Once again I am coming back here – to the village of Svezhen!
What a village! What an ending!
So steeped in history! This is how the Bulgarian language was saved!
It is no coincidence that today the place is preserved as an architectural-historical reserve Svezhen or AIR Svezhen.
There's something in Fresh!
It floats through the air...
Noises with the noises of the forest...
Thundering with the roar of storms...
Sings with the romola on Svezhenska Reka...
It creaks with the creaking of the old dilapidated Adjarian houses...
It can be seen on the faces of the people sitting at the tables of the local horemag...
You can feel it in the streets as you step on the worn cobblestones...
Something great, something special, something Bulgarian and native!
It must be the authentic Bulgarian spirit that still inhabits these authentic Bulgarian villages and cannot be felt anywhere else.
Last time I didn't manage to visit Colonel Serafimov's native house, because a great May storm drove me away in a hurry, and now I have to catch up.
I have an appointment with the manager of the place - Mrs. Elka Genova, tourist activities specialist AIR Svezhen. They are waiting for me.
It's a hot sunny August weekday, and I have almost the whole day at my disposal to go around this, hidden in the bosom of the beautiful Sarnena Sredna gora, a Bulgarian jewel, to sink into its history, to talk to the people here, to photograph everything and I'm ecstatic!
Joy has filled my heart and song is pouring out of it! I feel light as a feather!
I park right in front of the monument to Colonel Serafimov.
Opposite is the town hall building (on the left) and the first village community center in Bulgaria, built in 1868, named after the first Bulgarian national artist born here, Hristo Stanchev (Krusev).
Above the monument, the old white building of the Church of the Holy Apostles Peter and Paul looms before me. On my previous visit here I was her guest.
A typical summer weekday in Svezhen - people from Svezhen are working in the yards of their houses, there is no one on the streets, the sun is hot, hot, and I am walking around the village with a camera in my hand, wandering through small and narrow streets. My goal is the Seraphim House. That's where I'm headed.
All along the river, all along the river - the road winds now on one side of Svezhenska Reka, then on the other.
Here I am on another bridge and the sought-after fork.
Colonel Serafimov's house - 15 meters
I turn into the narrow alley.
Passing the first house, a high stone wall rises on the left side of the road, and soon I reach a huge wooden gate.
On it I find a square plate with the following inscription:
AIR Svezhen object number 33
Colonel Serafimov's house
I nudged the old door, it swung open heavily, creaking merrily, and I stepped into another great story.
That's what I gave away!
I am here much earlier than the appointed time, but luckily for me the site is open and I have the unique opportunity to look at everything very carefully, to capture every detail, to capture every element, so to speak - to feel the place!
Along the wide path paved with flat stone slabs, I make my way to the old house of the Seraphim family.
To the left of the path are the ruins of the old Adjarian church "St. George".
Отдясно е новоизграденият информационен център, изграден през 2020 година.
Едно от разклоненията на пътеката води към старото аджарско гробище, където навремето са се намирали килиите на преписвачите-калиграфи от Аджарската книжовна школа.
Продължавам към Серафимовия дом.
Серафимовата къща
Ето я родната къща на полковник Владимир Серафимов – малка, спретната къщурка, построена изцяло от черен дъб.
В този дом на 12 август 1860 година (по други данни на 23 август 1861 година) е роден прочутият полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, командир на 21-ви средногорски пехотен полк по време на Руско-турската освободителна война.
На даскал Гено синовете
прославили са ни навеки
полковник Серафимов помнят
навред Родопските пътеки!
Не заменил той свободата
на българите в Родопа
и сам заложил си главата
за щастието и живота.
Да бъдат те свободни хора
освободил ги от тирана
и пазил ги той до последно
Българска Родопа да остане…
Серафимовата къща е една от най-старите в цял Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Серафимовата къща е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, паметник на културата с категория "Национално значение", обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година.
Останала е незасегната от опожаряването през 1877 г. на средновековната църква "Свети Георги", известно просветителско средище от този период, в което е действала Аджарската изографска художествена книжовна школа. Тук е функционирала цяла школа за преписване, илюстриране и подвързване на ръкописи, известна още като Карловско-Аджарска книжовна школа и е първоприемник на Търновската книжовна школа.
Преминавайки край задната част на къщата се вижда една от огромните основни носещи греди (навремето са разполагали с превъзходен дървен материал).
В основната конструкцията на къщата няма забит нито един пирон.
Реставраторите са оставили част от дъбовите талпи, в които има жлебове, и тези вертикални колони се наричат кенове. В кеновете има жлебове и с профилиране са вкарани дъбовите талпи една в друга.
Начинът, по който са осъществени сглобките спокойно може да се оприличи на съвременен 3D пъзел.
Видът на строежа е типичен за къщите, издигнати в периода между 1750-та и 1775-та година, което е доказателство за възрастта на тази старина.
Оригиналните стълби на входа са били разположени вдясно от левия прозорец. По време на консервационно-реставрационните дейности са били изместени във вида, в който ги виждаме и ползваме днес.
Понастоящем подобни стари къщи може да бъдат разгледани и посетени в друг архитектурно-исторически резерват – Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане, както и в Архитектурно-исторически резерват Боженци и в Архитектурен резерват Жеравна.
Изкачвам трите каменни стъпала и вече съм гост на Серафимовия дом.
Неусетно старината започва да ми разказва своята история, а аз я слушам с изумление, попивайки всяка дума.
Красива шарена черга и бяло халище са метнати върху дървения парапет да събират слънчеви лъчи. По-късно разбирам, че насреща ми е типична аджарска черга, свиден дар от местна баба, която е била на посещение тук със своите внуци.
Намира се у дома една черга, може ли да я даря на къщата тук – споделила тя.
Чергата е тъкана през 1932 година. Вълната, от която чергата е изтъкана, е ръчно изпредена и е боядисана с натурални естествени бои. Изтъкана е на стан тук в Свежен (всъщност в Аджар, защото до 1934 година селото носи това име).
Първата стая отдясно е гостната стая или т. нар. одая. Тази стая е била изработена през втория строителен период на издигане на къщата.
Размерите на одаята са 3 метра и 30 сантиметра на 2 метра и 84 сантиметра.
Старата врата на одаята е открехната, подпряна с малко трикрако дървено столче.
Стаята е с дъсчен под, стени и таван, който е с богато орнаментирана дъсчена обшивка, като в края си има резбовани елементи.
През прозорците струи светлина. Нежни бели пердета придават изящество на декора.
Стените също са облечени в дъски, които са свързани с елементи, наречени шишета.
Този начин на сглобяване дава възможност безпроблемно да се поемат линейните разширения на дървото, когато то се свива или разширява, поради температурните разлики през различните сезони.
По пода и до стените са изложени типични за епохата автентични помагала и инструменти.
Отсрещната стена е цялата в долапи. Тук в Свежен тези долапи се наричат мусандри.
Всичко е ръчно изработено – и орнаментите, и самите дъски. Всичко е изглаждано на ръка. Полагам дланта си върху дървото – невероятно гладко е.
Ето този прост елемент за заключване, показан на следния фото момент, се нарича врътка.
Забележете колко елементарни сглобки е имало – два елемента от ковано желязо с една халка и така се отваря. Това напомня ли ви за нещо? За нашите модерни шкафове в кухните ни или за вратичките на багажните отделения над седалките в самолетите.
Ще ви покажа и ще ви разкажа за неща, които хората са използвали преди триста години, а ние ги използваме същите днес, но изработени чрез нови технологии.
Пред мен е уникалният огромен вграден гардероб – мечта за всяка дама.
От една страна тези долапи дават възможност да се съхраняват купища дрехи, завивки, халища, одеяла, като същевременно подреденото по този начин пространство играе ролята и на изолация. Подреден с всички изброени домашно изтъкани и шити дрехи и завивки, този широк и дълбок гардероб перфектно изолира двете долепени една до друга стаи.
Това е така практично!
Преди да ви поканя да влезем в следващата стая на Серафимовата къща, ще ви споделя, че тук – в този дом, неведнъж е отсядал Дякона на Свободата – Васил Левски, който има родствена връзка с даскал Гено Серафимов (1813 г. – 1877 г.), бащата на полковник Владимир Серафимов.
– А Левски, дядо, как дошъл е?
Кажи за Левски, стана време!
– Еее, бързаш малко!
Преди него Хаджията от хълма стене!
Родоначалник на Серафимовия род е спахи Видул от пловдивското село Кочмаларе, (днес Отец Паисиево), а брат му спахи Тодор, полага началото на рода на Апостола на българската свобода – Васил Левски.
Видул бил буйна глава, ето защо турците рано вземат живота му.
Руси, единственият му син, заедно с майка си, бяга в Аджар. Купува къща тук и създава семейство. В средата на своя живот, синът му Стойко се посвещава на Христа и заминава за "Свети Георги Зограф" в Атон. Заедно с подстрижението, Стойко приема монашеското име Серафим, давайки своето име оттук-насетне на всички свои наследници във фамилията. С него е и по-големият му син Георги, който учи гръцки език и черковно пеене най-напред в Хилендар, а после и в Атина. След като натрупва достатъчно знания, Георги се връща в селото и става учител – известния възрожденски деец даскал Гено.
Защо са му казвали даскал Гено, след като името му е Георги? Защото тук в Аджар на Гьоргевците са им викали Гено. Така е записан и така остава познат – като даскал Гено.
Аджарци се обръщали почтително към него с Даскал Гено, не само заради учителската професия, а преди всичко заради огромното му сърце и постоянната готовност да помага на хората. От личната му библиотека се ползвали всички, които могли да четат. Даскал Гено финансово подпомогнал издаването на книгите на Сава Радулов, Райно Попович, Петко Славейков, Ботю Петков, Христаки Павлович и Иван Богоров.
Даскал Гено е баща на 13 деца, 11 от които остават живи и здрави и заемат свое място в живота. Сред тях има учители, адвокати, свещеници, читалищни деятели, офицери, розовари, търговци.
И стана време и за Левски,
на даскал Гено бил роднина.
В Аджар дошъл да буди всеки
за род свободен и родина…
Левски, трети братовчед на даскал Гено, наистина доста често гостувал тук в този дом.
За да не заподозрат нещо турците, т.е. да има основание да гостува така често тук, Левски осъществява фиктивен годеж с една местна аджарска мома на име Гена.
И с хитрост, чедо, да се пази
годеж направил за аджарка
мома красива била Гена,
но свободата ни – по-жарка!...
Разказват, че децата на даскал Гено са запазили спомена за честите посещения у тях на въоръжен калугер, както и за забраната на баща им да стават нощем и да влизат в одаята за гости. От историята знаем, че в своите срещи с българи от Троянско, Дяконът се е представял за търговец от Аджар.
И тук в тази къща, за да му подсигурят безопасен път за бягство, е направено скривалище, което по таен тунел, дълъг около 50 метра, се излиза в близкото дере.
Входът към тайника се намира зад една вратичка, маскирана като обикновена врата на един от долапите. Тази вратичка се затваря от вътрешна страна с дървено резе и става като гръб на долапа, като по този начин не се вижда, че има тайно скривалище.
Тук е доста тъмно.
Както и преди 300 години, така и днес в този дом няма електричество. Ето защо на земята до стената са поставени фенери, с които посетители могат да си светят, за да видят и най-дребните интересни детайли, които този дом ревностно пази.
Старите свеженци си спомнят, че някога, когато тази старина била една обикновена изоставена и необитаема руина – преди повече от 60, дори 70 години, когато те били деца, доста бой са яли тук в тази къща. Използвали са по време на своите дълги непрестанни детски игри този тунел. Вършили са големи пакости – оттук през къщата, по тунела та в дерето. И после техните баби – бой!
Към същото скривалище има вход и от другата стая, т.е. от двете стаи е осъществен изход към скривалището – един своеобразен безопасен път за бягство.
Това пред мене не е поредният долап – това е тайната врата към другата стая, но направена визуално да изглежда като орнаментика по същия начин като останалите долапи в стаята и визуално не се различава по нищо.
А това тук е шпионка – отвор с големината на цевта на оръжие. В отвора се мушка цевта, спусъка се натиска и се гърми. А от външната страна чрез специален механизъм – едно Г-образно желязо, тя се затваря и заключва.
По стените има много такива дупки, които не са от чворове, а нарочно изработени пробити.
Внимателно се навеждам, защото в следващата стая таванът е нисък, а праговете – високи и пристъпвам към следващото помещение. Тази стая се нарича къщи.
Била е изработена през първия строителен период на издигане на къщата.
Размерите ѝ са 4 метра и 28 сантиметра на 5 метра и 29 сантиметра.
Влизайки вътре в къщи със запален фенер в ръка, защото макар и в средата на летния слънчев августовски ден навън тук е почти пълен мрак, аз затварям вратата след себе си.
Ето го и другия вход към скривалището. При реставрацията тази стена с долапите е съвсем леко преместена навътре. Вижда се точно до коя греда навремето оригинално се е намирала стената.
Стаята е направена с глинен под, замазан с кал. Върху пода има царевична рогозка, а върху нея се слага козяка, отгоре е чергата и всички наредени един до друг са спели тук. Това е стаята, в която се е правило всичко.
Ето го огнището, където са се топлили, мястото, където са готвили, мястото, където са се хранили.
Ниската масичка, върху която се слага храната в един-единствен съд, се нарича паралия.
Докато главата на семейството не отчупи от хляба, никой не докосва храната.
Това място до огнището се нарича кът.
Знаете ли кой е спял на това място?
На това място е спял главата на семейството – най-възрастният мъж.
До него е спял – не жена му, не кучето му, а най-голямото момче в семейството (фамилията), т.е. втората важна фигура, която ще продължи рода.
Това са били двете най-важни фигури в семейството – този който се грижи за сигурността и прехраната на фамилията в момента и този, който ще продължи рода един ден.
Ето го глинения сач. В него са се правили, и даже в някои къщи дори и днес продължават да се правят, типичните за Аджар биди. Това е забъркано тесто (прилича на вид като днешната палачинкова смес, но няма нищо общо с нашите съвременни палачинки). Тази смес се прави от брашно, вода и евентуално едно яйце (ама може и без яйце) и малко сол за вкус.
Сачът се намазва със сланина. Навремето като ги изпекат многото биди са правили нещо като захарен сироп – петмез и ги полеят, за да е малко сладичко. Толкова!
Сега ще ви покажа две уникални неща, които другаде няма да видите!
Това е 300-та годишен вертикален прозорец, вграден в покрива.
Открита е стара снимка на този покрив и по нея е направена реставрацията.
Навремето този прозорец се е затварял с дървен капак – уникален плъзгащ се 300-та годишен таван, който все още безупречно функционира! Невероятно е!
Практично е – по този начин се намаля пространството за отопление.
Никак не се учудвам, че стаята е толкова ниска. Тук е Сърнена Средна гора и отоплителният период е много дълъг. В Свежен дори и лятото се налага да се палят печки. И колкото е по-ниска е стаята, толкова по-лесно се отоплява.
Плъзгам дървения капак, спирайки проникването на светлина през прозореца в стаята и загасям фенера.
Тогаз поглеждам към огнището.
Та то свети!
То свети, не защото днес е монтирана някаква специална светлинна уредба, а защото над него е изграден характерният широк аджарски комин.
По-късно, след като се качих върху обширната панорамна тераса, изградена върху новата сграда на информационния център, погледнах специално към покрива на Серафимовия дом и се убедих колко голям и широк е този типичен аджарски комин.
Замислям се. Нима не прилича това на днешните ултра модерни аспирации?
А цялата тази стая, не прилича ли на ултра модерните отворени пространства в днешните ни жилища?
Ето го и водника. Тук са закачени менците. Водата се е носила с кобилицата с менците от извора от реката, където е имало някакъв водоизточник.
Ето така са се случвали нещата и не е имало няма, не искам, не сега.
Техният ден е започнал много рано – по тъмно. На обяд задължително са обядвали.
Знаете ли след обед какво е правил главата на семейството?
Полягвал си е с думите:
Да каже лебът – цар ме яде, не ратай!
Отдаването на почест към хляба е едната страна на този ритуал. Но като се замисля, това е един вид здравословен момент в поведението, за да може след ядене да се даде необходимата малка почивка, за да може храната по-лесно да се усвои.
Тяхната работа е била свързана с полагане на тежък физически труд. Ако веднага след хранене започнеш да се напъваш, дали ще се почувстваш добре? Това е един от малкото факти, вкарващи онзи здравословен елемент в ежедневието.
От двете страни на огнището са оформени две ниши, наричани безули. Тук е изградено едно оригинално архитектурно решение – малка дървена ветропреградна стена. Тя играе ролята да спира и да връща топлото обратно в стаята – от огнището към стаята. В същото време тя оформя една коридорна зона към другата врата. Това е един буфер, чрез който, отваряйки вратата, не влиза студен въздух от другата стая, която не се отоплява.
Уникално и доста практично!
Днес архитектът на къщата остава неизвестен.
Не се знае кой е строил къщата, но тук и днес може да се видят едни изключително оригинали и практични решения, направени простичко, но многофункционално, които по нищо не отстъпват на днешните ултра модерни домове.
Пристъпвам в следващата стая.
Ето ги бойниците – отвори в стените, като в предишната стая.
Това е малката вратичка, водеща към задния двор и към обора. В помещението отдолу са държали дребния добитък. Първоначално оборът е бил в друга част на къщата.
Тази стая се нарича натурия. Това е мястото, където са си държали вещите, приборите, а отзад е хамбара, където са държали зърното. Капакът в момента е затворен. Ето ги вилите – всичко е дървено.
Тази стая е била изработена през първия строителен период на издигане на къщата.
Размерите ѝ са 4 метра и 28 сантиметра на 3 метра и 28 сантиметра.
В тази стая се намира автентично направеният надпис със свещ – 1876 и инициали К. Г. С.
Специалистите са разшифровали тези инициали като на един от синовете на даскал Гено – Кирил Георгиев Серафимов.
Съществува още един надпис над него – ръкописно е Г-то и С-то, но за третата буквичка все още се водят спорове.
Едно време основно са съществували два способа за дълготрайното съхранение на продуктите – сушене и осоляване. Това се е случвало в тези качета на земята пред мене – месо и сланина.
Защо ви разказвам това?
Защото сега ще ви споделя за онази известна автентична аджарска манджа, която се приготвя тук – за сушения зелен фасул с месо и това месо задължително е трябвало да бъде от качето. Вади се месото от качето предварително – от единия ден за другия, за да се обезсоли и тогава се готви.
Името на ястието е:
Васуль на шумки
Тези шушулки и сега се свалят – когато фасулът е зелен той се ниже, след това се закача, ей така – под стряхата на сянка, за да се суши. Той си остава зелен. След това месото се вади и се обезсолява. След това шумките на сушения зелен фасул се накисват и когато се готви ястието, вътре се слага чесън на скилидки, но не обелени.
Скъпи приятели, опитах да заснема всичко това и на видео. Създадох този кратък филм за посещението ми в Серафимовия дом и сега с всички вас го споделям.
Приятно гледане!
От къщата на Серафимови по една от изградените пътеки поемам в посока новоизградената сграда на Информационния център, издигнат през 2020 година.
Над сградата е оформена обширна панорамна тераса, от която се разкрива чудна гледка.
Идеята на тази панорамна площадка е от високо да се насладите на панорамата и на цялата гледка да се види къщата, руините на старата аджарска църква "Свети Георги" и долината на Свеженска река.
Важно за отбелязване е, че целият обект е обществено достъпен за хора в инвалидни колички.
Към този момент не се изискват такси за вход!
Бих желал да изкажа своята огромна благодарност към уредничката на мястото – госпожа Елка Генова, специалист туристически дейности АИР Свежен!
Огромно и сърцато благодаря за разказа, за емоцията, за историята, за преживяването!
*Всички изрично неупоменати стихове в тази публикация са от "Аджарско сказание" с автор даскал Васил Савов.
Как се стига до Архитектурно-исторически резерват Свежен?
Китното българско средногорско бижу Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора и лежи на 752 метра над морското равнище.
С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство.
В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта (основно къщи), както и части от общата инфраструктура.
Пет от обектите са регистрирани като културни ценности с национално значение, останалите са с местно значение.
АИР Свежен отстои на около 22 километра северно от Брезово (на около 29 минути с автомобил).
АИР Свежен отстои на:
197 километра (на около 2 часа и 28 минути с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
355 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
248 километра (на около 2 часа и 36 минути с автомобил) от град Бургас
В близката околност се намират хижите "Свежен", "Братан" и "Каваклийка", връх Братан, язовирите "Свежен" и "Домлян" и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от АИР Свежен съществува минерален извор с изградена чешма – "Невенкина чешма".
Как се стига до Серафимовата къща?
Къща-музей на полковник Владимир Серафимов (Серафимовата къща) в Архитектурно-исторически резерват Свежен се намира край пътя, движейки се от село Бабек в посока село Свежен.
Какво може да се посети в близост?
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на около 26 километра източно от АИР Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира и едно небивало дърво – кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра източно от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленската черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 17 километра западно от АИР Свежен (на около 24 минути с автомобил) се намира село Домлян. Край селото се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 10 километра западно от село Домлян (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
Само на 14 километра западно от град Баня (на около 15 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments