Намирам се в любимата ми Златица, шофирам по тесните ѝ улички и трескаво търся една малко известна любопитна старина, която някак ми е убягвала през последните години и сега бързам да наваксам с историята.
Моят днешен отличен ориентир е храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" – бялата черква на Златица, защото, както се оказа, старината, към която съм се упътил, не е отбелязана върху Google Maps.
Спирам пред храма, гася двигателя на автомобила, слизам, заключвам и започвам трескаво да се оглеждам.
Ето я! Точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Познах старината по лика на Дякона, обозначил този знатен златишки дом.
Заключено е, но откривам бележка върху старата дървена врата – с име и телефонен номер.
Ами сега?! Ранна неделна утрин е, а аз нямам предварителна уговорка! Какво да правя?
Все пак намирам смелост (и дързост) и звъня на посочения номер.
Изключително любезен женски глас ме успокоява и ми казва да почакам само минута и ще ми бъде отворено, за да мога да разгледам!
Та това е невероятно!
С огромна благодарност, топлина и светлина в сърцето си редя признателни слова!
След минути вече се здрависвам с уредничката на обекта, безкрайно се извинявам за ранния неделен час, но в очите ѝ чета единствено желанието да помогне на драго сърце за популяризирането му и да отвори старите двери на метоха.
Определено неизвестна старина, преизпълнена с история, която с огромно желание се заемам да популяризирам, така че всеки един от вас, тръпнещ за българското наследство, да посети този златишки дом.
Разказът на уредничката на обекта бе невероятен – емоционален и изпълнен с факти, а преди да си тръгна получих и специален и сърцат дар от нея – "Огърлица от златици" на чудесния Николай Младенов, която прочетох на един дъх, така че, скъпи приятели, ще започна моята история, базирана изцяло на думите, споделени с мен и запечатали се здраво в съзнанието ми и оставили дълбока диря в сърцето ми.
Както сами ще се уверите, успях да заснема и чудни фото моменти, които допълнително ще подкрепят моята история, като ѝ придадат необходимата красота, изящност и фини чувства.
Дворът, грижливо оформен и китно подреден, зеленее пред мен, сиво-сините ридове на Същинска Средна гора се губят срещу хоризонта.
Словата на уредничката нежно галят душата ми, така жадна за българщина, история, славни легенди, смели предания, сърцати герои, будни българи, духовност, самоотверженост, смиреност и кураж и аз – в трескава превъзбуда, унесено попивам всичко това, докато сърцето ми лудо бие в гърдите!
Монашеска килия в Златица е съществувала още от XVIII век и през втората половина на столетието градът многократно е посещаван от таксидиоти на светогорските манастири.
По данни от кондиката на Хилендарския манастир през 1761 и през 1764 година в Златица пребивават Паисий Хилендарски и брат му – проигумен Лаврентий, които водят в манастира поклонници от града.
По различно време в годините на Българското възраждане метохът е бил притежание и на Рилския манастир, за което свидетелстват записи за посещения на таксидиоти на Златица и съседните селища в неговите кондики.
За просперитета на малкото българи, жители на Златица, красноречиво говорят посещенията и даренията на манастира през следните години – 1794, 1797, 1806 и 1809. Многократно златичани подпомагат със средства и най-големия български манастир "Св. Иван Рилски", като само в периода от 1840 до 1846 година в касата на духовното средище са внесени от поклонници от града 9650 гроша.
Като благодарност за подкрепата манастирското братство именува едно от помещенията в манастира "Златишка килия", обзаведена с дарения от жители на Златица.
По съхранени документи в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е известно, че на 2 ноември 1834 година администрацията на османската държава е издала препис на тапия за владеене на манастирски имоти в Златица. Именно към това време се отнася и издигането на метоха, който по архитектурни данни вероятно е строен някъде около втората четвърт на XIX век.
Сградата, която буквално повтаря плана на индивидуалните жилища от това време, е двуетажна, с външно стълбище за втория кат, който леко, с еркер от запад и юг, е наддаден над първия. Почти под цялата сграда има обширно мазе.
Помещенията на първия етаж са четири, като това откъм улицата е служило за свещоливница, от която се влиза в малка стаичка, намираща се в северозападната част на сградата, вероятно служила за склад.
Свещоливницата има два входа – откъм улицата (срещу храма) и от двора.
С тази част от зданието на метоха е свързан един доста любопитен факт.
До съоръжение, което е разположено в центъра на източната стена на помещението, съществува таен изход към мазето на сградата.
На вътрешната стена на подземието няколко каменни стъпала водят към тавана, т. е. до пода на намиращото се отгоре помещение – свещоливницата.
В свещоливницата са приготвяни свещи за обредна дейност на свещениците в храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" и за черкуване на населението на Златица.
Пред мене е голямото огнище за разтопяване на восък.
Споделям още един любопитен факт – върху стената на огнището 120 години по-късно все още ясно се виждат, личат и се разчитат оригинални записи, направени с молив, от 1903 година и от 1906 година, показващи какви количества свещи са приготвяни за един ден тук.
В свещоливницата е уредена експозиция, разказваща за посещенията на Паисий Хилендарски и Васил Левски в Златица.
Входовете на две от останалите помещения (одаи) от първия етаж са от изток откъм двора.
До построяването на класното училище в съседство на метоха, (сега не съществуващо) те са служили за учебни занятия.
По време на Априлското въстание едната от тях – южната, е използвана от турските власти за затвор.
По шиндите на тавана могат да се видят множество надписи – имена, изписани с пламък. Разчитането им е трудно, а в повечето случаи и невъзможно, поради твърде широките и сливащи се една с друга хасти на буквите.
Изкачвам дървените стъпала към втория етаж.
Насреща ми бялата черква на Златица се извисява над входната врата.
Понастоящем в одаите на втория етаж е представена обстановката от средата на XIX век.
От стълбището и малка покрита веранда се влиза в коридор на втория етаж, откъдето има достъп до общо четири помещения, като едното от тях, служило за приготвяне на храна, е проходно – от него се влиза в малък килер (склад).
Интересен елемент от архитектурата на тази одая, наричана обикновено вкащи, са двата оджака (огнища).
Едното е служило за приготвяне на гозби, а на другото, което е с голяма каменна плоча, е ставало изпичането на питки (хляб).
Това е рядък случай в българската възрожденска сградостроителна традиция.
Две от помещенията – спалнята и одаята за отглеждане на децата, са с по-малки размери от останалите.
Най-представителна и с богато украсен таван с орнаменти във вид на слънце, е югозападната стая, служила дълго време за жилище на местния свещеник или клисаря.
До изоставянето на сградата тя е ползвана и за пренощуване на гости – главно Ловчанския митрополит, към която епархия спада Златишка енория.
Историята на метоха в Златица е преплетена и с национално-освободителните борби на народа ни.
Документално е установено, че при една от своите обиколки на българските земи Васил Левски, в периода от 18 до 25 юли 1872 година или в част от това време, пребивава в Златица.
Върху няколко писма, изпратени до него, той отбелязва свои бележки, кога ги е получил.
На 18 юли на писмото на председателя на Етрополския Частен революционен комитет "Бочукооглу" – Тодор Пеев, адресирано "До Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Златица", Левски е написал "Бочукооглу. № 3-ий от 18 Юлия".
На същия адрес изпраща писмото си от 25 юли до Дякона и отец Георги Тутмаников от село Джурово.
На общото събрание на революционните дейци, проведено от 29 април до 4 май 1872 година, тайният революционен комитет в Златица е представляван от Тодор Пеев от Етрополе. В протокола на заседанието той е записан като пълномощник на 11 Частни революционни комитета, между които и този на Златица, посочен с тайното си наименование – "Узун Хасан".
Никола Обретенов споменава, че Тодор Пеев е представлявал частните революционни комитети в "Златица и околностите", т. е. тези от Златишка каза. Такива е имало в село Буново, село Мирково, село Челопеч, Златица и Пирдоп.
Известно е още, че Левски е посещавал Златица и през 1870 година, по време на третата си обиколка на българските земи, когато тръгнал с Димитър Общи за София, както и при пътуването си в края на месец ноември 1872 година, на път от Пазарджик, през Панагюрище, Поибрене, село Мирково, Златица и Пирдоп за родния си град Карлово.
Не е изключено тайният изход от свещоливницата към мазето на метоха, да е осигурявал безопасността на Левски при посещенията му в центъра на казата.
Метохът е регистриран в Национален институт за недвижимо културно наследство като паметник на културата от местно историческо значение и е вписан в списъка на обектите от Община Златица.
Дълго време метохът е в незавидно състояние.
В периода 2018 година – 2019 година, по програмата за партньорство между Община Златица и "Аурубис България", сградата е основно реставрирана и отворена за посещения.
Възстановеният метох е открит тържествено на 18 юли 2019 година.
А всички вие сте повече от добре дошли тук!
Източник на информация:
Как се стига до град Златица?
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.
Подбалканският път* пресича Златица.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Златица отстои на:
77 километра (на около 1 час и 18 минути с автомобил) от столицата
119 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна
317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас
32 километра (на около 37 минути с автомобил) от град Копривщица
Златица е едно малко градче, сгушило се буквално* между южните склонове на Балкана и северните ридове на Същинска Средна гора, както и между свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, насред най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или както го наричат още – Златишката котловина.
*Разстоянията до двете планински вериги са изключително малки.
В северна посока части на град Златица и село Църквище са в самото подножие на Златишко-Тетевенска Стара планина.
Градчето е разположено на 680 метра н.в. и заема централната част на Златишко-Пирдопската котловина, в просторната и богата на води долина – тук текат няколко реки от басейна на река Тополница.
На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.
През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен.
През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив.
През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето.
На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи ЖП тунела в България – Козница (6 километра) и Гълъбец (3 километра).
Как се стига до метоха в град Златица?
Метохът в град Златица не е обозначен върху Google Maps, ето защо давам връзка към храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец", намиращ се на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Метохът се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Преди посещение задължително постете сайт Метохът в Златица – убежище на Васил Левски – ЗЛАТИЦА (zlatitsa.com) , от където ще откриете телефон и лице за контакт, чрез които непременно уговорете ден и час за своето посещение.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво друго може да се посети в Златица?
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Пожелавам ви чудно златишко приключение!
Тук определено има какво да се посети, несъмнено!
Какво може да се посети в близост?
Само на 9 километра южно от Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
На 23 километра южно от Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.
Само на 15 километра южно от селище Панагюрски колонии (на около 18 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Свети Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 12 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (известен още като Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 32 километра южно от град Златица (на около 37 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 32 километра източно от град Златица (на около 29 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 70 километра североизточно от град Златица (на около час и 13 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 62 километра източно от град Златица (на около 57 минути с автомобил) се намира град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
Само на 54 километра източно от град Клисура (на около час и 4 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка долина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Света Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments