Go, build, and make the name Adjar...
Svezhen, the charming Bulgarian jewel of the Middle Mountains, is a village in southern Bulgaria, in the municipality of Brezovo, Plovdiv region. It is located in Sarnena Sredna Gora and lies 752 meters above sea level.
By Order of the Council of Ministers No. 55 of November 26, 1987 (State Gazette, No. 96, 11.12.1987), the ancient part of the village of Svezhen was declared an architectural and historical reserve representing the Renaissance cultural heritage.
The reserve includes 110 separate architectural objects (mainly houses), as well as parts of the general infrastructure.
Five of the sites are registered as cultural assets of national importance, the rest are of local importance.
A typical representative of Svezhen's architectural objects is the Seraphim house - one of the oldest in all of Svezhen. This home is one of the oldest typologies of preserved authentic wooden houses from the Bulgarian Middle Ages during the Ottoman rule and one of the few buildings over 300 years old preserved in our country.
The native house where Colonel Vladimir Serafimov was born and grew up - the Liberator of the Rhodopes, which is currently turned into a house-museum, is a unique architectural and construction immovable cultural value, a cultural monument with the category "National Importance", announced in State Gazette no. 86 of 1986.
Among the Svezen architectural objects is the slender and tense posture of the building of the old school, founded in 1880, which, however, has been closed for a long time.
The hot August sun was shining brightly on the old beauty, so she was shining. I sealed this image of her forever and now I present it to you.
The school is named Enyo Velev and has been closed for over 30 years.
The beautiful former primary school building is now deserted and quiet.
Some of the houses have been preserved in very good condition to this day, but there are also those that have long been abandoned, deserted or completely dilapidated.
They compare Svezhen and its location with a scattered amber necklace on both sides of the slopes of the quiet and gentle Svezhenska creek.
In terms of climate, the settlement is quite different from the surrounding settlements in the vicinity. Because Svejen is located at a higher altitude (752 meters), it is also much cooler here. In winter, it gets quite cold and usually the winter is snowy and lasts from November to the beginning of April. Heavy snows rarely fall and do not last long.
Spring is cool, short and often changeable; summer is short and cool, and autumn is cool and rainy. Despite these features, the climate here allows the harvest of the fields sown with cereals to be harvested on time.
Here is a photo moment from a typical very angry Svesen May storm, which on my previous visit here quickly, quickly drove me out of the village.
Due to its location, Svejen is exposed to the winds. The strongest are the northeast and northwest, and the south and north transfer the places around the houses. The old Svezhians call the north-eastern wind Gornia, because it comes from the upper course of Svezhenska Reka, the north-western one - Dolniya (from the lower course of the river), the northern one - Ovchilarski, because it blows from the village of Aleksandrovo, and the southern one - Kokalski, from the area of Kokala.
In the village, the fruit trees, vines, and roses bloom much later than those in the surrounding area. The most rain falls in spring and autumn.
It's a hot sunny August weekday, and I have almost the whole day at my disposal to go around this, hidden in the bosom of the beautiful Sarnena Sredna gora, a Bulgarian jewel, to sink into its history, to talk to the people here, to photograph everything and I'm ecstatic!
Joy has filled my heart and song is pouring out of it! I feel light as a feather!
Arriving in Svezhen, I park right in front of the monument to Colonel Vladimir Serafimov - the Liberator of the Rhodopes.
На даскал Гено синовете
прославили са ни навеки
полковник Серафимов помнят
навред Родопските пътеки!
Не заменил той свободата
на българите в Родопа
и сам заложил си главата
за щастието и живота.
Да бъдат те свободни хора
освободил ги от тирана
и пазил ги той до последно
Българска Родопа да остане…
Monument to Colonel Vladimir Serafimov
In order to pay their respects to the work of Colonel Vladimir Serafimov, residents of Svezhne erected a monument in his honor, which is located in the center of the village.
In August 2010, the recognized residents of the village of Polkovnik Serafimovo* donated a memorial area that can be seen near the monument.
*Colonel Serafimovo is a village in southern Bulgaria. It is located in Smolyan municipality, Smolyan district. Until 1934, the name of the village was Alami Dere. For several months from August to December 1934, it was called Yablka, and then it was named after the hero of the Balkan War, Colonel Vladimir Serafimov.
On a hill in the center of the village there is a monument in honor of the local residents who died in the wars and the glorious 21st regiment and its commander Colonel Vladimir Serafimov. On the nearby Srednogorets peak (with the old name Kavgadjik peak, which was named Srednogorets in honor of the 21st regiment) a monument, called Rhodope Shipka, was erected for the famous Battle of Alamidere on October 21 (November 3 according to the new style) 1912 during the First Balkan War.
Now look to the right, where a small green recreation area with a children's swing has been formed.
The monument to those who died in the wars
A monument to all the brave Bulgarians from Svezhen, who put the fatherland above everything else and who gave their lives for liberation, was also erected in the middle of it.
Svezhen gave birth to many brave patriots who put their fatherland above everything!
Let's remember them!
И Рашко Серафимов – капитана,
легендата на българската флота
кръстосвал той морето като хала
отдал си на родината живота…
Next to the monument to the colonel, you will also see two memorial plaques - to Captain 1st rank Rashko Serafimov - the first Bulgarian submarine officer, commanding the Navy of the Kingdom of Bulgaria in 1919 and to Captain Doychin Boyadjiev - military pilot first class, pilot of the squadron, a patriot and vigilant citizen who died in 1992 while performing his military duty.
Just above the monument, the old white building of the Church of the Holy Apostles Peter and Paul looms before me. On my previous visit here I was her guest.
Church "Holy Holy Apostles Peter and Paul"
The construction of the church "Holy Holy Apostles Peter and Paul" started in 1864 and two years later it was completed and consecrated.
Four years later, a marble slab with a double-headed eagle was placed in the temple as a sign of gratitude to the people who raised funds for its construction, as well as to the Ecumenical Patriarch, who managed to obtain such an important permission from the Ottoman authorities.
The main task for the construction of the temple during the difficult years of slavery was the special committee organized in 1860, whose member was Petar pop Stoyanov.
Sakellari (church treasurer) Petar pop Stoyanov was born in 1798 and ordained as a priest in Adjar in 1847. And as I mentioned, he is the main originator of the Christian faith and spirit, and the Bulgarian language.
The first rural community center in Bulgaria
Opposite is the building shared by the town hall (entrance on the left) and the first village community center in Bulgaria (entrance on the right), built in 1868, named after the first Bulgarian national artist born here, Hristo Stanchev (Krusev).
The establishment of the community center was documented in the newspaper "Macedonia", issue 43 of 1869:
Last year, with the efforts of two or three excellent young people, a community center was established here. The purpose of which is to open a girls' school in the village and support it.
The founders are Georgi (Geno) Serafimov and teachers Rusi Nikolov and Dimitar Popov.
In the best and prosperous years for the settlement, about five thousand people lived here.
Twenty-six pubs once operated here, as well as the only sober society at the time. Today, I look with sadness at the still-functioning Svežen choremag.
Adjara architecture
It is a typical summer day in Svežen - people from Svežen are working in the yards of their houses, there is no one on the streets, the sun is burning, it is burning, and I am walking around the village with a camera in my hand, wandering through small and narrow streets.
Traditional Adjarian architecture includes several types of houses. During the Renaissance, spacious two-story wooden houses with a large shop on the first floor facing the street or bazaar were located along the main street, winding in a north-south direction along the Svezhenska Reka.
Another type of houses, built in areas with a more pronounced unevenness, are constructed with two or three floors, the first of which is stone, and the others are stucco.
The poorer residential buildings are built of logs, being single-story or with a semi-excavated first floor. The courtyards are not spacious, but are dotted with outbuildings supporting domestic crafts or animal husbandry.
The oldest buildings are representatives of the typical one-room Revival house, including a living room and a stable for animals, as well as a loggia, turned in the mass case to the south.
Samples of all listed housing types have been preserved to this day, despite the dramatic historical changes that have overtaken Svejen in the last century and a half.
Adjarian legend - the story of Adjar
– Кажи, кажи ми, дядо, как и откъде?
Разкажи ми всичко станало тъдява.
За село, разкажи ми, за онез мъже –
болярите, издигнали Аджар-а!
– Във времена на смут и неизвестност,
когато полумесецът нахлул от юг,
сред писъци на християнски жертви,
момински плач и ниви, не видели плуг,
мъже посърнали се връщали от битки;
безсилни сълзи бършели с корава длан,
и Богу молели горещо сухи устни;
да победят гъжвите в следващата бран...
The settlement was founded around the 14th century. His old name is Adjar.
Ajar means strong and still stony (translated from Turkish). According to some sources, the word is of Arabic origin and means khanjar - also a dagger, a knife, and later the x and n gradually dropped out.
In 1934, Tsar Boris III with his wife Joanna visited Adjar. Their village looks extremely green and quite fresh, so the king issues an order from here on to be called Svezhen.
Heirs of Turnov boyars
It is not surprising that Adjarians are healthy, strong and strong, since according to the most famous legend, they are heirs of Boylar families and blue aristocratic blood flows in their veins.
Та, тамо нявга – времената помнят;
и старците, и книгите гласят
как, за да спре безчинствата на ятагана,
народът български, за да спасят...
Царят Търновски, сестрата си Тамара
най-умната, красива и добра царкиня
жена на турския султан решил да дава,
а за народа тя била като светиня.
Ancient legends tell about those distant and dark ages when Bulgaria fell under Turkish slavery.
Принуден бил Шишман, не било лесно;
със сълзи се прегърнали сестра и брат.
Сбогувала се с Двора Кера Мара
излязъл да я изпроводи Търновград…
Керван катъри-зестра пребогата
предвождани от българска войска;
боляри яздели отпред в позлата
на шлемовете с орлови пера…
Конвоят тъжен и не по сватбарски
заточил се към срещата с врага.
Нетърпелив женихът чакал в полето
за Мурад била петстотната жена…
The tales describe the dignity of Tsar Ivan Shishman's boyars, who were forced to hand over his sister Kera-Tamara to the Turkish Sultan Murad in order to appease him.
The action takes place in the flattest part of the Stryam Valley - somewhere in the area of the present-day village of Marino Pole, which until 1934 was called Menteslii (southeast of Karlovo).
Тамара щом предали унизени,
болярите със сълзи на очите,
препуснали назад и натъжени
преселили се, от града в горите...
На най-високото, на русалийска чука;
на Средната гора една поляна;
избрали тихо място до речица
от лунна светлина нощя обляна...
И заживели гордо в планината;
свободни в непристъпните усои,
очаквайки добри да дойдат дните;
да станат твърди царските устои…
Ashamed, humiliated, grief-stricken and oppressed by their act, the boyars cannot return to Tarnovgrad.
A small part of the group, companions of Kera-Tamara, set off in a western direction and created today's Voinyagovo. Another part remained in place, founding the village of Menteslii.
The largest part of the boyars set off in the southeast direction. Arriving in the wilds of Sarnena Sredna Gora, the Tarnovo aristocrats stopped and laid the foundations of today's Svezhen.
Adjar Literary School
In the period from the 16th century to the 17th century, Ajar was an established literary center of the Middle Ages.
Но зла била таз наша участ родна
след време паднал Търновград-а
с предателство коварно и позорно;
изклали ни без никаква пощада…
Избягали през таен изход
от града болярите с жените и децата.
В бохчички носели най-свидното четмо
на Търновската школа писмената.
Вървяли през нощта, деня се крили
и тука в Средната гора слезнали.
При своите роднини в планината
с надежда, с радост те се озовали…
Порасло селището, с крепостна стена
на скрито място, за достойна смяна.
С годините то станало градец;
Аджар нарекли го – на Търново отмяна...
An entire school for copying, illustrating and binding manuscripts functions here - the Adjara Book School, also known as the Karlov-Adjara Book School and is the predecessor of the Tarnovo Book School.
И не забравили в дните робски
да палнат те оназ искрица,
която в мрака да ги пази –
да пише детската ръчица!
Писма, минеи, дамаскини...
писали аджарски граматици
Поп Йовко, Филип и Недялко...
Историята взели от Паисий.
Its representatives are priest Jovko, daskal Nedyalko and his son daskal Philip.
These are the foundations of the medieval church "St. George" in Svezhen, which was burned down and destroyed in 1877.
Behind the church is a small and narrow path paved with stone slabs. This path leads to the ossuary, built on the site of the old ossuary, where the skulls of the local people who were brutally slaughtered during the great massacre of 1877 are still kept today.
To the left of the path is the old churchyard of the village. The priests and some of the notable and prominent residents of Svezhen - the elite of Adjar - found eternal rest in it.
On the right, laid on the ground and leaning against the high stone wall, you can see dozens of salvaged stone tombstones, collected from all over Svejen.
During the excavations, foundations were discovered at this very place - the remains of cells plastered with mud plaster on the walls, which are supposed to have been inhabited at the time by the scribes-calligraphers of the Adjarian literary school.
The activity of Adjara writers, illustrators and ornamenters is one of the most sublime achievements in the Bulgarian art of book decoration. She stands out among copyists-calligraphers and masters of manuscript decoration, working in the period XV century - XVIII century, with significant artistic achievements, great diligence and skill, original author's handwriting and creative specificity.
The main contribution of the Adjarian school of pen writers was the transformation of the ornament from a decorative to an illustrative element of manuscript decoration.
Authors of the photographs of the originals: Todor Nenov and Ivan Krachanov
In this gallery you can view priceless originals preserved even today in the "Ivan Vazov" National Library in the city of Plovdiv.
The Adjarian literary center gradually became one of the most influential Damascene and artistic centers in the 17th century.
In Ajar, one of the earliest cell schools on the Bulgarian lands was also registered, providing Church Slavonic literacy to local boys as early as the 1730s.
Килийното училище след време
в класно е прераснало на Дачка
и даскал Гено учил е децата,
че щом човек се учи прави крачка
към славата на старата родина,
към всичко хубаво, към свободата,
към наследеното с молитва,
към корените впити в земята…
Two nuns from the Sopot virgin monastery "Introduction theotokos (metoch)" taught in the cell school in Ajar.
Medieval Church of Saint George
These are the ruins of the old medieval Adjarian church "St. George" in Svezhen.
During the Scary, the church was completely destroyed.
Today, only the stone foundations and the original stone flooring of the church have been preserved.
– А кой нарекъл го е, дядо?
И как е станало това?
Защо Аджар – туй име странно?
С какво го свързваме сега?
Даа, слушай! Не било им лесно
с години тайно да живеят
и крепостта си да развиват,
кръвта да пазят, да се родеят…
Растяло селището, раждали жените
и детска глъч се чувала в гората.
In the period around the 18th century - 19th century, Adjar was the center of the Karajadag nahiya. As a small district center (kasaba) it controls 62 settlements along the Maritsa River and the Chirpan district. At that time, Adjar was a populous, economically well-developed settlement with an alert Bulgarian population and bright cultural events. The livelihood of the inhabitants is mainly trade, farming, rose production and cattle breeding.
Еее, позамогнали се с труд, повярвай!
С розовото масло в Стамбула
еснаф търговски бързо процъфтявал
и къща всеки вдигнал като кула…
Their business contacts with Constantinople, Anatolia and other parts of the Ottoman Empire are dynamic. Their commercial connections reached Austria-Hungary, Russia, Dalmatia. Other crafts are also being developed - papukki, kaftan, kundur, millinery, tepavicari, coffee shop, innkeeper. Adjarians raised the production of gaitans and shayaks to a height and sewed clothes for the Turkish army, thanks to which many became rich and built large houses.
Търгували мъжете в градовете
и дивеч носели от планината…
Та, ден един ловци на падишаха,
сърна ранили, тръгнали след нея;
изкачили поредната рътлина
и що да видят, ахнал сам и беят –
крепостна стена на град
незнайно как попаднал там
и хора снажни и свободни –
в очите и горяло плам…
Уплашен беят депеша писал
до мирлива – паша във Филибето:
Градец-държава българите имат
в сърцето ни и още непревзета!!!
Високи, бели, силни хора,
имоти с крепост в Балкана,
Какви са, що са, но грамотни!?
Гяури са, но път Аджар Адама!...
Откупили се от султана, и с ферман
им наредили прохода да пазят;
оръжие да носят-дервентджии –
да бъдат те на служба и да яздат!
In 1840, one of the first mutual village schools was founded here, which later grew into a class school and kept the fire of enlightenment alive in the last pre-liberation decades. In 1868, the community center was established, and in 1870, the girls' school. In 1868, the log school building was erected, which lasted until the end of the 19th century.
И турци в селището да не влизат;
от кърджалии да се пазят;
манастири, църкви да си вдигат,
пред никого на колене да лазят…
Before the Liberation, there were fearless voivodes in Ajar.
Снабдявали с оръжие хайдути.
И Калифер е шетал, чедо, тука.
По калдъръмите аджарски, синко,
Не смеел турски кон да тропа тука, чука…
The highly educated and dynamic Adjarians are also involved in the liberation initiatives of the Bulgarian people in the last two decades before the Liberation. There are preserved testimonies about the penetration of a press with revolutionary content into the village and about the eventual creation of a revolutionary committee.
– А Левски, дядо, как дошъл е?
Кажи за Левски, стана време!
– Еее, бързаш малко!
Преди него Хаджията от хълма стене!
Mount Kardafil - the headland of Hadji Dimitar
The story goes that seriously wounded in a battle near Mount Buzludja in the summer of 1868, supported by his comrades, he was carried over Ajar near Mount Kadrafil, and for a month he was fed and cared for, his wounds bandaged by Svezhene and Murchenishki shepherds.
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Из "Хаджи Димитър"
Христо Ботев
Grandfather Hristo from Svezhen still keeps the mug with which his grandfather quenched the voivode's thirst.
Later, on November 6, 1880, the bones of Hadji Dimitar were buried in the courtyard of the Church of the Holy Apostles Peter and Paul.
Че Ботев, чедо, е роднина
с аджарци – знаел е поета
Хаджи Димитър, че загинал
на Кадрафила под небето!
Че пак аджарци са го крили,
че раните са му връзвали,
че на върха пък самодиви
Аджарски песни са му пяли…
The event was published in the "Maritsa" newspaper, from where the voivode's mother found out where her son's mortal remains were. She left Sliven for Svezhen at the end of December 1880. She recognized her son by the skull, which was missing one of the front teeth. He took the bones and buried them next to the "St. Nicholas" church in the "Klutsohor" district in his native Sliven.
In 1970, as a result of the complete reconstruction of the house-museum "Hadji Dimitar" and the restoration of the demolished buildings, his bones were handed over to the District Historical Museum - Sliven. After that, however, their traces are lost.
Within the confines of the Ottoman Empire, Ajar grew to the size of a small town. In an addendum in the newspaper "Pravo" from 1872, the settlement was called Gradentse. Its main drawback is definitely the lack of water. It is noted that many residents make a living by working in Anatolia and Constantinople.
И стана време и за Левски,
на даскал Гено бил роднина.
В Аджар дошъл да буди всеки
за род свободен и родина…
И с хитрост, чедо, да се пази
годеж направил за аджарка
мома красива била Гена,
но свободата ни – по-жарка!...
The Apostle of Freedom - Vasil Levski - often visited the village. Here he fictitiously becomes engaged to the local beauty Gena. According to the rumor, the couple spent seven romantic days and nights in the so-called Chorbaji-Wolf House, after which their paths diverge.
Adjarians took an active part in the April Epic from 1876.
И тука вече става страшно…
– Защо, бе дядо, какво пък вече?!
– Е, вече, то Страшното тепърва
градецът наш в кръв повлече…
The horror of the summer of 1877
Convicted of old offenses against the empire, in the summer of 1877 during the Russo-Turkish war of liberation by the advancing hordes of Suleiman Pasha after the reckless and unjustified from a military-strategic point of view, the provocative invasion of General Yosif Gurko's detachment to the south of Stara Planina, the sub-balkan basin is subjected to unheard of violence.
Русията война голяма
Повела с турските злодеи,
че робство няма е измама –
не може скръб да се измери!
За Шипка знаеш и за Загора
там ордите на Сюлеймана
разбити били… и тогава
настава, чедо, мъст голяма…
Army and Bashibozuk attacked, set fire to and destroyed a number of settlements - Stara Zagora, Kalofer, Karlovo, Sopot. At the beginning of August, the Turkish troops reached Adjar. The village was set on fire and looted.
Out of over 1,200 houses, only a hundred survive. Hundreds of people perished in the flames. Over 700 Adjarians were captured and beheaded.
Аскерът турски деребейства –
убива, пали по селата
и цигани, башибозуци
крадат на хората децата…
В Аджар пристигат и с топове
по църквата гърмят, о, Боже!
И цигани ги водят диво –
убиват, грабят – кой к‘во може!
Thousands are leaving their homes.
The enormous tragedy has been compared by historians to the brutal Batak massacre of 1876.
Обезглавени на дръвника
са 800 от мъжете
изнасилени жените,
изгорени домовете…
Убити старците жестоко
и поругани от туй племе.
Добитъкът заклан, децата –
в Турция отвлечени след време…
The events go down in history as the Terrible, the Carnage and the Great Massacre.
In the advertisement published on the pages of the "Maritsa" newspaper (No. 142 of December 11, 1879), it is about a boy from Adjar named Dimitar, who during the massacre was kidnapped and converted to Islam and after the Liberation was looking for surviving members of his family.
Due to the topographic features of the settlement, after the fires of the war, some of the houses further away from the central street survived. The new church "Holy Apostles Peter and Paul" also survived, but the old medieval Adjarian church "St. George" was completely devastated.
От 1000 къщи 100 остават
погром невиждан дълго време
на избягалите в планината
мъката не мож‘ отнеме!...
Бич Божий по-лош и от чума
налегнал, чедо, над Аджара
що мъка има по земята
що горест само той прекарал!...
The Svezhen clock tower
Near the monument, erected on the place where more than 700 Adjarians were killed during the Strasno, the Svezhen Clock Tower stands today.
The Svezhen clock tower was built on the place where the house of the biggest butcher in Ajar used to be - Yova and Bozhko Ivanovi Papukchievi. The family's house was completely burned by the Turks during the Terrible.
The heirs of Colonel Ivan Bozhkov donated the place to build a kindergarten.
For many years, the clock on the tower was maintained, repaired and duly checked by an old great watchmaker from Svegen.
After his death, no one maintains the old clock anymore.
The clock was unique - it sounded with a different melody every hour of the day and its voice echoed through the slopes of Sarnena Sredna Gora!
Authentic Adjarian cuisine
I can't end my glorious Adjarian adventure without sharing with you some typical dishes from this wonderful region!
I'll start with the typical Adjarian bidi, which are baked in a clay pot. This is a mixed dough (it looks like today's pancake mix, but has nothing to do with our modern pancakes). This mixture is made from flour, water and possibly one egg (but it can be without an egg) and a little salt to taste. The pot is spread with bacon. In the past, when they baked them, many bidi would make something like sugar syrup - molasses - and pour it over them to make it a little sweet. That's it!
The main products in Adjarian cuisine are potatoes (baraboi - according to the local dialect) and beans. A typical dish for the region is potatoes with rice, cooked in the oven.
Another famous authentic Adjarian dish that is prepared here is dried green beans with meat, and this meat must have been from the kachet. The meat is taken out of the pot in advance – from one day to the next, to desalt it and then cook it.
The name of the dish is:
Vasul on shumki
These pods are still taken out – when the beans are green, they are strung together, then hung, like this – under the eaves in the shade to dry. It remains green. Then the meat is taken out and desalted. Then the shumki of the dried green beans are soaked and when the dish is cooked, garlic cloves are put inside, but not peeled.
Probably the most famous recipe from the region is fake rabbit in Svezhen style.
Another typical dish is Svezhenski katyk – a dish made from boiled and salted fresh sheep's milk, which stays for 2-3 days at a temperature of 10-15 degrees and is ready to eat.
Typical are pumpkin jam-rachel and the pasta dishes treynitsa and ushmer.
AIR Svezhen Information Center
In 2020, the newly constructed building of the AIR Svezhen Information Center opens next to the house-museum of Colonel Vladimir Serafimov, known as the Seraphim House, and next to the ruins of the medieval church of St. George.
In 2020, the newly constructed building of the AIR Svezhen Information Center opens next to the house-museum of Colonel Vladimir Serafimov, known as the Seraphim House, and next to the ruins of the medieval church of St. George.
A large panoramic terrace has been formed above the building, offering a wonderful view.
A panoramic platform offers a panoramic and impressive view of the Seraphim House, the valley of the Svezhenska River, the beautiful green slopes of Sarnena Sredna Gora opposite and allows you to get an excellent idea of the location of the medieval church of "St. George".
It is important to note that the entire site is publicly accessible to people in wheelchairs.
There are currently no entrance fees!
И още, чедо, тука вече
ще спра за малко да почина
поостарях аз вече, жалко
но запомни ти всичко, сине!
Разказвай го за да се знае!
С Аджар гордей се в тоз живот!
Бъди достоен ти наследник
на българския славен род!
На Свежен с любов,
благодарност и признателност,
Лето 2020
Даскал Васил Савов*
*Всички изрично неупоменати стихове в тази публикация са от "Аджарско сказание" с автор даскал Васил Савов.
Как се стига до Архитектурно-исторически резерват Свежен?
АИР Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора.
Отстои на около 22 километра северно от Брезово (на около 29 минути с автомобил).
АИР Свежен отстои на:
197 километра (на около 2 часа и 28 минути с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
355 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
248 километра (на около 2 часа и 36 минути с автомобил) от град Бургас
В близката околност се намират хижите "Свежен", "Братан" и "Каваклийка", връх Братан, язовирите "Свежен" и "Домлян" и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от АИР Свежен съществува минерален извор с изградена чешма – "Невенкина чешма".
Какво може да се посети в близост?
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на около 26 километра източно от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо се намира и едно небивало дърво – кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра източно от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък. В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея, ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленската черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 17 километра западно от село Свежен (на около 24 минути с автомобил) се намира село Домлян. Край селото се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 10 километра западно от село Домлян (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
Само на 14 километра западно от град Баня (на около 15 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
На 33 километра северно от АИР Свежен (на около 42 минути с автомобил) се намира Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments