Скъпи приятели, добре дошли в Малко Търново!
В тази публикация-пътешествие ще се разходим из уличките на Малко Търново и ще разгледаме старите му къщи.
Това е един прекрасен български град!
Намира се в югоизточна България, в Странджа планина, близо да границата с Турция.
Някога името на селището е било Тръново, но постепенно името му се видоизменило и местните започнали да го наричат Търново. За да се различава, обаче, от старата българска столица, е било прибавено Малко отпред.
Хората на Малко Търново и селищата от Странджа са потомци на старо българско население.
От много отдавна те живели в малки селища на територията около днешното Малко Търново.
Днешният град възниква някъде около XVI век.
През 1903 година, по време на събитията около Илинденско-Преображенското въстание, Малко Търново силно пострадва.
Ако сте в Малко Търново, недейте пропуска да разгледате православната църква "Успение Богородично", разположена в центъра на града край градския парк.
Тя е построена на мястото на стара църква, датирана от 1754 година.
Вторият храм, който не бива да пропускате да разгледате е изключително красивата източно-католическа църква "Света Троица".
Разходката из зеления парк в центъра на Малко Търново е несравнимо удоволствие!
Ако заговорите някой местен, определено ще научите интересните легенди около Големият врис и Малкият врис.
Големият врис и Малкият врис са две чешми, намиращи се една срещу друга в парка в централната част на Малко Търново и са негови символи.
Ако поговорите с малкотърновчани за тези чешми, те ще ви отвърнат, че ако странник пие вода от Големия врис непременно ще се ожени и ще остане тук завинаги.
Легенда разказва, че преди много, много време изворът на Големия врис бил обитаван от жени самовили, които примамвали мъжете, идвали да утолят жаждата си тук.
Ето и самата легенда:
Имало едно време в Странджа диви жени-самовили. Не познавали дрехи тези жени и винаги били голи, с коси до земята и от повитака (повет) правели люлки за децата си. На хората не се показвали.
Преди да бъде застроен град Малко Търново, тук било "на самовилите тързулката" (с думата “терзулка” странджанци наричат обвивно субтропично растение с шипове (Smilax exela) и дребни червени плодове, събрани на кичур).
Изворът на Големия врис не изглеждал като днес, а бил ограден от цяла гора малки и големи трънаци, достигащи десетина и дори повече метра. Те били толкова гъсти и така оплетени с повет и диви лози, че правели мястото непристъпно за хората.
В това тайнствено и непристъпно място живеел духът на водата (наречен топък) – голата жена. Тя се показвала само тогава, когато някой се опитвал да размъти или замърси извора.
Имало и такива, които искали да изсекат гъстата гора, но от дънерите веднага израствали млади издънки, високи по един-два метра.
Хората пазели свещения извор. Водата в него никога не пресъхвала.
Казват, че когато покрили извора и зазидали басейна му с големите каменни блокове, духът на водата – голата жена, го напуснал.
А може би още е там...
Ако посетите града и пиете от омагьосаната вода на Големия врис, може и да ви се прииска да останете в Малко Търново.
Кой знае?
До 1862 година, преди да бъде покрит с каменната чешма, изворът е служил и за аязмо. Няколко години по-късно – басейнът на Големия врис е обзидан с големи каменни блокове и постлан с мраморни плочи, взети от тракийското светилище при Пазлака.
В цяла Странджа се знае, че в Малко Търново "Големият врис бруфка (иначе казано тече силно), а малкият – силма цицириса (иначе едва чучурка)".
Предполага се, че на мястото на извора е имало тракийско светилище на Аполон или на Дионисий-Сабазий.
По-късно изворът е почитан като аязмо на Света Варвара и тук са се отслужвали молебени за дъжд.
Днес местното населението все още смята това място за свято.
На околните камъни, върху забити железни кръстове, се палели свещи, носели се безквасни хлябове и се отслужвали молебени. И до ден днешен, на Богоявление, басейнът на Големия врис се завирява и там се хвърля кръста за здраве и благоденствие на града.
С този извор-майка е свързана и една от хипотезите за произхода на името на Малко Търново.
Отсреща е и обширният площад пред сградата!
Поседнете на пейка, поотморете, попкриказвайте си с някой местен, послушайте изключителни истории за града.
Тук се намира единственият културен институт в сърцето на Странджа планина – Исторически музей "Проф. д-р Александър Фол", чиято експозиция е много любопитна!
Насладете се!
Как се стига до Малко Търново?
Малко Търново е град в Югоизточна България близо до границата с Турция и център на едноименната община в област Бургас.
Малко Търново отстои на:
457 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от столицата
326 километра (на около 3 часа и 26 минути с автомобил) от град Пловдив
204 километра (на около 3 часа с автомобил) от град Варна
74 километра (на около час с автомобил) от град Бургас
56 километра (на около 1 час и 12 минути с автомобил) от град Царево
Какво може да се посети в близост?
На 6 километра северно от град Малко Търново (на около 9 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На 15 километра от град Малко Търново (на около 16 минути с автомобил) се намира автентичното село Бръшлян, запазило живия странджански дух и днес.
На 33 километра от град Малко Търново (на около 43 минути с автомобил) се намира друго автентично селце в Странджа – Кондолово.
От Кондолово стартира чудесната екопътека "Царството на зелениката".
На 47 минути от град Малко Търново (на около час с автомобил) ще откриете тихото и зелено селце Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която може да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В близост до Кости се намира живият музей на терциерна Европа.
На 56 километра от град Малко Търново се намира град Царево, където може да разгледате доста забележителности.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!