Dear friends, I have the great pleasure of presenting to you the sparkling jewel of the village of Petrich - the Art Gallery and its museum collection.
I knew that the village’s art gallery currently houses an extremely valuable artifact – the personal medallion of the benefactor of the Bulgarian people, Lady Emily Strangford, who gave it to the 27-year-old poet Ivan Vazov in 1877. That’s why I contacted Mrs. Valentina Pizova – curator at the Art Gallery of the village of Petrich, who greeted me with a smile and soon became my personal guide, introducing me to the secrets that this wonderful Bulgarian village so carefully guards.
Художествената сбирка води началото си от 1976 година, когато художникът Йордан Шентов, роден в село Бенковски, разположено на 7 километра северно от Петрич (на десетина минути с автомобил), посвещава своята изложба на 172-мата петричани, загинали за свободата на България по време на Априлската епопея от лето 1876-то.
Йордан Шентов е наследник на петричанина Петър Шентов, превел войводата Георги Бенковски и около 70 въстаници, тръгнали след разгрома на въстанието от село Петрич за връх Баба в Тетевенския Балкан в Стара планина.
Години наред мечтаех да направя нещо за моите прадеди.
Мисля, че постигнах мечтата си.
Йордан Шентов
Неговите двадесет картини остават като основен фонд заедно с произведения, дарени от други шестдесет художници, за да се стигне до официалното утвърждаване и откриване на художествената галерия на 8 май 1986 година.
На призива на Йордан Шентов за даряване на картини за галерията се отзовават мнозина български творци, живописци и скулптори.
В резултат на това фондът на галерията притежава над сто картини, графики и скици на едни от най-добрите съвременни български художници.
Най-много платна дарява и създава в следващите години самият Йордан Шентов.
Сред най-ценните дарения, които днес може да видите в Художествената галерия, са картини на поборници от Априлското въстание от село Петрич.
Също така може да видите гранитна глава на летописеца на Априлското въстание Захари Стоянов.
Среда даренията са и няколко портрета на благодетелката на българския народ виконтеса Емили Ан Странгфорд.
Нейната снимка ми я предоставиха от английското посолство. Тогава направих първо портрета в Петрич, тъй като тя е била именно там, докато се е строяла една от болниците.
Йордан Шентов
Пристигайки в България, купува около десет хиляди сукмана, потури, одеяла, казани за варене на розово масло, пособия за воденици, за много неща е помогнала на пострадалите райони...
Когато вече напуска страната ни, поне така са ми предали, знам от дядо ми, от Петрич, че в кошове, с коне, тя е пренесла 4-5 деца, пълни сирачета.
Тя напуска България не по своя воля, а защото са я принудили да напусне. Това става по време на Освобождението.
Тогава са били две благотворителни организации – Червен кръст и Червен полумесец.
Имало е някакво обвинение или съмнение от страна на руските генерали, че едва ли не, след като тя ходи и при турците, и при русите, едва ли не прави някакъв шпионаж. И за това са ѝ дали пътя...
Но когато напуска, тя е с много дълбоки благодарности към българския народ и взима няколко деца, които първо заминават с нея в Англия. Там ги отглежда, възпитава ги, и доколкото знам, в Петрич са идвали две жени, които са искали да видят къде са родени. И са останали изумени от това, което са видели и разбрали за родината си и за тегобите ѝ.
Това е поне преданието, което знаем от Петрич.
Йордан Шентов
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Нарисувал съм я не както другите портрети, а като икона. Защото тя би трябвало да се изучава още в първоначалните училища. Това са благодетели на българския народ, те трябва да бъдат достояние на младото поколение, да се знае кои и с какво са помогнали в най-трудните моменти на България. Тя жертва цялата си кариера да дойде в този ужасен район, в това размирно време, и да помага на всички хора, които са пострадали. Затова просто не съм я толкова идеализирал, тя е много красива, на снимката се вижда, затова я изписах на фона на копривщенски чардак, на фона на къщата на Млъчков, батю Млъчков, в къщата на когото е живяла след въстанието в Копривщица.
Йордан Шентов
За живота и делото на виконтеса Емили Ан Странгфорд съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да прочетете ТУК.
В тежки часове, несгодни
За народа ни злочест,
Пълна с чувства благородни -
Идеш ни на помощ днес.
Идеш да дадеш утеха
На разбитите сърца,
На тез що са голи - дреха,
- Хляб на гладните деца.
С милост нежна във сърцето,
С дума блага на уста,
Балсам да лейш навред, дето
Се намира жалостта.
Чест на тебе, леди славна!
Милозлива, кат жена,
Ти по доблест нямаш равна,
По сърдечна добрина.
Да, че сичко ти оттласна:
Блясък, мир, живот такъв,
И дойде в страна нещастна,
Пълна с плач и дим, и кръв!
И на тоя що се вайка,
И утеха се избра,
На сирачетата - майка,
На вдовиците - сестра.
На Странгфорда наш делото
Ти пригърна го с любов,
Ти обади ни се в злото,
Чу печалния ни зов.
И като почете строго
Паметта на твой съпруг,
Ти обикна йощ по-много
Тези, що любил он тук.
Леди, той беше наш бранител,
Стълп на наште правдини;
Ти си ангел утешител
В най-злочестите ни дни!
Гостенко! Бъди честита!
В теб сюрмаха тоя път
Има помощ и защита -
Ти доказа на светът,
Че във тоя век ужасни,
Век на подлост, злоба, срам,
Чувства светли и прекрасни
Греят йоще сам и там!
Че ак някой сълзи рони,
Има кой да ги суши,
Че ак има зли демони,
Бдят и ангелски души.
Следвай подвига си красни!
Ах, разливай милостта!
И на хиляди нещастни
Ти услаждай горестта!
Всички, що от мраз треперят,
Що гладуват, що търпат,
Ти направи да намерят
В тебе майка тоя път!
И във всички хижи скромни,
И под секи беден свод
Да се слави, да се помни
Вечно името Странгфорд!
"НА ЛЕДИ СТРАНГФОРД"
Иван Вазов
19 септемврий 1876
Когато през 1877 година виконтеса Странгфорд среща Иван Вазов, тя спонтанно откача своя медальон, който винаги носи върху гърдите си, и в който се намират нейна и на покойния ѝ съпруг – лорд Пърси Странгфорд снимки, и му го подарява в знак на благодарност и признателност за посветеното ѝ стихотворение "На леди Странгфорд".
На безценният артефакт, който доведе и мене тук, е отредено специално място.
Изложен е в една от залите на галерията, заедно с оригиналната бележка на Евгения Павлова Бончева, повече известна с псевдонима си Евгения Марс – българска писателка, преводачка и общественичка, позната и като вдъхновителка на патриарха на българската литература Иван Вазов.
На 8 май 2021 г. Мария Елмазова, внучка на Евгения Марс, дарява медальона на лейди Странгфорд.
Госпожа Мария Елмазова споделя, че нейното и на майка ѝ Лиляна Елмазова, снаха на Евгения Марс, желание е медальонът да бъде предаден за съхранение и представяне на българското общественост на жителите и гостите на село Петрич.
Личният медальон на лейди Емили Ан Странгфорд е поставен в специална витрина в художествената галерията на село Петрич в присъствието на президента на Република България господин Румен Радев, и зам.-посланика на Кралство Великобритания у нас госпожа Лин Чарлз.
Към художествената галерия в село Петрич е изградена и оборудвана и кино зала с около 50 места.
Във връзка със 145-тата годишнина от обявяването на Априлското въстание с подкрепата на компаниите Аурубис България АД, Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕООД и Елаците-Мед АД е създаден специален филм за Априлската епопея, за лейди Емили Странгфорд и за село Петрич, който по желание на посетителите на галерията се прожектира в кино залата.
А на всички вас, скъпи моя читатели, пожелавам приятна разходка до село Петрич и ви припомням за специалния фотоалбум, събрал всички шедьоври на галерията, връзка към който ви очаква в края на тази публикация.
С огромна благодарност към госпожа Валентина Пизова – уредник в Художествената галерия на село Петрич, за посрещането, за разходката, за разказите, за всичко!
Как се стига до село Петрич, община Златица?
Петрич е село в Западна България, Софийска област, община Златица.
Разположено е в планински район на границата между Същинска и Ихтиманска Средна гора.
Част от селото е махала Бодят, разположена на няколко километра от него. В миналото махалите са били доста повече – Белега, Ангелови кошари, Върлина, Чебъра, Фартуните и други.
През селото тече река Тополница и в нея се вливат четири на брой по-малки рекички – Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол.
Предполага се, че това петречие дава името на селото.
Петрич отстои на:
66 километра (на около 1 час и 02 минути с автомобил) от столицата
106 километра (на около 1 час и 38 минути с автомобил) от град Пловдив
435 километра (на около 5 часа и 15 минути с автомобил) от град Варна
344 километра (на около 3 часа и 34 минути с автомобил) от град Бургас
30 километра (на около 30 минути с автомобил) от град Панагюрище
Как се стига до Художествената галерия в село Петрич?
Художествената галерия в село Петрич се намира в сградата на училището в близост до центъра на селото, непосредствено до църква "Свети Георги", срещу Братската могила и на левия бряг на река Гугов дол.
Тъй като сградата на училището не е обозначена в Google maps, давам връзка към църквата "Свети Георги". Голямата П-образна сграда северно от църквата е сградата на училището, в което на втория етаж се помещава Художествената галерия.
Какво може да се посети в близост?
Само на 21 километра югоизточно от село Петрич (на около 26 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
На разклон вляво по пътя III-801 Вакарел – Панагюрище между село Оборище и град Панагюрище се намира Историческа местност Оборище.
По пътя между село Оборище и град Панагюрище вдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра югоизточно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Свети Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 35 километра източно от град Панагюрище (на около 35 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 41 километра източно от град Панагюрище (на около 41 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 45 километра източно от град Панагюрище (на около 45 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 58 километра източно от град Панагюрище (на около 58 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Съвсем близо до мост "Новият кемер" се намира град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 10 километра източно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments