A strange man, neither peasant nor citizen, ragged, disheveled, was walking towards Enyo's cafe, and Samsi Enyo, sitting in front of the cafe in the shade, could not recognize him.
Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше — оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено. И между безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-три много големи, взети сякаш от чувал или от най-проста аба и лепнати, както доде, с едър шев и избелели конци.
Човекът доде на две-три крачки и се спря. Той разбра, че Еньо не може да го познае, и малко обиден, с подигнати вежди, леко усмихнат, остави се да го гледа Еньо и зачака. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно с рядка черна брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени.
Еньо продължаваше да го гледа втрещено, непознатия се усмихваше повече.
— А бре, Серафиме, ти ли си? — извика най-после Еньо. — Ух, да те убий здраве, да те убий! Не мога да те позная бре…
— Аз съм, бай Еньо, аз. Натурален като жив, тъй да се каже…
— Аз пък рекох, че е таласъм. Помислих, че плашилото от даскал Тодоровата бахча иде насам. Да те вземе мътната, да те вземе. Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец!
Серафим се засмя тихо, беззвучно, като поклащаше глава, той подпря на пейката тоягата си, сне и чувалчето, което носеше на рамото си. Всяка година, а понякога през година и през две, той се явяваше по тия места на Гергьовден или по Димитровден, когато слугите менят господарите си. Той беше от града, но търсеше работа по селата. Можеше да работи само лека, маловажна работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чисти обора на някой хан, или пък пасеше един-два добитъка.
— Де беше туй лято? — попита го Еньо. — Рано си напуснал, щъркелите още не са си отишли. Де беше?
— В Белица бях туй лято, на една керемидарница. Има един Панайот там, кермедчия, при него бях. Керемидите му пазех.
Той говореше ниско, като че се боеше да не го чуе някой, с разширени и учудени очи, а после изведнъж се засмиваше и между посинелите му устни светваха зъбите му.
— Сухо беше туй лято — продължи той, — добра стока изкараха хората. Ама и берекетя натъй по селата беше добър. А нашите българи, бай Еньо, кога имат пари, къщи правят. Като мина харман, че като надойдоха ония турлаци с талигите, иззеха що керемиди имаше…
— Хъм… Взеха ги?
— До една. Три големи колелета бяха. Свършиха се. И чорбаджията, Панайот: нямам, кай, нужда от пазач, бай Серафиме, свободен си. Даде ми хака и… отряза ми квитанцията, тъй да се каже…
Като каза това, Серафим се усмихна и тъй като беше съблякъл палтото си, стоеше сега, мъничък, слабичък. Щом остави палтото на пейката, той тозчас се попипа над кръста, по пазвата. Еньо разбра, че там нейде е скътал парите си.
— Че вземи да си купиш едно палто! — посъди го строго Еньо. — Все трябва да си изкарал някоя пара̀. Да си купиш едно палто!
— Ща, ща, бай Еньо. Едно палто ще си купя. Ще си купя, защото туй веке за нищо го не бива. — Той погледна палтото и се усмихна — То е, тъй да се каже, добро за музея…
— Седни, седни да си починеш — каза Еньо, след туй стана и влезе в кафенето.
Колкото можеше да се види през вратата, вътре в кафенето беше дълбоко и хладно. То беше проста сграда, като плевник, нямаше таван, двете стрехи се срещаха нависоко и между върлините, наслагани начесто, се виждаше сеното под керемидите. Едно лястовиче гнездо беше залепено до средната дебела греда.
Серафим, гологлав, със сплъстена посивяла коса, седеше на пейката, режеше по малко с една костурка от хляба си и сладко-сладко дъвчеше сухите залъци. Лястовичката, която имаше гнездо в кафенето, трепна с крилете си току пред лицето му, влезе вътре, повъртя се, след туй пак тъй бързо се стрелна навън. Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка. Една жена запърполя с полите си и влезе в кафенето, но Серафим не я погледна.
След малко жената заприказва високо и той даде ухо:
— … Скъпо, всичко скъпо, кръстник Еньо! Какво да купим с две-три яйца, дето ги вземаме сутрин от кокошките? Едвам сварваме да си вземем по кривач сол и калъп сапун, та да се оперем. Туй кибрит, газ — забравили сме го. Че барем да сме по-добре, да сме здрави кръстник Еньо, а то…
— Какво прави Иван? Как е сега?
— Как ще е Иван — лежи. Отде дойде таз болест, кръстник Еньо, отде дойде. Сега по света Богородица ще стане седем месеца как не е похванал работа. Души го нещо в гърдите, подпира го ей тука е. Отслабна, да го духнеш, ще падне. Не е добре, кръстник Еньо, жълт, черен, като пръст. Думат ми: заведи го в болницата, тури го на колата и го заведи в болницата.
— За болницата трябват пари — каза Еньо.
— Трябват ами, как да не трябват! — Жената въздъхна, след туй продължи: — Че нали ни умря из онзи ден, кръстник Еньо, и биволицата. Изкарах я сутринта здрава и читава, нищо ѝ нямаше, а вечерта като си доде, гътна се пред сам вратника и умря. Душата ми се обърна, плакали сме, като че умря чиляк…
— Болест има по добитъка — каза Еньо. — И на мене ми умря една телица.
— Ни от месото зехме, ни кожата. Доде фелдшера и каза: "Не бива, кай, да ядете от нея, ще я заровите с кожата, с все"… Ох, то нашето тегло! Не знам, не знам…
Жената замълча, но като се ослуша по-добре, Серафим разбра, че се шепне. Изведнъж Еньо извика:
— Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам…
— Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш… Че при кого другиго да ида, кръстник Еньо, при кого да си ударя главата, злочеста аз… Кръстник Еньо… моля ти се като на Господа…
— Остави ме, ти казвам, нямам пари! — изкрещя Еньо.
Жената млъкна и заплака. Серафим я слушаше как хълца и как вие като пребита. Ядосан, Еньо се показа на вратата и погледна надалече, без да спира очи някъде. Серафим тихичко прибра хляба си и се изправи. Жената излезе от кафенето и си отиде. Тя тъй беше се забрадила, че лицето ѝ не се виждаше. Но по вървежа Серафим разбра, че е млада.
— Пари ли иска? — пошепна той на Еня.
— Пари иска. Отде да ѝ ги взема, аз банка ли съм? Искала да води мъжа си на болницата. Добре, ама като нямам? Като нямам, какво да ѝ дам? — сърдеше се още Еньо.
— Значи, сиромашия. Сиромашия до шия, а? Тъй да се каже…
Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха насваляни, тъй си стояха разхвърляни. Серафим ги прибра на едно място и ги нареди. След туй ходи за вода. След туй — поля пред кафенето и премете.
Вечерта Серафим остана на гости на Еня, но отказа да спи в кафенето. Той застана точно по средата на мегдана пред кафенето и там взе да си приготвя легло.
— Че са барем тука под стряхата бе, българино! — рече му Еньо. — Дай си гърба на стената, легни на пейката, ако искаш.
— Не, тук ми е по-добре мене.
— Ще ти духа.
— Не ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей…
Той гледаше Еня и се усмихваше с насълзените си очи. "Страх го е да не го оберат" — помисли си Еньо, като забеляза, че Серафим се попипва по пазвата.
Той го остави да прави каквото си ще, затвори кафенето и си отиде в къщи.
На другия ден той се забави късно дойде да отвори. Той завари Серафим седнал на пейката, и както вчера, режеше си хляб с костурката и закусваше. Еньо се изправи пред него, изгледа го продължително, след туй каза:
— Ти какво си направил?
— Какво съм направил! Никому нищо не съм направил — кротко отвърна Серафим.
— Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, когото не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.
— Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? — Когато Господ на нея — и тя на мене. Аз не бързам.
Еньо прехапа устните си и замълча.
— А палто? С какво ще си купиш палто? — каза той.
— Че нали имам палто? Я го, я! — Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. — Хубаво си е то мойто палто, нищо не му е…
Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.
— Хубаво си е то, мойто палто — продължи той с някаква особена радост в гласа си. — Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред Бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно…
Серафим говореше с Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на колената си, позагледа се пред себе си и се усмихна.
Приказните фото моменти са запечатани в парк "Приказната гора" в град Раковски.
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
Как се стига до град Раковски?
Раковски е град в южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български национал-революционер Георги Стойков Раковски, известен като Георги Сава Раковски.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски отстои на:
161 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата
29 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
345 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 07 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парк "Приказната гора" в град Раковски?
Парк "Приказната гора" ще откриете и вие край улица "Г. С. Раковски" между кварталите "Секирово" и "Генерал Николаево".
В близост се намира стадион "Г. С. Раковски", който е чудесен ориентир.
Какво може да се разгледа в близост?
В съседство с парк "Приказната гора" се намира Адаптирана детска площадка.
На 16 километра източно от град Раковски (на около 17 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 27 километра североизточно от град Раковски (на около 29 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известен като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен се извисява паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява гордата бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 38 километра североизточно от град Раковски (на около 47 минути с автомобил) се намира разклонът, водещ към Кутела.
Съвсем наблизо може да се насладите и на едно небивало дърво – кичестият габър.
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичестият габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В Турия може да посетите родния дом на Чудомир.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 47 километра северозападно от град Раковски (на около 47 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 40 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
Югозападно от Куклен, сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Само на 10 километра северозападно от град Куклен се намира чаровна Белащица.
Край селото може да се разходите из чудната вековна чинарова горичка.
Ще ви разкажа какви прастари легенди ми нашепваха вековните чинари, извисяващи се тук от незапомнени времена.
Край вековната чинарова горичка и днес се извисява средновековна и османска жилищно-отбранителна кула.
Само на 43 километра югозападно от град Раковски (на около 38 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 46 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на града се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 47 километра южно от град Раковски (на около 51 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments