Странджа!
През хилядолетията е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (Червената планина), Парория.
Разположена е в най-югоизточната част на нашата България и граничи с Черно море на изток и с Турция на юг.
И както всичко в нашата България, така и Странджа е изумително красива, чудата и просто великолепна!
Малка по територия е нашата България, но какви чудеса само са събрани тук – изумен и безмълвен оставам всеки път!
Скъпи приятели, днес ще ви отведа на едно приключение, подготвяно 65 милиона години.
В Странджа! В “Царството на зелениката”!
Екопътека “Царството на зелениката” започва от така живописното село Кондолово.
Кондолово се намира в самото зелено сърце на Странджа и до него може да стигнете по няколко начина. Аз избрах пътя Царево – Малко Търново.
Кондолово е разположено на около 23 километра от Царево в посока Малко Търново, като разстоянието се изминава за около 30 минути, в което време включвам и възможната проверка на личните документи в пункта на разклона за село Кости.
От къде започва екопътека "Царството на зелениката"?
Влизайки в Кондолово, се оглеждайте за малък паркинг вдясно. Паркингът се намира пред симпатична пивница, носеща звучното име “Последният патрон”.
За по-сигурно задайте на навигацията тази точка и така ще пристигнете точно на мястото. Непосредствено преди него – вляво, се намира и началото на нашето невероятно и изумително пътешествие назад, назад във времето, непосредствено след измирането на динозаврите преди 65 милиона години.
Запомнете добре маркировката на пътеката – бяло, синьо, бяло. Пътеката е отлично маркирана от самото начало до самия ѝ край и всичко, което трябва да направите, е просто да следвате правилната маркировка – бяло, синьо, бяло.
Екопътека “Царството на зелениката” е кръгова пътека. Какво означава това?
Това означава, че маршрутът на връщане обратно в изходна позиция не е същият – ще преминете по различен път и съответно ще се насладите на още повече дивни чудеса на природата.
Пътеката е лека и много приятна за разходка за всички – малки, големи и още по-големи.
Цялата се изминава за около три часа, в които включвам и доволно количество почивки, както и време за снимки.
Но нека да следваме събитията последователно. По този начин вероятността да сбъркате някъде ще бъде минимална.
Най-добре ще бъде да паркирате своя автомобил на малкия паркинг на село Кондолово.
Вземете със себе си вода, раница, обуйте по възможност дълги и удобни панталони и удобни туристически обувки. Шапка срещу слънце почти няма да ви трябва – почти през цялото време пътеката ще ви води из вековни и уникални като растителни видове гори.
Освен отличната маркировка по абсолютно целия маршрут, организаторите на това прекрасно приключение са подготвили и още тон изненади на нищо и неподозиращите посетители, т.е. на нас.
Самата пътека е широка и отлично оформена – със сигурност няма да ви се наложи да газите трева или пък да ви споходи някакво друго неприятно или дори опасно преживяване. Повярвайте – помислено е за всичко и отличното настроение е просто гарантирано!
Хайде да тръгваме!
Почти веднага попадам в сянката на високите вековни дървета.
Птиците огласят с песни всяка крачка и така се върви по-леко – с песен!
По пътя ще се запознаете с редките, уникални и реликтни растителни видове. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други), подезичест залист, колхидски джел и субевксински гори от благун, цер и източен горун.
Флората на планината е изумително съчетание от 1665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения.
Какво е реликтен растителен вид?
Реликт или реликтен организмов вид е живо същество, чийто видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително (или животинско) съобщество. Зараждането на вида е в геоложки период, чиито условия са били доста по-различни от настоящите, но въпреки промените, на които видът е изложен, е оцелял до днешен ден. Повечето реликтни видове са стенобионтни видове, което ги прави застрашени от изчезване и по-голямата част от тях са включени в различни системи за опазване на биоразнообразието и генетичния фонд на планетата. В България реликти се срещат предимно в планините Странджа, Родопи, Рила и Славянка: конски кестен, силивряк, странджанска зеленика, лавровишня, гинко билоба, реликтен източен бук, който образува (предимно в Странджа) реликтни съобщества с вечнозелен подлес от понтийско бясно дърво и други.
И нека заключим – реликтите са оцелели и преживели промените на времето, а някои са стари – от времето преди най-продължителните ледникови периоди на Земята и датират своето начално съществуване непосредствено след измирането на динозаврите след така наречената К–Т граница (геоложките периоди Креда – Терциер).
Фауната на Странджа от своя страна също е уникална и е съчетание от 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида.
И тук е мястото да спомена, че се намираме върху защитена територия!
На територията на планина Странджа се намира природен парк „Странджа“. Обявен е за парк през 1995 година и със своите 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България.
На територията на парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.
Разходката по екопътеката е дивно-чудатеста, особено през последните две седмици на месец май до първата седмица от месец юни, защото тогава цъфти изумително-красивата Странджанска зеленика.
Какво е странджанска зеленика?
Това е растението, поради чийто цъфтеж съм тук. На това растение е кръстена и самата пътека.
Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) е растение с естествено разпространение само и единствено в Югоизточна Европа и Северозападна Азия. Тя се отнася към род Рододендрон (в България от този род има само още един вид – алпийската роза), семейство Пиренови (Ericaceae).
Rhododendron означава буквално "розово дърво" и името е съставено от гръцките думи "родон" (ῬΌΔΟΝ) – роза и "дендрон" (ΔΈΝΔΡΟΝ) – дърво.
(Стефан Станев. Звезди гаснат в планината. Пл., 2006)
Нейни „роднини“ от това семейство са пиренът, калуната, странджанската боровинка, а също и ягодовото дърво (кумарка), наскоро открито в Странджа.
Странджанската зеленика е вписана в “Червената книга на България” и е защитена от “Закона за биологичното разнообразие”, както и от редица международни конвенции и споразумения.
Странджанската зеленика е висок вечнозелен храст със силно разклонено стъбло. Листата са лъскаво-зелени, едри, продълговато-ланцетни и голи. Стъблото е с гладка сива кора.
Внимание! Отровна е! Не се пипа, а само се наблюдава!
Цветовете са едри, лилаво-розови, събрани по върховете на клонките в чадърести съцветия.
Странджанската зеленика е реликтен растителен вид от епохата на терциерa, съхранил се на територията на Европа единствено в Странджа и Кавказ.
Странджанската зеленика участва като подлес в гори от източен бук, източен горун и благун. Тя е влаголюбив вид, много взискателен към почвената и въздушна влажност.
А това е нейното царство!
Бях тук на 20-ти май и мога да разкажа, както ще видите и вие от снимковия и видео материал в тази уникална публикация, че изумително красивите цветове на зелениката са просто навсякъде!
Накъдето и да погледнете – виолетово и розово, розово и виолетово и зелено!
Абсолютно навсякъде наоколо! Изумяващо!
Всички тези интересни данни за всички тези реликтни видове са подробно описани по десетки табели, старателно поставени от организаторите навсякъде по целия маршрут по екопътека “Царството на зелениката”.
Последователно ще преминете по редица малки дървени мостчета, следвайки маркировката – бяло, синьо, бяло.
Ще видите стрелка, указваща “лек маршрут”, а след нея и стрелка, указваща “тежък маршрут”.
Аз поех по лекия.
Ще пресечете реката по поставени камъни във водата и ще поемете по различна пътека – обратен маршрут към селото. И по тази пътека ще вървите из цъфнала зеленика, като пътеката обратно не е по-малко магично-феерична.
На различни места по пътеката са оформени кътове за наблюдение. Заставате върху дървената платформа и просто се чудите на тази великолепна дивна гледка навсякъде наоколо!
Непосредствено преди самия ѝ край, пътеката излиза на пътя (на шосето) – това да не ви учудва, а съвсем скоро, следвайки табелите “към селото”, се връщате отново в гората.
Приятна разходка из магична и мистична Странджа, приятели, и до нови срещи!