Август е. Лятото е в разгара си.
Рано е.
Аз пътувам през зелените Родопи.
Пътят се вие край безчет ридове, следвайки естествените извивки на реката, прорязала планината.
Пътят ми ме води към поредната моя мечта!
Пътят ми ме води към един връх.
Сърцето ми бие по-учестено от обикновено. Защо ли!?
Защото този връх, към който тази ранна лятна утрин съм се устремил, е специален и не ми дава покой от доста време. А когато сърцето е обезпокоено, то търси – стреми се към осъществяване на мечтата миг по-скоро.
Чепеларе, Проглед, Соколовци – пътят се вие край градове и селца и ме води напред към моята мечта, напред и все към върха.
Навлизам в Смолян, но за кратко, защото бързо вземам отклонението, водещо към Фатово.
Пътят не е никак лош. Завой след завой, аз съм все по-близо до мечтата си и до върха.
Само след миг и огромните дула на двете оръдия, поставени на мястото, където и днес неуморно бдят, смело стоейки на своя пост, най-тържествено ме посрещат.
Отбивам край голямата крайпътна дървена беседка, гася двигателя и слизам.
Аз спирам, сърцето ми не спира!
Тук съм, за да се поклоня!
Но какво се е случило тук?
Защо това място е така важно за мен?
Какво олицетворява моята мечта?
Тази моя мечта се зароди у мене преди две години, когато бях мил гост на Архитектурно-исторически резерват Свежен – потомък на древен Аджар и селище на боляри.
Моята средногорска разходка из Свежен ме отведе до родния дом на един български полковник – смел, безстрашен, доблестен, честен, влюбен в България, милеещ за всичко българско, достоен неин син!
Името му е Владимир Генов Серафимов!
Останал е известен в българската история като Освободителя на Родопите!
Заради него съм тук!
Заради това, което този смел мъж и доблестен българин, заедно с неговите самоотвержени момчета, истински синове на майка България, са извършили! Точно тук – на това място. На връх Средногорец, носил навремето името Кавгаджик.
Но какво точно се е случило тогава?
Как тези мъже са прославили България?
Защо техния подвиг се равнява по значимост с подвига на опълченците на Шипка?
Защо и днес мястото е известно като Родопската Шипка?
Всичко вам ще разкажа и до паметника, издигащ се тихо тук днес аз вас ще отведа!
А вие всичко друго за момент оставете, тази моя история прочетете, в сърцето си я запазете и на героите се поклонете.
Връх Средногорец се намира в самото живо и туптящо сърце на Родопите, непосредствено в близост до селата Полковник Серафимово и Фатово.
Върхът носи името на 21-ви Средногорски полк – полкът на полковник Владимир Серафимов.
Китното и тихо родопско селце Полковник Серафимово от своя страна днес носи името на човека, на който Родопите дължат свободата си, заради който този край днес е български!
Годината е 1912-та.
България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички българи в една единна държава. Трите български армии са стратегически подредени, непобедимата Одринска крепост е разбита, а българските войски се намират само на 30 – 40 километра от Константинопол.
Върху плещите на полковник Владимир Серафимов лежи една много важна задача. Неговият Двадесет и първи средногорски полк трябва да отвоюва 200-километровия фронт, пресичащ труднодостъпните и все още под турска власт Родопи, прекъсвайки връзката между османските части в Македония и Одринска Тракия, включително и да прекъсне железопътната линия, свързваща Солун с Цариград.
Вестта за началото на войната сварва полка край Чепеларе.
Драги войници и офицери, настъпи дванайстия час.
Родопа, този свещен център на нашата обич и скръб, сигурно ще стане наша Голгота, но аз вярвам, че от нея ще се види Възкресението на България.
С нами Бог!
След пламенната реч на Серафимов, Средногорци поемат в определената им посока, настъпвайки в Централни Родопи.
Есента е вече тук.
Още на 5-ти октомври Средногорци обръщат в бяг турския гарнизон на тогавашната българо-османска граница по линията Рожен-Пампорово.
Полковникът изпраща една дружина да овладее т. нар. Тамръшки или Дьовленски (Девински) клин – османска територия, вдадена в Тракия, със силен гарнизон, застрашаващ Пловдив.
След успешното приключване на операцията полкът получава заповед да започне настъпление в нощта на 12-ти срещу 13-ти октомври. За един ден са овладени Пашмакли, Райково и Устово (които впоследствие образуват днешен Смолян), а също Момчиловци и Петково.
Населението на големите и знатни български села посреща 21-ви Средногорски полк като освободител.
Частите, направлявани умело от полковник Серафимов, принуждават османската войска да отстъпи в тотално безредие. Целият военен склад на Пашмакли, който по това време е средище на кааза, и голяма част от обозите попадат в български ръце.
Полкът в този планински океан се развърна на дължина повече от 30 километра и на повече от 50 километра дълбочина от границата – едно пространство от долини, бърда и селища по горното течение на река Арда.
Стою Шишков,
участник в боевете и бъдещ бележит изследовател на Родопите
Полковник Владимир Серафимов въвежда строги мерки да се защити българо-мюсюлманското население, като най-бедните бъдат снабдявани с храна. Отстъпилите османски части обаче получават подкрепление и под командването на Явер паша започват контранастъпление от Ксанти към Палас (днешен Рудозем).
Населението се радваше и излизаше да ги посрещне.
Те вървяха към Кавгаджик.
Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше.
Ние обикаляхме и гледахме българските офицери.
Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше.
Атанас Сулинанджиев от село Устово
Полковник Серафимов изпраща заповед до Първа дружина и четата на Стефан Калфа да се завърнат от гара "Бук", макар и не изпълнили своята важна задача да взривят железопътния мост. Отбраната на връх Кавгаджик – кота 1311 при село Аламидере е поверена на Втора, Трета и Четвърта дружина. Заедно с тях е населението на околните села, което превозва муниции, продоволствие и подготвят окопите за военни действия.
Преди да поеме към Беломорието, до полка застават доброволческите чети на Стефан Калфа, Иван Ботушанов, Христо Чернопеев и Пею Шишманов.
Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен.
Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат.
Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник.
Поручик Константин Лукаш,
взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк.
Работил е и към Главното интендантство
Българите са принудени да отстъпят на левия бряг на река Арда – едва на 6 – 7 километра южно от Устово и Райково.
Рано сутринта на 19-ти октомври започват сраженията, които донасят триумф на полковник Серафимов и позор за началниците му.
Отчитайки неравностойността на силите, командването на Родопския отряд в Асеновград, начело с полковник Димитър Гешев, заповядва отстъпление. Счели, че е най-добре Средногорци да се оттеглят от освободените селища, да се укрепят на позиция край Рожен, където минава границата между България и империята и там да посрещнат турската атака.
Гешев подписва заповед да се отстъпи.
Решителният отпор щял да бъде даден едва при старата граница от височините между Рожен и връх Караманджа (днешен Мургавец).
На това решение на бригадното командване смело и твърдо се противопостави командуващият 21-ви полк Владимир Серафимов, който решително пое да понесе всичко, но да не остави в ръцете на неприятеля ядрото цветущи българо-християнски села в сърцето на Родопа...
Из дневника на полка с дата 20 октомври 1912 г.
Отказът да изпълни заповед на висшето началство и то по време на война е безпрецедентен случай в историята на българската армия!
Взех решение да задържа противника на кота 1311, защото бях сигурен, че ако отстъпя височината, положението на 21 средногорски полк ще стане крайно опасно, а българското население в Устово, Райково, Смолян, Чокманово, Смилян и другите селища по направлението, ще бъде унищожено.
Из дневника на полка с дата 20 октомври 1912 г.
Полковникът проявява дързост, която всеки военен устав наказва строго. Защото е неподчинение на началническа заповед, и то по време на война. Но Серафимов взема съдбоносното решение.
Дали това негово решение изцяло е повлияно от спомена му за пепелищата на родното му село?
Споменът за Страшното!
По-късно историците описват случилите се в родното село на полковник Серафимов събития като второто баташко клане.
Ефрейтор Стефан Станчев описва неговата непоколебимост пред началника:
Гешев викаше по телефона, та го чуваха и нашите войници:
"Серафимов! Ще дадеш заповед да отстъпим на старата граница!"
Серафимов му отговаряше:
"Да се отстъпи?
Не! Никога!
Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!
Не! Нито поглед назад!
На току-що освободения роб, робството не ще върна пак!
Вярвам в несломимата мощ на моя полк!
През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!..."
Докато останалите части от Родопския отряд отстъпват, войниците на полковник Серафимов остават да се бият срещу многократно превъзхождащ ги противник при това в проливен дъжд и студ.
Серафимов изглеждаше внушителен и благороден. Беше като баща за войниците и младите офицери, тъй като се отнасяше бащински с тях. Мустаците му бяха гъсти и бели. На ръст беше среден. Не спираше да съветва офицерите да бъдат внимателни с властта и населението.
Средногорецът Тодор Демирев от Чепеларе
Полковникът постоянно обхожда войниците си, за да им дава кураж.
Ние не сме дошли да умрем, ние дойдохме да победим!
Години по-късно очевидци си спомнят, че турците успяват да убият два от конете, които полковникът язди, но това така и не го отказва да се бие редом до войниците си. Всичко това има и чисто психологическо въздействие върху враговете, които започват да наричат полковника помежду си шейтан (в превод от турски език означава дявол).
Ръководил е сраженията от първа линия.
В един ден убиват и два коня, с които той обикаля позициите, и когато се появява, яхнал трети, отсрещните турски части започнали да викат "шейтан".
Разказва Валди Тотев,
внук на Серафимов
За да спре дързостта на българите, турското командване дислоцира седем полка и три батареи от корпуса на Явер паша между Смолян и Рудозем и задейства планът за война в Родопите, изработен от началник-щаба на армията Изет паша през 1909 г. Този план разчита изключително много на местното мюсюлманско ядро, създадено преди войната, предимно от българи-мохамедани, служили в армията на падишаха. За тяхното ефективно включване във военните действия са доставени 10 000 пушки-мартини.
При обявяване на войната Военният министър Назим паша, който е и главнокомандващ армията, заповядва:
Нападението да се извърши едновременно от всички страни. Да бъде самоотвержено, съпроводено с терор до свирепост, така че още първия ден да настъпи паника в българските земи. Щом се премине границата, да се сформират и изпратят летящи отряди – конница и башибозук от граничното мохамеданско население и от мюсюлманите в Южна България, които да палят и секат всичко по пътя си!
На 20-ти октомври полковник Серафимов повежда полка си в атака и стига до линията село Фатово – село Аламидере. Решава да концентрира основните си сили на връх Кавгаджик (кота 1311), който държи подстъпа към пътя от Райково за Палас.
Положението е критично – вали дъжд, който спорадично преминава в сняг. Току-що заели позиция, войниците на полковник Серафимов са мокри, гладни, уморени, не нарадвали се на свободата, която дарили на среднородопските селища. Таборите на Явер паша напредват. Съотношението на силите е едно към три. 21-ви Средногорски полк има в състава си 5 000 единици, а турските части – 15 000.
Паленето на огън е забранено, защото противникът е в непосредствена близост.
В бойната заповед от 20-ти октомври 1912 г. полковник Серафимов изразява своята твърдост и решимост да победи, изключвайки възможността за отстъпление:
Дружинните и ротни командири и всички началстващи лица, със своя личен пример да вдъхват смелост в подчинените, българското "Ура!" да се носи в гръмлив глас през време на действията, а полкът да е наясно, че няма връщане назад, преди да изпълни своя дълг пред царя и отечеството!
Пред нас е славата и безсмъртието!
Критичното сражение се разиграва точно тук на 21-ви октомври.
Из спомените на един войник от полка:
Тогава на тия поляни ни събра Серафимов и само като ни погледна, разбрахме – тука ще се мре.
Войниците са уморени от усилените походи в една или друга посока.
След безсънна нощ под открито небе, дружините на 21-ви Средногорски полк започват съдбоносния за целия Родопски отряд и за българските села в Смолянско бой. Те имат срещу себе си основните сили на противника, който ги превъзхожда многократно. Пет турски атаки са отбити с много жертви за неприятеля, но той продължава да напира.
Участник в сражението описва положението така:
Отпред аскер, назад – срам, отгоре – дъжд.
Авангардите се сблъскват преди обед при Фатово. Люта битка разлюлява хребета между Аламидере и Палас. Османците постоянно получават свежи сили, докато нашите изнемогват.
Провалът сякаш е неизбежен.
Привечер полковник Серафимов изпраща в обход от десния фланг дружината на подполковник Врачев, усилена с една планинска батарея. Българската атака е изненадваща и буквално помита неприятеля.
Подофицер Тодор Стойчев пише:
В момента, когато чухме, че нашият отряд атакува турците и виковете "ура", полковник Серафимов на кон бе в самата верига на моя взвод, на няколко крачки от мен. Вдигна високо ръката, прекръсти се и каза:
С Бога напред!
Този флангов обход реши изхода на боя.
Оркестърът, чийто капелмайстор е известният по-късно маестро Георги Атанасов, свири сигнал за атака. Възседнал белия си кон, Серафимов изважда сабя, прекръства се и командва:
Напред!
С нами Бог!
Под звуците на "Шуми Марица" той повежда дружините в атака. Мощно "Ура" и "Напред на нож" разтърсва Родопите!
На помощ идват доброволци от съседните села.
По целия фронт ечи "ура!" под звуците на "Шуми Марица".
Един български полк обръща в паническо бягство цял османски корпус!
В цялата военна история на Българската държава няма случай, когато български дружини нападат на нож и да бъдат отблъснати. Хората, които вече няма какво да губят, обръщат войските на Явер Паша в бяг. Героизмът и саможертвата им са сравними единствено с тези на Шипка.
Въпреки превъзходството в брой и въоръжение, под напора на българските войски, турците отстъпват в безпорядък.
Тази пълна победа гарантира не само освобождаването на Родопите!
Победата на Средногорци спасява от сигурно клане българите християни в Централните Родопи и пресича опасността от османско нашествие към Чепеларе и Асеновград.
В случай че полковник Серафимов бе избрал да се подчини на заповедта за отстъпление, зверствата и безчинствата в региона биха били неминуеми!
На 8-ми ноември 21-ви Средногорски полк освобождава Ксанти, после Гюмюрджина и Дедеагач. Участва в окончателното разбиване на корпуса на Явер паша, който капитулира при Фере, Гърция.
Полковник Владимир Серафимов освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.
Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци.
Лазар Даскалов,
четник в четата на Стефан Калфа
На 14 ноември 1912 г. плененият Явер паша заедно със своите 10 хиляди войници, проявява офицерска доблест и признава качествата на българската войска:
Това е ураган, който може да се повтори при едно замахване на сабята на командира. Забележителна е боевата подготовка.
Мене ме учуди съзнателността и интелигентността на българския войник.
Във военната литература сражения от 19-ти до 21-ви октомври 1912 г. са описани като Палаския бой, но са популярни като Родопската Шипка. Така ги нарича през 1939 г. смолянският мюфтия Хаджисалехов при клетвата на набор от местни българи мюсюлмани.
През 1934 г. село Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово.
По-късно полковник Владимир Серафимов е предложен за повишение, но той отказва.
Когато спасих Родопите и бях на върха на славата си, не бях произведен генерал.
Нека си остана полковник, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.
Поради неизпълнението на заповедта за оттегляне, дадена му в Родопите, той никога не е издигнат в чин генерал.
На 26 юни 1932 г. по повод двадесетата годишнина от паметните боеве на връх Кавгаджик, който в чест на 21-ви полк е наречен Средногорец, в прогимназията в Устово офицерът от село Орехово Никола Попноев основава инициативен комитет за издигане паметник в прослава на падналите герои през октомврийските дни на 1912 г.
В поканата до Владимир Серафимов е записано:
С Вашето присъствие на това скъпо за родопчани тържество, ще ни направите голяма чест и ще покажете като доблестен военачалник, как да тачим паметта на онези, които тъй самоотвержено водихте в онези паметни боеве, и които поднесоха в дар пред олтара на отечеството най-скъпото – своя живот!
Полковникът е посрещнат в Родопите като герой-освободител!
Окичен е с цветя от главата до петите!
Носен е на ръце с бурни възгласи:
Да живей!
и
Слава!
На кота 1311 полковникът спира пред знамето на 21-ви средногорски полк и дълго го целува, плачейки в знак на лична признателност към паметта на своите момчета!
Побелелият от слава и мъка герой плаче за 75-те останали вечна стража на Родопската Шипка. Плаче, защото не са живи да видят с каква любов и преклонение говорят родопчани за тяхното дело, възкресило Родопите от пепелищата на петвековното робство!
Основният камък на паметника е положен по време на голямо народно тържество – на 31 юли 1932 г., в присъствието на полковник Владимир Серафимов. Строежът започва на 19 юни 1933 г. Автор на проекта е архитект Михаил Ножаров, а изпълнител е майсторът-каменоделец от село Момчиловци хаджи Неделчо Канев.
Средствата за изграждане на паметника се събират от селищата в долината на река Арда, от Чепеларе, Асеновград, Пловдив и Кърджали. Всички постъпили средства се записват в Златна книга, на чиято първа страница стои собственоръчен подпис на цар Борис ІІІ:
Народ, който помни своето минало и тачи свещените подвизи на своите синове – герои, е народ с бъдеще!
Ето какво си спомня подполковник Никола Попноев Кисьов, съратник и другар на полковник Владимир Серафимов, командир на взвод в редовете на Двадесет и първи пехотен Средногорски полк, споделени по време на изграждането на паметника, издигнат на връх Кавгаджик, в памет на онези събития, разиграли се на същото това място през 19-ти, 20-ти и 21-ви октомври 1912-та година:
Старец, но с бодрост на младеж…
На ръце носен при мощно "Ура" на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме.
Кой е тоя щастливец? – се шепне в множеството…
Побелелият старец целува дълго свещения емблем на дълг към Отечеството…
Сълзи бликат по още свежото му лице.
Очите му заискриха, със свалена шапка той премина край наредената дружина, поздравявайки я както нявга бе поздравявал своя юначен 21-ви боен полк на същото място.
Връщайки се в София, полковникът споделя на съпругата си Елена:
Все едно живея втори живот, като виждам как хората тачат тази епопея.
Това е последното пътуване на полковник Владимир Серафимов в този край. Той не доживява откриването на паметника – умира на 7 април 1934 г.
Паметникът е открит на 12 август, на неговия 74-и рожден ден. В акта за освещаването му е записано:
Тук, на това място през дните 19, 20, 21 на месец октомври 1912 г., 21 средногорски полк разби турските пълчища на Явер паша, три пъти по-многобройни от българските войски, освободи този край от турско робство и го приобщи към отечеството.
Нека този паметник, въздигнат по инициатива на родопчани и при щедрите дарения на мнозина родолюбиви български граждани и учреждения, буди удивление за безпределната любов на покойниците към Майка България, служили достойно и изпълнили своя дълг към Цар, Род и Родина.
Вечна памет на падналите герои!
Слава на живите борци!
На този паметен ден присъстват дванадесет хиляди души.
Няколко месеца след това, село Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово.
Внукът Йордан Тотев разказва, че посмъртно отново предложили да повишат в звание Серафимов, но съпругата му отказва:
Той не искаше да е генерал, сега аз няма да решавам вместо него!
Днес аз съм тук – на връх Средногорец.
Какво е чувството ли?
Какво е чувството да стъпя на място, напоено с кръв и безмерен патриотизъм?
Благодарен съм! Едно, изпълнено с благодарност сърце към саможертвата на тези момчета!
Днес тук се издига паметник, параклис и костница, която става вечен дом на 75-те войници, намерили смъртта си на бойното поле. Смърт, която дарява безценната свобода на Родопите.
Така дълго жадувана и бленувана свобода!
Историческа местност връх Средногорец е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – историческа ценност.
***
Сега вече сърцето ми може да отдъхне спокойно – мечтата ми да напиша трилогия за полковник Владимир Генов Серафимов, разказваща за живота му, за родния му дом и за Родопската Шипка, е напълно завършена!
А вие, скъпи приятели, имате уникалната възможност да прегърнете моята мечта, да я изживеете по един твърде неповторим начин, препрочитайки моите публикации тук във "Фото моменти". Всичко това е за вас!
Насладете се!
Ето така осъществих поредната своя мечта!
А сега – напред към следващата!
Как се стига до град Смолян?
Смoлян е град в Южна България, разположен в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи при голяма средна надморска височина от 1035 метра, което го прави най-високо разположения областен град в България.
Намира се на около десетина километра от един от най-големите зимни курорти в България – Пампорово и Мечи Чал.
Градът е образуван на 18 юни 1960 г. вследствие на обединението на градовете Смолян и Устово, както и от селата Райково и Езерово.
Той е административен център на община Смолян и област Смолян.
Смолян е и един от най-дългите градове в България – близо 25 километра, което се дължи на линейното му застрояване по поречието на реките Черна и Бяла.
Смолян отстои на:
244 километра (на около 3 часа и 36 минути с автомобил) от столицата
98 километра (на около 2 часа и 03 минути с автомобил) от град Пловдив
428 километра (на около 5 часа и 56 минути с автомобил) от град Варна
321 километра (на около 4 часа и 04 минути с автомобил) от град Бургас
Паметникът на връх Средногорец се намира на 16 километра югоизточно от град Смолян (на около 28 минути с автомобил).
Как се стига до паметникът-костница на връх Средногорец, известен още като Родопската Шипка?
Паметникът-костница на връх Средногорец, известен като Родопската Шипка, е издигнат в памет на загиналите в боевете на Двадесет и първи пехотен средногорски полк, предвождан от полковник Владимир Генов Серафимов и довели до Освобождението от османска власт на Средните Родопи по време на Балканската война.
Паметникът-костница се намира в близост до Републикански път III-868 край село Полковник Серафимово.
Паметникът-костница на връх Средногорец отстои на:
268 километра (на около 4 часа и 10 минути с автомобил) от столицата
111 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Пловдив
450 километра (на около 6 часа и 22 минути с автомобил) от град Варна
335 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Паркирате край самия път – до изградената дървена беседка.
Изградена е маркирана пътека от паметника през хижа "Ловна" в северна посока за около час се стига до село Влахово в долината на река Черна, откъдето може да се продължи към селото и крепост "Подвис".
Какво може да се разгледа в близост?
Съвсем наблизо се намира и село Полковник Серафимово.
На 16 километра северозападно от паметника на връх Средногорец (на около 28 минути с автомобил) се намира град Смолян.
В град Смолян ви съветвам да посетите Регионален исторически музей – Смолян.
Виден експонат в РИМ Смолян е посребрената казашка сабя на полковник Владимир Серафимов, с която той не се разделя до края на живота си.
В град Смолян може да посетите Смолянски водопад.
В района се намират изключително красивите Смолянски езера. На 9 километра в северозападна посока (на около 14 минути с автомобил) в близост до основния път се намира езеро Лагера, известно още като Лъгът, което може да разгледате по време на престоя си тук.
Езеро Лагера е правено на язовир, отдаден през 1995 г. от общината на Ловно-рибарското дружество. Тъй като преливно-изпразнителната му част се пропуква и не позволява пълнене, то отново става езеро с площ около 7,5 – 12 хектара.
В североизточна посока от езеро Лагера се намира началото на екопътека "Трите Смолянски езера", която също ви препоръчвам да извървите по време на престоя си тук.
Тревистото езеро е разположено на 1540 метра надморска височина. Наречено е така, защото половината от площта му е покрита с еднометров торфен пласт, по чиято повърхност растат буйни треви. От тук при ясно и слънчево време се открива прекрасна гледка към Орфееви скали.
Най-високо разположеното от трите Смолянските езера е Мътното езеро. То се намира на около 1590 метра надморска височина. Дълбочината му е 4,5 метра, което го прави най-дълбокото от Смолянските езера.
На 8 километра в северна посока от град Смолян (на около 8 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Невястата".
На 16 километра северно от град Смолян (на около 25 минути с автомобил) се намира връх Снежанка, върху който се издига телевизионна кула "Снежанка".
Съветвам всеки един от вас да се изкачи чрез асансьорите до върха на 156-метровата телевизионна кула, издигаща се на 2082 метра височина. От уникалното кафе-панорама, оформено на 2019 метра н.в. се разкрива феноменална 360-градусова панорама.
В южната част на подножието на върха се намира началната стартова точка на пътеката към Орфееви скали.
Само на 21 километра източно от град Смолян (на около 38 минути с автомобил) ще откриете Момчиловата крепост.
Само на 18 километра северозападно от град Смолян (на около 26 минути с автомобил) ще откриете мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре – Широка лъка!
В Широка лъка задължително посетете достолепния храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат за 38 денонощия.
В Широка лъка е роден екзарх Стефан I Български, ето защо аз ще ви разкажа за спасяването на българските евреи.
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да се удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
На около 24 километра западно от село Широка лъка (на около 34 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Струилица", край която можете да се насладите на чудното Самодивско пръскало.
На 14 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 22 минути с автомобил) се намира Националната астрономическа обсерватория "Рожен".
На разклона в посока НАО "Рожен" може да спрете и да се разходите по обширните Роженски поляни, намиращи се на 1430 метра н.в. Насред поляните се издига най-високият пилон в България, висок 111 метра, върху който се вее българският трибагреник.
На 36 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
На 38 километра северно от ски курорта Пампорово (на около 55 минути с автомобил) се намира друго китно селце, съчетаващо тишина зеленина и родопско спокойствие – Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи!
На 44 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около час и 4 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
На влизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На 55 километра североизточно от ски курорта Пампорово (на около 1 час и 20 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Kommentare