Vladimir Genov Serafimov was a Bulgarian officer, colonel and hero of the Serbo-Bulgarian War (1885) and the Balkan War (1912-1913).
Vladimir Serafimov was born on August 12, 1860 (according to other data, on August 23, 1861) in the village of Adzhar, today Svezhen, in the village of Adzhar, in the birthplace of the Seraphim family, currently turned into a house-museum.
Vladimir Serafimov grew up in the large family of Georgi (Geno) Serafimov - a prominent Revival teacher, doer of the Word and third cousin of the Deacon of Freedom - Vasil Levski.
На даскал Гено синовете
прославили са ни навеки
полковник Серафимов помнят
навред Родопските пътеки!
Не заменил той свободата
на българите в Родопа
и сам заложил си главата
за щастието и живота.
Да бъдат те свободни хора
освободил ги от тирана
и пазил ги той до последно
Българска Родопа да остане…
Until the age of 14, young Vladimir studied with his father.
He continued his education in high school in the city of Smyrna (Izmir), Asia Minor, where he studied commerce.
It is the summer of the summer of 1877 and the Terrible is rolling through the sub-Balkan settlements, which does not pass by Adjar.
И тука вече става страшно…
– Защо, бе дядо, какво пък вече?!
– Е, вече, то Страшното тепърва
градецът наш в кръв повлече…
Русията война голяма
Повела с турските злодеи,
че робство няма е измама –
не може скръб да се измери!
За Шипка знаеш и за Загора
там ордите на Сюлеймана
разбити били… и тогава
настава, чедо, мъст голяма…
Аскерът турски деребейства –
убива, пали по селата
и цигани, башибозуци
крадат на хората децата…
В Аджар пристигат и с топове
по църквата гърмят, о, Боже!
И цигани ги водят диво –
убиват, грабят – кой к‘во може!
Обезглавени на дръвника
са 800 от мъжете
изнасилени жените,
изгорени домовете…
Убити старците жестоко
и поругани от туй племе.
Добитъкът заклан, децата –
в Турция отвлечени след време…
От 1000 къщи 100 остават
погром невиждан дълго време
на избягалите в планината
мъката не мож‘ отнеме!...
Бич Божий по-лош и от чума
налегнал, чедо, над Аджара
що мъка има по земята
що горест само той прекарал!...
Later, historians described the events that took place in Colonel Serafimov's home village as the second Batash massacre.
По време на жестоките кланета е убит и даскал Гено, който е съсечен на прага на училището и то пред лицето на един от неговите синове.
За кратко Владимир Серафимов се завръща в Аджар, само за да завари селото си тотално опустошено.
По-големият му брат Константин притежава своя адвокатска кантора в София и Владимир за кратко започва работа при него.
Но увлечен във военното дело Владимир Серафимов е приет за юнкер в четвърти випуск на Военното училище.
Искрено впечатлени от показания характер и видни способности, преподавателите му, предимно руски офицери, му подаряват посребрена казашка сабя, с която той не се разделя до края на живота си. Понастоящем неговата "Сабя на честта" е виден експонат в Регионален исторически музей – Смолян.
Завършва Военното училище в град София с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първото офицерско звание подпоручик.
Подпоручик Серафимов е назначен за командир на пристанищната рота в град Русе.
Бойното си кръщение получава през Сръбско-българската война (1885 г.). Командир е на 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава село Градищница.
За проявената храброст през войната е награден с Орден "За храброст" IV-та степен.
По-късно служи в Пещера, Пазарджик, Хасково, Карлово, София, Пловдив и Асеновград.
Пазарджик среща Серафимов с неговата голяма любов – Елена Кацарова.
На 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк.
През следващите години Владимир Серафимов усърдно си изгражда авторитет на изключително опитен и дисциплиниран офицер.
През 1888 г. получава чин капитан, през 1899 г. е издигнат в чин майор, а през 1904 г. – в чин подполковник.
Видял в него истински войник с висока интелигентност и респектиращо поведение, княз Фердинанд му предлага да го назначи за негов личен адютант, но той отказва.
Не мога да стана салонен офицер. Аз съм войник и ще си остана такъв!
На един строеви преглед Фердинанд е придружен от престолонаследника Борис, който носи немска фуражка. Серафимов застава пред принца и с почтително хладен тон му напомня, че пред българска войска се преминава само с фуражка на български офицер.
През 1909 г. Владимир Серафимов получава повишение в чин полковник.
Идва Балканската война (1912 г. – 1913 г.) и полковник Серафимов е назначен за командир на Двадесет и първи средногорски полк, дислоциран в Асеновград.
Вестта за началото на войната сварва полка край Чепеларе.
Драги войници и офицери, настъпи дванайстия час.
Родопа, този свещен център на нашата обич и скръб, сигурно ще стане наша Голгота, но аз вярвам, че от нея ще се види Възкресението на България.
С нами Бог!
След пламенната реч на Серафимов, Средногорци поемат в определената им посока.
Полкът на главния герой на нашия разказ настъпва в Централни Родопи.
Мисията е да стигне до Беломорието и да прекъсне връзката между османските части в Македония и Одринска Тракия.
Но есента е вече тук.
Още на 5-ти октомври Средногорци обръщат в бяг турския гарнизон на тогавашната българо-османска граница по линията Рожен-Пампорово.
Полковникът изпраща една дружина да овладее т. нар. Тамръшки или Дьовленски (Девински) клин – османска територия, вдадена в Тракия, със силен гарнизон, застрашаващ Пловдив.
След успешното приключване на операцията полкът получава заповед да започне настъпление в нощта на 12-ти срещу 13-ти октомври. За един ден са овладени Пашмакли, Райково и Устово (които впоследствие образуват днешен Смолян), а също Момчиловци и Петково.
Населението на големите и знатни български села посреща 21-ви Средногорски полк като освободител. Частите, направлявани умело от полковник Серафимов, принуждават османската войска да отстъпи в тотално безредие. Целият военен склад на Пашмакли, който по това време е средище на кааза, и голяма част от обозите попадат в български ръце.
Полкът в този планински океан се развърна на дължина повече от 30 километра и на повече от 50 километра дълбочина от границата – едно пространство от долини, бърда и селища по горното течение на река Арда.
Стою Шишков,
участник в боевете и бъдещ бележит изследовател на Родопите
Полковник Владимир Серафимов освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.
Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци.
Лазар Даскалов,
четник в четата на Стефан Калфа
На площада пред храм "Свети апостоли Петър и Павел" в родното му село днес се издига паметник на полковник Владимир Серафимов, останал със славните си военни подвизи в златните летописи на историята като Освободителя на Родопите.
Ето какво си спомня подполковник Никола Попноев Кисьов, съратник и другар на полковник Владимир Серафимов, командир на взвод в редовете на Двадесет и първи пехотен Средногорски полк, споделени по време на изграждането на паметника, издигнат на връх Кавгаджик, в памет на онези събития, разиграли се на същото това място през 19-ти, 20-ти и 21-ви октомври 1912-та година:
Старец, но с бодрост на младеж…
На ръце носен при мощно "Ура" на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме.
Кой е тоя щастливец? – се шепне в множеството…
Побелелият старец целува дълго свещения емблем на дълг към Отечеството…
Сълзи бликат по още свежото му лице.
Очите му заискриха, със свалена шапка той премина край наредената дружина, поздравявайки я както нявга бе поздравявал своя юначен 21-ви боен полк на същото място.
Но какво точно се случва на тези паметни дати?
Скъпи приятели, за всички вас ще се опитам детайлно да проследя поредицата октомврийски събития, описани като Палаския бой, но популярни като Родопската Шипка, записани със златни букви в българската история.
19-ти, 20-ти и 21-ви октомври 1912-та година
Полковник Владимир Серафимов въвежда строги мерки да се защити българо-мюсюлманското население, като най-бедните бъдат снабдявани с храна. Отстъпилите османски части обаче получават подкрепление и под командването на Явер паша започват контранастъпление от Ксанти към Палас (днешен Рудозем).
Населението се радваше и излизаше да ги посрещне.
Те вървяха към Кавгаджик.
Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше.
Ние обикаляхме и гледахме българските офицери.
Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше.
Атанас Сулинанджиев от село Устово
Преди да поеме към Беломорието, до полка застават доброволческите чети на Стефан Калфа, Иван Ботушанов, Христо Чернопеев и Пею Шишманов.
Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен.
Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат.
Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник.
Поручик Константин Лукаш,
взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк.
Работил е и към Главното интендантство
Българите са принудени да отстъпят на левия бряг на река Арда – едва на 6-7 километра южно от Устово и Райково.
Рано сутринта на 19-ти октомври започват сраженията, които донасят триумф на полковник Серафимов и позор за началниците му.
Отчитайки неравностойността на силите, командването на Родопския отряд в Асеновград, начело с полковник Димитър Гешев, заповядва отстъпление. Счели, че е най-добре Средногорци да се оттеглят от освободените селища, да се укрепят на позиция край Рожен, където минава границата между България и империята и там да посрещнат турската атака. Гешев подписва заповед да се отстъпи. Решителният отпор щял да бъде даден едва при старата граница от височините между Рожен и връх Караманджа (днешен Мургавец).
На това решение на бригадното командване смело и твърдо се противопостави командуващият 21-ви полк Владимир Серафимов, който решително пое да понесе всичко, но да не остави в ръцете на неприятеля ядрото цветущи българо-християнски села в сърцето на Родопа...
Отказът да изпълни заповед на висшето началство е безпрецедентен случай в историята на българската армия.
Взех решение да задържа противника на кота 1311, защото бях сигурен, че ако отстъпя височината, положението на 21 средногорски полк ще стане крайно опасно, а българското население в Устово, Райково, Смолян, Чокманово, Смилян и другите селища по направлението, ще бъде унищожено.
Из дневника на полка с дата 20 октомври 1912 г.
Полковникът проявява дързост, която всеки военен устав наказва строго. Защото е неподчинение на началническа заповед, и то по време на война. Но Серафимов взема съдбоносното решение.
Ефрейтор Стефан Станчев описва неговата непоколебимост пред началника:
Гешев викаше по телефона, та го чуваха и нашите войници:
"Серафимов! Ще дадеш заповед да отстъпим на старата граница!"
Серафимов му отговаряше:
"Да се отстъпи?
Не! Никога!
Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!
Не! Нито поглед назад!
На току-що освободения роб, робството не ще върна пак!
Вярвам в несломимата мощ на моя полк!
През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!..."
Докато останалите части от Родопския отряд отстъпват, войниците на полковник Серафимов остават да се бият срещу многократно превъзхождащ ги противник. При това в проливен дъжд и студ.
Серафимов изглеждаше внушителен и благороден. Беше като баща за войниците и младите офицери, тъй като се отнасяше бащински с тях. Мустаците му бяха гъсти и бели. На ръс беше среден. Неспираше да съветва офицерите да бъдат внимателни с властта и населението.
Средногорецът Тодор Демирев от Чепеларе
Полковникът постоянно обхожда войниците си, за да им дава кураж.
Ние не сме дошли да умрем, ние дойдохме да победим!
Години по-късно очевидци си спомнят, че турците успяват да убият два от конете, които полковникът язди, но това така и не го отказва да се бие редом до войниците си. Всичко това има и чисто психологическо въздействие върху враговете, които започват да наричат полковника помежду си шейтан (в превод от турски език означава дявол).
Ръководил е сраженията от първа линия.
В един ден убиват и два коня, с които той обикаля позициите, и когато се появява, яхнал трети, отсрещните турски части започнали да викат "шейтан".
Разказва Валди Тотев,
внук на Серафимов
За да спре дързостта на българите, турското командване дислоцира седем полка и три батареи от корпуса на Явер паша между Смолян и Рудозем и задейства планът за война в Родопите, изработен от началник-щаба на армията Изет паша през 1909 г. Този план разчита изключително много на местното мюсюлманско ядро, създадено преди войната, предимно от българи-мохамедани, служили в армията на падишаха. За тяхното ефективно включване във военните действия са доставени 10 000 пушки-мартини.
