Кости е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.
Как се стига до тук?
И за всички, които не са чували за него, уточнявам, че правилното му произнасяне е с ударение на последната сричка.
Легенда разказва, че съвременното си наименование селото наследява от някогашния богат и състоятелен грък – Кустú (Костаки), живял в селото и показал на хората как да отвоюват плодородни земи около коритото на река Велека, като изкоренят дървета. На разчистените площи отглеждал царевица, слънчоглед и коноп. Благодарение на труда си, забогатял, а покрай него се замогнали и съселяните му, затова и кръстили на него селището – Костѝ, в знак на благодарност.
Село Кости принадлежи на историко-географската област Хасекия. То е разположено сред източните възвишения на Странджа в живописната долина на река Велека (на левия ѝ бряг) насред един от меандрите ѝ и само на 25 метра надморска височина.
Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, обрасли с широколистни и вековни гори. В близост до местност Св. Богородица се намира и най-старият дъб в Странджа – на възраст почти 1000 години.
В близост са разположени природните резервати „Силкосия“ и „Узунбоджак“, както и защитените местности “Кълката”, “Пирен” и “Марина река”.
Изключителна природа!
Кости се намира в зоната на разпространение на странджанската зеленика.
Сред местните природни забележителности попадат и множеството пещери по поречието на Велека – Керечница, Махарата, Стоянова пещера, Георгиева пещера и Яневица.
Някога през селото е минавал старият път от град Малко Търново за Василико (днешно Царево) и за Ахтопол.
В края на 40-те и началото на 50-те години на двайсти век селото е крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950 година поради неефективност.
Много интересна е и архитектурата на селото. Все още може да се видят някои от старите дървени къщи. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец).
Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“.
Кости е едно от странджанските села, прочути със своите нестинари. Тук и днес могат да се видят зрелищните и загадъчни древни обреди – ритуалните „игри върху огън“, които са запазени единствено в този край на Странджа. Огнените танци се извършват ежегодно тук от незапомнени времена.
Всички жители на селото са православни християни.
Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, намираща се на площада на селото, съхранява уникални православни икони.
Най-красивата селска църква в Странджа
Наричала се е “Св. св. Константин и Елена” до изселването на гърците от селото.
Разрушена е по време на Преображенското въстание и през 1909 година е наново възстановена и осветена.
Забележителни в нея са уникалния дърворезбован иконостас, дело на един от последните странджански резбари – Пандил, както и множеството реставрирани икони.
Очарователна разходка ви пожелавам!