Скъпи приятели, ще се опитам съвсем накратко да разкажа за събитията, разиграли се тук, през спомената върху паметната плоча година.
Византийският император Василий II поема към България начело на огромна тридесет хилядна армия с цел да превземе Средец (днешна София).
Обсадата на града продължава двадесет дни, но без успех.
Останал без провизии и разбрал, че няма да постигне успех, императорът започва изтеглянето на войските си.
На 17 август 986 година в прохода Траянови врата при Щипоне (днешен Ихтиман) българите, предвождани от цар Роман, първия му пълководец и бъдещ цар Самуил и неговия брат Аарон, нанасят огромно поражение на Василий II, наречен по-късно Българоубиец, подобно на онова, което търпи император Никифор I Геник от хан Крум през 811 година.
Ако да беше дори слънцето слязло от своето място, аз все пак не бих помислил, че стрелите мизийски ще бъдат по-силни от копията авзонски.
Повалете се, дървета, грозни планини, провалете се, мрачни скали!
Тук лъвът се изплаши да излезе срещу елените.
Когато ти, Фаетоне, спуснеш под земята златобляскавата си колесница, кажи на великата душа на кесаря ето какво: Истъра грабна венеца на Рим; улови се по-скоро за оръжие. Стрелите на мизийците надвиха над копията на авзоните.
По този начин византийският поет Йоан Геометър описва събитията, разиграли се на това място, в своето произведение “За поражението на ромеите в българската клисура”.
Един арабски хронист, роден в Египет в началото на 70-те години на Х век, с име Яхъя, ибн-Саида, ибн-Яхъя, наречен Антиохийски, пише:
...императорът се обърнал на бяг и цялата му войска във вторник на 17 август. И преследвайки ги, българите разграбили неговия обоз и хазната и загинало голямо множество от войската му, и това станало в десетата година от царуването му.
Неговото описание е съществено, защото посочва конкретната дата на това важно за нас българите събитие – 17 август лето 986-то.
Самият император някак оцелява, но шатрата му попада в ръцете на българите.
Споменът за великата победа е повод за несравнима гордост, споделена дори в Битолския надпис на цар Иван Владислав.
За тази паметна победа най-голяма заслуга има "Ненадминат по сила и ненадминат по храброст" бъдещият български цар Самуил (царувал в периода 997 ÷ 1014).
Родоначалник на Самуиловата фамилия е великият боил комит Никола. Неговите синове – Комитопулите – се издигат до управители на държавата вероятно и поради родство с Крумовата династия.
Освен Самуил, активни до смъртта си са и неговите братя – най-големият Давид, Моисей и Аарон.
Давид е убит от скитници власи в периода след въстанието през 976 година в местността "Хубави дъбове" между Преспа и Костур.
Почти по същото време загива и вторият брат Моисей, докато обсажда крепостта Сяр (Серес, Гърция).
Третият брат Аарон, заедно с целия си род, е убит на 14 юни 987 година в местността Разметаница по нареждане лично на Самуил, понеже бил привърженик, както казват, на ромеите, или защото се стремял да завземе за себе си властта (Йоан Скилица).
Самуиловият син Гаврил Радомир успява да измоли милост единствено за братовчед си Иван Владислав (бъдещ български владетел в периода 1015 ÷ 1018), с когото са израсли заедно и са близки приятели.
Години по-късно по ирония на съдбата спасителят Гаврил Радомир пада убит от спасения Иван Владислав.
Как се стига до тук?
Проход Траянови врата, представлява седловина, свързваща Ихтиманската котловина с Горнотракийската низина.
Крепост "Стенос" се намира край автомагистрала Тракия, на около 17 километра от град Ихтиман, около 15 километра от град Костенец, около 60 километра от столицата и около 72 километра от град Пловдив.
Ако пътувате по магистралата, отбийте при село Мирово, като се отправите по стария Цариградски път.
Пътят се вие по южните склонове на планинския дял Еледжик и от него се открива прекрасна гледка към планински върхове на Същинска Средна гора, Рила и Родопи.
Понастоящем реставрираната крепост "Стенос" е официално открита за посещение на 16 август 2015 година.
Крепостта е отворена за посещения всеки ден от 9:00 до 18:00.
Пред информационния център има изграден широк и сенчест паркинг, където да оставите своя автомобил.
Изисква се символична такса вход.
За да я разгледате, си отделете между 30 и 60 минути, в случай че ще правите и снимки.
Преди да ви пожелая „Приятно посещение!“ бих искал да съм убеден, че когато се разхождате из повече от впечатляващата старина, ще бъдете отлично информирани на какви велики събития е била свидетелка тя.
Уважаеми българи, в нашата история има бляскави и славни моменти, с които трябва да бъдем горди, и този е един от тях!
Късноантична крепост "Стенос" при прохода "Траянови врата" е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) археологически паметник на културата с категория национално значение.
Изказвам и моите искрени благодарности на информационния гид, който ме посрещна късно в неделя и след края на работния си ден, макар и видимо изморен бе така любезен да ми разкаже всичко това, което аз днес споделям и с вас.
Благодаря Ви!
Достъпът до крепостта днес е възможен за всички лица от всички възрасти!
Осигурен е и достъп за лица в инвалидни колички!
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!
Comments