено чудно езеро, което е дом на голямо семейство пернати.
Многобройните ручеи и рекички край езерото галят слуха с нежни водни мелодии.
Паркът в Разлог е един от най-красивите в България и се поддържа с много, наистина много любов!
Мястото е перфектно за срещи и разходки.
Атмосферата предразполага към създаване на невероятни спомени.
Ето едно мое видео, което перфектно онагледява пролетната красота на езерото и парка на Разлог.
Подарете си един незабравим ден край езерцето!
Древен слънчев календар
Една от забележителностите на Разлог се намира именно тук – в централния парк на града.
Дванадесет мраморни морени с издялани фигури на животни са подредени в кръг, като Древен слънчев календар.
Такъв слънчев календар е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на XX-ти век. Находката представлява каменен диск с кръгообразна форма – с диаметър десет сантиметра, двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет.
Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежът им да се ориентират във времето и пространството.
Българите използват календара от дълбока древност до края на XIX-ти век. Археологическата находката от Разлог е датирана към VIII-ми век след Христа и представлява единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.
Турската баня
Също в близост до парка ще откриете Турската баня. Тя е построена през 1903 г. от Таксим бей, каймаканин в Разложко в периода между 1901-ва и 1905-та г. Високо образован и ерудиран за времето си човек, той е инициатор за построяване на няколко сгради – нова джамия и конак в Мехомия, а в Якоруда – училище за православните.
Турската баня представлява турска обществена баня по образец на баните от периода между XVII-ти век и XVIII-ти век. Сградата е с три помещения с куполни покриви – голямо и две по-малки. Разполагала е със система за отопление през димоотвода на котела в двойни системи и подово отопление чрез отточната вода. В средата е имало голяма мраморна плоча за теляците, а отдушниците са били на кубетата. Имали са преддверие за събличане и обличане. След Освобождението е ползвана и от българите с отделни дни за мъжете и жените. Сградата е реставрирана по европейски проект. В голямото помещение са изложени фотографии на флора и фауна от района, както и на народни обичаи. В пристройка към банята има туристически информационен център.
Местност Голак
С гледка към три планини, хълмът Голак над Разлог е обичано и посещавано място за разходка и отдих.
Освен от местното население това възвишение се посещава и от гостите на града, желаещи да видят Разложката котловина "като на длан". Всеки любител на природата ще се наслади на необятната гледка на планините Пирин, Родопи и Рила.
Панорамна алея "Стъпалата" в местност Голак е абсолютно задължителна за посещение всеки път, когато се намирам в околностите на този тъй дивен пирински (к)рай.
Най-атрактивният обект за разходка и отдих е дванадесет метрова панорамна кула за съзерцаване на Пирин, Рила и Родопите.
Дизайнерски пейки, люлки и дървени шезлонги за отмора, уникални по своя характер спирки ви очакват по билото на Голак.
Как се стига до град Разлог?
Южно от Разлог минава Републикански път II-84**.
*Републикански път II-84 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Пазарджик и Благоевград.
Дължината му е 104,8 километра.
Разлог отстои на:
151 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от столицата
147 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Пловдив
514 километра (на около 6 часа и 25 минути с автомобил) от град Варна
399 километра (на около 4 часа и 35 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до панорамна алея "Стъпалата"?
Началната (стартова) точка на панорамна алея "Стъпалата" в град Разлог се намира северно от града и стартира от пресечката на улиците "Голак" и "Симеон Петларов", източно от храм "Свети Георги".
В близост до началната точка на панорамна алея "Стъпалата" има изграден съвсем малък паркинг, на който спокойно може да паркират два до три автомобила.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
Само на 6 километра източно от град Разлог (на около 10 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
Само на 6 километра южно от град Разлог (на около 11 минути с автомобил) се намира град Банско.
За този великолепен град, издигащ се насред феноменално красивите зелени склонове на Пирин, мога да разкажа наистина много, ето защо ви предлагам да посетите моята специална публикация "Един необикновен уикенд в Банско", в която съм събрал цялата неподправена емоционална атмосфера на този великолепен пирински край.
Съществува в град Банско една къща, чиито стаи били чудно изрисувани с дивни прелестни картини, нейните стени от камък били майсторски изографисани с уникални причудливи приказни орнаменти, а от таваните се усмихвали слънца, резбовани от дърво.
Фини краски,
разни форми,
завъртулки всякакви,
уникални, интересни, та чудесни!
Любов!
Разказват, че именно любовта – истинската, вечната, неугасващата, неразрушимата, неувяхващата, нестихващата, силната, непреходната, святата – е вдъхновила автора на тези изящни фрески да ги създаде!
Чудната къща и днес е запазена, а нейната знаменита стенна живопис, грее и блести по-ярко от звездите на небосклона и разказва за любовта на Уста Велян и неговата любима – София Бенина!
Това е Веляновата къща в град Банско.
Това е изразът на любовта на Уста Велян към своята София, чудно изографисана и разказана ни тук – завинаги!
Веляновата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 87 на Държавен вестник от 1967 година.
Декоративната украса на Веляновата къща е обявена за художествен паметник на културата с национално значение в брой 59 на Държавен вестник от 1973 година.
През 1977 година къщата е отворена за посещение.
Музей "Велянова къща" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до родната къща на патриарха на българските учители и книжовници Неофит Рилски – Бенината къща.
Бенината къща, както също е известна, е с характерна архитектура, типична за възрожденските къщи, издигани през XVIII век ÷ XIX век в Банско – с дебели каменни стени, с високи зидове и с бойници в зидовете, т.е семейна къща-крепост.
Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.
Къща-музей "Неофит Рилски" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Съветвам ви да чуете страхотната беседа, която уредниците на това чудесно място поднасят на своите гости.
Освен че разгледах с огромен интерес цялата къща-музей, с голяма доза детско любопитство заедно с моя син се промушихме през тайните ѝ коридори.
...тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
Из "Паисий"
Иван Вазов
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до монумента на Паисий в центъра на Стария град, издигнат през 1977 година по проект на арх. Стойчо Тодоров.
Каменните страници около Паисий символизират неговата "История славянобългарска".
През 1922 г. пожар унищожава до основи родния дом на Паисий Хилендарски. И тъй като спомените избледняват, банскалии решават да сложат на мястото на изгорялата къща камък с паметен надпис, за да се помни къде е роден първият български будител, запалил най-първата искра и положил основите на Възраждането по българските земи в онези тежки, дълги, жестоки, неприветливи, тъжни и така тъмни години на робство.
Паметният камък стои самотен до 2002 година, когато в близост до него започва изграждането на Духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски".
Родом от Банско е един от моите любими поети – Никола Вапцаров. Винаги съм усещал неговите стихове по един несравним, незаменим и различен начин – някак живи, вкопчили се в живота със страшна сила, без да го изпускат ни за миг.
И сега, когато се разхождам из родния му град, аз не пропускам да посетя дома, в който е израсъл, който междувременно е превърнат във впечатляващ музеен комплекс, намиращ се на площад, носещ неговото име, насред който се издига негов паметник, а отсреща се белее сградата на народното читалище в Банско и познайте – наименувано е "Никола Вапцаров – 1984".
Музеят на Вапцаров е задължителна спирка от чудния бански тур за всеки гост на града и аз категорично го препоръчвам!
Разположен в центъра на Банско, музеят е не само част от площадното оформление, но и един от символите на чудното планинско градче.
Музеят се помещава в къщата, в която поетът е живял след 1912 година.
Вапцаров не е роден в къщата, в която израства. Родният му дом се намира на минути от площад "Никола Вапцаров" и върху стената на къщата днес има окачен бронзов барелеф с лика на поета.
Паметникът на Никола Вапцаров е разположен в центъра на град Банско.
Музеен комплекс "Никола Вапцаров" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България. Обявен е за паметник на културата с национално значение.
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Само на 14 километра северно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
А вероятно търсите атракции и смели забавления?! Ако е така то парка за мечки над Белица, сгушен из красивите рилски дебри е точно за вас!
Само на 14,5 километра североизточно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Със сигурност около село Баня и град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа "Демяница" приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments