Dear friends of "Photo Moments", I would like to share with you a summer, green, very fresh and so pleasant walk around the sub-Balkan town of Karlovo, located in the southern foothills of Stara Planina.
The city is located between 392 meters above sea level and 612 meters above sea level in the northern part of Karlovsko Pole, which is formed in the southwest of Stara Planina, in the north of Sštinska Sredna Gora and in the northeast of Sarnena Sredna Gora.
The mountainous area of Koznitsa (next to the town of Klisura) separates the Strem Valley from the neighboring Trans-Balkan valleys to the west, and to the east it is separated by Krastets (Strajata). This geographical location has an important role for the climate of the city and the surrounding Rose Valley.
The climate is transitional-continental with a strong influence of Stara Planina, which stops the cold air masses from the north.
Snow cover is unstable and has recently become increasingly rare. It remains for a short time during the year and rarely exceeds 10 cm - 15 cm. All this is due to the restraining effect of the cold air masses from Stara Planina and the softening effect of the nearby Stryama River.
The oldest traces of life found in the land of today's Karlovo date back to the New Stone (Neolithic) era - around the fourth millennium BC.
History
A Neolithic settlement existed in the area of Yas Tepe, west of Karlovo.
In the Middle Ages, several settlements existed here, one of which was located in the Saint Panteleimon area, and it is assumed that this is the medieval Bulgarian Sushitsa. A medieval necropolis was discovered in the western part of the city in the "Bademlika" district.
The medieval monastery "Sveti Spas" was located nearby.
In the 70s of the 14th century, the Karlov Valley was conquered by the Ottoman Turks.
Around 1482 - 1485, the sub-Balkan village of Sushitsa was given by Sultan Bayazid II as a possession (mulk) to Karl Zade Lala Ali Bey. In 1496, Ali Bey turned this possession into a waqf.
According to the founding document of the foundation, the land of Sushitsa is bordered to the north by Stara Planina, to the east by the village of Arabla, to the south by the Gyopsu River (today's Stryama) and to the west by the village of Akche Klise (Byala Cherkva or today Sopot).
During the next century, Sušitsa grew rapidly. According to Ottoman documents from 1516 there were seven Muslim and 42 Christian households, and in 1596 - 117 Muslim and 162 Christian households. The income from the waqf amounted to 5,997 aksetas in 1516 and 23,596 aksetas in 1596. Thus, the village grew into a town, which after the name of Karl Zade Ali Bey began to be called Karl'ova - land of Karl and later Karlovo.
In 1485, Karl Zade Ali Bey built the oldest preserved building in Karlovo - Kurshum Mosque (Lead Mosque), so named because of its lead roof, with materials from the destroyed "Sveti Spas" monastery. The mosque is supported by funds from the Ali Bey Waqf.
In the 17th century, the famous writer Avram Erei worked here. In July 1660, he finished the minae and in 1669 copied a gospel, which is kept in the Zograf monastery.
The city reached the peak of its economic and spiritual prosperity during the Renaissance.
Around 1807, a teacher in the city was Atanas Vlados, a tinsmith from Veles. After him, Nikola Bitolaets and Neno Kelesh were teachers. The educational work in Karlovo reached its heyday when in 1828, daskal Raino Popovich settled as a teacher in the town. In the city, Popovich taught continuously for about 25 years.
In 1837, Vasil Ivanov Kunchev - Levski was born in Karlovo, national revolutionary, organizer of the national liberation movement, creator of the Internal Revolutionary Organization, organizer of the committee network with the aim of liberating Bulgaria from Turkish slavery.
In 1859, Metropolitan Paisiy of Plovdiv ordained Vasil Levski as a hierodeacon in the Assumption of the Blessed Virgin Mary church.
In the period from 1953 to 1962, Karlovo was called Levskigrad.
I am standing in front of the monument of Vasil Levski.
This is where I will start my walk. This is where I will start my story.
Monument to Vasil Levski
The Vasil Levski monument in the city of Karlovo has been declared an immovable cultural asset (cultural monument) with the category of national importance - architectural and constructional cultural monument.
Паметникът се намира на площад "Васил Левски" в центъра на Стария град. Построен е по проект на скулптора Марин Василев между 15 май 1903 г., когато е положен основният камък в присъствието на княз Фердинанд, и 1907 г.
Дяконът на Свободата е изобразен в цял ръст с револвер в ръка, произнасящ пламенно слово, а до него се намира ревящ лъв, символизиращ българския народ.
В долната част на паметника са изброени имената на жители на Карлово, загинали в борбата за освобождение на България през юли и август 1877 г.
Под пиедестала се намират три релефа – "Създаване на революционен комитет", "Залавянето на Левски" и "Извеждане на карловски въстаници от конака".
Как се стига до паметника на Васил Левски?
На следващата карта съм обозначил точното местоположение на паметника на Васил Левски.
Срещу паметника на Левски се намира храм "Свети Никола", построен през 1847 г. В двора на храма е гробът на Гина Кунчева, майка на Васил Левски.
Срещу храма се намира Исторически музей – Карлово, който се помещава в красивата сграда на Петокласното мъжко училище, построено през 1871 г. на мястото на взаимното училище, където от 1846 г. до 1848 г. учи Васил Левски. Музеят е част от 100-те национални туристически обекти и в него можете да научите интересни неща за историята, занаятите и бита на Карлово и региона.
Намирам се в старинната част на Карлово, място, познато като Стария град или Старинно Карлово. От паметника на Васил Левски и площад "Васил Левски" продължавам своята разходка по улица "Васил Левски" в посока север и Балкана.
Следващата спирка от моето карловско приключение са две къщи, намиращи се една до друга. Те са част от Етнографски комплекс "Старинно Карлово" – архитектурен резерват, обединяващ емблематични за града сгради – паметници на културата с неоценима историческа и естетическа стойност.
Патева мааза – късче история от "Старинно Карлово"
Патева мааза в град Карлово е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителен и художествен паметник на културата. Елате в свят, скътал и съхранил онази неподражаема градска възрожденска атмосфера, която тук е все още жива, и която дълбоко ще ви докосне, плени и задържи за дълго.
Скъпи приятели на "Фото моменти", за Патева мааза съм подготвил отделна и самостоятелна публикация, която ще откриете като последвате посочената връзка.
Подгответе се, защото ще ви отведа в свят на история и смелост, на дръзко мъжество и любов към отечеството; ще научите повече за Васил Генчов Караиванов – родственик на Левски, български възрожденец и възторжен патриот.
Вдясно е входът към Патева къща.
Патева къща – с дъх на рози от "Старинно Карлово"
Скъпи приятели на "Фото моменти", за Патева къща съм подготвил отделна и самостоятелна публикация, която ще откриете на посочената връзка.
Подгответе се, защото ще ви отведа в свят на чаромат и изящество, на красота и любов; в свят на пищно озеленени карловски дворове и старинни чешми.
Продължавам своята разходка по улица "Васил Левски" в посока храм "Успение на Пресвета Богородица" – най-старата църква в града.
В храма Левски е служил като йеродякон Игнатий. Рядко срещана негова фотография се съхранява в Неделното училище към църквата.
Храм "Успение на Пресвета Богородица"
Църква "Успение на Пресвета Богородица" в град Карлово е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителен и художествен паметник на културата.
Строежът на църквата е завършен през 1851 година от майстор Атанас Мазнев от Брацигово.
Храмът представлява трикорабна базилика с една абсида и три свода. Иконостасът е от орехово дърво.
В храма няма стенописи, но има оригинални и възстановени икони от представители на Самоковската художествена школа като Станислав Доспевски. Гранитните колони са реставрирани, а амвонът е със специален статут.
Царските двери, владишкият трон и иконостасът са дело на дебърския майстор Антон Станишев.
Най-старата карловска църква "Успение на Пресвета Богородица", гимназията и старата каменна чешма пред църквата оформят симпатичен малък и много красив площад, за който историци и архитекти са единодушни – това е духовният център на Карлово.
Старата каменна чешма
Насред площада вече почти 250 години се издига стара каменна чешма, чиито майстор и до днес остава неизвестен.
И днес върху старата каменна осанка се четат годините 1775-та – на изграждането ѝ и 1896-та.
Срещу чешмата се издига Бухалов хан – поредната частица от Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Бухалов хан – с много любов от "Старинно Карлово"
Скъпи приятели на "Фото моменти", за Бухалов хан съм подготвил отделна и самостоятелна публикация, която ще откриете на посочената връзка.
Подгответе се, защото ще ви връхлети любов! Любов към български традиции и занаяти, любов към шевици и дантели, любов към тъкани черги и носии, любов към бродерия, тъкачество и грънчарство, и най-вече – любов към труда и към България!
И докато се наслаждавате на цялата тази любов, оформена и поднесена с огромно старание, защо не опитате от ароматното, приготвено на пясък, кафе или от розовия на цвят ликьор от рози? Опитайте прекрасния и шарен локум или хапнете от гюловицата. Потопете пръсти в сладкото от рози, в сладкото от смокини или в бялото сладко или си налейте домашна лимонада.
Продължавам по тясната и стара калдъръмена уличка. Моята следваща цел е къщата на даскал Райно Попович – част от Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Къща "Райно Попович" – спомен за учителя, книжовника и будителя Райно Събев Стоянов
Къщата на Райно Попович е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна, историческа и народна старина.
Скъпи приятели на "Фото моменти", за къщата на даскал Райно Попович съм подготвил отделна и самостоятелна публикация, която ще откриете на посочената връзка.
Подгответе се, защото ще ви представя къщата на учителя, книжовника и народния будител Райно Попович, разказвайки ви една история за ученолюбие! Ученици на Райно Попович са били Георги Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков, баща на Христо Ботев. Твърди се, че в тази къща Васил Левски е изпял първите си песнопения.
Крача си аз по улицата и вляво виждам паметник на родения в Карлово Иван Богоров – виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН, 1884 г.).
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Улица "Васил Левски" ме извежда срещу Куршум джамия.
Куршум (Куршун) джамия
Куршум (Куршун) джамия е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна, историческа и художествена.
Куршум (Куршун) джамия (на турски: Kurşunlu Camii, Оловна джамия) е недействащ мюсюлмански храм, намиращ се в парк "Демокрация" на пресечката на улица "Генерал Гурко" с булевард "Генерал Карцов". Тя е най-старата, запазена до днес, постройка в града.
Сградата е основно ремонтирана и понастоящем е музей, официално открит на 13 март 2024 г.
Срещу музея се намира паметник на братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Паметник на братя Евлоги и Христо Георгиеви
Паметникът на карловските братя е открит на 5 октомври 2014 г. За издигането му в центъра на града е организирана дарителска кампания, в която се включват хора от цяла България.
Монументът е дело на скулптора Борис Борисов. Досега братята имаха само един паметник издигнат пред Софийския университет с техни средства.
Историята ги помни като видни български общественици и благодетели, крупни търговци и банкери. Родени в Карлово, двамата получават първоначалното си образование в родния град.
Даренията на братята дават възможност след Освобождението да се построи Софийския университет, да има българска болница в Цариград, манастири и църкви. Въпреки че живеят в Румъния, те винаги са искали да видят свободна България.
Братята вземат дейно участие и в политическия живот на българската емиграция в Румъния. Те са сред основателите на "Добродетелната дружина", която набира български доброволци за участие в Кримската война, разгръщат мащабна дейност за развитието на българската просвета и култура и оказват подкрепа на редица български училища, читалища, книжовни начинания и отделни стипендианти.
Отправям се в посока площад "20-ти юли".
Площад "20-ти юли"
Централният карловски площад е наречен така поради трагичните събития, разиграли се в селището по време на Руско-турската освободителна война през 1877 г., известни като "Страшното".
На 20-ти юли 1877 г. започват масови убийства и грабежи, извършени от редовната турска армия и башибозук от околните села.
Безчинствата продължават чак до освобождението на града в края на 1877 г.
Днес на площад "20-ти юли" е издигнат паметник в памет на многобройните жертви.
Красива е и сградата на някогашната Българска народна банка, намираща се в съседство с площад "20-ти юли".
От площада се отправям в посока север по улица "Водопада". Невероятната осанка на Балкана е гледка, с която винаги свързвам разходката си по тази карловска улица.
Пешеходната разходка с гледка през цялото време към величествените южни склонове на гордия Балкан е несравнимо удоволствие, което обожавам да правя всеки път, когато посещавам родния град на Левски.
Ето ме пред един интересен обект.
Това е бронзов 3D макет "Карлово на длан", изобразяващ значими исторически и културни паметници, намиращи се в град Карлово.
Скоро се озовавам в пределите на зеления и спокоен парк "Евлоги и Христо Георгиеви", през който тече Стара река.
Парк "Евлоги и Христо Георгиеви"
Паркът е зелен и спокоен, оформен покрай коритото на Стара река и в самите поли на Балкана.
Изградени са уреди за фитнес и пързалки с люлки за малчуганите.
Каменните животни, разположени навсякъде из парка, радват най-малките.
Със сигурност вие и вашите деца ще останете очаровани от това прекрасно място.
Срещу парка и днес може да се види фабриката на братята Евлоги и Христо Георгиеви, намираща се в северните покрайнини на града на улица "Тодор Каблешков", 70.
Фабрика на братята Евлоги и Христо Георгиеви
Вълнено-текстилна фабрика на Евлоги и Христо Георгиеви е обявена като групов паметник на културата и архитектурното строителство.
Тя е притежател на категория "местно значение" като производствено-технически комплекс.
Построена е със средства на Евлоги Георгиев през 1891 г. Дарена е на карловската Градска община за издръжка на местните училища.
Срещу фабриката се намира паметник на първия българин, стъпил на осемхилядник.
Паметник на Христо Проданов
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висш химико-технологически институт в София. Като инженер-металург работи в Перник и в металургичния комбинат "Кремиковци".
С алпинизъм се занимава от юношеските си години. През 1961 г. завършва Централната планинска школа (ЦПШ) "Мальовица". Осъществява многобройни изкачвания в планините в България, както и в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите.
Той е първият българин, стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 m) през 1981 г., и първият българин, изкачил първенеца на Земята – връх Еверест (8848 m) през 1984 г.
Загива, спускайки се обратно към базовия лагер на 22 април 1984 г.
Посмъртно е награден с орден и почетното звание "Герой на Народна република България".
Христо Проданов е 155-ият алпинист, изкачил Еверест. Той е 13-ият, направил изкачване без кислород, и първият, изкачил се по Западния гребен без кислород. Проданов е първият алпинист, който изкачва върха през месец април, когато условията за изкачване са много тежки.
Водопад Сучурум
В близост се намира една очарователна природна забележителност, която е моята следваща цел – красивият, много шумен и така буен водопад Сучурум.
Сучурум е един от няколкото впечатляващи водопади на Стара река – двадесет километрова река, ляв приток на Стряма.
Стара река води началото си под името Голямата река от надморска височина 1942 метра. Тече от северното подножие на рид Равнец в Калоферска планина – дял на Стара планина. В началото тече на север, след това на запад и югозапад, а след това на юг – в дълбока долина с голям наклон.
Преди да навлезе в град Карлово Стара река образува красив водопад, известен с имената Карловски водопад и Сучурум.
До 29 юни 1942 година водопадът официално е известен като Карловски Сучурум.
По-късно Карловски Сучурум е преименуван на Водопада, но и днес е наричан само Сучурум, което ще рече хвърчаща вода.
В регистъра на защитените територии и защитените зони в България водопад Сучурум е защитена територия от категория природна забележителност.
От водопад Сучурум аз поемам в посока Национален музей "Васил Левски", който се намира в град Карлово на улица "Генерал Карцов" 57.
Часовниковата кула
По пътя си към музея аз преминавам покрай възстановената стара часовникова кула на Карлово, намираща се в близост до националния музей "Васил Левски".
През Възраждането часовниковата кула се е издигала по средата на голям площад, от който до Куршум джамия се е разпростирала чаршията на Карлово. През 30-те години пространството е преустроено и са изградени нови улици, а през 1944 г. кулата е съборена, защото пречела на новото градоустройство.
Скоро съм пред музея.
Национален музей "Васил Левски"
Национален музей "Васил Левски" включва възстановената родна къща на Дякона на Свободата, заедно с новоизградените експозиционна зала и параклис.
В годините след Освобождението оригиналната къща е изоставена и започва да се руши.
Къща-музей "Васил Левски" в град Карлово е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна и историческа ценност.
През 1933 г. къщата е възстановена и през 1937 г. започва да действа като музей. През 1955 г. до нея е изградена експозиционна зала, където са изложени вещи, документи и картини, свързани с Васил Левски.
През 90-те години към музея са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис "Всех святих болгарских".
Срещу музея се намира още един паметник.
Паметник на репресираните от комунистическия режим в Карлово
Срещу Национален музей "Васил Левски" се издига Паметник на репресираните от комунистическия режим в Карлово след 9.09.1944 г.
Как се стига до град Карлово?
Карлово е град, разположен в южното подножие на Стара планина – в област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад-изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългия републикански път в България.
Най-близкият град до Карлово е град Сопот – разположен на 5 километра (на около 5 минути с автомобил) в посока запад.
Карлово отстои на:
139 километра (на около 2 часа и 11 минути с автомобил) от столицата
60 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
356 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Варна
244 километра (на около 2 часа и 44 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Калофер
Карлово е трети по големина град в област Пловдив след областния град и Асеновград.
Карлово е административен център на община Карлово.
Какво може да се посети в близост?
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост "Куфарита", пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини, в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски, се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов, и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от АИР Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от АИР Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира едно небивало дърво, което ви препоръчвам да посетите – кичест габър.
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча, ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор", е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея, през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Само на 20 километра източно от град Карлово (на около 33 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея, ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments