Идете, градете и името Аджар сторете...
Китното българско средногорско бижу Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора и лежи на 752 метра над морското равнище.
С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство.
В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта (основно къщи), както и части от общата инфраструктура.
Пет от обектите са регистрирани като културни ценности с национално значение, а останалите са с местно значение.
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория "Национално значение", обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година.
Сред свеженските архитектурни обекти е и стройната и напета осанка на сградата на старото училище, основано през 1880 година, което обаче отдавна е закрито.
Августовското жарко слънце огряваше ярко старата хубавица, та тя чак блестеше. Аз запечатах този неин образ завинаги и сега ви го представям.
Училището носи името Еньо Велев и е затворено вече над 30 години.
Красивата сграда на някогашното основно училище днес е пуста и тиха.
Някои от къщите са запазени в много добро състояние и до днес, но има и такива, които отдавна са изоставени, запустели или изцяло порутени.
Сравняват Свежен и неговото разположение с разпиляна кехлибарена огърлица по двете страни на склоновете на тихата и кротка Свеженска рекичка.
В климатично отношение селището се отличава доста от околните населени места в близост. Понеже Свежен е разположен на по-голяма надморска височина (752 метра), тук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат задълго.
Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото е късо и хладно, а есента – хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява реколтата от полетата, засети със зърнени храни, да се прибира навреме.
Ето един фото момент от една много ядосана типична свеженска майска буря, която при моето предишно посещение тук бързо, бързо ме прогони от селото.
По своето местоположение Свежен е изложен на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Старите свеженци наричат североизточния вятър Горния, понеже идва от горното течение на Свеженска река, северозападния – Долния (от долното течение на реката), северния – Овчиларски, тъй като духа от село Александрово, а южния – Кокалски, от местност Кокала.
В селото овощията, лозята и розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат през пролетта и есента.
Горещ слънчев августовски делник е, а аз имам на разположение почти целия ден да обиколя това, скътано в пазвите на красивата Сърнена Средна гора, българско бижу, да потъна в историята му, да поговоря с хората тук, да наснимам всичко и съм във възторг!
Радостта изпълнила е моето сърце и песента се лее от него! Чувствам се лек като перце!
Пристигайки в Свежен, аз паркирам точно пред паметника на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
На даскал Гено синовете
прославили са ни навеки
полковник Серафимов помнят
навред Родопските пътеки!
Не заменил той свободата
на българите в Родопа
и сам заложил си главата
за щастието и живота.
Да бъдат те свободни хора
освободил ги от тирана
и пазил ги той до последно
Българска Родопа да остане…
Паметник на полковник Владимир Серафимов
За да отдадат своята почит на делото на полковник Владимир Серафимов, свеженци издигат в негова чест паметник, който се намира в центъра на селото.
През месец август 2010 година признателните жители на село Полковник Серафимово* даряват паметна плоча, която може да се види в близост до паметника.
*Полковник Серафимово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере. За няколко месеца от август до декември 1934 година носи името Ябълка, а след това е наименувано на героя от Балканската война полковник Владимир Серафимов.
На хълм в центъра на селото се намира паметник в чест на загиналите във войните местни жители и на славния 21-ви полк и неговия командир полковник Владимир Серафимов. На близкия връх Средногорец (със старо име връх Кавгаджик, който в чест на 21-ви полк е наречен Средногорец) е издигнат паметник, наричан Родопска Шипка, за известната Битка при Алами дере на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война.
А сега отместете поглед надясно, където е оформена малка зелена зона за отдих с детска люлка.
Паметникът на загиналите във войните
Насред нея е издигнат и паметник на всички смели българи от Свежен, които са поставили отечеството над всичко и са дали живота си за освобождението.
Свежен е родил много смели родолюбци, които са поставили отечеството си над всичко!
Нека ги помним!
И Рашко Серафимов – капитана,
легендата на българската флота
кръстосвал той морето като хала
отдал си на родината живота…
Край паметника на полковника ще видите и две паметни плочи – на капитан I-ви ранг Рашко Серафимов – първият български офицер-подводничар, командващ Военноморския флот на Царство България през 1919 година, и на капитан Дойчин Бояджиев – военен летец първи клас, щурман на ескадрила, патриот и буден гражданин, загинал през 1992 година при изпълнение на военния си дълг.
Точно над паметника старата бяла сграда на църквата "Свети свети апостоли Петър и Павел" се белее насреща ми. При предишното ми посещение тук ѝ бях гост.
Храм "Свети свети апостоли Петър и Павел"
Строителството на храм "Свети свети апостоли Петър и Павел" стартира през 1864-та година и две години по-късно е завършена и осветена.
Четири години по-късно в храма е поставена мраморна плоча с двуглав орел в знак на благодарност към хората, събрали средства за изграждането му, както и към вселенския патриарх, успял да издейства така важното разрешение от османската власт.
Основна задача за издигането на храма през тежките години на робството е имал организирания през 1860-та година специален комитет, чийто член е бил и Петър поп Стоянов.
Сакеларий (църковен ковчежник) Петър поп Стоянов е роден през 1798 година и ръкоположен за свещеник в Аджар през 1847 година. И както споменах, е основен радетел на Христовата вяра и дух, и българщината.
Първото селско читалище в България
Отсреща е сградата, която си делят кметството (входът отляво) и първото селско читалище в България (входът отдясно), издигнато през 1868 година, носещо името на първия български народен художник, роден тук, Христо Станчев (Крусев).
Създаването на читалището е документирано във вестник "Македония", брой 43 от 1869 г.:
Миналата година, със старанието на двама-трима отлични младежи тук се състави читалище. Целта, на което е да се отвори девическо училище в селото и да го издържа.
Основатели са Георги (Гено) Серафимов и даскалите Руси Николов и Димитър Попов.
В най-добрите и процъфтяващи за селището години тук живеели около пет хиляди души.
Навремето тук са действали двадесет и шест кръчми, както и единственото по онова време отрезвително дружество. Днес с тъга поглеждам към все още функциониращия свеженски хоремаг.
Аджарска архитектура
Типичен летен свеженски делник е – свеженци се трудят по дворовете на къщите си, по улиците няма никой, слънцето пече ли, пече, а аз се разхождам из селцето с камера в ръка, лутайки се по малки и тесни улички.
Традиционната аджарска архитектура включва няколко типа къщи. По главната улица, криволичеща в посока север-юг по протежение на Свеженска река, през Възраждането са били разположени просторни двукатни дървени домове с голям дюкян на първия етаж с лице към улицата или чаршията.
Друг тип къщи, издигнати в местности с по-подчертана денивелация, са конструирани на два или три етажа, първият от които е каменен, а останалите – паянтови.
По-бедните жилищни сгради са изградени от талпи, като са едноетажни или с полувкопан първи етаж. Дворовете не са просторни, но са обсипани със стопански постройки, подсигуряващи домашните занаяти или скотовъдството.
Най-старите постройки са представители на типичната еднопространствена възрожденска къща, включваща жилищно помещение и обор за животните, както и чардак, обърнат в масовия случай на юг.
Образци на всички изброени типове жилища са запазени до днес, въпреки драматичните исторически обрати, застигнали Свежен през последния век и половина.
Аджарско сказание – историята на Аджар
– Кажи, кажи ми, дядо, как и откъде?
Разкажи ми всичко станало тъдява.
За село, разкажи ми, за онез мъже –
болярите, издигнали Аджар-а!
– Във времена на смут и неизвестност,
когато полумесецът нахлул от юг,
сред писъци на християнски жертви,
момински плач и ниви, не видели плуг,
мъже посърнали се връщали от битки;
безсилни сълзи бършели с корава длан,
и Богу молели горещо сухи устни;
да победят гъжвите в следващата бран...
Селището е основано около XIV век. Старото му име е Аджар.
Аджар ще рече здрав и още каменен (в превод от турски). Според някои източници думата е с арабски произход и значи ханджар – още кама, нож, като в последствие х-то и н-то лека-полека са отпаднали.
През 1934 година цар Борис III със своята съпруга Йоанна посещават Аджар. Селото им се вижда изключително зелено и доста свежо, та царят издава заповед оттук насетне да носи името Свежен.
Наследници на търновски боляри
Не е чудно, че аджарци са здрави, силни и снажни, тъй като според най-известното предание, те са наследници на болярски родове и във вените им тече синя аристократична кръв.
Та, тамо нявга – времената помнят;
и старците, и книгите гласят
как, за да спре безчинствата на ятагана,
народът български, за да спасят...
Царят Търновски, сестрата си Тамара
най-умната, красива и добра царкиня
жена на турския султан решил да дава,
а за народа тя била като светиня.
Пра-стари легенди разказват за онези така далечни и тъмни векове, когато България пада под турско робство.
Принуден бил Шишман, не било лесно;
със сълзи се прегърнали сестра и брат.
Сбогувала се с Двора Кера Мара
излязъл да я изпроводи Търновград…
Керван катъри-зестра пребогата
предвождани от българска войска;
боляри яздели отпред в позлата
на шлемовете с орлови пера…
Конвоят тъжен и не по сватбарски
заточил се към срещата с врага.
Нетърпелив женихът чакал в полето
за Мурад била петстотната жена…
Сказанията описват достойнството на болярите на цар Иван Шишман, които са принудени да предадат неговата сестра Кера-Тамара на турския султан Мурад, за да го омилостивят.
Действията се разиграват в най-равнинната част на Стрямската долина – някъде в района на днешното село Марино поле, което до 1934 година носи името Ментешлий (югоизточно от Карлово).
Тамара щом предали унизени,
болярите със сълзи на очите,
препуснали назад и натъжени
преселили се, от града в горите...
На най-високото, на русалийска чука;
на Средната гора една поляна;
избрали тихо място до речица
от лунна светлина нощя обляна...
И заживели гордо в планината;
свободни в непристъпните усои,
очаквайки добри да дойдат дните;
да станат твърди царските устои…
Посрамени, унизени, потънали в скръб и угнетени от постъпката си, болярите не могат да се върнат в Търновград.
Малка част от групата, придружители на Кера-Тамара, потегля в западна посока и създават днешно Войнягово. Друга част остава на място, основавайки село Ментешлий.
Най-голямата част от болярите потеглят в посока югоизток. Пристигайки в дебрите на Сърнена Средна гора, търновските аристократи спират и полагат основите на днешен Свежен.
Аджарска книжовна школа
В периода от XVI век до XVII век Аджар е утвърден книжовен център на Средновековието.
Но зла била таз наша участ родна
след време паднал Търновград-а
с предателство коварно и позорно;
изклали ни без никаква пощада…
Избягали през таен изход
от града болярите с жените и децата.
В бохчички носели най-свидното четмо
на Търновската школа писмената.
Вървяли през нощта, деня се крили
и тука в Средната гора слезнали.
При своите роднини в планината
с надежда, с радост те се озовали…
Порасло селището, с крепостна стена
на скрито място, за достойна смяна.
С годините то станало градец;
Аджар нарекли го – на Търново отмяна...
Тук функционира цяла школа за преписване, илюстриране и подвързване на ръкописи – Аджарската книжовна школа, известна още като Карловско-Аджарска книжовна школа – първоприемник на Търновската книжовна школа.
И не забравили в дните робски
да палнат те оназ искрица,
която в мрака да ги пази –
да пише детската ръчица!
Писма, минеи, дамаскини...
писали аджарски граматици
Поп Йовко, Филип и Недялко...
Историята взели от Паисий.
Нейни представители са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.
Това са основите на опожарената и разрушена през 1877 година средновековна църква "Свети Георги" в Свежен.
Зад църквата има малка и тясна пътека, настлана с каменни плочи. Тази пътека води към костницата, изградена на мястото на старата костница, където и днес се пазят черепите на зверски избитите местни хора по време на голямото клане от 1877 година.
Вляво от пътеката е старото църковно гробище на селото. В него са намирали вечен покой свещениците и някои от знатните и видни жители на Свежен – елитът на Аджар.
Отдясно, положени върху земята и опрени до високия каменен зид, могат да се видят десетки спасени каменни надгробни плочи, събрани от къде ли не из Свежен.
По време на разкопките точно на това място са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Дейността на аджарските книжовници, илюстратори и орнаментатори е едно от най-възвишените постижения в българското изкуство за украса на книги. Тя се откроява сред преписвачите-калиграфи и майстори на ръкописната декорация, работещи в периода XV век – XVIII век, със значителни художествени постижения, огромно усърдие и вещина, оригинален авторски почерк и творческа специфичност.
Основният принос на Аджарската книжовна школа от дейци на перото е превръщането на орнамента от декоративен в илюстративен елемент на ръкописната украса.
Автори на фотографиите на оригиналите: Тодор Ненов и Иван Крачанов
В тази галерия може да разгледате безценни оригинали, запазени и днес в Народна библиотека "Иван Вазов" в град Пловдив.
Аджарското книжовно средище постепенно се превръща в едно от най-влиятелните дамаскинарски и художествени центрове през XVII век.
В Аджар е регистрирано и едно от най-ранните килийни училища по българските земи, давало църковнославянска грамотност на местните момчета още през 30-те години на XVII век.
Килийното училище след време
в класно е прераснало на Дачка
и даскал Гено учил е децата,
че щом човек се учи прави крачка
към славата на старата родина,
към всичко хубаво, към свободата,
към наследеното с молитва,
към корените впити в земята…
Две монахини от сопотския девически манастир "Въведение Богородично (метох) са преподавали в килийното училище в Аджар.
Средновековна църква "Свети Георги"
Това са руините на старата средновековна аджарска църква "Свети Георги" в Свежен.
По време на Страшното църквата е напълно унищожена.
Днес са запазени единствено каменните основи, както и оригиналната каменна подова настилка на църквата.
– А кой нарекъл го е, дядо?
И как е станало това?
Защо Аджар – туй име странно?
С какво го свързваме сега?
Даа, слушай! Не било им лесно
с години тайно да живеят
и крепостта си да развиват,
кръвта да пазят, да се родеят…
Растяло селището, раждали жените
и детска глъч се чувала в гората.
В периода около XVIII век – XIX век Аджар е център на Караджадагска нахия. В качеството си на малък околийски център (касаба) владее 62 селища до поречието на Марица и околията на Чирпан. По това време Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Търговията, абаджийството, розопроизводството и скотовъдството са основен поминък на аджарци.
Еее, позамогнали се с труд, повярвай!
С розовото масло в Стамбула
еснаф търговски бързо процъфтявал
и къща всеки вдигнал като кула…
Динамични са стопанските им контакти с Цариград, Анадола и други части на Османската империя. Търговските им връзки достигат до Австро-Унгария, Русия, Далмация. Развиват се и други занаяти – папукчийство, кафтанджийство, кундурджийство, мелничарство, тепавичарство, кафеджийство, кръчмарство. Аджарци издигат производството на гайтани и шаяци на висота и шият дрехи за турската армия, благодарение на което много забогатели и построили големи къщи.
Търгували мъжете в градовете
и дивеч носели от планината…
Та, ден един ловци на падишаха,
сърна ранили, тръгнали след нея;
изкачили поредната рътлина
и що да видят, ахнал сам и беят –
крепостна стена на град
незнайно как попаднал там
и хора снажни и свободни –
в очите и горяло плам…
Уплашен беят депеша писал
до мирлива – паша във Филибето:
Градец-държава българите имат
в сърцето ни и още непревзета!!!
Високи, бели, силни хора,
имоти с крепост в Балкана,
Какви са, що са, но грамотни!?
Гяури са, но път Аджар Адама!...
Откупили се от султана, и с ферман
им наредили прохода да пазят;
оръжие да носят-дервентджии –
да бъдат те на служба и да яздат!
През 1840 г. тук е основано и едно от първите взаимни селски училища, което по-късно прераства в класно и поддържа жив огъня на просветата през последните предосвобожденски десетилетия. През 1868 г. се създава читалището, а през 1870 г. – девическото училище. През 1868 г. е издигната талпената сграда на класното училище, която просъществува до края на XIX век.
И турци в селището да не влизат;
от кърджалии да се пазят;
манастири, църкви да си вдигат,
пред никого на колене да лазят…
Преди Освобождението в Аджар се подвизавали безстрашни воеводи.
Снабдявали с оръжие хайдути.
И Калифер е шетал, чедо, тука.
По калдъръмите аджарски, синко,
Не смеел турски кон да тропа тука, чука…
Високопросветените и динамични аджарци се ангажират и с освободителните инициативи на българския народ през последните две десетилетия преди Освобождението. Има запазени свидетелства за проникването на печат с революционно съдържание в селото и за евентуалното създаване на революционен комитет.
– А Левски, дядо, как дошъл е?
Кажи за Левски, стана време!
– Еее, бързаш малко!
Преди него Хаджията от хълма стене!
Връх Кардафил – лобното място на Хаджи Димитър
Историята разказва, че сериозно ранен в сражение край връх Бузлуджа през лятото на 1868 г., подкрепен от своите другари, той е пренесен над Аджар край връх Кадрафил и в продължение на месец е хранен и гледан, а раните му са превързвани от свеженски и мраченишки пастири.
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Из "Хаджи Димитър"
Христо Ботев
Дядо Христо от Свежен и до днес пази менчето, с което неговият дядо е утолявал жаждата на войводата.
По-късно, на 6 ноември 1880 г., костите на Хаджи Димитър са погребани в двора на храм "Свети свети апостоли Петър и Павел".
Че Ботев, чедо, е роднина
с аджарци – знаел е поета
Хаджи Димитър, че загинал
на Кадрафила под небето!
Че пак аджарци са го крили,
че раните са му връзвали,
че на върха пък самодиви
Аджарски песни са му пяли…
Събитието е поместено във вестник "Марица", откъдето майката на воеводата разбира къде са тленните останки на сина ѝ. Тя тръгва от Сливен към Аджар в края на декември 1880 г. Разпознава сина си по черепа, на който липсвал един от предните зъби. Взима костите и ги погребва до църквата "Свети Никола" в квартал "Клуцохор" в родния му Сливен.
През 1970 г., в следствие на цялостно преустройство на къща-музей "Хаджи Димитър" и възстановяването на съборените сгради, костите му са предадени в Окръжен исторически музей – Сливен. След това обаче следите им се губят.
В пределите на Османската империя Аджар се разраства до големината на малък град. В дописка във вестник "Право" от 1872 година селището е наречено граденце. Негов главен недостатък определено е безводието. Отбелязва се, че много жители изкарват прехраната си, като работят в Анадола и Цариград.
И стана време и за Левски,
на даскал Гено бил роднина.
В Аджар дошъл да буди всеки
за род свободен и родина…
И с хитрост, чедо, да се пази
годеж направил за аджарка
мома красива била Гена,
но свободата ни – по-жарка!...
В селото често гостува и Апостолът на Свободата – Васил Левски. Тук той се сгодява фиктивно за местната хубавица Гена. Според мълвата двойката прекарва седем романтични дни и нощи в т. нар. Чорбаджи-Вълковата къща, след което пътищата им се разделят.
Аджарци вземат активно участие в Априлската епопея от 1876 година.
И тука вече става страшно…
– Защо, бе дядо, какво пък вече?!
– Е, вече, то Страшното тепърва
градецът наш в кръв повлече…
Страшното от лето 1877-мо
Уличени в стари провинения към империята, през лятото на 1877 година по време на Руско-турската освободителна война, селищата от подбалканската котловина са подложени на нечувано насилие от настъпващите орди на Сюлейман паша. Това става вследствие на безразсъдно и неоправдано от военно-стратегическа гледна точка провокативно нахлуване на отряда на генерал Йосиф Гурко на юг от Стара планина.
Русията война голяма
Повела с турските злодеи,
че робство няма е измама –
не може скръб да се измери!
За Шипка знаеш и за Загора
там ордите на Сюлеймана
разбити били… и тогава
настава, чедо, мъст голяма…
Войска и башибозук нападат, подпалват и унищожават редица селища – Стара Загора, Калофер, Карлово, Сопот. В началото на месец август турските пълчища достигат и до Аджар. Селището е подпалено и разграбено. От над 1200 къщи оцеляват едва стотина. Стотици хора загиват в пламъците. Над 700 аджарци са заловени и обезглавени.
Аскерът турски деребейства –
убива, пали по селата
и цигани, башибозуци
крадат на хората децата…
В Аджар пристигат и с топове
по църквата гърмят, о, Боже!
И цигани ги водят диво –
убиват, грабят – кой к‘во може!
Хиляди напускат домовете си.
Огромната трагедия е сравнена от историците с жестокото клане в Батак от 1876 година.
Обезглавени на дръвника
са 800 от мъжете
изнасилени жените,
изгорени домовете…
Убити старците жестоко
и поругани от туй племе.
Добитъкът заклан, децата –
в Турция отвлечени след време…
Събитията остават в историята като "Страшното", "Касапнята" и "Голямото клане".
В публикуваната на страниците на вестник "Марица" (бр. 142 от 11 декември 1879 г.) обява става дума за момче от Аджар на име Димитър, което по време на Касапнята е отвлечено и ислямизирано и след Освобождението търси оцелели членове на своето семейство.
Поради топографските особености на населеното място, след пожарищата на войната част от по-отдалечените от централната улица къщи оцеляват. Оцелява и новата черква "Свети свети апостоли Петър и Павел", но старата средновековна аджарска черква "Свети Георги" е напълно опустошена.
От 1000 къщи 100 остават
погром невиждан дълго време
на избягалите в планината
мъката не мож‘ отнеме!...
Бич Божий по-лош и от чума
налегнал, чедо, над Аджара
що мъка има по земята
що горест само той прекарал!...
Свеженската часовникова кула
В близост до паметника, издигнат на мястото, където са избити над 700 аджарци по време на Страшното, днес се издига Свеженската часовникова кула.
Свеженската часовникова кула е издигната на мястото, където навремето е била къщата на най-големия чорбаджия в Аджар – Йова и Божко Иванови Папукчиеви. Къщата на семейството е изцяло опожарена от турците по време на Страшното.
Наследниците на полковник Иван Божков даряват мястото, за да бъде построена детска градина.
Часовникът на кулата дълги години е поддържан, поправян и надлежно сверяван от стар свеженски голям майстор-часовникар.
След неговата смърт никой вече не поддържа стария часовник.
Часовникът е бил уникален – звучал е с различна мелодия всеки час от денонощието и гласът му е отеквал из склоновете на Сърнена Средна гора!
Автентична аджарска кухня
Няма как да приключа своето славно аджарско приключение, без да споделя с вас някои типични ястия от този чуден край!
Ще започна с типичните за Аджар биди, които се пекат в глинен сач. Това ястие представлява забъркано тесто (прилича на вид като днешната палачинкова смес, но няма нищо общо със съвременните палачинки). Сместта се прави от брашно, вода и евентуално едно яйце (ама може и без яйце) и малко сол за вкус. Сачът се намазва със сланина. Навремето като ги изпекат многото биди са правили нещо като захарен сироп – петмез и ги полеят, за да е малко сладичко. Толкова!
Основни продукти в аджарската кухня са картофите (барабои – според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна.
Друга известна автентична аджарска манджа е сушеният зелен фасул с месо от качето.
Името на ястието е:
Васуль на шумки
Когато фасулът е зелен, той се ниже, след това се закача под стряхата на сянка, за да се суши. По този начин той си остава зелен. След това месото се вади от качето и се обезсолява. Шумките на сушения зелен фасул се накисват и когато се готви ястието, вътре се слага чесън на скилидки, но не обелени.
Вероятно най-известната рецепта от района е фалшив заек по свеженски.
Друго типично ястие е Свеженски катък – ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2 – 3 дни на 10 – 15 градуса температура и е готово за консумация.
Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия – трейница и ушмер.
Информационен център АИР Свежен
През 2020 година край къща-музей на полковник Владимир Серафимов, известна като Серафимовата къща, и до руините на средновековна църква "Свети Георги" отваря врати новоизградената сграда на Информационен център АИР Свежен.
Информационен център АИР Свежен ще ви предложи богата информация за полковник Владимир Серафимов, за Серафимовата къща и за старата аджарска средновековна църква "Свети Георги".
Над сградата е оформена обширна панорамна тераса, от която се разкрива чудна гледка.
Панорамна площадка предлага обзорна и впечатляваща гледка към Серафимовата къща, долината на Свеженска река, отсрещните красиви зелени склонове на Сърнена Средна гора и позволява да се получи една отлична представа за мястото на разположение на средновековна църква "Свети Георги".
Важно за отбелязване е, че целият обект е обществено достъпен за хора в инвалидни колички.
Към този момент не се изискват такси за вход!
И още, чедо, тука вече
ще спра за малко да почина
поостарях аз вече, жалко
но запомни ти всичко, сине!
Разказвай го за да се знае!
С Аджар гордей се в тоз живот!
Бъди достоен ти наследник
на българския славен род!
На Свежен с любов,
благодарност и признателност,
Лето 2020
Даскал Васил Савов*
*Всички изрично неупоменати стихове в тази публикация са от "Аджарско сказание" с автор даскал Васил Савов.
Как се стига до Архитектурно-исторически резерват Свежен?
Архитектурно-исторически резерват Свежен – потомък на древен Аджар и селище на боляри, е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора.
Отстои на около 22 километра северно от Брезово (на около 29 минути с автомобил).
АИР Свежен отстои на:
197 километра (на около 2 часа и 28 минути с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
355 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
248 километра (на около 2 часа и 36 минути с автомобил) от град Бургас
В близката околност се намират хижите "Свежен", "Братан" и "Каваклийка", връх Братан, язовирите "Свежен" и "Домлян" и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от АИР Свежен съществува минерален извор с изградена чешма – "Невенкина чешма".
Какво може да се посети в близост?
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
На 27 километра източно от град Раковски (на около 32 минути с автомобил) се намира най-старото вековно дърво в България – Гранитския дъб.
Само на около 26 километра източно от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира и едно небивало дърво – кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра източно от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея, ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленската черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 17 километра западно от село Свежен (на около 24 минути с автомобил) се намира село Домлян. Край селото се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 10 километра западно от село Домлян (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
Само на 14 километра западно от град Баня (на около 15 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
На 33 километра северно от АИР Свежен (на около 42 минути с автомобил) се намира Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments