Сопот, Сопот, кътче мило,
под Балкана си се скрило,
там където розата цъфти,
там където Вазовият паметник блести.
Сопот – мой роден град,
ти за мен ще си останеш,
по-красив от пролетта
и от зелената гора!
Мирела Кунчева
(на 13 години от град Сопот)
Не бих започнал своя разказ за този необикновен български град без рими и ето че открих красивите стихове на малката госпожица Мирела Кунчева, родом от Сопот, които много, наистина много харесах и с които аз стартирам моето пътешествие из този чуден Балкански край.
Първите три думички от едно от най-родолюбивите стихотворения на Вазов са издигнати в местност Трапето край параклис "Покров Богородичен".
Аз съм българче
Седя си край "Аз съм българче" – уникален надпис, изграден от огромни 3-метрови каменни букви, който се вижда от всички точки на града, както и от Подбалканския път, а в главата ми звучат Вазовите стихове.
Тази 40-метрова скулптурна композиция е издигната в чест на Иван Вазов и навсякъде наоколо има разгънати Вазови книги с негови произведения и информационни табла с историята на Сопот.
До хълм Трапето води улица "Борова гора", а вашия автомобил може да оставите в близост, както направих и аз.
Панорамата към града и към цялата Стремска долина е внушителна!
Заставаш в близост до надписа и въздъхваш от захлас. Красива е нашата мила родина, спор няма! Преизпълнена е с изумителна история!
Може да изгубите тук час, два, ден, седмица, месец...
Разбира се, заснех я за вас! Насладете ѝ се!
Стоя тук захласнат, стоя тук удивен, гледам града и си припомням, че през годините любимият ми Сопот е носил имената Узун шехир, което ще рече Дълъг град, Акче клисе, което значи Бяла черква, дори Вазовград, но днес отново е запазил старославянското Сопот, което означава шумящ поток или още – извор.
Да, името Сопот точно му приляга – та нали почти на всяка улица шуми чешма, от която се излива ледено студена вода за жадни гърла, а край калдъръма каменни улеи отвеждат бистрата планинска вода към реката.
Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В границите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура).
По времето на Одриското царство съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на ЖП гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II Македонски, Александър Велики, Филип III Аридей и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал – тетрадрахми.
След нашествията на готите (гетите) поселението се премества на изток в местност Света Tроица, където са открити монети и предмети от времето на императорите Зенон и Анастасий.
Когато османците нахлуват по българските земи в края на XIV век, те наричат града Узун шехир (Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 километра един от друг.
Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, поради което е разрушен до основи.
От онова време е църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците.
Днес на това място откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
От хълм Трапето поемам по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел".
По пътеката Вазовите рими ми правят изключително приятна компания.
Вазов е роден и израснал тук – в град Сопот и неговите произведения са така истински, живи и пламенни!
Долна черква се е наричал изградения в основата на историческия хълм Трапето енорийски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", чиито разрушени стени е могло да се видят до 1944 година.
Без дори да се задъхам, пристигам пред Черковната чешма, разположена пред
Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел"
Възрожденската църква "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот.
Издигната е през 1846 година под ръководството на майстор-строител Никола Христов Троянов (1775 – 1862), представител на късния бароков стил в Брациговската архитектурна школа.
Девически манастир (метох)
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическия манастир (метох), метохът продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своеобразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) / паметник на културата с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителна НКЦ.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От метоха аз пристъпвам дверите на
Девическо (Радино) училище
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
То е открито с помощта на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев и е едно от първите девически училища в България.
Каква невероятна история крие само!
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Центърът се намира на минути от Радиното училище.
Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ"
Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ" е разположен в две възрожденски къщи – "Бъдината къща" и къща "Загубански" в центъра на Сопот, където наследниците на старите майстори демонстрират и предават своя опит.
Стопанисва се от къща-музей "Иван Вазов" и Сдружение на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти.
Други интересни сгради в Сопот от периода на Възраждането са Фратевата, Шошевата, Хаджи Манчовата и Тумбалиевата къща.
От Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ" бързо стигам до площад "Иван Вазов", насред който се извисява паметник на патриарха на българската литература.
Тук си припомням стиховете, с които самият Иван Вазов описва своя роден град.
Печално, бащино огнище,
печалний граде, роден мой,
любима люлко, пепелище
на скъпи радости безброй,
към теб душата ми стреми се,
въздиша – твой нали съм син?
И днеска виждам пак: дими се
над нисък покрив бял комин.
Там – наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил,
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил;
де майка млада с грижи мили
обсипвала ме и с любов,
де растох и набирах сили
за бурите да съм готов:
и дворчето ни дълго, тясно,
чучура с бистрата вода,
и чемишира виждам ясно,
и люлеката край зида.
Аз виждам и школото мило
белнàло се на оня рът,
душа ми детска закърмило
с любов към бога и светът:
зад него – Трапето, де млади
играли сме по голий хълм,
и вази виждам водопади
балкански, чувам ваший гръм!
И тебе, манастирьо, сгушен
в планински рай със твоя бор –
рай сенчаст, тих, приют радушен
на воля, хлад и птичи хор;
и тебе там, засипан замък,
и вас над него, върхове –
о Остро бърдо, Петков камък,
Амбарице, де ветрове
отнасяли са мойта шапка,
на гости колчем идях вам:
при ваший вид сърце ми тряпка,
душа ми пее като в храм!
О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.
Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?
И всичко, всичко скъпо мене
сега го виждам отдалек –
поема сладостно виденье,
с душа ми свързано навек!
"Сопот"
Иван Вазов
Срещу площад "Иван Вазов" се намира родния дом на писателя.
Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
Къща-музей "Иван Вазов"
Къщата на Вазови е издигната някъде през XVIII век от прадядото на Вазов.
По време на Руско-турската освободителна война Вазовият дом е опожарен заедно с почти целия град.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Фамилия Вазови е била голяма и сплотена.
Освен името на патриарха на българската литература в българската история със златни букви са изписани имената и на неговите братя.
Паметници на генерал-майор Георги Вазов и генерал-лейтенант Владимир Вазов
Мемориалният комплекс на генерал-лейтенант Георги Вазов и генерал-майор Владимир Вазов е дело на скулптора Дишко Дишков.
Мемориалният комплекс е съставен от бюстовете на двамата български генерали, представени във военните си униформи.
Откривам го на главния булевард, точно преди площад "Иван Вазов".
От паметниците на двамата братя вдигам глава нагоре и поглеждам Балкана зад тях. След това се връщам отново край композицията "Аз съм българче", качвам се на автомобила си и потеглям по улица "Борова гора" в посока Дядовата Стоянова воденица, която отстои на 1,3 километра (на около 5 минути с автомобил) в северозападна посока.
Ах, Сопот! – възкликвам в захлас и дъх дълбок поемам, застанал отново в мислите си пред огромния Балкан и тучно зелената Манастирска ливада, ширнала се между началната станция на седалковия лифт и сопотския мъжки манастир "Възнесение Господне" или още "Свети Спас".
Ееех, че красиво!
Величествен, зелен, могъщ, опрял в небето, където тежките дъждовни облаци го галят. А каньонът, образуван на река Манастирска, е прорязал и перфектно оформил склоновете по един несравним и пленителен начин.
Ееех, че красиво!
Любимият ми Сопот!
Изпълнен с история си ти!
Балканът легенди юнашки шепти,
над него месечината пълна блести,
звезди пак небето като диаманти красят,
и птици безброй из горите летят.
Място, за което дядо Вазов рими е редил...
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
Барелефът на Дякона на Свободата ме посреща от стената на манастира.
Манастирът се намира срещу Дядо Стояновата воденица и е разположен на левия бряг на Манастирска река.
Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", известен като "Свети Спас"
В Сопотския мъжки манастир Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 година с председател игумена отец Рафаил, приятел на Дякона.
На 7 декември 1858 година той приема монашеството и името Игнатий точно тук в манастира под мантията на йеромонах Кирил.
През 1869 година е създаден и Сопотски революционен комитет. Тази табела е поставена на мястото, където навремето се е издигал дома на Тодор Кошников, председател на революционния комитет, основан от Левски.
При посещенията си в този край Дяконът на Свободата винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово.
Годината на основаването на манастира остава неизвестна. Опожаряван и разрушаван е много пъти. В сегашния си вид е от 1879 година.
През Възраждането в манастира има килийно училище и певческа школа.
Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" е посещаван от видния книжовник Неофит Рилски.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Как се стига до град Сопот?
Сопот е град в Централна България, област Пловдив. Той се намира на около 5 километра западно от град Карлово.
Градът е административен център на община Сопот.
Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 метра надморска височина буквално сгушен в южните невероятно красиви склонове на Стара планина.
В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа "Незабравка", който е най-дългият на Балканите.
В околностите на Сопот има много хижи, до които може да достигнете по маркирани пътеки. Една от тях е хижа "Незабравка" (3 часа). От нея започват разнообразни туристически маршрути. Можете да се насочите към връх Левски (2 часа), хижа "Амбарица" (3 часа) и хижа "Дерменка" (3 часа).
В местност Почивалото има условия за парапланеризъм и именно там се намира междинната станция (на 1 389 метра н.в.) на въжената линия до хижа "Незабравка" в Стара Планина.
Сопот е най-известната летателна база в България. Разположена е в южното подножие на Стара планина.
Ежегодно в град Сопот на територията на Европейския център за екстремни спортове и медитация Shambala се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм.
През града преминава Подбалканския път* като Сопот е близо и до път II-64 Карлово – Пловдив.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Сопот отстои на:
134 километра (на около 2 часа с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 15 минути с автомобил) от град Пловдив
370 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от град Варна
298 километра (на около 2 часа и 58 минути с автомобил) от град Бургас
Сопот е свързан чрез автобусни линии с Карлово и околните селища. От Карлово през малки интервали от време има автобуси, водещи към родния град на Иван Вазов.
Адресът на автогара Сопот е бул. "Иван Вазов" 75.
ЖП гара Сопот е свързана с линията София-Карлово-Бургас.
Ще я откриете на около километър южно от града и до нея върви редовен градски транспорт.
Какво може да се посети в близост?
Най-близкият град до Сопот е град Карлово – разположен на 5 километра (на около 6 минути с автомобил) в посока изток. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на около 40 километра северозападно от град Карлово (на около 50 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат на връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 24 километра западно от град Карлово (на около 27 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на 33 километра западно от град Карлово (на около 35 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 10 километра западно от Клисурски водопад (на около 8 минути с автомобил) на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) ще откриете величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comentários