Прочула се бяла Стана,
бяла Стана Урдовизка,
от град в града Цариграда.
Де я зачу сам си царят,
сам си царят, бре турчинът,
та пруоди триста души,
триста души църни турци,
църни турци анадолци,
да я земат за царица.
Отишли са и я зели.
Турили я в гимийката,
лъзнали я по морето.
Най-големьят хи думаше:
Мари Стано, бяла Стано,
бяла Стано Урдовизка,
обърни се та погледни –
вашто село огън гори,
вашто село, ваште къще.
Отговаря бяла Стана:
– Нека гори да изгорят,
мойта майка и мой татко,
че си бехме девекь брата,
девекь брата, девекь сестри.
Тях дадаха в нашто село,
в нашто село, наша вяра.
Мен дадаха в друго село –
в друго село, в друга вяра, друга вяра – на турчина.
Някога, много, много отдавна, още в прастари времена, още преди троянецът Парис да открадне Хубавата Елена, полагайки началото на Троянската война, тук, където днес откриваме красивия Китен, съществувало древно селище с име Урдовиза.
И днес могат да се видят останките от древни крепостни стени, свидетели на толкова история, човешки съдби, неумолимо и безвъзвратно погълнати от времето.
Вековете минавали и този древен град станал част от държава – нашата България.
Вече по-късно, когато османците започнали своето неумолимо настъпване по българските земи и малко преди падането на второто българско царство, отново тук започва и нашата днешна легенда-приказка.
Ето я и нея!
Когато през XIV век войските на султан Мурад превземат Странджа, над черноморската крепост Урдовиза властва умната, смелата и изключително красивата Стана Урдовизка.
Няколко пъти султанът изпращал воини да превземат крепостта на Стана, но без успех.
Случило се така, че и самият султан разбрал за красивата Стана и пленен от магията на любовта, разпоредил тя да му стане жена, а като зестра тя да получи своята крепост.
Умната Стана се съгласила, поставяйки нови условия – конник да възседне най-добрия ат и с него да обиколи прилежащите на крепостта странджански земи и всичко, което конникът успее да обиколи за ден, да стане царска земя – хасекия (царска област) и свободна привилегирована земя.
“Тъй да бъде!” – изрекъл султанът, запленен и очарован от красотата на хубавата българка.
Умната Стана, обаче, имала много хитър план.
Предварително на определени места из Странджа, хитрата Стана разпорежда да се поставят еднакви на външен вид коне, които ездачът да сменя, за да може за един ден да обиколи по-голяма територия.
Планът успява напълно!
В края на деня при заник слънце конникът с последния кон пристигат на днешния северен плаж на Китен, където според легендата падат мъртви от изнурителното препускане.
И днес този залив носи името Атлиман – ат (кон) и лиман (залив), т. е. заливът на коня.
Според някои песни не конник, а самата Стана обикаля с коня си земите и накрая пада мъртва.
Султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен доста по-късно – чак през 1845 година, при убийството на последния му пазител Хаджи Стоян от село Звездец.
След многобройни пиратски нападения на руски казаци, народът на Урдовиза бяга в планината.
След присъединяването на полуострова към България през 1912 година, там е настанен военен контингент и градът бива забравен от историци и археолози.
И днес продължават разкопките на крепостните стени на древния град Урдовиза и кой знае още какви безмерно интересни легенди ще разкрият.
Как се стига до залив Атлиман в Китен?
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!
Comments