При обявяване на войната Военният министър Назим паша, който е и главнокомандващ армията, заповядва:
Нападението да се извърши едновременно от всички страни. Да бъде самоотвержено, съпроводено с терор до свирепост, така че още първия ден да настъпи паника в българските земи. Щом се премине границата, да се сформират и изпратят летящи отряди – конница и башибозук от граничното мохамеданско население и от мюсюлманите в Южна България, които да палят и секат всичко по пътя си!
На 20-ти октомври полковник Серафимов повежда полка си в атака и стига до линията село Фатово – село Алами дере. Решава да концентрира основните си сили на връх Кавгаджик (кота 1311), който държи подстъпа към пътя от Райково за Палас.
Положението е критично – вали дъжд, който спорадично преминава в сняг. Току-що заели позиция, войниците на полковник Серафимов са мокри, гладни, уморени, ненарадвали се на свободата, която дарили на среднородопските селища. Таборите на Явер паша напредват. Съотношението на силите е едно към три. 21-ви Средногорски полк има в състава си 5 000 единици, а турските части – 15 000.
Паленето на огън е забранено, защото противникът е в непосредствена близост. Бойната заповед, която издава, изключва възможността за отстъпление:
...всички началстващи лица със своя личен пример да вдъхват смелост у своите подчинени... като имат предвид, че за 21-вия полк няма връщане назад, преди да е изпълнил своя дълг пред царя и отечеството...
Критичното сражение се разиграва на 21-ви октомври.
Из спомените на един войник от полка:
Тогава на тия поляни ни събра Серафимов и само като ни погледна, разбрахме – тука ще се мре.
Войниците са уморени от усилените походи в една или друга посока. След безсънна нощ под открито небе, дружините на 21-ви Средногорски полк започват съдбоносния за целия Родопски отряд и за българските села в Смолянско бой. Те имат срещу себе си основните сили на противника, който ги превъзхожда многократно. Пет турски атаки са отбити с много жертви за неприятеля, но той продължава да напира.
Участник в сражението описва положението така:
Отпред аскер, назад – срам, отгоре – дъжд.
Авангардите се сблъскват преди обед при Фатово. Люта битка разлюлява хребета между Алами дере и Палас. Османците постоянно получават свежи сили, докато нашите изнемогват.
Провалът сякаш е неизбежен.
Дружинните и ротни командири и всички началстващи лица, със своя личен пример да вдъхват смелост в подчинените, българското "Ура!" да се носи в гръмлив глас през време на действията, а полкът да е наясно, че няма връщане назад, преди да изпълни своя дълг пред царя и отечеството! Пред нас е славата и безсмъртието!
Привечер полковник Серафимов изпраща в обход от десния фланг дружината на подполковник Врачев, усилена с една планинска батарея. Българската атака е изненадваща и буквално помита неприятеля.
Подофицер Тодор Стойчев пише:
В момента, когато чухме, че нашият отряд атакува турците и виковете "ура", полковник Серафимов на кон бе в самата верига на моя взвод, на няколко крачки от мен. Вдигна високо ръката, прекръсти се и каза:
С Бога напред!
Този флангов обход реши изхода на боя.
Оркестърът, чийто капелмайстор е известният по-късно маестро Георги Атанасов, свири сигнал за атака. Възседнал белия си кон, Серафимов изважда сабя, прекръства се и командва:
Напред! С нами Бог!
Под звуците на "Шуми Марица" той повежда дружините в атака. Мощно "Ура" и "Напред на нож" разтърсва Родопите.
На помощ идват доброволци от съседните села.
По целия фронт ечи "ура!" под звуците на "Шуми Марица".
Един български полк обръща в паническо бягство цял османски корпус – 5 000 срещу 40 000!
Въпреки превъзходството в брой и въоръжение, под напора на българските войски, турците отстъпват в безпорядък.
Тази пълна победа гарантира не само освобождаването на Родопите!
Победата на Средногорци спасява от сигурно клане българите християни в Централните Родопи и пресича опасността от османско нашествие към Чепеларе и Асеновград.
В случай че полковник Серафимов бе избрал да се подчини на заповедта за отстъпление, зверствата и безчинствата в региона биха били неминуеми!
На 8-ми ноември 21-ви Средногорски полк освобождава Ксанти, после Гюмюрджина и Дедеагач. Участва в окончателното разбиване на корпуса на Явер паша, който капитулира при Фере, Гърция.
На 14 ноември 1912 г. плененият Явер паша заедно със своите 10 хиляди войници, проявява офицерска доблест и признава качествата на българската войска:
Това е ураган, който може да се повтори при едно замахване на сабята на командира. Забележителна е боевата подготовка.
Мене ме учуди съзнателността и интелигентността на българския войник.
Във военната литература сражения от 19-ти до 21-ви октомври 1912 г. са описани като Палаския бой, но са популярни като Родопската Шипка. Така ги нарича през 1939 г. смолянският мюфтия Хаджисалехов при клетвата на набор от местни българи мюсюлмани.
През 1934 г. село Алами дере е преименувано на Полковник Серафимово.
Полковник Владимир Серафимов взема активно участие и в Голямата война, станала по-късно известна като Първата световна война, като командир на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия. Засвидетелства се геройски по време на боевете, водени край село Чеган.
Полковник Серафимов отново се проявява като опитен стратег, командвайки бригада в боевете при завоя на река Черна.
Предлагат го за повишение, но той отказва.
Когато спасих Родопите и бях на върха на славата си, не бях произведен генерал.
Нека си остана полковник, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.
Поради неизпълнението на заповедта за оттегляне, дадена му в Родопите, той никога не е издигнат в чин генерал.
Полковник Владимир Серафимов се уволнява от армията на 31 октомври 1918 г.
На 26 юни 1932 г. по повод двадесетата годишнина от паметните боеве на връх Кавгаджик, който в чест на 21-ви полк е наречен Средногорец, в прогимназията в Устово се основава инициативен комитет за издигане паметник в прослава на падналите герои през октомврийските дни на 1912 г.
В поканата до Владимир Серафимов е записано:
С Вашето присъствие на това скъпо за родопчани тържество, ще ни направите голяма чест и ще покажете като доблестен военачалник, как да тачим паметта на онези, които тъй самоотвержено водихте в онези паметни боеве, и които поднесоха в дар пред олтара на отечеството най-скъпото – своя живот!
Полковникът е посрещнат в Родопите като герой-освободител!
Окичен е с цветя от главата до петите!
Носен е на ръце с бурни възгласи:
Да живей!
и
Слава!
На кота 1311 полковникът спира пред знамето на 21-ви средногорски полк и дълго го целува, плачейки в знак на лична признателност към паметта на своите момчета.
Побелелият от слава и мъка герой плаче за 75-те останали вечна стража на Родопската Шипка. Плаче, защото не са живи да видят с каква любов и преклонение говорят родопчани за тяхното дело, възкресило Родопите от пепелищата на петвековното робство!
Връщайки се в София, споделя на съпругата си Елена:
Все едно живея втори живот, като виждам как хората тачат тази епопея.
Това е последното пътуване на полковник Владимир Серафимов в този край. Той не доживява откриването на паметника – умира на 7 април 1934 г.
Паметникът е открит на 12 август, на неговия 74-и рожден ден. В акта за освещаването му е записано:
Тук, на това място през дните 19, 20, 21 на месец октомври 1912 г., 21 средногорски полк разби турските пълчища на Явер паша, три пъти по-многобройни от българските войски, освободи този край от турско робство и го приобщи към отечеството.
Нека този паметник, въздигнат по инициатива на родопчани и при щедрите дарения на мнозина родолюбиви български граждани и учреждения, буди удивление за безпределната любов на покойниците към Майка България, служили достойно и изпълнили своя дълг към Цар, Род и Родина.
Вечна памет на падналите герои!
Слава на живите борци!
На този паметен ден присъстват дванадесет хиляди души. Няколко месеца след това, село Алами дере е преименувано на Полковник Серафимово.
Внукът Йордан Тотев разказва, че посмъртно отново предложили да повишат в звание Серафимов, но съпругата му отказва:
Той не искаше да е генерал, сега аз няма да решавам вместо него!
Награди
Военен орден "За храброст" IV-та степен (21 април 1886 г.)
Възпоменателен медал За участие в Сръбско-българската война 1885 г., сребърен (15 август 1887 г.)
Царски орден "Св. Александър" V-та степен без мечове (14 февруари 1896 г.)
Народен орден "За военна заслуга" V-та степен
Народен орден "За военна заслуга" IV-та степен (14 февруари 1903 г.)
Знак "За 20 години отлична служба"
Възпоменателният кръст "За независимостта на България 1908 година" (1909 г.)
Военен орден "За храброст" III-та степен (Балканска война)
Царски орден "Св. Александър" IV-та степен без мечове
Царски орден "Св. Александър" III-та степен с мечове
Орден "За заслуга" сребърен
Орден "Свети Станислав" III-та степен, Руска империя
Военен кръст "За заслуги", Австро-Унгария (Първа световна война)
Орден "Лъв и слънце", Персия
Полковник Владимир Серафимов е баща на пет момичета.
Единственото момче – неговата мъжка мечта, с което съпругата му Елена го дарява, умира двегодишно.
Надеждата му да има наследник, комуто да дари своята "Сабя на честта", не го напуска до края на дните му.
На 56 години се ражда последното му дете, отново момиче – Лиляна, по фамилия на съпруга си – Тотева.
Запомнила съм го строг, но добър и справедлив човек. Имаше приятен баритон и често пееше български и руски песни у дома. Приятно се живееше с него. На всеки празник или семеен случай, той поднасяше цвете на мама, а нас обграждаше с бащинска обич. Караше ни да изпитваме чувство на сигурност, закрила, респект. Помня го един такъв хубав, като старо злато, спретнат, със стнегната походка, с прям и много силен поглед. Само като ме погледнеше, аз заставах "мирно"…
Тя е майката на Йордан и Владимир (Валди) Тотеви, като по-малкият брат Валди е известният музикант от "Щурците". По-големият Йордан разказва, че дядо му бил строг и упорито пазел дъщерите си от ухажванията дори на принц Кирил.
Полковникът възпитава като свои синове двама племенници по женска линия – Никола и Кънчо Кръстеви. Под негово влияние те завършват Военното училище и се отличават като млади подофицери в Балканската и в Първата световна война.
Владимир Черноземски, внук на полковник Серафимов и носител на неговото име, черпи вдъхновение от личния архив на дядо си, създавайки прекрасния роман "Балканският лъв".
В основата на романа е чутовният подвиг на "Средногорци", останал изписан със златни букви в българската история под името Родопската Шипка.
*Всички изрично неупоменати стихове в тази публикация са от "Аджарско сказание" с автор даскал Васил Савов.
Как се стига до Архитектурно-исторически резерват Свежен?
Китното българско средногорско бижу Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора и лежи на 752 метра над морското равнище.
С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство.
В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта (основно къщи), както и части от общата инфраструктура.
Пет от обектите са регистрирани като културни ценности с национално значение, останалите са с местно значение.
АИР Свежен отстои на около 22 километра северно от Брезово (на около 29 минути с автомобил).
АИР Свежен отстои на:
197 километра (на около 2 часа и 28 минути с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
355 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
248 километра (на около 2 часа и 36 минути с автомобил) от град Бургас
В близката околност се намират хижите "Свежен", "Братан" и "Каваклийка", връх Братан, язовирите "Свежен" и "Домлян" и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от АИР Свежен съществува минерален извор с изградена чешма – "Невенкина чешма".
Как се стига до Серафимовата къща?
Къща-музей на полковник Владимир Серафимов (Серафимовата къща) в Архитектурно-исторически резерват Свежен се намира край пътя, движейки се от село Бабек в посока село Свежен.
Какво може да се посети в близост?
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на около 26 километра източно от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира и едно небивало дърво – кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра източно от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленската черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 17 километра западно от АИР Свежен (на около 24 минути с автомобил) се намира село Домлян. Край селото се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 10 километра западно от село Домлян (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
Само на 14 километра западно от град Баня (на около 15 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments